РЕШЕНИЕ

 

41

 

Гр.Варна, 28.03.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на двадесет и първи март 2018 г., в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

        ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                          Мария Маринова

 

Секретар: Ю.К.

Прокурор:…

Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. 66 по описа на Апелативен съд – Варна за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 66/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „Социалинвест“ АД против решение № 41/29.11.2017 г., постановено по гр.д. № 174/2017 г. по описа на Разградския окръжен съд В ЧАСТТА,  с която дружеството е осъдено да заплати на  К.Р.Б.,  на И.Г.К. и на В.Г.К., на осн. чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД,  на всеки един от тях поотделно, обезщетения за причинените им неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление на 06.08.2012 г., за което е осъден с влязла в сила Присъда №79/05.12.2014 г. по нохд № 104/14 г. по описа на РОС, (изменена с Решение № 122/26.06.15 г. по внохд № 40/15 г. по описа на ВнАС и Решение № 472/17.02.16 г. по к. д. № 1313/15 г. на ВКС), Б.Г.Б. - служител на „Социалинвест” АД гр. Разград, ЗА ГОРНИЦИТЕ НАД СУМИТЕ от по 20 000  лв. за всеки от ищците - до присъдените обезщетения от по 50 000 лв. за всеки от тях,  ведно със законната лихва върху разликата, считано от 12.07.2014 г. до окончателно изплащане на сумите.

Решението на окръжния съд не е обжалвано в осъдителната му част до размер на присъдените на всеки от ищците обезщетения за неимуществени вреди от по 20 000 лв., ведно със законните лихви от 12.07.2014 г. до окончателното им изплащане, както и в отхвърлителната му част за законната лихва от 02.09.2012 г. до 12.07.2014 г.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, поради допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част с отхвърляне на исковете на тримата ищци за горниците над 20 000 лв. до 50 000 лв. и присъждане на разноските. Навел е съображения, че окръжният съд вследствие неправилна оценка на доказателствата не установил точно фактите по делото и достигнал до погрешни и немотивирани правни изводи за наличието на елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД и за основателност на исковете. Възразил е срещу приетото от окръжния съд, че ищците са материалноправно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалия, че са претърпели твърдяните  вреди, че липсва съпричиняване на вредите от пострадалия съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД, както и срещу размера на присъдените обезщетения като определени в завишен размер в  нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Посочил е, че след постановяване на решението на окръжния съд е заплатил на всеки от ищците обезщетение от по 10 000 лв., за което е представил платежни документи.

К.Р.Б., И.Г.К. и В.Г.К., чрез своите процесуални представители съответно адвокатите П., Р. и П., са подали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба по подробно изложени съображения и са молили за потвърждаване на решението на окръжния съд в обжалваната му част като правилно. Молили са за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивникът, чрез адв. Загорчева е поддържала въззивната жалба, а въззиваемите с писмена молба са поддържали становището си за неоснователност на същата.

 Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му, с оглед предмета на въззивното производство, оплакванията на въззивника и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от К.Р.Б., И.Г.К. и В.Г.К. против „Социалинвест” АД искове по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетения от по 50 000 лв. за всеки от ищците за претърпeни от тях неимуществени вреди от смъртта на Д.К. (съжителстващ на съпружески начала с първата и син на втория и третия от ищците), причинена виновно от Боян Георгиев Бонев - служител на „Социалинвест” АД, за което той е осъден с влязла в сила присъда №79/ 05. 12. 2014 г. по нохд № 104/ 14 г. по описа на РОС, (потвърдена в тази част с Решение № 122/ 26. 06. 15 г. по внохд № 40/15 г. по описа на ВнАС и Решение № 472/ 17. 02. 16 г. по к. д. № 1313/ 15 г. на ВКС), ведно със законните лихви от датата на увреждането 02.09.2012 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ответникът е оспорил исковете и е молил за отхвърлянето им. Настоявал е, че ищците не са активно легитимирани да претендират обезщетение, тъй като синът на пострадалия е негов наследник по закон и изключва ищците (първата като съжителстваща с пострадалия жена, а вторият и третият като родители на пострадалия) от кръга на наследниците с право на обезщетение, като детето е получило в отделно производство обезщетението. Настоявал е, че ищците и пострадалия не са живели заедно и не са имали връзка помежду си, поради което те не са претърпели неимуществени вреди. Евентуално е възразил срещу размера на претендираното обезщетение. Навел е и възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който въпреки, че е бил обучен и е притежавал сертификат за превоз на опасни товари, е стоял на място на което не трябва да бъде по време на разтоварване на опасен товар. Заявил е и възражение за погасителна давност по отношение на лихвите.

Предмет на въззивното производство са само осъдителните претенции за неимуществени вреди за горниците над 20 000 лв. до 50 000 лв., ведно с лихвите от считано от 12.07.2014 г. до окончателното им изплащане. В останалата осъдителна и отхвърлителна част (за част от периода на лихвите) решението на окръжния съд е влязло в сила.

Ищците И. и В. Кълвачеви са родители на пострадалия Д.В.К. (видно от приложеното удостоверение за раждане), а ищцата К.Б. е съжителствала на съпружески начала с последния от 2000 г. и двамата имат дете – В. Д.К. роден на *** г. (установено по делото от разпита на свидетелите П.В. и В. В., семейни приятели, без родство с ищците и от удостоверението за раждане на детето).

Д. К. е работел в „Омикс плюс” ЕООД на длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил”. Той изпълнявал курсове за доставка на КПГ от метан станцията в гр. Разград до с. Драгоево, като на 06.08.12 г. преди злополуката е пристигнал с управлявания от него влекач в района на газстанцията, собственост на ответника „Социалинвест” АД, за да подмени предните светлини на автомобила си с помощта на свой познат – служител на ответника. При осъществяваното по това време прехвърляне на газ от газовоз към станиционарна цистерна, на газстанцията избухнал пожар, при който намиращият се в близост Д.К. тежко пострадал – получил изгаряния от II и от III степен със засягане на 60 % от общата телесна повърхност. Въпреки последвалото лечение в МБАЛ Русе, а от 07.08.2012 г. и в Клиниката по изгаряния при УМБАЛСМ „Пирогов“  гр.София, на 02.09.2012 г. Д.К. починал. Вина за смъртта му има Б.Г.Б., който към момента на инцидента е бил служител на ответника „Социалинвест” АД гр. Разград и е изпълнявал длъжността ръководител на газстанцията. С присъда № 79, постановена на 05.12.2014г. от Окръжен съд - гр.Разград по НОХД № 104/2014г., Б.Г.Б. е бил признат за виновен както следва:  1. по чл.123, ал.3, предл.2-ро, вр. ал.1, предл. 1-во и 2-ро НК, тъй като на 06.08.2012г. в гр. Разград, като ръководител на Обект „Газстанция", находяща се в Източна промишлена зона, със собственик и ползвател „Социалинвест” ЕАД и като водач на автоцистерна - газовоз „Мерцедес Бенц 1520 L" със словенска регистрация № LJTD 385, поради незнание и немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като нарушил задълженията си, произтичащи от: чл. 36 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/, изискващ дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност да се извършват от лица, които са вписани в Регистъра на лицата, извършващи такава дейност и са получили удостоверение за това от Председателя на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица от ГД „ИДТН", от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове /НУБЕТНГСИВВГ/ - чл.7/1/, изискващ съединителните и фасонните елементи на газопроводите да са от материал, съвместим с материала, от който е изработен газопроводът и да са сертифицирани за работа с втечнени въглеводородни газове, чл.19/1/, допускащ използването на резбови съединения за метални гозопроводи с налягане на газа до 0.5 МРа, чл. 62/1/, изискващ съоръженията за пълнене или изпразване на автоцистерните да се свързват с тях посредством заземени гъвкави антистатични шлангове, предназначени за налягане не и по-малко от 1.5 пъти по-високо от максималното работно налягане на резервоара или цистерната, чл. 122/1/, изискващ автоцистерните да са заземени, преди да започне изпразването или запълването им с газ, като заземяването се прекратява след поставяне на устройствата за затваряне на щуцерите за газ, чл. 127, изискващ пропуските на газ от газовете съоръжения и инсталации да се търсят с помощта на пенообразуващо вещество или газсигнализатор, чл. 174/1/, изискващ на обекта да не се допускат други лица извън участниците в газоопасните работи, чл. 176/1/, недопускащ подаване на газ в газови съоръжения и инсталации, преди да е извършена проверка на изправността им, от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръженията под налягане /НУБЕТНСН/, чл. 220/1/, изискващ извършването на външен преглед и хидростатично изпитване на гъвкавите шлангове и подвижните стоманени тръбопроводи, свързващи стационарните тръбопроводи с цистерните преди първото им използване и периодично по време на експлоатацията им, от Производствено технологичната инструкция за безопасна експлоатация на Газо-зарядната станция на „Социалинвест" ЕАД -гр. Разград, изработена въз основа на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗТИП и чл.136 от НУБЕТНГСИВВГ - чл. 1.5, изискващ на територията на Газо-зарядната станция да не се допускат лица, нямащи отношение към обслужването ѝ, чл.1.11, изискващ персоналът, обслужващ Газо-зарядната станция, да се допуска на работа само с облекло и обувки от антистатични материали, съгласно действащите правила за защита от статично електричество, чл. 3.10, изискващ преди започване на всяка дейност на Газо-зарядната станция, да се проверява дали не е нарушена херметичността от течове на газ, като проверката се осъществява с помощта на омокряне с пенообразуваща течност, чл. 3.17.3, изискващ автоцистерната, пълна с втечнен газ „пропан-бутан", при пристигането в Газо-зарядната станция да спира на площадката, да се загаси двигателят на возилото и цистерната да се заземи с гъвкавия накрайник, чл. 4.12.10, изискващ пускането на газовите съоръжения и инсталации, резервоари и машини след ремонт, ревизии и преустройства, да става след като бъдат предложени на органите за Държавен технически надзор за техническо освидетелстване и след издадено писмено разрешение от тези органи за въвеждане в експлоатация, при което причинил смъртта на повече от едно лице -  на 48-годишния Р. Петров Стойков от гр. Разград, която настъпила на 17.08.2012 година и на 38-годишния Д.В.К. ***, която настъпила на 02.09.2012 година, за което съдът на основание чл.54 от НК  му е определил наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. С решение № 122 от 26.06.2015 г. по в.н.о.х.д. № 40/2015 г на Варненския апелативен съд, присъдата е изменена частично като е било прието, че престъпленията са извършени поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност и е увеличен размера на наложеното наказание. С решение № 472/ 17.02.2016 г. по к.д. № 1313/2015 г. на ВКС решението на апелативния съд е било отменено единствено в частта по приложението на чл. 23, ал.1 НК, като в останалата част е оставено в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на противоправно, увреждащо го действие или бездействие, неговият автор, вината на дееца /която се предполага/, настъпването на вредоносен резултат от непозволеното увреждане, определен по вид и обем, причинно-следствената връзка между деликта и причинените вреди, както и, че последните са настъпили от деятелност на деликвента, във връзка с работа, възложена му от първия ответник по иска.

Имайки предвид, че на осн. чл.300 от ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд по отношение на извършеното деяние, неговата противоправност и формата на вината на дееца, тези елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД са налице. По тях и не се е спорило от страните.

Спорни са въпросите за материалната легитимация на ищците да претендират неимуществени вреди от смъртта на своя близък, за размера на обезщетението и за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

В задължителната практика на съдилищата, обективирана последователно в ППВС 4/1961 г., ППВС 5/1969 г. и ППВС 2/84 г. кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на пострадал при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите, съпруг, както и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. В настоящия казус, ищцата К.Б. е живяла на съпружески начала с пострадалия Д.К. от 2000 г. и двамата имат родено дете през 2001 г., а другите двама ищци са негови родители, поради което и тримата са от кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д.К.. Затова и възраженията на ответника за липсата на материално-правна легитимация са  неоснователни. В случая не се касае до спор, свързан с наследствено правоотношение, поради което и съображенията на ответника, че детето на пострадалия като законен наследник с по-близко родство изключва родителите също са неоснователни. Обстоятелството, че обезщетение вече било присъдено на детето на пострадалия също не е обстоятелство от значение за настоящия спор, защото всяко от лицата разполага с отделно и независимо от останалите правоимащи, право на обезщетение за претърпените конкретно от него вреди без оглед на глобален размер на обезщетението или на броя на правоимащите лица.

Разпоредбата на чл.45 от ЗЗД задължава всеки, който е причинил виновно вреди другиму да ги поправи, като съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Справедливото обезщетение, както изисква  чл.52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди, следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и страданията на ищцата. Определената сума пари в най – пълна степен следва да компенсира вредите.

Доказано е по делото, че Д.К. е загинал трагично и неочаквано на 38 години, т.е. в млада и активна възраст, че същият е живял  на съпружески начала в емоционална близост и привързаност, в обич и разбирателство с ищцата К.Б. (около 12 години към датата на смъртта) и от връзката им имат родено дете през 2001 г., че починалият е бил много близък и с родителите си И. и В. К. и въпреки, че не са живели в едно домакинство са поддържали чести контакти и той е бил тяхна опора и подкрепа и са разчитали на него. Установено е с показанията на свидетелите П.В. и В. В. (без родство с ищците,  семейни приятели на същите, които заради близките си и чести контакти с тях имат преки и непосредствени впечатления за релевантните за спора факти), че след смъртта на близкия им човек и тримата ищци били съсипани, плачели, тъгували, затворили се, изолирали се, често се събирали да се утешават, мъката им била огромна. К. имала пристъпи на паника, нервни сривове, посещавала психолог, известно време не била в състояние да работи, драстично отслабнала и не успявала да се съвземе и понастоящем. Родителите, които били пенсионери, загубили първородния си син, помръкнали, изолирали се, здравето им се влошило – вдигали кръвно, състарили се. С оглед изложените съображения и като взе предвид, че загубата на близък човек е безвъзвратна, непрежалима и за цял живот, съдът намира, че за обезщетяване на преживените от съжителстващата с починалия на съпружески начала жена К.Б., предвид и търпяните от нея душевни болки, мъка и страдание, включително и тези, които ще понася и занапред от смъртта на мъжа, партньор в живота, баща на детето й и морална опора, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, че е справедлив размер на обезщетение от 50 000 лв., а за обезщетяване на претърпяните неимуществени вреди от родителите на починалия и имайки предвид конкретно преживените негативни емоции и страдания от тях, както и мъките, които ще понасят и занапред от невъзвратимата загуба на най-близкия им човек – синът им, и на осн. чл. 52 от ЗЗД,  на И. и В. К. следва да бъде присъдено обезщетение в справедлив размер от по 50 000 лв. за всеки от тях. При определяне размера на обезщетението, съдът съобрази и стандарта на живот в страната, както и практиката на съдилищата по подобни казуси.

 По отношение на възраженията за съпричиняване на вредите от пострадалия:

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Следователно граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД дават основание да се приеме, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.

В настоящия казус, посоченото от ответника поведение на пострадалия, а именно че същият, въпреки познанията и подготовката си, не се е отдалечил на безопасно място, а е стоял в близост до зоната, в която се е провеждало прехвърлянето на газ от газовоза към стационарната цистерна, се твърди като допринесло за фаталния му край.

Задълженията по чл. чл. 174/1/ от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове (НУБЕТНГСИВВГ) изискващи на обекта да не се допускат други лица извън участниците в газоопасните работи и тези по чл. 1.5 от Производствено технологичната инструкция за безопасна експлоатация на Газо-зарядната станция на „Социалинвест" АД -гр. Разград, изработена въз основа на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗТИП и чл.136 от НУБЕТНГСИВВГ, изискващи на територията на Газо-зарядната станция да не се допускат лица, нямащи отношение към обслужването ѝ, имат конкретен адресат и това е ръководителя на газстанцията Б.Г.Б. - служител на ответника, които конкретни нарушения са измежду тези, за които той е бил осъден като причинител на смъртта на Д.К.. Цитираните норми не вменяват на случайно пребиваващи в района лица  задължение за извършване на преценка и осъществяване на контрол на достъп до опасното место, без оглед на техните познания и професионална подготовка. Поради това, поведението на пострадалия не би могло да се приеме за съпричиняващо вредоносния резултат, тъй като в случай, че задължението за ограничаване на достъпа и недопускането на лица извън участниците в газоопасните работи и нямащи отношение към обслужване на газзстанцията, бе изпълнено от служителя и Д.К. бе отстранен от опасната зона, не би настъпила смъртта му. В този смисъл и възражението на ответника по чл. 51 от ЗЗД е неоснователно.

С оглед изложеното, исковете  по чл. 49 от ЗЗД са основателни в претендираните размери от по 50 000 лв. за всеки от ищците. До този извод е достигнал и окръжния съд, поради което и решението му, в обжалваната му осъдителна част за горницата над 20 000 лв. до 50 000 лв. за всеки ищец, ведно със законните лихви, считано от 12.07.2014 г. до окончателно изплащане на сумите следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, решението следва да бъде потвърдено и в частта на осъждането за държавната такса съответно на обжалваната част от решението – 3 600 лв.

С оглед изхода от въззивното производство и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сторените разноски, които представляват платено адвокатско възнаграждение, съгласно приложените договори за правна защита и съдействие. Предвид заявеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и като извърши преценка в този смисъл, съдът намира, че с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от по 2 030 лв. от всеки ищец се явява прекомерно и то следва да бъде намалено до предвидените в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размери от по 1 430 лв. за всеки ищец. Предвид това, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от въззиваемите сума от по 1 430 лв. – сторени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/29.11.2017 г., постановено по гр.д. № 174/2017 г. по описа на Разградския окръжен съд В ЧАСТТА,  с която „Социалинвест“ АД е осъдено да заплати на К.Р.Б.,  на И.Г.К. и на В.Г.К., на осн. чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД,  на всеки един от тях поотделно, обезщетения за причинените им неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Д.В.К. на 02.09.2012 г., настъпила в резултат на извършено престъпление на 06.08.2012 г., за което Б. Г. Б. - служител на „Социалинвест” АД гр. Разград е осъден с влязла в сила Присъда №79/ 05. 12. 2014 г. по нохд № 104/ 14 г. по описа на РОС, (изменена с Решение № 122/ 26. 06. 15 г. по внохд № 40/ 15 г. по описа на ВнАС и Решение № 472/ 17. 02.16 г. по к. д. № 1313/15 г. на ВКС),  ЗА ГОРНИЦИТЕ НАД СУМИТЕ от по 20 000  лв. за всеки от ищците - до присъдените обезщетения от по 50 000 лв. за всеки от тях,  ведно със законната лихва върху разликата, считано от 12.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумите, както и В ЧАСТТА, с която „Социалинвест“ АД е осъден да плати по сметка на Разградския окръжен съд сумата от 3 600 лв. държавна такса.

В останалата част решението на окръжния съд е влязло в сила.

ОСЪЖДА „СОЦИАЛИНВЕСТ” АД, ЕИК 116043189 гр. Разград, обл. Разградска, бул. „Априлско въстание” № 23, представлявано от управител Т.Д.Х. ДА ЗАПЛАТИ  на К.Р.Б.,  ЕГН ********** ***, сумата от  1 430 лв., представляваща сторените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „СОЦИАЛИНВЕСТ” АД, ЕИК 116043189 гр. Разград, обл. Разградска, бул. „Априлско въстание” № 23, представлявано от управител Т.Д.Х. ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.К., ЕГН ********** *** сумата от  1 430 лв., представляваща сторените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „СОЦИАЛИНВЕСТ” АД, ЕИК 116043189 гр. Разград, обл. Разградска, бул. „Априлско въстание” № 23, представлявано от управител Т.Д.Х. ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.К., ЕГН ********** *** сумата от  1 430 лв., представляваща сторените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: