О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

92

 

гр.Варна,   03   .02.2016 г.

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, на втори февруари, две хиляди и шестнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДЖАМБАЗОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        ПЕНКА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова ч.гр.д.№ 66 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Д.К.К. от гр.Варна срещу определение № 3950/19.11.2015 г., с което е прекратено производството по в.гр.д.№ 3095/2015 г. на Окръжен съд – Варна. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Не се спори по делото, че в полза на взискателя по изп.дело № 20158070403001 на ЧСИ Н. Д. с рег. № 807 е надлежно учредена от страна на ипотекарния гарант Д.К. К. –В. договорна ипотека върху собствения й имот, находящ се в гр. Варна , ул. "М. Д. " № 42 - за обезпечение на вземането на "Т. Б. Д" АД" – София, като кредитодател срещу кредитополучателя „К.-7” ООД–гр. Варна, с ЕИК 103917261. В случай на насочване на изпълнението по отношение на ипотекирания имот, ипотекарните гаранти стават длъжници в изпълнителното производство.

          Неоснователни са наведените в жалбата доводи, че издаденият в полза на взискателя изп. лист е за деловодни разноски и ю. к. възнаграждение, а ипотекарният гарант не отговаря за направените разноски по делото, а само за главницата и лихвите по договора. Твърденията, че жалбоподателката има качеството на трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК и не отговаря с имота си за вземането на ипотекарния кредитор за разноските, поради което и насочването на изпълнението върху имота й чрез налагане на опис и възбрана за удовлетворяване на взискателя за вземането му за разноските, са неоснователни. 

          Жалбоподателката има качеството на длъжник по изпълнението по изпълнително дело № 3001/2015 г. на ЧСИ Н.- Д., в частта относно принадлежащия й имот, върху който е насочено принудителното изпълнение, а не е трето лице по смисъла на 435, ал. 4 от ГПК.

           Длъжниците, съответно приравнените на тях лица като жалбоподателката, могат да атакуват действията на ЧСИ само в лимитативно посочените от закона хипотези, уредени в чл. чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Насочването на изпълнението върху ипотекирания имот не попада в тези хипотези.

         Правилно производството по подадената жалба е прекратено, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                     О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 3950/19.11.2015 г., с което е прекратено производството по в.гр.д.№ 3095/2015 г. на Окръжен съд – Варна.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

                                                                           2.