Р Е Ш Е Н И Е

 

 гр. Варна, № 38/13.03.2014 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Апелативен съд – Варна                                         Гражданско отделение

На 5 март                                                                                 2014 година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

   ИВАН ЛЕЩЕВ

 

Секретар: Ю.К.

Като разгледа докладваното от съдията С. Илиева в.гр.д. № 66 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по жалбата на адв. П. П. – пълномощник на С.Т.М. *** срещу решението на Варненския окръжен съд № 2081 от 23.10.2013 г., постановено по гр. д. № 994/2012 г., с което на основание чл. 12, ал. 2 от ЗН е осъдена да заплати на Г.М.Х. и М.Г.Х. сумата от по 43 333.34 лева на всяка една от тях, представляващи остойностено в пари увеличение на наследството, останало от Т.Х.С. и З.М. С., изразяващо се в изграждането на недвижим имот, подробно описан в диспозитива на решението, за което увеличение е спомогнал техния наследодател М.Т.Х., като не е бил възнаграден по друг начин. В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение с молба след отмяната му да бъде постановено ново решение, с което исковите претенции да се отхвърлят с произтичащите от това законни последици. Без да сочи основания и мотиви процесуалният представител на въззивницата моли алтернативно производството по делото да бъде прекратено и същото да бъде върнато на първоинстанционния съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на въззиваемите, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли обжалваното рошение да бъде потвърдено с присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Въззивната жалба е редовна, подадена в срок, от надлежна страна и на това основание е процесуално допустима.

Настоящото съдебно производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Варненският окръжен съд е сезиран с иск по чл. 12, ал. 2 от ЗН, предявен от Г.М.Х. и М.Г.Х., като наследници на М.Т.Х., срещу С.Т.М. за присъждане на сумата от по 43 333.34 лева на всяка една от тях /след допуснато увеличение на иска по чл. 214 от ГПК/, с която приживе се е увеличило наследството, останало от Т. Х. С. и З.М. С., изразяващо се в изграждането на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „Маркови кули” № **А и представляващ: ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две спални, дневна, трапезария, кухня с ниша, баня, тоалет, перално, коридор с отделен вход, с обща площ от 117.50 кв. м., при граници: изток – ул. „Маркови кули”, запад – двор, север – двор и юг – имот № 422, ведно с ДВЕ ИЗБЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ, разположени в северозападната част на сградата с обща площ от 12.80 кв. м., при граници от две страни двор, и избен коридор, ½ ид. част от таванско помещение, ½ ид. част от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, представляващо УПИ № 421, идентичен с парцел ХХ-2082 в кв. 131 по плана ан 28 м.р. на гр. Варна с площ от 440.80 кв. м. и ГАРАЖ с площ от 16.13 кв. м. в северозападната част на сградата, при граници: от две страни двор и улица.

Основанието на иска ищците извеждат от твърдението, че техният наследодател М.Х. заедно със съпругата си М.Х. приживе е спомогнал да се увеличи наследството, останало от Т.Х.С. и З. М. С., че същият не е бил възнаграден по друг начин, поради което ответницата С.Т.М., получавайки в дял 2/3 от имота, се е обогатила неоснователно. Претендираният размер от 2/3 ищците обосновават с прехвърлената й 1/3 ид. част от процесния имот, от брат й Х.Т.С., с което нейният дял обхваща 2/3 ид. части от имота.

В срока по чл. 131 от ГПК С.Т.М. оспорва иска като неоснователен.

По същество:

С Определение № 31/17.01.2013 г. по гр. д. № 785/2012 г. на І г. о. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване решението на ВОС по гр. д. № 779/2012 г., с което в реален дял на ищците е поставен процесният имот. Стойността на имота е определена на 130 000 лева и съответно Г.М.Х. и М.Г.Х. са осъдени да заплатятна С.Т.М. на основание чл. 288, ал. 6 ГПК /отм./ общо сумата от 86 666.67 лева, ведно със законната лихва в шестмесечен срок от влизане на решението в сила.

Въпросът относно дела на въззивницата С.Т.М. в размер на 2/3 ид. части от имота не е спорен, а е и решен с решението по допускане на имота до делба, като същото е задължително и за правоприемниците на страните.

Спори се относно обстоятелството дали наследодателят М. Т. Х. е вложил твърдяните от въззиваемите труд, материали и средства, спомогнали за увеличението на наследството, останало от Т.Х. С. и З. М. С.

От приетите по делото експертизи се установява, че процесният имот е със средна пазарна цена в размер на 116 000 лева, а стойността му към момента на извършване на делбата – 05.06.2012 година в размер на 130 000 лева.

 От свидетелските показания, допуснати от първоинстанционния съд, настоящата инстанция кредитира показанията на свидетелите на въззиваемите, тъй като същите са непротиворечиви, непосредствени /съседи/, обективни /за разлика от свидетелите на въззивницата, които са близки родственици и заинтересовани от изхода на делото/, съответстващи на всички доказателства по делото /писмените документи за направени разходи по строителството на името на М.Х. – л. 105-132 по делото/.

От показанията на свидетелите Г.С., А.А., М.М. безпротиворечиво се установява, че строежът на процесния имот е извършван от наследодателя на въззиваемите, който е ползвал помощта на приятели и познати, докато фактическите приобретатели на правото на строеж Т. Х. С. и З. М. С. са били дезинтересирани от строежа и са живели в село Круша, където са се занимавали с отглеждане на домашни животни.

От приетите по делото писмени документи се установява, че М. Х. е изплатил полученият от Т.С. и З. С. заем от Банка ДСК, ползван за финансиране на строителството на процесния имот.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск черпи своето правно основание в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗН. Съгласно тази правна норма сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.

Искането по чл. 12, ал. 2 ЗН е конкретно, особено приложение на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. То е във връзка с увеличаване имуществото на наследодателя, за което е спомогнал наследникът - то е имуществено право на общо основание.

Фактическият състав на чл. 12, ал. 2 от ЗН изисква наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: претендиращият да има качеството наследник /съответно неговите наследници, тъй като претенцията има имуществен характер и по пътя на правоприемството преминава към наследниците, които встъпват в наследствения дял на своя наследодател и във всички права, свързани с него/; да е спомогнал за увеличаване на наследството /увеличението трябва да е ясно изразено в някаква форма – в случая с изграждането на постройката, изплащане на задълженията на наследодателя по кредита и др./; увеличението трябва да е налице към момента на откриване на наследството; действията, довели до увеличението, да са извършени приживе на наследодателя; действията, довели до увеличение на наследството, следва да са без правно основание; претендиращият да не е бил възнаграден по друг начин /чрез завещание, дарение/.

Относно срокът за предявяване на претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН:

Предявяването се извършва самостоятелно след първото по делото заседание от втората фаза на делбата или след приключване на делбата, но в този случай може да се претендира само присъждане на парично вземане и увеличението ще се пресметне към момента на делбата.

Принципът е, че всички искове, които могат да се съединят във втората фаза на делбата, могат да се предявят и самостоятелно, преди или след делбата /с изключение на иска по чл. 12, ал. 2 от ЗН в случаите на искане по чл. 30 от ЗН, свързано със завет или дарение – настоящият случай не е такъв/.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че всички предпоставки от фактическия състав на правната норма са налице, което обосновава уважаване на предявения иск.

Както се посочи, увеличението се пресмята към момента на делбата, чийто размер е от 130 000 лева, респ. 2/3 от него се равняват на сума от 86 666.67 лева.

Поради съвпадане на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди. На основание чл. 272 от ГПК ВАпС препраща към мотивите на първата инстанция.

Не се претендират разноски от въззиваемите.

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2081 от 23.10.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр. д. № 994/2012 г.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                     

 

 

 2.