О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

865/18.12.2015г.

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

 като разгледа докладваното от съдия Бажлекова частно гражданско дело N 651 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д.З.Ж., чрез адв.П.С., срещу определение № 3738/28.10.2015г., постановено по гр.д. № 2346/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е спряно производството по същото до приключване на спора по гр.д. № 2375/2015г. на ВОС.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като искът с правно основание чл.108 ЗС, предявен срещу жалбоподателката Д.Ж., за имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Васил Друмев” №15, ап.28, ет.7 в жилищна сграда №10, по който е образувано гр.д. № 2375/2015г. на ВОС не  е преюдициален по отношение спора по гр.№ 2346/2015г., образувано по иск на жалбоподателката срещу А.Й. с правно основание чл.422, вр. Чл.415, ал.1 ГПК за признаване за установено, че към момента на издаване на заповед за незабавно изпълнение №3080/28.05.2015г. по ч. гр.д. № 5018/2015г. по описа на ВРС, А.Й.Й. е дължала на Д.З.Ж., предаване на държането на описания имот. Счита, че тъй като вземането на заемодателя по договор за заем за послужване за връщане на заетата вещ и предаването на държането й по чл.243 ЗЗД е облигационно – основава се на договора, а не на собствеността върху вещта, изходът на спора за нищожност на договора за продажба, сключен между А.Й. и Иво Колев /праводател на жалбоподателката/ на недвижим имот, както и обусловеният от него иск за собственост срещу Д.Ж. нямат значение за наличието на вземане по договора за заем за послужване. Излага също, че определението е постановено при съществени процесуални нарушения, като ищцата е била лишена от възможност да изрази становище по искането на ответницата за спиране на производството по делото. Моли да бъде отменено обжалваното определение като делото се върне на  първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ГПК  е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се излага становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе ВАпС съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежни страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна  по следните съображения:

Производството по гр.д. № 2346/2015г. е образувано по предявен от жалбоподателката срещу А.Й.Й. иск с правно основание чл.422, вр. Чл.415 ГПК, за приемане за установено, че към момента на издаване на заповед за незабавно изпълнение № 3080/28.05.2015г. по ч. гр.д. № 5018/2015г. по описа на ВРС, А.Й.Й. е дължала на Д.З.Ж., предаване на държането на имот нейна собственост/ на ищцата/, находящ се в гр.Варна, ул.”Васил Друмев” №15, ап.28, ет.7 в жилищна сграда №10, представляващ по КККР самостоятелен обект с идентификатор 10135.2560.47.10.33, състоящ се от дневна, кухня, дрешник, антре, баня-тоалетна и балкон със застроена площ от 51,75кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение №28, заедно с 1,1379% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в която е построена въз основа на договор за заем за послужване, с нотариална заверка на подписите рег.№766/23.04.2014г. 

С отговора на исковата молба ответницата А.Й.  е оспорила иска, с твърдения, че е собственик на имота, поради което иска за връщане на дадения в заем имот по договор за заем за послужване е непротивопоставим на правото на собственика да го владее и ползва. Излага също, че в Окръжен съд Варна е заведено гр.д. № 2375/2015г. по предявени от нея обективно съединени искове срещу Иво Николаев Колев с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. Чл.152 ЗЗД за обявяване недействителност на договор за продажба, обективиран в НА № 170, т. 1, д.№170/2013г., поради това, че страните предварително са уговорили начин за обезпечаване на заема, различен от учредяване на ипотека, като са прехвърлили имот с уговорка за обратно изкупуване и иск с правно основание чл.108 ЗС срещу Д.Ж. за установяване, че А.Й. е собственик на имота, находящ се в гр.варна, ул.”Васил Друмев” № 15, вх.Д, ет.6, ап.28 и ответницата да бъде осъдена да й върне владението върху имота. Счита, че това производство има преюдициално значение за решаването на спора, предмет на гр.д.№ 2346/15г., поради което отправя искане за спиране на производството по същото до приключването на спора по гр.д.№2375/2015г.

С определение, постановено на 28.10.2015г. по ВОС е спрял производството по гр.д. №2346/15г. ВОС до приключването на спора по гр.д.№2375/2015г. на основание чл.229, т.4 ГПК.

Настоящият състав намира, че правилно ВОС е приел наличието на преюдициалност на спора по гр.д.№2375/2015г. спрямо спора по предявения пред него иск.

Наличието на посочения спор е констатирано от настоящият състав, чрез извършена служебна справка, при която е установено, че гр.д.№2375/2015г. е висящо пред ВОС. Производството по делото е образувано по искова молба на А.Й. срещу Иво Николаев Колев, като са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. Чл.152 ЗЗД и чл.108 ЗС.

Така постановения съдебен акт е правилен и законосъобразен. Налице е спор, който се явява преюдициален по отношение на настоящото производство. Евентуалното уважаване на исковете по чл.26 ЗЗД и чл.108 ЗС, ще има значение при преценката относно основателността на предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, включително и относно противопоставимостта на вземането на ищцата за връщане на имота по договор за заем за послужване  и заявеното право на владение и ползване на имота от ответницата като негов собственик. Ето защо изходът по това дело е преюдициален по отношение на настоящото производство по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Настоящият състав на съда намира за неоснователни наведените в частната жалба възражения за допуснати процесуални нарушения при постановяване на определението. От компетентността на съда, пред който е предявен иска е да прецени наличието на предпоставките по чл.229 ГПК за спиране на производството по делото и да постанови съответния акт. Посочената разпоредба не предвижда предварително уведомяване на страните и изразяване на становище от тях, с изключение на хипотезата при която производството се спира по тяхно съгласие. В случая, съдът е извършил служебна справка и след като е констатирал висящо производство по дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на правния спор по настоящото е постановил определението.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното определение, с което е спряно производството по гр.д. № 2346/15г. по описана ВОС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3738/28.10.2015г., постановено по гр.д. № 2346/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е постановено спиране на производството по гр.д. № 2346/2015г. до приключване на производството по гр.д. № 2375/2015г. по описа на ВОС, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба в седмичен срок от съобщенията до страните.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ: