Р Е Ш Е Н И Е № 26

гр. Варна, 14.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 665 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на М.М. и Н.М., граждани на Украйна, представлявани от адв. М. К. ***, против решение № 1482/13.08.2018г., постановено по гр. дело № 1895 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивниците иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците М.И.М. от гр. Варна и К.И.Д. ***, че ищците са собственици в условията на СИО на ½ ид.ч. от подробно описана сграда с идентификатор № 10135.2526.1724.1 по КК на гр. Варна с административен адрес гр. Варна, м. „Св. Никола“, ул. „Арх. Ставри Ставридис“, № 14, и за осъждането на ответниците да предадат на ищците владението върху ½ ид.ч. от този имот, както и за отмяна на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК на КНА за собственост № 55, т. ІV, рег. № 9686, дело № 646/2016г. на Д. Ш. – помощник-нотариус по заместване на нотариус О. Ш., с рег. № 147 на НК, вписан в СВ-Варна с вх. рег. № 26785/21.10.16г., Акт № 111, том LХХІ, дело 15054/2016г., в частта с която ответниците са признати за съсобственици на ½ ид.ч. от този имот. Счита се, че решението е незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила, неправилно и необосновано поради несъобразяване и необсъждане на всички събрани по делото доказателства, неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се извода на ВОС, че възражението на ответниците за недействителност на сделката, обективирана в НА № 129/2008г. на нотариус с рег. № 192 Д. С.-Варна, поради сключването ѝ във вреда на представлявания на осн. чл. 40 от ЗЗД, е основателно. Сочи се, че в случая не е установено по делото нито посоченият договор да е бил сключен в увреда интересите на представлявания, нито пък наличието на недобросъвестност на купувачите. В тази връзка се изтъква, че съдът изцяло е кредитирал оспореното от въззивниците заключение на оценителната експертиза, посочила пазарна стойност на имота към 12.12.2008г., без да вземе предвид, че вещото лице не е съобразило точната година на построяването на сградата и не е приложило съответни корекционни коефициенти за това. Недопускането на повторна експертиза е самостоятелно процесуално нарушение, довело до незаконосъобразност на обжалваното решение и основание за отправеното в жалбата доказателствено искане. Отделно от това е изтъкнато друго процесуално нарушение на съда – че същият не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не ги е съобразил в тяхната съвкупност /въззивниците са извършили подробен анализ на доказателствения материал, вкл. и при изтъкната необходимост от приложението на чл. 172 от ГПК за част от свидетелските показания/. Направен е извод, че оспорената от ответниците сделка е част от предприетите в изпълнение на уговорката между самите тях да ликвидират съсобствеността си върху придобитото по време на съществуването на брака им имущество /в гр. Варна и в гр. Силистра/. Последното обяснява и уговорената в процесния договор цена. Не е била доказана и недобросъвестността на купувачите по оспорената от ответниците сделка, легитимираща ищците като собственици на идеална част от имота /купувачите и тяхната дъщеря не са знаели български език и стойността на имотите на българския пазар; не са знаели за вътрешните отношения между бившите съпрузи-ответници по настоящия иск; не са знаели и за наличието на финансови затруднения или инвестиционни намерения на ответника М. към този момент, които да са обосновали спешната нужда от парични средства; не е била взета предвид и невъзможността сградата да се обособи за самостоятелно ползване от някалко семейства/. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявения иск и на искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК, ведно с присъждането на разноските за двете инстанции. Въззивната жалба се поддържа пред настоящата инстанция чрез процесуален представител.

            В предвидения срок е депозиран отговор на жалбата от насрещната страна М.И.М. от гр. Варна чрез адв. Д. П. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че решението е законосъобразно и постановено при липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Счита се, че е обоснован извода на ВОС за наличието на злоупотреба на представителя с предоставения му мандат при сключването на договора на 12.12.08г., което се установява от доказателствения материал по делото. В този договор не е било посочено плащането на цената, нито е бил уговорен срок за такова плащане, което още веднъж доказвало, че договорът е сключен, за да бъдат увредени интересите на продавача. Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на разноските за въззивната инстанция. Становището се поддържа чрез процесуален представител и в с.з. пред настоящата инстанция.  

            В предвидения срок е депозиран отговор на жалбата и от втория ответник – К.И.Д. *** чрез адв. Ст. Н. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че изводите на ВОС са точни и напълно съответстват на доказателствения материал по делото. Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на разноските за настоящата инстанция. В с.з. страната не се явява и не изпраща представител.

            Настоящото производство има за предмет и подадената от ищците М. частна жалба против постановеното по посоченото първоинстанционно дело определение № 2762/26.10.18г., с което е била оставена без уважение молбата им за изменение на решение № 1482/13.08.2018г. в частта му за разноските. Счита се, че на ответницата Д. са присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 900 лв. – близо с 1 000 лв. над минималния размер на предвиденото в Наредба № 1 на ВАС, изхождайки от материалния интерес по делото. Изложено е, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и своевременно релевираното възражение за намаляване на заплатеното в този размер адвокатско възнаграждение, е следвало да бъде уважено. Претендира се отмяна на определението и уважаване на искането по чл. 248 от ГПК за редуциране на размера до 3932 лв.

            В депозирания в срок отговор на частната жалба, К. Д. чрез адв. Н. е оспорила същата. Посочено е, че жалбата е недопустима, а евентуално неоснователна, тъй като присъдения хонорар е в размер на 4 900 лв., но с ДДС. Последното е със 151 лв. по-високо възнаграждение в сравнение с определения по Наредбата минимум. Отделно от това се поддържа, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, както и че същото продължава вече почти 2 години и по него са проведени няколко съдебни заседания, за които не е плащан допълнителен хонорар.   

            Въззивната и частната жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от обжалването, против обжалваеми съдебни актове и при наличието на надлежна представителна власт, поради което са допустими.

            Исковото производство е образувано по исковата молба на двамата ищци М., украински граждани, с която е предявен ревандикационен иск за приемане за установено по отношение на ответниците М. М. и К. Д., че ищците са собственици на подробно описан недвижим имот, а именно: ½ ид.ч. от СГРАДА с идентификатор 10135.2526.1724.1 по КК на гр. Варна, построена в поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1724, със застроена площ от 140 кв.м., брой етажи – 3 и предназначение: вилна сграда – еднофамилна, състояща се от подземен етаж, представляващ гараж с площ от 33,78 кв.м., полуподземен етаж, състоящ се от входно антре, механа, стълбище към първи етаж, котелно и два склада, с площ от 123,14 кв.м.; първи етаж, състоящ се от стълбище, дневна, трапезария и кухня с тераса, спалня, мокро помещение, тоалетна, с площ от 144,59 кв.м.; втори етаж, състоящ се от стълбище, въздушно пространство над дневна, две спални на запад с обща тераса, спалня – югоизток, спалня – изток с тераса, баня и тоалетна, с площ от 129,57 кв.м. и трети етаж, представляващ лятна дневна с площ от 35,10 кв.м., с РЗП на сградата 432,40 кв.м., находящ се на територията на гр. Варна, местност „Св. Никола“, ул.“Арх. Ставри Ставридис“ № 14, при твърдението, че е придобит от тях чрез договор за покупко-продажба, оформена с НА № 129, т. VІІІ, рег. № 10114, дело № 1448/12.12.08г. на нотариус Д. С., гр. Варна, рег. № 192 на НК, и за осъждането на ответниците да предадат владението върху имота, на осн.чл. 108 от ЗС. Отправено е и искане за отмяната на КНА за собственост на недвижим имот № 55, т. ІV, рег. № 9686, дело № 646/21.10.16г. на нотариус О. Ш., гр. Варна, рег. № 147 на НК, съставен от Д. Шарабански – помощник-нотариус по заместване на посочения титуляр, в частта му, с която двамата ответници са признати за съсобственици на ½ ид.ч. от процесния имот, като придобит от тях чрез покупка, извършено строителство и прекратена СИО, на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК. 

            Наведените в исковата молба твърдения са били, че имотът е бил закупен от ответниците по делото през 1998г. по време на брака им, който е бил прекратен през 2004г. При развода ответниците не са уредили имуществените си отношения, поради което и имотът е останал съсобствен при равни квоти на бившите съпрузи. С договор за покупко-продажба, оформен с НА № 129, т. VІІІ, рег. № 10114, дело № 1448/12.12.08г. на нотариус Д. С., гр. Варна, рег. № 192 на НК, ответницата К. Д., представлявана от бившия си съпруг М. М., е продала на ищците /които са съпрузи/ собствената си ½ ид.ч. от описания по-горе имот. До 2014г. задълженията за заплащане на МДТ са изпълнявани от съсобствениците на вещта – ищците и ответника М.. До 2012г. владението на целия имот е осъществявано от ответника М. и неговата втора съпруга Светлана, която е дъщеря на ищците М. и е осъществявала фактическата власт върху имота за своите родители. През 2012г. е бил прекратен брака между ответника М. и С. М., от който момент М. осъществява еднолично фактическата власт върху имота. И двамата ответници отричат правата на ищците върху имота, тъй като: на 21.02.14г. ответникът М. е подал коригираща декларация по реда на ЗМДТ, в която същият се е посочил за едноличен собственик на имота; в отговор на отправената от ищците до М. покана да им заплаща обезщетение за едноличното ползване на целия имот, включващо и тяхната ½ ид.ч., същият е отрекъл правата на ищците; на 21.10.16г. ответниците са се снабдили с посочения по-горе КНА за собственост върху имота, с който те са признати за съсобственици, придобили го чрез покупка, извършено строителство и прекратена СИО; на 03.08.17г. Община Варна е отказала на ищците да бъдат отново отразени като съсобственици на имота за целите на облагането му с местни данъци и начисляването на такси върху същия, позовавайки се на издадения през 2016г. КНА за собственост на ответниците.

            В отговора си на исковата молба ответницата К. Д. е оспорила основателността на предявените от ищците претенции. Признава, че през 2008г. е предоставила на бившия си съпруг М. пълномощно, включващо правото му да се разпорежда с нейната ½ ид.ч. от имота им в гр. Варна, вкл. и да я предоставя като обезпечение срещу получаването на кредити. Твърди, че не е узнала пълномощното да е било използвано. След няколко години М. е поискал ново идентично „генерално“ пълномощно с обяснението, че първото не е било използвано, но сего му било нужно друга такова, за да изтегли кредит. На 14.01.13г. Д. е подписала ново пълномощно за своята част от имота. Ответницата не е била информирана дали и това пълномощно е било използвано от пълномощника, но знае, че през 2016г. с оглед настъпило регулационно изменение за имота, осъществено архитектурно заснемане на сградата и издадено удостоверение за търпимост на същата, М. е предприел действия по снабдяването на двамата ответници с КНА. Научила за продажбата на нейната част от имота, извършена още през 2008г., едва с получаване на настоящата искова молба. Релевирано е възражение, основано на нормата на чл. 40 от ЗЗД, че договорът от 2008г. е недействителен по отношение на Д., тъй като М. и лицето, с което той е договарял – С. М., са се споразумели в нейна вреда, имайки предвид, че уговорената цена е в пъти по-ниска от пазарната такава за имота, както и че относно цената липсва уговорка за начина на нейното заплащане, както и липсва предаване на цената на продавача. Освен това и в условията на евентуалност се поддържа, че договорът от 2008г. е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, тъй като е симулативен – сключен, за да се лиши Д. от нейните права спрямо този имот.

            В отговора на исковата молба М. също е оспорил претенциите на ищците като неоснователни, тъй като собственици на имота са именно ответниците при равни квоти в съсобствеността. Също се поддържа, че договорът за продажба от 2008г. е нищожен на осн. чл. 40 от ЗЗД, тъй като самият М. и купувача са се споразумели във вреда на продавача Д. – уговорената продажна цена е равна на данъчната оценка на имота от 63 918 лв., а действителната пазарна цена на имота надвишава многократно уговорената продажна цена. Освен това последната не е била заплатена от купувача на продавача или на неговия пълномощник, нито е бил уговорен срок за такова плащане. Самата представителка на купувача Н.М. – С. М. /нейна дъщеря/, към 2008г. е била съпруга на М. и е знаела, че договорът за продажба уврежда интересите на продавачката, тъй като е била наясно каква е била действителната цена на имота, а освен това представителите на страните по договора са се уговорили цената да не се заплаща. Освен това нито купувачката и нейният съпруг, нито тяхната дъщеря С. М., са разполагали със средства за закупуването на имота, тъй като са били безработни. Ответникът М. признава още, че е скрил от бившата си съпруга Д. за така извършената продажба през 2008г., поради което и през 2013г. отново е поискал пълномощно за този имот. Поддържа се, че договорът от 2008г. е привиден, тъй като страните не са желаели настъпването на правните последици, а само са целели да лишат продавача от собственост.

            В първото по делото с.з. ищците чрез процесуалния си представител са оспорили възраженията на ответниците, че сделката, представляваща тяхно придобивно основание относно процесния имот, е недействителна на въведените основания. Изложено е било, че двамата ответници през 2008г. са си издали взаимно пълномощни, което е било в изпълнение на тяхна уговорка да прекратят възникналата след прекратяването на СИО обикновена съсобственост върху придобитите по време на брака им недвижими имоти, находящи се съответно в гр. Варна /процесния имот/ и в гр. Силистра /друг техен съсобствен, но и равностоен на процесния имот/.

            Ответниците чрез процесуалните си представители са оспорили наведеното от ищците твърдение, отричайки да са имали уговорка за прекратяване през 2008г. на съсобствеността си върху техни общи имоти. 

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

            При наведените от ищците твърдения и направените от ответниците оспорвания на правата им, същите имат интерес от предявения ревандикационен иск против двамата ответници и от искането за отмяна на констативния нотариален акт за собственост, издаден и за процесната ½ ид.ч. Правоизключващото възражение, насочено против действителността на договора, от който ищците черпят своите права, релевирано своевременно от ответницата Д., е допустимо /тъй като единствено тя, а не нейният пълномощник по процесната сделка - ответникът М./ може да се позове на недействителността по чл. 40 от ЗЗД – така т. 3 от ТР № 5/12.12.16г., постановено по т.д. № 5/14г. на ОСГТК на ВКС. Възражението ѝ следва да бъде разгледано, тъй като се явява преюдициално спрямо предмета на делото. Формулираното от ответника М. идентично по съдържанието си правоизключващо възражение, следва да се определи по същността си единствено като признание на изгоден за страната факт, който не обвързва съда.

            По фактите.

            От издаденото на 12.04.1994г. наказателно постановление от кмета на Община Варна и от кметския наместник на кметство „Чайка“, се установява, че на А. С. С. е наложена глоба на осн. чл. 169, т. 7 от ЗТСУ /отм./, за това че е построила двуетажна вила без строително разрешение и одобрени проекти в м. „Св. Никола“ /л. 257/. Видно от издаденото на 20.12.1995г. разрешение за строеж № 146, че на О. М. С. е било разрешено да построи сезонна постройка  в имота му, намиращ се в м. „Св. Никола“, по одобрен проект и със застроена площ от 35 кв.м. /л. 199/.

            Видно от НА за покупко-продажба № 122, том XVI, дело № 6217/21.07.1998г. на ВН /л. 11/, че ответникът М. по време на брака си с ответницата Д. /виж справката от НБД „Население“ относно сключени и прекратени бракове на М. на л. 151/ е закупил от О. М. С. и А. С. С. вилно място с площ от 600 кв.м. в гр. Варна, м. „Св. Никола“, съставляващо имот пл. № 1602 по плана на вилна зона „Св. Никола“, заедно с построената в имота сграда. Този нотариален акт е поправен с НА № 33, т. ІІІ, дело № 8940, дело № 345/13.11.2001г. на нотариус Я. Н.-Варна, рег. № 011 на НК /л. 12/ като сградата е описана съобразно представено пред нотариуса архитектурно заснемане  на същата, изработено от арх. М. Г., а именно: на четири етажа с РЗП 1398 кв.м., състояща се от първи етаж – две спални, гостна, санитарни помещения, коридор и котелно помещение, втори етаж – кухня, приемна, спалня, санитарни помещения и тераса, трети етаж – четири спални, три бани и четири тоалетни, коридор; четвърти етаж – открита тераса, барбекю, две стаи, тоалетна, както и гараж с площ от 86 кв.м.

            Видно от изпратеното от кмета на район „Приморски“ писмо от 17.10.11г. /л. 146/ до ответника М., че същият е уведомен, че ПИ 1602 В от КП на „Св. Никола“, описан в НА № 122, том XVI, дело № 6217/1998г. е идентичен на ПИ 10135.2526.1724 от КК на гр. Варна и получава административен адрес гр. Варна, ул. „Арх. Ставри Ставридис“, № 14.

            Преди това със Заповед № 242/10.10.08г. на кмета на район „Приморски“ е одобрено попълването на кадастралната основа на имоти с посочените пл. №, измежду които е и имот с пл. № 1724 по плана на СО „Св. Никола“, съгласно посоченото на скицата /л. 198/. В последната е отразено, че в имот пл. № 1724 е построена триетажна стоманобетонна жилищна  сграда - чрез означението 3МсбЖ.

            Със заповед № 009/30.01.13г. на зам. кмета на Община Варна и съобразно одобрен ПУП-ПРЗ, за новосъздадения УПИ ХХХ-1724 в кв. 53 по плана на кв. „Св. Никола“, гр. Варна, идентичен с ПИ 10135.2526.1724 по КККР, е определено за ПИ 1724 с площ от 600 кв.м. по документ за собственост и 501 кв.м. по предходен КП, урегулирането му в ПИ 10135.2526.1724 с площ от 366 кв.м., идентичен с УПИ ХХХ-1724, кв. 53 по плана на кв. „Св. Никола“, район „Приморски“, гр. Варна. При така направената индивидуализация, публична общинска собственост остават 135 кв.м.

            Видно от отразеното в издаденото на 29.05.13г. удостоверение за търпимост на посочения по-горе строеж в ПИ 10135.2526.1724 по плана на кв. „Св. Никола“, гр. Варна /описан като жилищна сграда, състояща се от подземен етаж – гараж с площ от 33.78 кв.м., полуподземен етаж /входно антре, механа, стълбище към първи етаж, котелно и два склада/ с площ от 123.14 кв.м., първи етаж /състоящ се от стълбище, дневна, трапезария, кухня с тераса, спалня, мокро помещение, тоалетна/ с площ от 144.59 кв.м., втори етаж /състоящ се от стълбище, въздушно пространство над дневна, две спални на запад с обща тераса, спалня-югоизток, спалня-изток с тераса, баня и тоалет/ с площ от 129.57 кв.м. и трети етаж /лятна дневна/ с площ от 35.10 кв.м. и обща РЗП – 432.40 кв.м./, че М. е декларирал на 22.05.13г., че строителството е осъществено през периода от 1997г.-1998г. в отклонение на РС № 146/04.12.1995г. /л. 200/. 

            Според изслушаното пред ВОС заключение на СТЕ, изготвено от в.л. инж. Ж. Б., което съдът кредитира, сградата в посочения ПИ 10135.2526.1724 се е появила за първи път в ПНИ/08.08.2007г., където е отразена с идентификатор 10135.2526.1724.1 и застроена площ от 140 кв.м., а впоследствие е „преповторена“ в КККР след първата промяна, отразяваща попълването на ПНИ със заповедта от 10.10.2008г., в ПУП-ПРЗ/30.06.10г. и понастоящем в КККР- след втората и последна промяна.

             Гражданският брак между ответниците е прекратен чрез развод - решение № 105/24.02.2005г. по гр.д. № 1288/04г. на РС-Силистра – л. 151. Липсват данни за уреждане на имуществените отношения между бившите съпрузи по повод на придобитите в СИО вещи.

            На 27.11.2007г. М. М. е сключил нов граждански брак със С. М. /приела фамилното име на съпруга си – М./ в гр. Варна /л. 151/, от чиято връзка е родено още на ***г. детето им И. М. М. /л. 1123/.  

            На 12.12.2008г. с т. 2 от НА акт за покупко-продажба № 129, том VIII, per. № 10114, дело 1448/2008г. на Д. С. - нотариус peг. № 192 в НК, , вписан в Служба по вписванията - гр. Варна с вх.рег. № 36737/12.12.2008г., акт № 30, том CXVIII, ответницата К.Д., чрез пълномощника си – М.М., съгласно пълномощно изх. № 4393-1/18.11.2008г. и изх.рег. № 4394-1/18.11.2008г., том II № 289 на Посолство на Република България в Атина, Гърция /копие от същото е на л. 98/, продала на ищцата Н.М., гражданка на Украйна, представлявана от С. М., легитимираща се с пълномощно изх. № 798/05.12.2008г. и изх. Рег. № 798/05.12.2008г., т. І, № 6 на Генералното Консулство на Република България в Одеса, собствената си, придобита въз основа на прекратена СИО с развод, ½ ид.ч. от масивна сграда, без посочена площ по нот. акт № 122, том XVI, дело № 6217/1998г., а по архитектурно заснемане с РЗП 570 кв.м., разположена на четири етажа, състояща се от: на първи етаж - две спални, гостна, санитарни помещения и тераса; на втори етаж - кухня, приемна, спалня, санитарни помещения и тераса, на трети етаж - четири спални, три бани и четири тоалетни, коридор; на четвърти етаж - открита тераса, барбекю, две стаи, тоалетна; както и цялата ½ ид.ч. от гараж с площ 30 кв.м., построени в дворно място, цялото с площ 600 кв.м., находящо се в гр.Варна, м.“Свети Никола“, описано в предходен нот. акт като имот пл.№ 1602 в  по плана на м.“Свети Никола“, при граници: от две страни път, имот пл.№ 1602 и имот пл.№ 1603, идентичен с ПИ №1724 с площ 500 кв.м. и 1/4 ид.ч. от ПИ № 1728, целият с площ 400 кв.м. по КП на СО „Свети Никола“, одобрен с Заповед № РП-242/10.10.2008г. на Кмета на район „Приморски“, за сумата от 63 918лв., равна на данъчната оценка на ½ ид.ч. от жилищната сграда и от гаража, съгласно отразеното в нотариалния акт.

            С цитирания нотариален акт /т.1 от същия/ ответницата Д., представлявана от пълномощника си – ответникът М., е продала на последния правото си на собственост върху ½ ид.ч. от поземления имот, в който са построени сградата и гаража.

            В декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена в Община Варна с вх. № 0306005499/15.04.2009г., ответникът М. е посочил, че сградата и гаража са съсобствени между него и ищцата Н.М. при квоти от по ½ ид.ч. /л. 156-160/.

            Въз основа на подадени от Н.М. на 07.10.11г. и от М.М. на 24.11.11г. заявления за регистрация, на същите са били издадени регистрационни удостоверения от АВ, СВ-БУЛСТАТ-Варна, за това че са собственици на недвижим имот /л. 21-22/.

            Видно от приложеното по делото удостоверение /л.113 от делото/, че с влязло в сила на 05.06.12г. решение № 2596 от същата дата 05.06.2012г., постановено по гр.д.№ 13599/2011г. на ВРС – XXXI състав, сключеният на 27.11.2007г. брак между ответника М. и дъщерята на ищците – С. М., е прекратен.

            На 14.01.13г. е извършена нотариална заверка на подписа на ответницата Д. върху пълномощно с рег. № 418/13г. на нотариус Р. Тодоров, рег. № 105 на НК, с район на действие – РС-Силистра, с което тя е упълномощила повторно ответника М. да се разпорежда от нейно име и за нейна сметка със съсобствения им недвижим имот /с правото да сключва възмездни и и безвъзмездни сделки, вкл. и да договаря сам със себе си и да ипотекира имота/, представляващ четириетажната масивна сграда и гаража в гр. Варна, ул. „Арх. Ставри Ставридис“, № 14 /л. 100/.  

            Последвало е подаването от страна на М. на коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 05.07.13г. с вх. № ДК14011395, с която за четириетажната сграда, гаража и земята с площ от 366 кв.м. същият е посочил, че е единствен собственик въз основа на НА № 122/21.07.98г., Заповед с № 009/30.01.13г. и удостоверение за търпимост от 29.05.13г. /л. 164-169/.

            С нова декларация с вх. № ДК 14003628/21.02.2014г. /л. 172-176/, М. е декларирал като основно жилище триетажна сграда с идентификитаро 10135.2526.1724.1.

            На 21.10.2016г. ответниците се снабдили с КНА за собственост № 55, том IV, per. № 9686, дело № 646 от 2016г. на Д. Ш. – помощник-нотариус по заместване при нотариус О. Ш. с per. № 147 на НК, съставен въз основа на писмени доказателства: нот. акт за покупко-продажба № 122, том XVI, дело № 6217/1998г., скици на поземления имот и сградата, Удостоверение за търпимост на строеж № 152/29.05.2013г. издадено от Община Варна, Удостоверение за административен адрес № УТР34-М-46/17.10.2011г., издадено от Община Варна, Заповед № 009/30.01.2013г. на Кмета на община Варна, вписана в СВ - Варна под акт № 4, том V, вх.рег.№ 1730, дело № 814/04.02.2013г., Удостоверение за данъчна оценка и Декларация по ЗННД/л. 32-33/. Съгласно удостовереното от нотариуса, М.М. и К.Д. са признати за съсобственици на недвижим имот, придобит чрез покупка, извършено строителство и прекратена СИО, находящ се на територията на гр. Варна, м-ст „Св. Никола“, ул. „Арх. Ставри Ставридис“, № 14 и представляващ: поземлен имот с идентификатор № 10135.2526.1724 по КК и КР на гр. Варна, с площ от 366 кв.м., заедно с построената в имота СГРАДА с идентификатор 10135.2526.1724.1 по КП и КР на гр. Варна, със застроена площ от 140 кв.м., брой етажи - 3 и предназначение: вилна сграда - еднофамилна, с подробно описание на разпределението на всеки от етажите, вкл. и на гараж.

            Последвало е подаването на нова декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 5305023932/25.10.2016г., с която ответникът М. е декларирал имота като съсобствен между него и ответницата Д., въз основа на горния КНА /л. 179-182/.

            Опитът на ищцата Н.М., представлявана от дъщеря си С. М., да внесе корекция в така декларираните по ЗМДТ данни за принадлежността на имота, предприет на 21.04.17г., е останал неуспешен поради отказа на Община Варна /л. 186-196/.

            Междувременно на 31.10.2016г. на ответника М. е била връчена нот. покана с per. № 2383, том 1, акт № 137 на нотариус Д. Б. с per. № 012 на НК от ищците, действащи чрез пълномощника си С. М., с която те са поискали от ответника да им заплаща месечен наем в размер на 600лв. като обезщетение за това, че са лишени от ползване на собствената им ½ ид.ч. от процесната сграда, която се ползва от ответника. Представен е по делото отговор на поканата, в който ответникът е отрекъл правото на собственост на Н. и М.М., като е посочил, че не смята същите за съсобственици на сградата, както и че имот с такова описание не съществува към днешна дата и не фигурира в каквито и да е титули за собственост.

            Според вещото лице инж. Ж. Б. /заключението по цитираната по-горе СТЕ/ от анализа на действалите планове за поземления имот, както към 12.12.08г., така и към 21.10.16г., се налага извода, че процесната сграда и гараж, описани в издадените на тези дати нотариални актове, са идентични, изхождайки от тяхното местоположение.

            Според заключението на изслушаната пред ВОС СОцЕ, изготвена от инж. П. М., което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че пазарната стойност към 12.12.2008г. на процесната ½ ид.ч. от масивна жилищна сграда, невъведена в експлоатация към посочената дата и без удостоверение за търпимост, е била 375 000 лв., а на ½ ид.ч. от гаража /също невъведен в експлоатация и без удостоверение за търпимост/ - 16 750 лв., или общо 391 750 лв.

            От заключението на СОцЕ, изготвено от инж. Т. О. и изслушано пред настоящата инстанция, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че пазарната стойност към 12.12.08г. на ½ ид.ч. от процесната масивна жилищна сграда на 4 етажа с РЗП 570 кв.м., както и на ½ ид.ч. от масивен гараж със ЗП от 30 кв.м. /като вещото лице е отчело, че същите са били построени 1997-1998г., както и че не са били въведени в експлоатация към посочената дата за оценяването и не е имало издадено удостоверение за търпимост, както и че жилищната сграда не може да се обособи за самостоятелно ползване от различни семейства/, възлизат съотвено на 364 000 лв. и 17 200 лв., или общо на 381 200 лв.

            За доказване твърденията на ищците за наличието на уговорка между ответниците-бивши съпрузи да ликвидират съсобствеността си /в изпълнение на която ответникът М. е продал на ищцата процесния имот/, е представено на л. 288 издаденото от М.М. пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието - с рег. № 8728 и 8729/01.12.08г. на нотариус Ж. К., гр. Варна, рег. № 149 на НК, с което същият е упълномощил Р. М. Х. /дъщерята на двамата ответници – виж удостоверението за раждане на л. 266/ да се разпореди /възмездно или безвъзмездно/ с цялата притежавана от него идеална част от масивна жилищна сграда на 3 надземни и 1 подземен етаж, с РЗП 810 кв.м., находяща се в гр. Силистра, ул. „Отец Паисий“, № 23, построена върху собствен УПИ с площ от 442 кв.м., състояща се от: на сутерена – гараж и стълбища за първия и втори и трети етажи; първи етаж със ЗП от 168 кв.м.– магазин и апартамент от дневна, спалня, баня с тоалет; втори етаж – ЗП от 168 кв.м. – дневна, 3 спални, 2 бани, тоалетна с предверия, стълбище и вход; трети етаж – ЗП от 187 кв.м., състоящ се от дневна, антре, бар, кухня, три спални и две бани с тоалетна, с предверие и сталбище за таванската част на сградата.

            За описаните в пълномощното поземлен имот и масивна жилищна сграда в гр. Силистра, ул. „Отец Паисий“, № 23, ответниците са се снабдили с КНА № 178/25.09.2003г. на нотариус Р. Тодоров, гр. Силистра, рег. № 105 на НК, въз основа на писмени доказателства /л. 205/.  

            На 09.12.08г е изповядан от нотариус Р. Т., - Силистра, рег. № 105, договор за покупко-продажба на недвижими имот, оформен с НА № 147 /л. 202-203/, с който ответникът М., чрез пълномощника си Р. М. Х. /легитимираща се с горното пълномощно/, е продал на малолетния Д. И. М., представляван от своята майка /внук на ответниците, тъй като е син на сина им И. М.М. – виж удостоверенията за раждане на л. 268-269/, своята ¼ ид.ч. от описания по-горе в пълномощното недвижим имот, при цена от 61 000 лв., почти равна на данъчната оценка /61 011 лв./.

            Тази сделка е предхождана от сключения още на 19.11.2003г. договор за дарение, оформен с НА № 44 нотариус Р. Т., - Силистра, рег. № 105 /л. 204/, с който двамата ответници са дарили на внука си А. Ю. Т. /син на дъщеря им Р. М. Х. – виж удостоверението за раждане на л. 267/ ½ ид.ч. от описаната по-горе масивна жилищна сграда в гр. Силистра на ул. „Отец Паисий“, № 23.

            На 16.01.13г. е вписан в СВ-Силистра сключения на същата дата договор с нотариална заверка на подписите рег. № 498/13г. на нотариус Р. Т. – Силистра, рег. № 105 на НК, с който съсобствениците на поземления имот в гр. Силистра, ул. „Отец Паисий“, № 23 и на построената в същия масивна жилищна сграда от три надземни и един подземен етаж – К.Д. и внуците ѝ Д. И. М. и А. Ю. Т., са извършили доброволна делба /ответницата е придобила в дял самостоятелните обекти на етаж първи - за търговска дейност и апартамента, със съответни ид.ч. части от общите части на сградата и от правото на собственост върху ПИ; Д. М. е придобил в дял самостоятелния обект на 2 етаж, ведно със съответни ид.ч. части от общите части на сградата и от правото на собственост върху ПИ, а Ал. Т. – самостоятелните обекти на етажи минус 1 и на трети етаж, ведно със съответни ид.ч. части от общите части на сградата и от правото на собственост върху ПИ/. За уравнение на дяловете 2-ма от съделителите са поели задължение за заплащане на съответните парични суми  - л. 208-210. 

            От показанията на разпитаната като свидетел по делото дъщеря на ищците  и бивша съпруга на ответника М. – С. М., които съдът преценява с оглед нейната заинтересованост в полза на своите родители, на осн. чл. 172 от ГПК, се установява, че тя се е запознала с ответника през 1995г.-1996г. в Украйна, като през 1997г. двамата си закупили общо жилище  в гр. Южни, Украйна /превод на документа е представен на л. 264-265/ и живели в него до 2004г. През 1998г. се родила дъщеря им И. Свидетелката пристигнала с детето им в България през 2004г. и М. ги завел в къщата в гр. Варна. Сключили брак през 2007г. Свидетелката знаела, че М. и първата му съпруга имали семейна собственост - една къща в Силистра и една къща във Варна. Разбрала от ответника, че с първата му съпруга имали споразумение той да се разпорежда с имота във Варна, а тя – с имота в Силистра, като всеки щял да упълномощи другия да се разпорежда с имотите така, както се уговорили. Свидетелката не била чувала от М. да е обявявал имота в гр. Варна за продажба. През 2008г. М. имал доста проблеми с бизнеса, което станало причина да предложи на родителите ѝ да закупят половината от къщата във Варна. Свидетелката не била наясно колко струва имота, тъй като от 2004г. до 2009г. не работела, а гледала детето, нямала социални контакти в бизнес среди и не била помагала на нейни познати да си търсят имот във Варна. Свидетелката и ответникът посещавали ресторант „Буната”, собственост на съседа им – И. К., но там не били водени разговори за това каква цена да се посочи в нотариалния акт. Самата свидетелка няма и спомен каква цена е посочена в самия нотариален акт, но парите били дадени в брой. По това време тя нямала представа какво е данъчна оценка. Ищците упълномощили свидетелката с пълномощно, съставено в Украйна, да ги представлява като купувачи по сделката. Парите - около 50 000 долара, изпратили по хора, пътуващи с автобуси от Украйна. Свидетелката не знаела дали ответникът М. е уведомявал бившата си съпруга – ответницата Д., за продажбата, а самата тя не познавала нито нея, нито децата на ответника от първия му брак. За периода 2007г. – 2009г. родителите на свидетелката идвали в България, в къщата във Варна, по един път годишно, като и двамата не говорели български език. Имали ключ от жилището след закупуването му от тях, но нямали намерение да купуват други имоти в България. Къщата във Варна била голяма и годна за живеене – имала покрив, настилки, всичко. Според свидетелката, къщата не може да се ползва от две чужди семейства, а само от роднини, макар да е голяма, тъй като всичко е свързано – едно стълбище, една кухня, само една стая имало с отделна тоалетна.

            Свидетелката М. сочи още, че апартаментът им в Украйна е бил продаден от родителите ѝ с пълномощни, дадени им от нея и от ответника, което е станало след 2007г. Не си спомня обаче кога са били предадени тези 50 000 долара за закупуването на имота в гр. Варна – преди продажбата на жилището им в Украйна или след това.

            Показанията на свид. И. С. К. съдът преценява, изхождайки от обстоятелствата, че същият е притежавал поземления имот преди закупуването му от продавачите на ответника М., същият има непосредствени впечатления и за отношенията в семействата на М. – с първата му и след това с втората му съпруга; присъствал е на разговори относно процесната продажба; преди това и понастоящем е съсед на М., тъй като притежава и живее в съседната сграда. Поради всичко това може да се допусне евентуална негова заинтересованост в полза на ответника М..  Свидетелят сочи, че вилата е била построена от Албена през 1992г., която я е продала на М. през 1996г. /свидетелят допуска грешка в годината на закупуването на имота от М., но тази грешка не влияе върху достоверността на останалата част от показанията му/. М. е имал бизнес в Украйна и през 2004г. окончателно се е завърнал в България. Сватбата си М. и С. са правили в неговия ресторант. С. много е държала да има прехвърляне на процесния имот на родителите ѝ, за да няма собственост в имота бившата съпруга на М. - К.. Свидетелят сочи, че имота е продаден на данъчна оценка, тъй като пазарната цена е много висока. Чувал е от разговори между С. и М., че пари по сделката не са броени. С. е казала, че не може имота да се прехвърля на майка ѝ по пазарна цена и да се плащат такива високи такси, тъй като пазарната цена била около 800 000 лева. Имотът е бил обявен за продажба през 2004г., но на висока цена и не е бил продаден. Родителите на С. са идвали в България само веднъж и това е било преди 2008г. и преди сключването на процесната сделка. Свидетелят познава добре разпределението на помещенията в къщата и също счита, че тя трудно би могла да се използва от две и то чужди семейства, понеже повечето помещения са общи.  Свидетелят знае за общи имоти на ответниците в гр. Силистра, но не знае какво се е случило с тях.

            От показанията на свид. Ю. Т. Х., зет на ответниците /които съдът също преценява с оглед евентуалната му заинтересованост в полза на ответниците/, се установява, че М. и К. се разделили, когато С. пристигнала в къщата в гр. Варна с детето им. След раздялата им К. и М., както и децата им и техните семейства, продължили да поддържат връзка. Свидетелят бил в много добри отношения с М. След раздялата им К. работела в Гърция, но след като заболяла от рак, се завърнала в България. Лекували я във Варна, а след това заживяла в имота им в Силистра, който бил поделен между нея и внуците й. М. обявил къщата във Варна за продан през 2003г. – 2004г., но не я продал. К. му дала две пълномощни, за да изтегли кредит – първото, докато била в Гърция. И двата пъти тя се допитвала до близките си как да постъпи. Уговорката им с М. била да му даде генерално пълномощно, за да изтегли кредит, но впоследствие разбрали, че с първото пълномощно не бил теглен кредит и имотът във Варна не бил ипотекиран. М. не уведомил нито К., нито децата си и другите си близки, че е продал къщата на родителите на втората си съпруга – С. Дотогава никой от семейството не знаел, че М. има друго дете и друга жена, с която е живял в Украйна. М. не бил споделял със свидетеля да има финансови проблеми през 2008г. – 2009г. През периода 2001г. – 2002г. двамата имали общ бизнес. Свидетелят създал и управлявал фирма „Юлигруп“, а след това я прехвърлил на М., а той – на С., като при нейното управление фирмата била обявена в несъстоятелност. Година-две след пристигането на С. в България, свидетелят и сестра му живели в процесната къща във Варна. Не му е известно защо С. не е прехвърлила къщата на себе си, а на родителите си. Свидетелят, съпругата му и тъща му К. не знаели, че М. има намерение да прехвърли къщата. Между К. и М. не е имало уговорки за къщите в Силистра и Варна. Не знае защо сделките във Варна и в Силистра за частта на племенника му са станали по едно и също време. К. си запазила част от къщата в Силистра, защото свидетелят и съпругата му, както и сина на К., искали тя да си гарантира някакъв доход като дава помещението под наем и да си живее в гарсониерата - да има къде да живее и да е независима. Един етаж от къщата в Силистра останал за сина на свидетеля, един етаж за Д. – внук на ответниците и дете на сина им и един етаж - за К.. С М. си помагали във времето и нямали съмнения, че ще ги подведе. Мислели, че ще ползва пълномощното за това, което казва.

            От показанията на свид. В. Ю. Р. /приятелка на С. М./ се установява, че същата познава бившия съпруг на приятелката си, както и нейните родителите - Н. и М.. Със С. се запознала през 2004г., а с родителите ѝ по-късно, в Украйна. Били семейни приятели със С. и М., докато те живеели заедно. При събиранията им ответникът споделял, че има проблеми с бизнеса. Затрудненията на М. били по времето, когато правили операция на С. през 2007г. или 2006г. По времето, когато се запознала с тях започнали проблемите. Свидетелката знаела, че М. имал кредити – един или два. Тя разбрала от С., че са предложили на майка ѝ да купи половината къща, която не може да се ползва от две семейства. През периода 2005г. – 2007г. свидетелката не знае родителите на С. да са идвали в България и не ѝ е известно да са търсили имот за закупуване в България, не говорели български език, а на свидетелката не ѝ били известни детайли по сделката. С. не била споделяла с нея какви пари са платени за къщата, но от нея знаела, че родителите ѝ са платили някакви пари, както и че някакви нейни познати са носили парите. Имотът бил на М., който имал брак с друга жена преди това, като свидетелката не знае дали първата му съпруга имала дял от къщата.           

            Правни изводи въз основа на горната фактическа обстановка:

            Поради всичко изложено следва да се приеме, че към 12.04.1994г. в описания поземлен имот в гр. Варна е била построена двуетажна вила без разрешение от продавачите на М., а през 1997г.-1998г. е извършено строителството на останалата част от жилищната сграда, която към 2001г. вече е съществувала съобразно описанието, извършено при архитектурното заснемане, послужило и за поправката на НА за покупко-продажба № 122, том XVI, дело № 6217/21.07.1998г. на ВН. Поземленият имот със сградата са били придобити от двамата ответници по възмезден начин и по време на брака им, поради което са станали тяхна СИО. След последвалото прекратяване на гражданския брак между ответниците чрез развод през 2005г. и липсата на уреждане на имуществените им отношения по повод на общите вещи, горният имот е останал съсобствен при равни дялове на бившите съпрузи.

            Поради липсата на някоя от предпоставките на чл. 165, ал. 2 от ГПК, свидетелските показания не могат да послужат за доказване на привидност на процесния договор за продажба от 12.12.08г. Липсват и други преки или косвени доказателства, от които да може да се направи извода, че процесният договор е изцяло или само частично симулативен /напр. по отношение на размера на продажната цена/, както и вида на симулацията /абсолютна или относителна – като прикриваща друг действителен договор – възмезден или безвъзмезден/. Поради това възраженията на ответниците, че договорът е нищожен поради неговата привидност, са неоснователни. 

            Налице е било действително упълномощаване от ответницата Д. с пълномощното от 18.11.08г., с което бившият ѝ съпруг ответникът М. е бил овластен да се разпорежда с нейната ½ ид.ч. от съсобствения им имот в гр. Варна – „като продаде, замени или дари на лица, при съществени елементи на сделката и условия по усмотрение на пълномощника, като получи напълно продажната цена“. Това означава, че при предприемането на действия по продажбата на частта от имота, собственост на упълномощителката, пълномощникът М. е бил длъжен да защити максимално правата на своята доверителка, вкл. и при определянето и договарянето относно размера на продажната цена. Обстоятелството, че същият е бил овластен и да се разпорежда безвъзмездно с частта от имота, принадлежаща на бившата му съпруга, не го освобождава от горното задължение, тъй като осъщественият избор относно начина на разпореждане /чрез продажба/, определя и изискванията относно съдържанието на дължимата грижа, която представителят е бил длъжен да положи, за да не бъдат увредени интересите на представлявания. В тази връзка в решение № 439/20.03.2012 г. по гр. дело № 23/2011 г. на I-во гр. отд. на ВКС е прието, че когато на представителя е предоставена възможност да договори цената, той следва да осъществи представителната власт с грижата на добър стопанин, което ще рече при средна пазарна цена. Предоставената с пълномощното свобода на договаряне не следва да се тълкува като възможност представляваният да бъде ощетен, а като такава за гъвкаво и в негова полза преценяване на пазарната ситуация.

            Съобразно приетото в т. 3 от цитираното по-горе ТР № 5/12.12.16г., постановено по т.д. № 5/14г. на ОСГТК на ВКС, договорът, сключен при споразумяване на представителя и третото лице във вреда на представлявания, е недействителен и не поражда целените с него правни последици. Хипотезата на чл. 40 от ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Увреждането на интереса на представлявания може да има различни проявни форми, в т. ч. договор, сключен при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка или когато имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено или когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт. Успоредно с увреждането следва да е налице и второто условие - споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. В чл. 40 от ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност следва да я установи. Преценката за това намерение се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото лице, вкл. и чрез съвкупност от косвени доказателства, които да обуславят извод за сговаряне за увреждане.

            В Решение № 21 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3529/2014 г., IV г. о., ГК, е прието, че поредица от такива косвени доказателства могат да бъдат: близки родствени отношения между пълномощника и третото лице в степен, в която законът презумира знание за увреждането (чл. 135, ал. 2 от ЗЗД) или заинтересованост (чл. 172 от ГПК), включително, даваща право на отказ от свидетелствуване (чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК), или трайни търговски отношения, предполагащи осведоменост за делата на пълномощника; последващи разпоредителни действия с предмета на сделката, сочещи, че третото лице е знаело и се е възползвало от конкретната икономическа ситуация или обратно прехвърляне на правото на собственост от третото лице в полза на пълномощника, или други действия, даващи основание да се приеме, че сделката е била сключена при сговаряне за увреждане на представлявания. Във всички случаи обаче съвкупната преценка на доказателствата следва да създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на увреждане на представлявания при сговаряне между пълномощника и третото лице.

            Както се установи и по-горе, в настоящия случай пълномощникът М. е договорил с настоящата си към този момент съпруга С. М., в качеството ѝ на представител на нейната майка /тъща на представителя/, продажбата на дела от имота, принадлежащ на бившата му съпруга, договаряйки цена от 63 918лв. при средна пазарна оценка на този дял от 391 750 лв. (респективно 381 200 лв. според второто заключение), или около 6 пъти по-ниска от средната пазарна цена. Че това е действително уговорената цена се потвърждава и от посочената от самата С. М. сума от 50 000 щ.долара, която тя твърди, че родителите ѝ са изпратили от Украйна във връзка с договора от 12.12.08г. Равностойността на 50 000 щ.д. към посочената дата по официалния курс на БНБ /от 1.46614 лв. за 1 щ.д. – съобразно общодостъпната информация, предоставена на електронната страница на БНБ/ възлиза на 73 307 лв. Вярно е, че жилищната сграда с оглед разположението на отделните помещения в нея не може да бъде използвана самостоятелно от различни и чужди семейства, но очевидно това не оказва такова съществено влияние върху пазарната цена на имота до степен, че да я снижи до договорената по процесната сделка – в този смисъл и двете заключения по СОцЕ. Вещото лице по втората експертиза е отчело и други конкретни обстоятелства за сградата – за същата е липсвало удостоверение за търпимост на строежа и въвеждането на сградата в експлоатация към момента на сключване на сделката и въпреки това средната пазарна стойност на продадения дял на ответницата от имота е 6 пъти по-висока /381 200 лв./ от реално договорената с процесния договор цена /от 63 918 лв./ към 12.12.08г. И в тази връзка няма никакво значение дали е изпълнено задължението на купувача да плати цената, тъй като това обстоятелство е относимо към изпълнението или не на един действителен договор.

            От всичко това следва, че е налице обективно увреждане на представляваната Д., тъй като уговорената от нейния представител с представителя на купувача продажна цена, е 6 пъти под пазараната такава за нейния дял.

            В тази връзка съдът не намира опора в доказателствения материал, за да достигне до извода, че процесната сделка съставлява част от система от предприети от бившите съпрузи правни действия по ликвидиране на съсобствеността им върху общо притежавани от тях имоти /преценено през призмата на възражението за липсата на увреждане по см. на чл. 40 от ЗЗД/. На първо място не се установи наличието на такава уговорка между бившите съпрузи за „делба“ на общите имотите. Напротив, налице са данни, че още през 2003г. идеална част от цялата сграда в гр. Силистра е дарена от двамата съпрузи на техния внук А., роден през 2001г. Поради това последвалата на 09.12.08г. продажба на дела на М. *** на другия техен внук по-скоро може да се възприеме като „обезпечаване“ и на родения през 2007г. втори техен внук Д.. А получаването от Д. на обособен самостоятелен обект от съсобствеността в гр. Силистра, е станало едва с договора за доброволна делба от 2013г. /5 години след сключване на процесния договор от 2008г./. И всъщност, Д. не е получила лично за себе си и от М. ***, за сметка на дела си в имота в гр. Варна, за да се приеме, че нейният интерес не може да бъде изобщо увреден, с каквато и да е сделка с дела ѝ от процесния имот.

            На следващо място, косвено доказателство за това, че Д. не е била уведомена за процесната сделка от 12.12.08г. /респективно и за това, че същата не е била с представата за осъществявана „делба“ на общите с М. имоти/, представлява и даденото от нея на М. ново пълномощно на 14.01.13г. за разпореждане със същата тази нейна ½ ид.ч. от имота им в гр. Варна. Не е логично тя да е знаела за извършената на 12.12.08г. сделка с имота ѝ, и въпреки това да предоставя с ново пълномощно представителна власт на бившия си съпруг за разпореждане с този ѝ имот.

            Следователно, налице е обективния елемент от хипотезата на правната норма на чл. 40 от ЗЗД – увреждане интересите на представляваната продавачка по договора от 12.12.08г.

            Както се посочи и по-горе, „споразумяването“ по смисъла на чл. 40 от ЗЗД между представителя и насрещната страна, в редки случаи може да представлява постигането на нарочна уговорка /сговор/ за увреждането на представлявания, но за осъществяването на хипотезата е достатъчно наличието на недобросъвестност у третото лице – то да е знаело или да не е могло да не знае за увреждането на упълномощителя. И в конкретния случай – тази недобросъвестност следва да се преценява към момента на сключване на процесния договор и спрямо представителя на купувача, тъй като самата Н.М. е била представлявана /от гледна точка на купувача сделката не е в нейна вреда, а тъкмо обратното/.

            В настоящото дело се установи, че съпругата на М. /С. М./ е настоявала дела на бившата му съпруга в къщата в гр. Варна, да бъде прехвърлен /т.е. бившата съпруга Д. да не притежава дял в имота, в който живеят М. и  С., сключили граждански брак през 2007г./. Не е ясно защо С. М. не е поискала от съпруга си прехвърлянето на идеалната част от имота в нейния патримониум, но по делото се установи, че същата е поискала идеалната част на бившата съпруга да се прехвърли на майка ѝ. Освен това същата не е била съгласна да се прехвърли имота и на пазарна цена, за да не заплаща майка ѝ високи такси /така от показанията на св. Киров/. Поради това и определената цена в процесната сделка е била равна на данъчната оценка /а дори и да се приеме, че е била в размер на около 50 000 щ.д., както сочи св. М. – това е само с 10 000 лв. над данъчната оценка, при пазарна цена на ½ ид.ч. от имота в размер на 381 200 лв./. С. е живеела в гр. Варна от 2004г. и е общувала поне със своята сънародничка свидетелката В. Р. и с нейното семейство. Според показанията на последната, в разговорите между семействата, а и между двете със С., е ставало въпрос за наличието на финансови затруднения на М. към 2006-2007г., за наличието на негови кредити, което предполага възможността за извършване на съпоставка на парични стойности и финансова конюнктура /кога едно лице в една държава има финансови затруднения в своя бизнес/, вкл. и възможността за обоснована преценка на стойностите на недвижимите имоти в България към 2008г. Освен това, закупилите имота родители на Светлана са посещавали България веднъж или два пъти през 2007г.-2008г. и не са имали никакво намерение да се установяват в страната. Всички тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, налагат извода, че представителят на продавачката и представителят на купувача, са сключили процесния договор на 12.12.08г., увреждайки упълномощителката К. Д. чрез уговарянето на изключително занижена продажна цена за имота, което обстоятелство и двамата представители на страните са осъзнавали.

            Поради наличието на елементите от фактически състав на чл. 40 от ЗЗД, следва да се приеме, че договорът от 12.12.08г., с който ищците се легитимират като собственици, е недействителен и не е породил целените с него правни последици, вкл. и вещно-транслативният ефект на прехвърлянето на правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот. От това следва, че предявеният от тях ревандикационен иск, както и искането на по чл. 537, ал. 2 от ГПК /като обусловено от уважаването на иска/, са неоснователни и първоинстанционното решение, инкорпориращо този извод, следва да бъде потвърдено.

            По частната жалба.                    

            Същата е допустима /по арг. от 62, ал. 3 от ГПК, тъй като е подадена в указания от съда 2-седмичен срок, въпреки че съгласно чл. 275, ал. 1 от ГПК, срокът е едноседмичен/, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

            С обжалваното определение № 2762/26.10.18г. е била оставена без уважение молбата на ищците за изменение на решението по първоинстанционното дело в частта му за разноските – и по-специално за редуциране на присъдените разноски за заплатен от ответницата Д. адвокатски хонорар в размер на 4 900 лв. /страната не е оспорвала размера и дължимостта на присъдените в полза на тази ответница суми за заплатени възнаграждения за вещите лица – така от молбата на л. 342 от делото на ВОС/. Видно от материалите по първоинстанционното дело, че още с отговора на исковата молба ответницата Д. е претендирала присъждането на разноските по делото и е представен договор за правна защита и съдействие от 11.01.18г., с който е уговорено с адв. Ст. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 4 900 лв. с ДДС, за които е отбелязано, че са заплатени в брой /л. 106/. В последното с.з. процесуалният представител на ищците е релевирал възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК. Въпреки че не се изискват такива, адв. Ст. Н. с отговора на частната жалба е представил и доказателства за регистрацията си по ДДС, считано от 05.10.10г. /л. 43 от настоящото дело/. Данъчната оценка за процесната ½ ид.ч. от жилищната сграда и гаража възлиза в общ размер на 120 107 лв. /л. 54 от делото на ВОС/. Съобразно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 на ВАС минималното възнаграждение при този материален интерес възлиза в размер на 3932.14лв., а с ДДС – 4718.57 лв. При това положение заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4 900 лв. не е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото. Определението следва да се потвърди.

            По разноските за настоящата инстанция.

            Въпреки отправените от всеки от въззиваемите в отговорите на въззивната жалба искания за присъждане на разноските за настоящата инстанция, доказателства за извършването на такива не са представени, поради което и такива не следва да им се присъждат.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

                ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1482/13.08.18г., постановено по гр.д. № 1895/17г. на ВОС.

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 2762/26.10.18г., постановено по същото гр.д. № 1895/17г. на ВОС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: