Р Е Ш Е Н И Е

1 / 08.01.2019г.

 

гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                              РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч. гр. дело № 655/18г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.463 ГПК.

Образувано е по жалба на „БОССТИЛ“ ЕООД, ЕИК 103799539, чрез адв. С. против решение № 1661/12.10.2018г., постановено по в.гр.д. № 1153/2018г. на ОС – Варна, с което по жалба на „Коминвест“ АД е отменено извършеното по протокол от 02.04.2018г. по изп.д. № 20137190400010 на ЧСИ С. Я. разпределение на сумата от 68 640 лв., постъпила от публичната продан на недвижим имот с идентификатор 10135.513.607.6.3 и вместо него е постановено ново разпределение, включващо в реда на привилегированите вземания и това на „Коминвест“ АД.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, считайки същото за постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички заявени от настоящия жалбоподател възражения досежно непротивопоставимостта на извършената в полза на „Коминвест“ АД цесия и липсата на основания за включването му като привилегирован взискател, не се е произнесъл по своевременно направени доказателствени искания, както и че изводите му относно незаконосъобразността на извършеното от ЧСИ разпределение са в противоречие с материалния закон. Излагат се и подробни съображения по съществото на спора. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което жалбата на „Коминвест“ АД да бъде оставена без уважение като неоснователна.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от „Коминвест“ АД, чрез адв. Г., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Взискателят Община Варна и длъжникът „Палма хотели“ ООД не изразяват становище по жалбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Обжалваното решение е постановено по жалба на „Коминвест“ АД срещу обективирано в протокол от 26.03.2018г. разпределение, извършено по изп.д. № 20137190400010 на ЧСИ С. Я., рег. № 719 на сумата от 68 640 лева, постъпила от публичната продан на недвижим имот с идентификатор 10135.513.607.6.3. Оплакванията срещу атакувания акт са, че необосновано съдебният изпълнител е приел, че учредената с нот.акт № 55/01.11.2007г. ипотека не се разпростира върху процесния недвижим имот, поради което и незаконосъобразно не го е включил в разпределението на постъпилата от публичната му продан сума. Сочи, че е ипотекарен кредитор на длъжника „Палма хотели“ ЕООД, на основание договор за цесия от 28.09.2016г. и споразумение към него от 17.03.2017г. за прехвърляне на вземане в полза на „Уникредит Булбанк“ АД, ведно с обезпеченията по него, едно от които е и договорна ипотека върху продадения на публичната продан недвижим имот, излагайки подробни аргументи защо счита, че ипотечното право включва и новопостроеното. Твърди, че в това си качество е присъединен по право взискател, който се ползва с привилегията по чл.136 т.3 ЗЗД. 

В депозирания по реда на чл.436 ГПК отговор  взискателят „Босстил“ ЕООД е оспорил жалбата срещу разпределението като неоснователна, навеждайки твърдения, че договорната ипотека в полза на „Уникредит Булбанк“ АД не се разпростира върху новопостроената сграда, в това число и върху имот с идентификатор 10135.513.607.6.3, тъй като в нотариалния акт липсва изрично съгласие за това, липсва изпълнителен титул в полза на „Коминвест“ Ад, респ. цедента „Уникредит Булбанк“ АД, поради което жалбоподателят не е привилегирован кредитор и правилно не е бил включен от ЧСИ в разпределението. Навеждат се и доводи, че договорът за цесия не легитимира жалбоподателя като кредитор, тъй като същият е бил солидарен длъжник по договора за банков кредит и не са представени доказателства за плащане на вземането от него.    

Видно от материалите по изпълнителното дело е, че същото е образувано по молба на „Босстил“ ЕООД против „Палма хотели“ ООД за принудително събиране на суми, съгласно изпълнителен лист, издаден по т.д. № 400/2012г. на АС – Варна. Към същото е присъединено и изп.д. № 20167190400309 на ЧСИ Я., със същите страни и имащ за предмет присъдени суми за съдебни разноски.

Въз основа на удостоверение, издадено по изп.д. № 20157120401667 на ЧСИ И. С. като присъединен взискател е конституирана Община Варна.

Съобразно направеното от взискателя „Босстил“ ЕООД искане принудителното изпълнение е насочено и върху недвижими имоти, собственост на длъжника, сред които и самостоятелен обект в сграда с идентификатор  10135.513.607.6.3, представляващ апартамент Б 1.3 в сграда № 6, вх.Б, находяща се в гр.Варна, к.к. Златни пясъци, ведно с прилежащите му 13.35 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата. Върху имота е била наложена възбрана, вписана в СВ под № 144, том VІІ на 25.08.2016г., която се явява последваща наложена в полза на Община Варна възбрана по изп.д. № 1667/2015г. на ЧСИ С., вписана под № 48, том Х от 11.12.2015г.

След реализирана публична продан, с влязло в сила Постановление за възлагане, вписано под № 59, том ХСІІ д. 4304/29.12.2017г. за купувач на гореописания недвижим имот е обявена Г. П. Ш. за сумата от 68 640 лева. Тази сума ЧСИ е разпределила с обжалвания протокол за разпределение, като по реда на привилегиите за такси и разноски за изпълнението в полза на ЧСИ и взискателите  са заделени общо 11 145,58 лв. и за местен данък за имота в полза на Община Варна – 1 256.28 лв. Останалата сума от 56 238.14 лв. е разпределена пропорционално между „Босстил“ ЕООД и Община Варна, съответно 55 619.32 лв. за първия и 618.82 лв. за общината.

Изрично в протокола за разпределение ЧСИ е посочил, че суми за погасяване дълга към „Коминвест“ ООД не се разпределят, като мотивите за това са, че дружеството няма качеството на ипотекарен кредитор спрямо процесния имот, тъй като учредената ипотека не се разпростира върху него, нито качеството на хирографарен кредитор, предвид липсата на представен изпълнителен лист или удостоверение по чл. 456 ГПК.

Не е спорно, а доказателства за това са били представени и пред ЧСИ, че за обезпечаване на свое задължение по договор за кредит, с нот.акт № 55, том ІV, д. № 610/01.11.2007г.  длъжникът „Палма хотели“ ООД е учредило в полза на „Уникредит Булбанк“ АД договорна ипотека върху УПИ V-162, 161, 163, 399, съставляващ ПИ с идентификатор 10135.513.607 по КК на гр. Варна, ведно с правото на строеж върху него, в това число и върху правото на строеж на самостоятелно обособени обекти в новостроящ се Хотелски комплекс, съгласно разрешение за строеж № 16/01.02.2007г., които самостоятелни обекти са подробно посочени и описани в нотариалния акт. Сред тях изрично е описан апартамент № Б 1.3, нахадящ се в тяло Б, ет.1, със застроена площ от 77.04 кв.м., ведно с прилежащата му маза № 3 и 13.35 ид.ч. от общите части на сградата. Видно от нот.акт е и това, че „Коминвест“ АД е солидарен длъжник по обезпеченото с ипотеката вземане. Впоследствие, с договор за цесия от 28.09.2016г. „Уникредит Булбанк“ АД е прехвърлило на „Коминвест“ АД вземането си срещу „Палма хотели“ ЕООД, което към 20.09.2016г. е в размер на 170 000 евро, включващи главница и лихви, ведно с дадените обезпечения, без заличени ипотеки върху подробно описани самостоятелни обекти от построената в УПИ V-162, 161, 163, 399  сграда. Сред изключенията процесният апартамент не фигурира, а същият е посочен като част от предмета на ипотечното право, съпътстващо цедираното вземане.

С последващо споразумение от 17.03.2017г. страните са потвърдили постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането, ведно с обезпеченията, като с оглед изискванията за вписване на цесията в имотния регистър са прецизирали съдържанието му, чрез индивидуализиране на ипотекираните самостоятелни обекти и чрез дадения им идентификатор в КККР. Така на описания в договор за ипотека и договор за цесия апартамент Б 1.3, разположен на ет.1 в тяло Б съответства имот с идентификатор 10135.513.607.6.3. Това споразумение е вписано в СВ под № 79, том ІІІ на 03.04.2017г., като с това е вписан и сключения на 28.09.2016г. договор за цесия, предвид постановения по-рано отказ на съдията по вписванията.

Първият спорен въпрос, който следва да бъде разрешен при преценката законосъобразността на обжалваното разпределение е дали цесионерът „Коминвест“ АД се явява ипотекарен кредитор спрямо продадения на публичната продан недвижим имот с идентификатор 10135.513.607.6.3.    

Настоящият състав намира доводите на ЧСИ, респ. на жалбоподателя „Босстил“ ЕООД досежно обема на ипотечното право по нот.акт № 55/2007г. за неоснователни. Изрично в него е обективирано постигнатото между страните съгласие, че ипотеката ще се разпростира и върху всички приращения, насаждения и подобрения в УПИ, както и върху правото на строеж, вкл. и на самостоятелните обекти в новостроящата се сграда. Последните са подробно описани съобразно одобрените инвестиционни обекти и издадено разрешение за строеж. Уговорката, че ипотеката включва и правото на строеж на бъдещата сграда /хотелски комплекс/ означава съгласие за разпростиране и върху обекта след неговото реализиране. В противен случай, ипотека върху правото на строеж би била лишена от съдържание.

Ето защо, волята на страните е несъмнена и същата сочи на извод, че освен върху наличните приращения към датата на сключване на договора за ипотека, същата ще се разпростре и върху бъдещите такива, в частност построеното въз основа на цитираното разрешение на строеж и процесния апартамент.

По аргумент от разпоредбата на чл.99 ал.1 ЗЗД и предвид изричната уговорка в тази насока, прехвърленото с договора от 28.09.2017г. вземане е преминало в патримониума на цесионера, ведно със съпътстващите го обезпечения, при отчитане посочените в него изключения, сред които не е имот   10135.513.607.6.3.

Изхождайки от изискването на чл.171 ЗЗД е безспорно, че фактическият състав по прехвърлянето на обезпеченото вземане е бил завършен едва с вписването на договора за цесия и споразумението към нето в СВ на 03.04.2017г. Това обаче не води до загуба на привилегията, установена с  учредяването на ипотеката, както и не обуславя противопоставимост на вписаните след нейното учредяване възбрани в полза на Община Варна и взискателя „Босстил“ ЕООД на ипотекарния кредитор, тъй като не е налице хипотезата на чл. 453 т.1 ГПК. Вписването на договора за цесия има значение единствено за това дали към датата на извършването на разпределението цедираното вземане, ведно с обезпеченията е преминало в патримониума на цесионера, т.е. дали същият се легитимира като ипотекарен кредитор или такъв е останал първоначалния /“Уникредит Булбанк“ АД/.

Ирелевантно за правата на цесионера в настоящото производство е дали цената на вземането по договора за цесия е платена на цедента. Това възражение по същество съставлява оспорване на вземането на кредитора „Коминвест“ АД и като такова следва да бъде предявено само по исков път, по арг. от чл.464 ГПК. По тази причина и съдът не обсъжда същото, респ. направеното във връзка с него доказателствено искане.

Изложеното по-горе относно наличието на обезпечено с ипотеката върху процесния имот вземане обуславя и неотносимостта на другото доказателствено искане – провеждане на ССЕ за вариант на разпределение при условие, че „Коминвест“ АД е хирографарен  кредитор.

От прието пред ОС – Варна заключение на ССЕ и материалите по изпълнителното дело е видно, че към датата на разпределението вземането на „Босстил“  ЕООД е в размер на 1 506 059,45 лева, в т.ч. и разноски по изпълнението, на присъединения взискател Община Варна – 17 293,39 лв., включващо и 157,07 лв. разноски, както и сумата от 1 256,28 лева, представляваща дължим местен данък за имота, а вземането на ипотекарния кредитор „Коминвест“ АД – 383 575,03 лева.  При това положение, съобразявайки реда на привилегиите по чл.136 ГПК и направените от в.л. изчисления относно таксите, в т.ч. и по т.26 и разноските по изпълнението, настоящият състав намира, че постъпилата от публичната продан на имот с идентификатор 10135.513.607.6.3. сума в общ размер на 68 640 лева следва да бъде разпределена по следния начин:

- За такси и разноски по изпълнението, на основание чл.136 т.1 ЗЗД - сумата от 11 187,95 лева, от която 1 786.26 лева пропорционална такса по т.26 и 36 лв. за ЧСИ по предявяване на разпределението, а остатъкът направени от „Босстил“ ЕООД и Община Варна разноски;

- 1 256,28 лева дължим в полза на Община Варна местен данък за имота, на основание чл.136 т.2 ЗЗД;

- 56 195,77 лева в полза на „Коминвест“ АД в качеството му на ипотекарен кредитор, на основание чл.136 т.3 ЗЗД   

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС – Варна, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

В отговора на „Коминвест“ АД е направено искане за присъждане на разноски за настоящото производство, но предвид липсата на доказателства за реално направени такива, искането се явява неоснователно, независимо от изхода от спора.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1661/12.10.2018г., постановено по в.гр.д. № 1153/2018г. на ОС – Варна.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                          2.