О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                    № 99         /09.02.2015 година, гр.Варна

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                           ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 65 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на КОНПИ гр.София срещу определение № 3588/10.12.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2296/2013 година, с което комисията е осъдена да заплати на двамата ответници по делото изплатеното от тях възнаграждение за един адвокат-защитник в размер на 13200.00 лева с ДДС. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени.

Насрещните страни-двамата ответници по делото Х.Д.М. и М.С.М., чрез процесуалния си представител адв. Б.Ж. ***, оспорват частната жалба и молят апелативната инстанция да  потвърди обжалвано определение.

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

Договореният и изплатен от ответниците хонорар за адвокатска защита е в рамките на минималния размер по Наредба № 1/2004 година на ВАС. Независимо от това, че по делото не са били насрочвани открити заседания, то минималния хонорар за тази група дела (по ЗОПДИППД) не е прекомерен и не следва да се намалява , тъй-като те по дефиниция са от най-сложните граждански дела, не само защото обхващат голям период, значително имущество, повече от един ответник, но и защото в тях се преплитат сложни  правни конструкции и проблеми от гражданското, облигационното, вещното, административното и други отрасли на правото. Наред с това по тези дела е от особена важност  и преклузията на процесуални права, поради което значението на писмения отговор и свършената заради него работа изискват да се познава цялото дело в пълни детайли, за да се организира пълноценна и ефективна защита. Само за информация в случая отговора е от 27 страници и съдържа единствено правни доводи и съображения, включително и такива за причинната връзка на инкриминираната престъпна дейност и придобитото имущество, на което основание е направен и отказа от иска.

От друга страна, дължимостта на данък ДС  не е с оглед на потребяващия услугата (лицата, ангажирали адвокатска защита) или евентуално с оглед правния статут на лицето, осъдено да понесе такива разноски в процеса, а единствено с оглед на изискванията на самия ЗДДС,т.е. минималният размер на възнаграждението по наредба № 1/2004 година е данъчната основа за начисляване на 20% ДДС.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                        О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3588/10.12.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2296/2013 година.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му при условията на чл.274, ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                               2.