РЕШЕНИЕ

 

35

 

гр.Варна,16.03.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Секретар Ю.К.                      

Прокурор,

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 66/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на представляващия „Росагрофонд” ООД-Сливен срещу решение № 1538/5.11.2014 г. по гр.д.№ 1693/13 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отхвърлен иска, предявен против В.К.М. – нотариус № 465 с район на действие Районен съд - Девня, при участието на трето лице „Застрахователно дружество Евроинс” – София за заплащане на сумата от 47200 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, по чл.73, ал.1 от ЗННД, вр. с чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на иска.

Ответникът по иска не изразява становище по въззивната жалба.

Третото лице-помагач в процеса „Застрахователно дружество Евроинс” АД изразява становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност оспорва наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на дружеството.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от осагрофонд" ООД гр. Сливен срещу В. К. М., нотариус № 465 НК, при участието на третото лице "Застрахователно дружество Евроинс" АД гр. София, за заплащане на сумата 47 200 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда: цената, платена от дружеството по договор, сключен на 25.08.2010 г. с нотариален акт № 22, том IV, peг. № 3631, дело № 515 по описа за 2010 г. на същия нотариус за продажба на имот, от който дружеството впоследствие е отстранено, поради виновно неизпълнение на задължението на нотариуса да снеме самоличността на продавачите по договор, сключен на 03.08.2010 г. с нотариален акт № 156, том III, peг. № 3250, дело № 457 по описа за 2010 г., по чл. 73, ал. 1 ЗННД вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на иска – 31.05.2013 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът сочи, че нотариусът не е забелязал, че подписите върху договора за доброволна делба са видимо различни от тези, положени по договора и декларациите от 03.08.2010 г.; че личните карти на продавачите са били издадени за срок, по-дълъг от десет години, а в случая е следвало да бъдат безсрочни, т.к. продавачите са били навършили 58 години (чл. 30, ал. 2 Закона за българските лични документи); лицата, които са се явили, са декларирали, че не са в брак, а собствениците са били съпрузи.

Ответникът оспорва иска.

Третото лице твърди недопустимост на привличането му като помагач в процеса. По същество оспорва основателността на исковата претенция.

От представения заверен препис (л. 8) се установява, че на 03.08.2010 г. е сключен договор с нотариален акт № 156, том III, peг. № 3250, дело № 457 по описа за 2010 г. на ответника нотариус, вписан в рег. НК под № 465, чрез който Д. и П. Д. е следвало да прехвърлят на третото лице Р.А. права на собственост върху земеделски земи в землището на с. Левски – ниви №№ 016027, 002011, 024032, 005006, 015042, 007012 и 008004 срещу платена цена.

От представения заверен препис (л. 11) се установява, че на 25.08.2010 г. е сключен договор с нотариален акт № 22, том IV, peг. № 3631, дело № 515 по описа за 2010 г. на същия нотариус, чрез който Р. А. е следвало да прехвърли на ищеца права на собственост върху същите земеделски земи срещу платени цени в общ размер 47 200 лв. т.е. претендираната в настоящия процес сума.

С решение № 28, постановено на 15.02.2012 г. по гр. дело № 1052 по описа за 2011 г. на Девненски районен съд, четвърти състав (л. 21), договорът, сключен на 03.08.2010 г. е прогласен за нищожен, тъй като не е подписан от Д. – поради липса на форма, по иска, предявен от Д.и П. Д. срещу Р.А. и е прието за установено правото на собственост на Д., придобито чрез договор за доброволна делба парт. № 977, вписан в СВ на PC – гр. Девня на 17.05.2004 г., том III, № 35, вх. peг. № 1097.

Ответникът не е бил привлечен в това производство.

Предвид инвариантността на подписите, сравняването на действителните подписи в договора за доброволна делба и положените върху нотариалния акт, не представлява проверка на документа от външна страна.

Представеното удостоверение изх.№ 1019/20.11.2013 г. установява, че към датата на изповядване на сделката – 3.08.2010 г. техническият достъп на нотариуса до „Националния регистър за българските лични документи” не е бил възможен. Следователно, нотариусът не е могъл да установи действителното семейно положение на прехвърлителите.

Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за противоправно бездействие от страна на ответника по делото, изразяващо се в неизвършване на проверка на срока на валидност на личните карти на прехвърлителите Д. Проверката на редовността на личен документ от външна страна включва и проверка на срока му на валидност. Доказателствата по делото установяват, че представените на нотариуса лични документи са били със срок на валидност над законово установения - от десет години, което налага извод, че нотариусът не е положил дължимата грижа да извърши проверка от външна страна, от която би установил, че картите са нередовни.

Р.А. е заплатил цената по сделката, а не е получил правото на собственост върху описаните земеделски земи. Предвид факта, че лицата, получили цената от него по нищожния договор от 3.08.2010 г. са неизвестни, следва извод, че неизпълнението на задължението на нотариуса да провери самоличността на прехвърлителите, е причинило вреда на Р.А., но не и на ищцовото дружество. В негова полза е възникнало вземане за връщане на полученото от Р.А., но дружеството не е претърпяло вреда.

Дори да се приеме, че заплащането на цената по последващия договор е вреда за дружеството, тя не е пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.51, ал.1 от ЗЗД от неизпълнението на нотариуса на задължението му да провери самоличността на прехвърлителите по предходния договор.

При липсата на доказателства за претърпяна от ищеца вреда, правилно съдът е приел, че искът следва да бъде отхвърлен. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като в полза на третото лице бъдат присъдени разноските за тази инстанция в размер на 2000 лева.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1538/5.11.2014 г. по гр.д.№ 1693/2013 г. на Окръжен съд-Варна – ХІІ състав.

ОСЪЖДА „Росагрофонд” ООД, ЕИК 200729272, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Г.Гюлмезов”№ 7, представлявано от С.И.С., да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс” АД – София сумата от 2000 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:          1.                2.