ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№146./06.03.2019г.

 

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч. гр. дело № 66/19г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

                Образувано е по частна жалба на адв. Н.Ф. против определение № 3395/21.12.2018г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2824/2017г. по реда на чл.248 ГПК в частта, в която е оставена без уважение молбата й за изменение на решението по делото в частта му за разноските чрез присъждане на пълния претендиран размер за дължимото й се адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38 ал.2 ЗА.

Излагайки доводи за неправилност и незаконосъобразност на така обжалвания акт се иска неговата отмяна и уважаване на молбата по чл.248 ГПК.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – А.С.Т. и С.М.С., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

С обжалваното определение първоинстанционният съд се е произнесъл, по реда на чл.248 ГПК, по направени искания за изменение на решението му от 25.10.2018г., постановено по гр.д. № 2824/2017г. в частта за разноските, като е оставил без уважение молбата на адв.Ф., в качеството й на процесуален представител на ответниците по делото Б.Б. и А.Б. за присъждане по реда на чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 14 390 лева, вместо определения с решението размер от 4 803,92 лева, както и е оставена без уважение молбата на ищците А.Т.-С. и С.С. за намаляване на присъденото в полза на адв.Ф. адвокатско възнаграждение.

Доколкото се касае за определяне на адвокатско възнаграждение, претендирано на основание чл.38 ал.2 ЗА и което се дължи не на представляваната в процеса страна, а на осъществилия безплатната правна помощ адвокат, то адв.Ф. е легитимирана на обжалва така постановеното определение. С оглед на това частната жалба се явява процесуално допустима. По същество, обаче същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 2824/2017г. е образувано по предявени против Б.Б. и А.Б. три евентуално съедини иска - за прогласяване нищожността на завещателно разпореждане от Никола Б. Николов поради това, че не изхожда от завещателя /не е написано и подписано от него/, евентуално поради липса на предмет, евентуално унищожаемо, тъй като завещателят не е бил способен да завещава, както и комулативно съединени с тях искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване правото на собственост върху ¾ ид.ч. от имота, предмет на оспореното завещание, при въведени в условията на евентуалност придобивни основания – договор за издръжка и гледане и придобивна давност.

С решението си от 25.10.2018г. първоинстанционният съд е отхвърлил исковете за недействителност, произнасяйки се и по трите евентуални основания, уважил е иска за собственост, основан на договор за издръжка и гледане до размер на ½ ид.ч. от имота, като е отхвърлил тази претенция до претендирания размер от ¾ ид.ч., в това число и на основание придобивна давност. Съобразно този изход от спора е разпределил и тежестта за разноските.

Безспорно е, че адв.Ф. е била процесуален представител на ответниците по това дело, съгласно договор за правна помощ от 05.03.2018г. и в който изрично е посочено, че правната помощ се предоставя при условията на чл.38 ЗА /безплатно на материално затруднени лица/. С оглед на това и на основание чл.38 ал.2 ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в случаите, когато съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК и предвид изхода от спора насрещната страна следва да понесе отговорността за разноските. В този случай размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, изхождайки от фактическата и правна сложност на делото, и обема на действително свършената от адвоката процесуална защита, но не по-малко от размерите, посочени в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка неоснователни са доводите на адв.Ф., че следва да бъде определено възнаграждение поотделно за всеки един от евентуално съединените искове /три възнаграждения по евентуалните искове за недействителност на завещанието/. Макар и основанията за нищожност, респ. унищожаемост да са различни, и това да предпоставя различно доказване и защита от ответната страна, то в настоящия случай такава не е реализирана, нито от ответниците, нито от процесуалния им представител. По делото е бил депозиран писмен отговор, с който предявените искове са оспорени, без въвеждането в предмета на спора на подлежащи на доказване от тях конкретни фактически твърдения. Няма данни отговорът да изхожда от адв.Ф.. В проведените общо четири съдебни заседания тя е участвала само в последното, когато е приета като процесуален представител и в което е изслушана единствено назначената по искане на ищците СПЕ. Тази експертиза е относима само към иска по чл.43 ал.1 б.“а“ ЗН.

Неоснователни са и доводите, че разрешението следва да е аналогично като на задължението за заплащане на държавни такси по всички предявени искове. Нещо повече, съгласно чл.72 ГПК при предявени няколко иска в защита на един и същи интерес, както е в случая с исковете по оспорване валидността на завещателното разпореждане, се дължи една държавна такса, а не за всеки иск, както твърди жалбоподателката.

Ето защо, правилно с решението си първоинстанционният съд е определил в полза на адв.Ф. адвокатско възнаграждение по един иск за недействителност и по отхвърлената част от иска за собственост в минималните размери по Наредба № 1/2004г., поради което и последващото му определение, с което молбата й по чл.248 ГПК е оставена без уважение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3395/21.12.2018г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2824/2017г. по реда на чл.248 ГПК в частта, в която е оставена без уважение молбата на адв.Н.Ф. за изменение на решението по делото в частта му за разноските чрез присъждане на пълния претендиран размер за дължимото й се по делото адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38 ал.2 ЗА.

 

В останалата част определението не е обжалвано и е влязло в сила.

 

Настоящото определение подлежи на обжалване при условията на чл.280 ГПК, с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                          2.