РЕШЕНИЕ№6

гр.Варна,08.01.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение в закрито заседание в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА:

        ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Славов ч.гр.д.№ 661/15г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба, подадена от П.Д.П. *** срещу решение на № 240/06.11.2015г. по в.гр. д. № 505/15г. на ОС-Шумен, с което е оставена без уважение жалбата й, подадена против разпределение, извършено с протокол за разпределение от 06.07.15г. в частта му по т. 2 по изп.д. № 20148760400130 на ЧСИ Д. З., рег. № 876 на КЧСИ и с район на действие – ОС-Шумен. Счита се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че решението е постановено в противоречие на приетото в постановеното по реда на чл. 290 и сл. от ГПК Решение № 125/04.11.15г. по гр.д. № 5502/13г. на ВКС, ІІ г.о., че меродавният момент към който следва да бъде извършена преценка за секвестируемост, респ. несеквестируемостта на имуществото на длъжника е този на насочване на принудителното изпълнение – най-късно към датата на налагане на възбраната. Затова приетото от ШОС, че последващото /след деня на възбраната/ възникване на несеквестируемостта, води като краен резултат до възстановяване на получената сума от публичната продан на длъжника, е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Към момента на налагане на възбраната по изпълнителното дело – 07.02.14г., длъжникът е притежавал две овощни градини, чиято сумарна площ надхвърля с 2.99 дка ограничението по чл. 444, т. 5 от ГПК за площ до 5 дка за овощни градини, поради което и за тази горница не е налице несеквестируемост. Сочи се, че към деня на възбраната на имота все още не са били присъединени взискателите с вземания по чл. 445, ал. 2, т. 1 от ГПК, а освен това несеквестируемостта не може да се релевира към деня на разпределението на получената от публичната продан на имота сума. Поради тези съображения се претендира отмяна на решението на ШОС, както и разпределението в обжалваната му част, а на ЧСИ да се дадат указания за правилно приложение на закона при изготвяне на ново разпределение.

В предвидения срок е постъпил отговор от насрещната страна /длъжника по изпълнението/, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Сочи се, че към датата на описа на възбранените имоти длъжникът не е могъл да се позове на несеквестируемостта поради наличието на вземания на присъединените взискатели с вземания за издръжка, на осн. чл. 445, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ГПК. Претендира се жалбата да бъде отхвърлена.

Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес, срещу акт, подлежащ на обжалване, в рамките на указания от съда срок. Разгледана по същество обаче жалбата, с която е сезиран настоящият съд е неоснователна по следните съображения:

От материалите по изпълнителното дело и от делото на ШОС се установява следната фактическа обстановка:

Изпълнителното производството е образувано по молба на П. Д. П., депозирана на 03.02.14г. пред ЧСИ Д. Златева и въз основа на изпълнителни листи, издадени против М. Ал. Д., съответно за парични вземания за обезщетения по чл. 31, ал. 2 от ЗС за едноличното ползване на съсобствени имоти и мораторни лихви върху главниците, както и за предаване на недвижим имот, предоставен за ползване на взискателката. На 06.02.14г. е присъединен като взискател и Държавата на осн. чл. 458 от ГПК за публични държавни вземания в размер на 5252.54лв. /л. 28/. Въз основа на искането на взискателката П. на 07.02.14г. са вписани възбрани от ЧСИ върху ПИ пл. № 010016 с площ от 4.962 дка и върху ПИ пл. № 001064 с площ от 3.0280 дка и двата в землището на с. Хан Крум, общ. Велики Преслав, както и върху ПИ пл. № 70 в рег. 15, парцел 1 с площ от 680 кв.м., заедно с къща, находящ се в с. Хан Крум, общ. Велики Преслав /л. 51-59/.  В скиците на двата поземлени имота /л. 70-71/ същите са отразени като овощни насаждения.

На 19.02.14г. длъжникътк е получил ПДИ, в която е посочен общия му дълг от 9302.13лв., от които 2936.45лв. неолихвяеми вземания, 1113.14лв. такси към ЧСИ, както и 5252.54лв. публични държавни вземания. Освен това е бил уведомен и за наложените възбрани върху горните имоти, както и насрочения опис на същите /л. 60/. На 20.02.14г. въз основа на депозирани молби съответно от Александър Методиев Д. и Деница Методиева Донева /пълнолетните деца на страните по изпълнителното дело/ и на осн. чл. 456, ал. 1 от ГПК същите са били присъединени като взискатели за вземанията си към длъжника за издръжка, съответно в размер на 4027.38лв. за първия и 5300.82лв. – за втората /ведно с таксите и разноските по изпълнително дело № 20067740400234 на ЧСИ Яница Джинджева, рег. № 774 на КЧСИ, район на действие ШОС/. За това присъединяване длъжникът е бил уведомен на 26.02.14г. /л. 66/.

Възбранените имоти са били описани на 12.03.14г. /л. 72-75/, а поради техническа грешка – отново изготвен опис на нивата от 3.028 дка, ведно с насажденията в нея /147 бр. сливи, насадени 2000г., сорт „Стенли”/ на 15.05.14г. /л. 152/. След неколкократно обявяване на насрочените публични продани на този именно имот за нестанали поради неявяване на купувачи, тримата взискатели /като присъединените са действали чрез представител в лицето на своята майка П. Д. П./ са подновявали молбата си за проданта му. При проведената публична продан за периода от 19.01.15г. до 19.02.15г. /за която длъжникът е бил уведомен на 29.12.14г. – л. 251/ се явил купувач и с Протокол от 20.02.15г. същият е обявен за купувач на този имот за сумата от 5300лв. На 26.02.15г. е издадено Постановление за възлагане на имота на купувача Галина Пенчева Бонева /л. 353/, а длъжникът е уведомен за изготвянето му на 09.03.15г. /л. 273/. В срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК – на 16.03.15г. последният е обжалвал това постановление за възлагане /л. 290-293/ с релевирано възражение и за несеквестируемост на имота на осн. чл. 444, т. 5 от ГПК. С определение № 202/21.04.15г. по в.гр.д. № 192/15г. тази жалба е била оставена без разглеждане поради липсата на оплаквания от хипотезата на чл. 435, ал. 3 от ГПК /л. 346-348/.

Междувременно на 16.03.15г. е било свършено /поради плащане на дължимата сума/ изпълнително дело № 20067740400234 на ЧСИ Я. Д., рег. № 774 на КЧСИ, район на действие ШОС с взискатели А. и Д. Д. за вземанията им за издръжка /присъединени и по настоящото изпълнително дело/ - л. 303 и 328, 331 от изпълнителното дело. Погасяването на задълженията на длъжника М.Д. е станало чрез публичната продан на недвижим имот, представляващ ПИ пл. № 010016 с площ от 4.962 дка в землището на с. Хан Крум, общ. Велики Преслав, за сумата от 8400лв. Вписването на това обстоятелство в имотния регистър е станало на 18.03.15г. /л. 283/.

С разпореждане от 11.04.14г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна е било прекратено производството по принудителното изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК за публичните държавни вземания на длъжника М.Д. – л. 332.

С молба от 31.03.15г. длъжникът, позовавайки се горните междувременно настъпили обстоятелства е поискал да бъде прекратено изпълнителното дело по отношение на присъединените взискатели и да бъдат вдигнати възбраните, наложени върху недвижимите му имоти на осн. чл. 444, т. 5 и 7 от ГПК. Молбата е била частично удовлетворена чрез прекратяване на изпълнителното дело по отношение на взискателите А. и Д. Д. с постановление от 14.04.15г. /л. 345, така и от удостоверението на л. 352/.

С молба от 03.06.15г. длъжникът е отправил искане до ЧСИ да съобрази прекратяването на делото по отношение на взискателите с вземания за издръжка, както и плащането на публичните държавни вземания, и при изготвяне на разпределението на постъпилите по делото суми от публичната продан, представляващ земеделска земя, да бъде взето предвид , че същият е под защитата на чл. 444, т. 5 и т. 7 от ГПК, както и да бъде вдигната възбраната върху единственото му жилище. Представил е актуална регистрационна карта за земеделски производител, издадена от МЗХ- ОДЗ, заверена на 20.04.15г. за удостоверяване качеството си на земеделски производител /л. 365/.

С обжалвания разпределителен протокол от 06.07.2015г. /л. 372-373 от изпълнително дело № 20148760400130 на ЧСИ Д. Златева, рег. № 876 на КЧСИ и с район на действие – ОС-Шумен / ЧСИ е взел предвид, че събраната по делото сума е в размер на 5300лв., от която се удържа сумата от общо 64лв. – дължими такси и разноски за извършени изпълнителни действия, а остатъка от 5236 лв. е разпределен, както следва: 626.50лв. – за взискателя П. П., представляващи разноски по принудителното изпълнение, на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД и сумата от 4609.50лв.е постановено да се възстанови на длъжника М. Д. на осн. чл. 444, т. 5 от ГПК и съгласно представените доказателства по делото, а именно актуална регистрационна карта за земеделски производител, издадена от МЗХ- ОДЗ, заверена на 20.04.15г.

Основния спорен въпрос по делото пред настоящата инстанция е до кой момент длъжникът може да релевира възражението си за несеквестируемост на недвижим имот и дали това може да стане чрез искане до съдебния изпълнител за връщане на получената от публичната продан парична сума.

По този въпрос е налице произнасяне по т. 1 от ТР № 2/2013г., постановено на 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че срокът за обжалване на насочването на изпълнението върху вещ поради нейната несеквестируемост, започва да тече от връчването на съобщението за насрочване на проданта. Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител /СИ/ да прекрати започналата продан преди издаването на постановление за възлагане /тъй като СИ не може да оттегли това постановление след като го постанови/ или да му върне получената от публичната продан сума преди тя да е получена от кредитора, тъй като СИ може да предпочене да обезщети вредите на участвалите наддавачи в публичната продан, вместо да продължи да уврежда длъжника. Нещо повече – длъжникът може да обжалва и самото разпределение на основание несеквестируемостта.

Именно това е предпочел и ЧСИ по настоящото изпълнително дело – съобразил е, че изпълнителното дело е било прекратено по отношение на взискателите с вземания за издръжка /ограничаващи несеквестируемостта на осн. чл. 445, ал. 2, т. 1 от ГПК/ и по отношение на държавата, а единствения останал взискател е с вземане, което не изключва несеквестируемостта, поради което е предпочел да върне получената от публичната продан от несеквестируемия имот сума, преди тя да бъде платена на кредитора.

Съвсем неотносимо към настоящия спор е приетото и задължително за съдилищата разрешение в цитираното и от жалбоподателката Решение № 125/04.11.15г. по гр.д. № 5502/13г. на ВКС, ІІ г.о., тъй като в същото се дава отговор на въпроса при иск по чл. 75 от ЗС към кой момент следва де се цени несеквестируемостта на конкретно имущество на длъжника, по отношение на което е насочено принудително изпълнение, когато „нарушеното владение” е извършено чрез действията на съдебен изпълнител. И съвсем логично с оглед защитата на конкретния правен интерес по иска по чл. 75 от ЗС /нарушеното владение/ това да е момента на възбраната, тъй като ефектът на вписването на наложената възбрана е проява именно на такова действие, изискващо защитата чрез възражение за несеквестируемост на имота. Различно е в настоящата хипотеза, тъй като с позоваването на несеквестируемостта в искането за връщане на получената при проданта на имота сума се защитава правото на длъжника да осуети лишаването му от определено имущество /или в случая да получи неговата парична равностойност/, признато му при наличието на предпоставките на чл. 444 от ГПК. А и в настоящия случай обективно длъжникът не е имал възможността да се позове по-рано на тази несеквестируемост, тъй като прекратяването на изпълнението по отношение на взискателите с вземания за издръжка е станало след провеждането на публичната продан и издаването на Постановлението за възлагане.

Относно наличието на предпоставките на чл. 444, т. 5 от ГПК съдът изцяло споделя приетото в мотивите на ШОС в обжалваното му решение, тъй като от събраните и пред въззивния съд гласни доказателства безспорно е установено, че длъжникът има качеството на земеделски стопанин, осигуряващ изцяло издръжката си чрез отглеждане на земеделски култури, включително и върху продадената му по това изпълнително дело овощна градина. В тази връзка вече изцяло е относимо приетото в Решение № 125/04.11.15г. по гр.д. № 5502/13г. на ВКС, ІІ г.о., че липсата на надлежна регистрация по реда на Наредба № 3/29.01.99г. не лишава лицето, което развива стопанска дейност и твърди да се издържа от същата, от закрилата на закона, тъй като терминът „земеделски стопанин” по см. на чл. 444, т. 5 от ГПК не следва да се тълкува ограничително, само съгласно легалната дефиниция на § 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители в т. 23 и 24.

Поради изложеното жалбата се явява неоснователна и решението на ШОС следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 240/06.11.2015г. по в.гр. д. № 505/15г. на ОС-Шумен, с което е оставена без уважение жалбата на П.Д.П. ***, подадена против разпределение, извършено с протокол за разпределение от 06.07.15г. в частта му по т. 2 по изп.д. № 20148760400130 на ЧСИ Д. З., рег. № 876 на КЧСИ и с район на действие – ОС-Шумен.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: