Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

10

 

                                     28.01.2019 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на шестнадесети януари, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                   Мария Маринова

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:Анна Помакова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 663 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №663/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни срещу решение № 218 от 30.10.2018 г., постановено по гр.д. № 145/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд, както следва:

- По въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от прокурор в Окръжна прокуратура Добрич, против решението на окръжния съд в осъдителната му част, а именно: В ЧАСТТА, с която Прокуратурата е осъдена да заплати на Х.Д.Х. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди – психически и емоционални страдания, негативни душевни преживявания и дискомфорт, прекратяване на трудовото му правоотношение вследствие на незаконното му обвинение за период от 37 месеца, за престъпление по чл. 265 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК, съответно чл. 212 ал. 4 пр. 1, вр. ал. 1 от НК, предмет на досъдебно производство № 81/2008 г. на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР гр. Добрич, преобразувано в досъдебно производство № 46/ 2012 г. на ОСО при ДОП, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 22.11.2016 г. до окончателното й изплащане на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, както и е осъдена да заплати на другата страна сторените от нея по делото разноски.

Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в осъдителната му част, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част с отхвърляне на иска. Оплакванията са за неправилна оценка на събраните по делото доказателства и въз основа на това и за погрешен правен извод на окръжния съд за претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконно обвинение и за неправилно приложение на разпоредбата на 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението, който бил завишен. 

Х.Д.Х., представляван по делото от адв. Я. и адв. Златарова, е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба по съображения за неоснователността й и е молил за отхвърлянето й с потвърждаване на решението на окръжния съд в осъдителната му част.

-По въззивна жалба на Х.Д.Х., представляван по делото от адв. Я. и адв. Златарова против решението на окръжния съд в отхвърлителната му част, а именно: В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявения от Х.Д.Х. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, причинени му в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 256 ал. 2 от НК и по чл. 212 ал. 4 пр. I, вр. ал. 1 от НК  за горницата над сумата от 5000 лв. до претендираните 150 000 лв.

Въззивникът Х. е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му част, поради нарушения на процесуалния закон, на материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част и присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение. Поддържал е оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне справедливия размер на обезщетението и за неговото занижаване  с оглед конкретно установените по делото факти.

Писмен отговор по тази жалба, насрещната страна не  е подала.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните е поддържала въззивната си жалба и е оспорвала жалбата на насрещната страна, като в хода на устните състезания, Прокуратурата чрез прокурор Помакова е заявила, че не поддържа заявения в жалбата петитум и е молила евентуално за намаляване на обезщетението до размер на 3000 лв.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира решението на окръжния съд в обжалваните му части за валидно и допустимо, а с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на Х.Д.Х. против Прокуратурата на Р България, за осъждането й да му заплати сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, причинени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 256 ал. 2 от НК и по чл. 212 ал. 4 пр. I, вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва (съгласно уточнителна молба от 18.04.2018 г. на л. 33 от делото) считано от 22.11.2016 г. до окончателното й изплащане.

С писмения отговор на исковата молба, ответникът е оспорил исковете и е молил за отхвърлянето им.

Фактическата обстановка, установена от събраните по делото доказателства е следната, като страните не са навели оплаквания по нея:

На 26.10.2011 г. ищецът Х.Д.Х. е бил привлечен в качеството му на обвиняем по Досъдебно производство № 81/2008 г. на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР гр. Добрич (образувано на 15.09.2008 г. срещу „Неизвестен извършител“) за това, че в периода 30.05.20016 г. – 08.09.2006 г. в гр. Добрич, чрез използване на документи с невярно съдържание и неистински документи – предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 31.07.2006 г., данъчна фактура № 14/ 31.07.2006 г. и искане за прихващане и възстановяване по чл. 77 ал. 2 от ЗДДС с вх. № 11352/ 08.08.2006 г., дал възможност на друго лице – Ю.Г.М., като управител на „Джил Ойл“ ЕООД, да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери – 60 000 лв., представляваща данък за възстановяване по чл. 76 от ЗДДС, представляващо чл. 256 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК, като със същото постановление му е наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1 000 лв. и в същия ден той е бил разпитан. Материалите по разследването са били предявени на Х. на 09.12.2011 г., като след това са последвали ново предявяване на разследването на 20.01.2012 г., повторно привличане като обвиняем на 06.04.2012 г. и разпит, заради извършена промяна в периода на обвинението, както и ново предявяване на материалите по разследването на 09.04.2012 г. Внесен е бил обвинителен акт в съда и образувано НОХД № 267/ 2012 г. по описа на ДОС, което с разпореждане № 210/ 27.08.2012 г. е било прекратено  и делото – върнато на ДОП на  20.09.2012 г. за отстраняване на допуснатите в досъдебното производство съществени процесуално нарушения. С постановление от 15.10.2012 г. Окръжна прокуратура – Добрич е прекратила досъдебно производство за престъпление по чл. 256 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК,  разпоредила е производството да продължи за престъпление по чл. 212 ал. 4 пр. 1, вр. ал. 1 от НК, по което компетентна е Районна прокуратура гр. Добрич и е отменила наложената на Х.Д.Х. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1 000 лв. Досъдебното производство е било преобразувано под № 46/ 2012 г. по описа на ОСО при ДОП и делото - изпратено от Районна прокуратура гр. Добрич на ОСО при ДОП. По това дело, ищецът е бил разпитан като свидетел на 22.02.2013 г. по повод евентуално извършеното от него престъпление по чл. 212 от НК. Други процесуално – следствени действия в периода от около два месеца не са били извършени. С постановление от 16.04.2013 г. Апелативна прокуратура гр. Варна е отменила постановлението на Окръжна прокуратура гр. Добрич от 15.10.2012 г. за прекратяване на досъдебно производство № 81/ 2008 г. по описа на ОД на МВР гр. Добрич за престъпление по чл. 256 от НК и с оглед преценката, че деянието съставлява престъпление по чл. 212 ал. 4 от НК и е върнала делото на ДОП за продължаване на разследването. С постановление от 18.04.2013 г. ДОП е изпратила делото на ОСО при ДОП и е разпоредила незабавно извършване на следствени действия с оглед най – бързото приключване на разследването. На 12.06.2013 г., ищецът Х. отново е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 256 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК, в същия ден е бил разпитан, наложена му е била мярка за неотклонение „Подписка“ и са му били предявени материалите по разследването. На 17.07.2013 г. Окръжна прокуратура гр. Добрич е внесла в Добричкия окръжен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 46/2012 г. по описа на ОСО при ДОП срещу Х.Д.Х. за престъпление по чл. 256 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК, по което е било образувано НОХД № 283/ 2013 г. по описа на ДОС. Същото е приключило с осъдителна присъда № 22/ 12.09.2014 г., с която Х.Д.Х. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение, наложено му е било наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години,  отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК с тригодишен изпитателен срок и е била потвърдена мярката му за неотклонение „Подписка“. По подадена от защитника на подсъдимия Х.Д.Х. въззивна жалба, вх. № 6073/ 24.09.2014 г. е било образувано ВНОХД № 322/ 2014 г. по описа на Апелативен съд гр. Варна, по което с решение № 48/20.03.2015 г. осъдителната присъда е била отменена и делото - върнато на Окръжна прокуратура гр. Добрич за ново разглеждане. С постановление от 24.03.2015 г. Добричка окръжна прокуратура е прекратила обвинението против Х. за престъпление по чл. 256 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК и е разпоредила производството да продължи срещу него за престъпление по чл. 212 ал. 4 пр. 1, вр. ал. 1 от НК, като е отменила и наложената му мярка за неотклонение „Подписка“. На 29.04.2015 г. делото е било пратено на Районна прокуратура. На 05.10.2015 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъплението по чл. по чл. 212 ал. 4 пр. 1, вр. ал. 1 от НК, а именно, че в периода 30.05.20016 г. – 08.09.2006 г. в гр. Добрич, чрез използване на документи с невярно съдържание и неистински документи – предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 31.07.2006 г., данъчна фактура № 14/ 31.07.2006 г. и искане за прихващане и възстановяване по чл. 77 ал. 2 от ЗДДС с вх. № 11352/ 08.08.2006 г., дал възможност на друго лице – Юлияна Георгиева Мишкарова, като управител на „Джил Ойл“ ЕООД, да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери – 60 000 лв., представляваща данък за възстановяване по чл. 76 от ЗДДС, с намерение да ги присвои, като в същия ден той е бил разпитан и му е било предявено разследването. На 19.05.2016 г. с протокол за предявяване на разследването ищецът и защитникът му са били запознати с материалите по делото, предвид на извършените междувременно процесуално-следствени действия без негово участие. С постановление на ДРП от 27.10.2016 г. наказателното производство е било частично прекратено досежно воденото против Х.Д.Х. такова за престъпление по чл. 212 ал. 4 пр. 1, вр. ал. 1 от НК, като наложената му мярка за неотклонение „Подписка“ е била отменена, а производството е разпоредено да продължи против „неизвестен извършител“ и е било спряно. С определение № 595/ 10.11.2016 г. по ч. н. д. № 1503/ 2016 г. Добричкият районен съд е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство в частта му относно прекратяването му против Х.Д.Х.. Определението е влязло в сила на 22.11.2016 г.

Твърдяните от ищеца в исковата молба вреди, причинени му от незаконното обвинение са следните: Несигурността за бъдещето му, създадена от висящото наказателно производство за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ му причинило болки и страдания, изразяващи се в тежък стрес и дезадаптация. Повдигането на обвинение и самия съдебен процес предизвикали разстройства на психиката му, което в последствие било диагностицирано като „параноидна шизофрения“. Започнал да страда от прояви на паническо разстройство, остра болка в сърдечната област и силно главоболие. Освен това наказателното производство станало достояние на широк кръг лица. Познатите му започнали да странят от него като лице от криминалния контингент. Продължителността на наказателното производство и необходимостта от явяване пред органите на досъдебното производство и в съдебни заседания нарушило нормалния му начин на живот. Мярката за неотклонение „подписка“ препятствала пътуванията му зад граница, тъй като се изисквало разрешение на наблюдаващия делото прокурор. Вследствие на силния стрес през 2012 г. било установено, че страда от захарен диабет.

Ищецът не е изложил в исковата си молба твърдения за вреди от прекратяване на трудовото му правоотношение, поради което и оплакванията във въззивната жалба за неотчитането им от окръжния съд при определяне размера на обезщетението са неоснователни.

Във връзка с твърденията на ищеца за вреди от влошаване на здравословното му състояние, вследствие на незаконното обвинение е била приета от първата инстанция комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на вещите лица д-р Т.С. и кл. психолог Б.Г., която е изготвена от тях компетентно, безпристрастно, пълна е и обоснована, не е оспорена от страните и се кредитира напълно от съда. Според заключението на вещите лица, през периода 2009 г. – 2012 г., както и към момента на изготвяне на експертизата, ищецът не е страдал и не страда от психично заболяване в тесния клиничен смисъл или психотична декомпенсация в рамките на личностово разстройство. Той не е страдал от „параноидна шизофрения, параноиден синдром“, посочено като диагноза в приложените по делото и в обследваните от вещите лица медицински документи, като вещите лица са обосновали подробно извода си. По повод пролежаването на ищеца в Психиатрично отделение в гр. Видин вещите лица са дали заключение за невярност на поставената там диагноза поради противоречие между анамнестичните данни и описания психичен статус на ищеца. Освен това било посочено, че след 11 – дневен престой и няколкодневна терапия било налице подобрение в съня и видимо успокоение на Х.Д.Х., при положение, че е необходим период от около шест месеца, за да е налице някакво видимо подобрение в психичното му състояние, тъй като паническото разстройство е трудно овлядяемо заболяване, изискващо сериозно и продължително лечение. По повод описаното в медицинското направление от 28.02.2012 г. заболяване „параноидна шизофрения“, вещите лица са дали заключение, че в този случай на преден план в психичното състояние на ищеца биха се проявили личностов дефицит, параноидна интерпретация на околната ситуация, емоционално – волева промяна от шизофренен тип, паралогични преплъзвания, мисловна амбивалентност с резки афективни колебания, каквито нарушения вещите лица не са констатирали при обследването на ищеца, което води на извода за преекспониране на преживяванията и целенасочено подвеждане на лекаря. Във връзка с хоспитализирането на Х.Д.Х. в неврологично отделение при МБАЛ гр. Добрич през 2012 г., то е била налице органична причина за страданието му /световъртеж от централен произход/,  а не влошаване на психичното му състояние. Според експертите, психичното състояние на ищеца към момента на изготвяне на експертизата съгласно Международната класификация на болестите, 10 – та ревизия, се изразява във вредна употреба на алкохол, психични и поведенчески проблеми, дължащи се на употреба на бензодиазепини, синдром на зависимост, като вещите лица са посочили, че същият в годините системно е злоупотребявал с алкохол и с посочените медикаменти. Вещите лица определят нарастващото напрежение, страхова ангажираност, опресия в сърдечната област, аритмии, екстрасистоли, дори суицидни мисли и намерения като компенсаторна реакция на масивната злоупотреба на алкохол, довела до консултите му с лекари през 2008 г. в гр. Видин и в Клиниката по кардиология при „Сити Клиник“ гр. София на 27.05.2018 г. Според вещите лица ищецът не е развил и не страда и от диабет, като по отношение вписаното в амбулаторния лист заболяване „неинсулинозависим деабет“, са посочили, че показанията на кръвната му захар при изследвания през 2013 г., 2016 г. и 2017 г. са по – ниски от изследваните през 2012 г. Това според тях се дължи на следните причини: некоректно проведено параклинично изследване, т. е. неспазване на изискването изследването да е на гладно и предишната вечер да не е консумирана захар или да е поеман алкохол, заболяване на панкреаса на ищеца през 1996 г., което води до раздвижени стойности на кръвната захар, като по повод изследването на инсулина е била извършена ехография на щитовидната жлеза, което е показало дифузни промени в нея. От друга страна, според вещите лица, преживените от ищеца страхови изживявания, мнителност, чувство за преследване и подслушване, са напълно изводими от наличния психотравмен момент – привличането му като обвиняем по досъдебното производство. Повдигнатото му обвинение е изиграло ролята на нова, масивна психотравма, която е довела до значително влошаване проявите на нестабилното му психическо състояние. Проявило се е състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство във времето на адаптиране към предстоящите, значими за освидетелствания проблеми. Клиничната характеристика на влошеното психично състояние до голяма степен се е определила и от индивидуалните способности на Х. да възприема определена стресова ситуация и изградените от него механизми за справяне с фрустриращи обстоятелства. Но като цяло – това влошено психично състояние не би се обособило без наличието на стресогенен фактор. Основните клинични симптоми на Смесената тревожно депресивна реакция са били валидни и за освидетелствания. В ежедневието си той се е чувствал почти постоянно неспокоен, изпитвал висока по интензивност тревожност. Появили са се мисли и идеи за самоубийство. Имал сериозни затруднения при справянето с ангажиментите си, тъй като изпитвал нарушение в съсредоточаването си, концентрацията на вниманието му сериозно страдала, то основно било насочено, в съчетание с безнадеждни мисли, към повишено преработване на настоящата масивна психотравма. На преден план са се провявали конверзионни и дисоциативни прояви по хистрионен тип, като навременно получавал кризи от сърцебиене, задушаване и стягане в сърдечната област. Нощният му сън бил неспокоен. Хранел се по-оскъдно. Персистирала е и системната употреба на алкохол и злоупотреба с бензодиазепини, влошавайки допълнително и така лабилното му психично състояние. Появилите се страхови изживявания, мнителността, чувството за преследване и подслушване са напълно изводими от създалата се ситуация. Според вещите лица, нормалпсихологически осъдителната присъда да е повлияла на Х. като пореден психотравмен момент, който е възприет от него като „шок“, „светът е свършил“. Проявило се е състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство във времето на адаптиране към предстоящите, значими за Х. промени, на базата на лабилното му психично състояние. Засилили са се конверзионните прояви по хистрионен тип, на базата на  вредна употреба на алкохол и злоупотреба на бензодиазепинови препарати. Според експертите, у Х. към момента са налице елементи на Посттравматично стресово разстройство.

Че вследствие незаконното обвинение, ищецът е преживял стрес, тревоги и притеснения, страдал от безсъние, бил изнервен, потиснат, страдал от мания за подслушване на телефоните и от преследване, бил превъзбуден,  имал „паник атаки“, пиел лекарства, отказвал да вдига телефона, а предмет на разговорите  било само наказателното производство, се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели Н.М.Н. и Ц.Ц.Р. Изнесеното от свидетелите за загуба на работа, безпаричие и раздяла с приятелката му, доколкото сам ищецът не е твърдял такива вреди, не следва да бъде ценено при определяне размера на обезщетението.

Доколкото според чл. 60 ал. 1 от НПК, мярката за неотклонение „подписка“ се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, то тя не е равнозначна на забраната по чл. 68 от НПК и ищецът не е бил лишен от възможността да пътува при желание и съответно разрешение. Той не е твърдял и няма по делото събрани доказателства да е поискал да пътува и такова разрешение да му е било отказано, поради което и недоказани са твърденията му за нанесени вреди от мярката за неотклонение „подписка“.

Доказателства за поставяне на ищеца в социална изолация, в заклеймяване, осъждането му като престъпник в обществото и дистанцирането на познати, не са събрани по делото. Напротив от показанията на двамата свидетели, се установява, че Х. е запазил приятелските си контакти и обичайното си общуване с тях - те се чували често по телефона, срещали се, включително и в други градове, излизали, гостували си. Няма данни, включително и в показанията на свидетелите, че някой друг, извън кръга на близките приятели на ищеца, на които сам той е споделил,  да е знаел за образуваното против него наказателно производство и за повдигнатото му обвинени, както и липсват доказателства и за негативно отношение към личността му в резултат на обвинението както от страна на лица от близкия и приятелски кръг, така и от страна на органите на досъдебно производство и няма доказателства да е бил заклеймяван като престъпник.

         Предявеният иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство, което е прекратено. Оплакването за продължителност на проведеното наказателно производство не съставлява отделен иск по чл. 2 б от ЗОДОВ, а наведените факти следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението по предявения иск с посочената по-горе правна квалификация. Искът е предявен срещу Прокуратурата на Република България, която действа като процесуален субституент на Държавата. При преценката на претърпените от ищеца вреди следва да се има предвид, че отговорността на прокуратурата е обективна и се носи независимо дали вредите от увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица, както и това, че отговорността й обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с увреждащото действие. Отговорността на Прокуратурата, действаща като процесуален субституент на Държавата, е за всички вреди, причинени от незаконното обвинение, включително и за периода през който делото е било на производство пред съда, поради което и неоснователно е оплакването й, че не следва да отговаря за целия период на наказателното производство.

В настоящия случай Държавата чрез Прокуратурата на РБ отговаря за вредите, причинени на ищеца от незаконното му обвинение в престъпления по чл. 265 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК и по чл. 212 ал. 4 пр. 1, вр. ал. 1 от НК, наказателното производство по които е прекратено.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на Държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение, съдът взема предвид следното:

От една страна взема предвид, че наказателното производство срещу ищеца е продължило от привличането му като обвиняем на 26.10.2011 г. (няма твърдения от ищеца за по-ранно узнаване на наказателното производство срещу него) до 22.11.2016 г., когато е влязло в сила постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу него, т.е. за около 5 години, който срок е значителен, представлява немалък период от живота на ищеца – човек в зряла възраст с неопетнено име, в който период той е бил подложен на стреса от наказателното преследване и страха от  неизвестността на изхода му. Повдигнатите последователно две обвинения са за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, като наказанието, предвидено от законодателя за престъпленията по чл. 265 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК, съответно чл. 212 ал. 4 пр. 1, вр. ал. 1 от НК е „лишаване от свобода“ от три до десет, съответно до петнадесет години. Това сочи, че над ищеца е тегнела в един продължителен период от време угрозата от налагането на едно тежко наказание, което обуславя по - висок интензитет на търпените от него негативни последици от обвинението. Допълнително в насока на по-висок размер на обезщетението следва да бъде отчетено, че в рамките на пет години Х. е бил призоваван и се е явявал за извършване на процесуални действия (макар и неинтензивни) от органите на досъдебното производство и съда (неколкократно повдигане на обвиненията последователно и за двете престъпления, разпити, предявяване на материалите от разследването, участие в съдебни заседания). По-голям интенцитет на преживените негативни емоции и обосноваване на по-голям размер на обезщетението за вреди сочи и обстоятелството, че Х. е бил осъден на първа инстанция на лишаване от свобода за срок от три години, отложено с изпитателен срок и до отмяната на присъдата е изминал немалък период от шест месеца. Освен това повдигнатото обвинение е изиграло ролята на нова, масивна психотравма за Х., която е довела до значително влошаване проявите на нестабилното му психическо състояние, обусловени от предхождаща злоупотреба с алкохол и медикаменти, като той получавал кризи от сърцебиене, задушаване и стягане в сърдечната област, нощният му сън бил неспокоен, хранел се по-оскъдно, появили се страхови изживявания, мнителност, чувство за преследване и подслушване, а постановяването на осъдителна присъда е повлияла на Х. като пореден психотравмен момент, който е възприет от него като „шок“, „светът е свършил“. Към момента при Х. продължават да са налице елементи на Посттравматично стресово разстройство. От друга страна, обосноваващо по-нисък размер на обезщетението е това, че наложените мерки за неотклонение са леки, от вида „парична гаранция“ и „подписка“, както и че съобразно обсъденото по-горе, подписката не е ограничила правото му на придвижване. Наказателното производство не се е отразило на здравословното състояние на Х., като той не е заболял от диабет и от психична болест в тесния клиничен смисъл или психотична декомпенсация в рамките на личностово разстройство (твърдяната шизофрения). Съдът при определяне размера на обезщетението отчита също така, че начинът на живот на ищеца не е бил съществено променен, като той е запазил контактите си с близки и познати и обичайния си начин на общуване с тях. Не е налице, вследствие на наказателното производство и социална изолация на ищеца, отдръпване, негативно обсъждане, заклеймяване като престъпник и лошо отношение в социалната му среда. Имайки предвид всичко изложено за характера и вида на негативните последици върху личността на ищеца и с оглед конкретните социално -икономически условия и стандарта на живот в страната, съдът намира за справедливо обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от него сумата от 6 000 лв. При определянето на този размер, съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответната прокуратура има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди (в този смисъл решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр.д. № 403/2016 г. на ВКС, IV г.о.).

До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като за горницата над 6 000лв до претендираните 150 000 лв. – следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид отчасти несъвпадащите изводи с тези на окръжния съд в обжалваното решение, то следва да бъде частично отменено – в отхвърлителната му част за сумата над 5 000 лв. до 6000 лв. и искът в тази част уважен допълнително за сумата от 1 000 лв., ведно с лихвите от 22.11.2016 г. до окончателното й изплащане, а в осъдителната част от 5 000 лв. и в отхвърлителната за горницата над 6 000 лв. до 150 000 лв. – решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и предвид частичната отмяна на решението на окръжния съд с уважаване на иска, Прокуратурата дължи на другата страна допълнително сумата от 16,74 лв. разноски за първата инстанция, както и сумата от 17 лв., представляваща разноски за въззивното производство, от която 5 лв. държавна такса и 12 лв. съразмерна на уважената част от иска част от адвокатското възнаграждение от пълен размер от 300 лв.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 218 от 30.10.2018 г., постановено по гр.д. № 145/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН, предявения от Х.Д.Х. против Прокуратурата на Република България иск по чл. чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от незаконното му обвинение в престъпление по чл. 265 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК, съответно чл. 212 ал. 4 пр. 1, вр. ал. 1 от НК, предмет на досъдебно производство № 81/ 2008 г. на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР гр. Добрич, преобразувано в досъдебно производство № 46/ 2012 г. на ОСО при ДОП, ЗА ГОРНИЦАТА над  5000 лв. до 6000 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Х.Д.Х. ***, с ЕГН **********, допълнително сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от незаконното му обвинение в престъпление по чл. 265 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК, съответно чл. 212 ал. 4 пр. 1, вр. ал. 1 от НК, предмет на досъдебно производство № 81/ 2008 г. на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР гр. Добрич, преобразувано в досъдебно производство № 46/ 2012 г. на ОСО при ДОП, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 22.11.2016 г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 218 от 30.10.2018 г., постановено по гр.д. № 145/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд: В ЧАСТТА, с която  Прокуратурата на Република България е ОСЪДЕНА да заплати на Х.Д.Х. ***, с ЕГН **********, сумата от 5000лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от незаконното му обвинение в престъпление по чл. 265 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК, съответно чл. 212 ал. 4 пр. 1, вр. ал. 1 от НК, предмет на досъдебно производство досъдебно производство № 81/2008 г. на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР гр. Добрич, преобразувано в досъдебно производство № 46/ 2012 г. на ОСО при ДОП, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 22.11.2016 г. до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Х.Д.Х. сумата от 91,71 лв. разноски за първоинстанционното производство; както и в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН, предявения от Х.Д.Х. против Прокуратурата на Република България иск по чл. чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от незаконното му обвинение в престъпление по чл. 265 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК, съответно чл. 212 ал. 4 пр. 1, вр. ал. 1 от НК, предмет на досъдебно производство досъдебно производство № 81/ 2008 г. на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР гр. Добрич, преобразувано в досъдебно производство № 46/ 2012 г. на ОСО при ДОП, за ГОРНИЦАТА над 6 000 лв. до 150 000 лв.,

ОСЪЖДА  Прокуратурата на Република България да заплати на Х.Д.Х. ***, с ЕГН **********, допълнително сумата от 16,74 лв., представляваща съразмерна на резултата част от сторените разноски за първоинстанционото производство, както и сумата от 17 лв., представляваща сторените във въззивното производство разноски, от която 5 лв. за държавна такса и 12 лв. разноски за адвокатско възнаграждение,  съразмерно на уважената част от иска.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: