Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

22/19.02.2016 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 27.01.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 667/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от П.Б.Б. чрез процесуалния му представител адв. Ф.К. *** срещу решение № 187/11.11.2015 год по гр.д. № 212/2015 год на Окръжен съд гр.Търговище в частта, с която са отхвърлени исковете му срещу Прокуратурата на РБ за разликата над 5000 до 50 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие незаконно поддържано обвинение в престъпление, за което е бил оправдан. По съображения, че е нарушен принципът за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, както и че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства относно вида и характера на претърпените вреди, въззивникът счита, че така присъдения размер е силно занижен и моли съда да отмени решението в отхвърлителната му част и с новото си решение по същество да уважи иска в пълен размер.

В постъпилия отговор от Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура гр.Търговище се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и искане за потвърждаване на решението в тази част.

Жалба е подадена и от Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура гр.Търговище срещу решението в осъдителните му части за сумата 5000 лв – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 1275 лв – имуществени вреди. Поддържат се доводи, че исковете са останали недоказани, а евентуално – присъдените обезщетения – силно завишени. Моли за отмяна на решението в посочените части и с новото решение по същество искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, както и частичният иск в размер на 25 лв – разноски за пътувания, да бъдат изцяло отхвърлени, а в условия на евентуалност – значително да бъде намален размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, те са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните мотиви:

Производството е образувано по искова молба от П.Б.Б. срещу Прокуратурата на РБ с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в разултат от повдигнато и поддържано обвинение в престъпление, за което е оправдан. Фактическите твърдения на ищеца се потвърждават от събраните по делото доказателства. Срещу него е било образувано досъдебно производство № 22/2010 год на Окръжна прокуратура гр.Търговище, по което той бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 282 ал.2 във вр. с ал.1, чл. 310 ал.1 във вр. с чл. 308 ал.1, вр. чл. 26 от НК за това, че през периода от 12.11.2008 до 05.02.2009 год в качеството си на длъжностно лице – полицейски инспектор в „Пътен контрол” към РУ на МВР гр.Омертагнарушил служебните си задължения и превишил властта си, като съставил документи, в които удостоверил неверни обстоятелства с цел облага на трети лица. Определена му била мялка за неотклонение „подписка”. С присъда по НОХД № 82/2013 год на Районен съд Силистра подсъдимият е оправдан. Повторно разгледано след отмяна на присъдата от Окръжен съд Търговище, делото е приключило с оправдателна присъда по НОХД № 883/2013 год на РС Силистра, потвърдена с решение по ВНОХД № 184/2014 год на Окръжен съд Силистра, което е влязло в сила.

Представени са доказателства, установяващи направени от ищеца разноски за адвокатска защита и явяване пред съда по наказателното дело.

Събрани са и гласни доказателства, установяващи претърпените от ищеца неблагоприятни последици във връзка с воденото срещу него наказателно производство. Междувременно, заради същите деяния ищецът бил наказан с дисциплинарно уволнение, което било оспорено от него по съдебен ред, но потвърдено с окончателен съдебен акт по адм.д. № 15624/2009 год на 5-членен състав на Върховния административен съд.

От свидетелските показания се установява, че ищецът преживял тежко както уволнението си, така и последвалото наказателно производство. Обстоятелството, че е заемал висока позиция в системата на МВР в един сравнително малък град, какъвто е Омуртаг, е причина случаят да придобие широка обществена известност. Това засилило чувството му на неудобство пред близки и познати, защото усещал неодобрителното отношение на хората. Бившите му колеги се отдръпнали от него. Срещал затруднения със започване на нова работа, което довело до финансови проблеми в семейството.

Всички тези обстоятелства съдът е отчел, като е направил задълбочен анализ на установените факти по делото. Неблагоприятните последици за ищеца са настъпили не само поради неоснователното обвинение в престъпление, за което е оправдан. Преди започване на наказателното преследване той е бил дисциплинарно отстранен от работа за същите провинения. Въпреки, че не съставляват престъпление, те имат характера на административно нарушение, което е признато с влязъл в сила съдебен акт на 5-членен състав на Върховния административен съд. Следва да се отбележи също, че спрямо ищеца е била приложена най-леката мярка за неотклонение – подписка, което също е от значение при определяне вида и размера на понесените неимуществени вреди. Първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелствата, утежняващи отговорността на ответника, а именно продължителността на наказателното производство – общо четири години, две от които във фазата на досъдебното производство. Това се дължи на пропуски на прокуратурата при провеждане на разследването и процесуалното й поведение в съдебната фаза. Нито едно обстоятелство от значение за спора не е убягнало от вниманието на първоинстанционния съд, поради което мотивите му са убедително аргументирани и настоящият състав ги споделя напълно. 

Искът за имуществени вреди е основателен и доказан по размер. Въззивната жалба на Прокуратурата е само по отношение уважения частичен иск в размер на 25 лв – разходи за пътувания във връзка с явяване по наказателното дело. Ищецът е претендирал заплащане на част от тези разходи в размер на 1 лв за всяко съдебно заседание, на което той и адвокатът му са се явили. Въпреки, че съдът не е изложил конкретни мотиви по отношение тази част от иска, той е основателен и доказан в размера, предявен като частичен. От приложените наказателни дела се установява броят на проведените съдебни заседания, както и личното участие на ищеца и неговия защитник. Предявеният иск е установен по основание, тъй като разходите за пътувания без съмнение представляват имуществена вреда, намираща се в причинна връзка с воденото наказателно производство. Частичният иск очевидно е в по-малък размер от действително претърпяната вреда, поради което правилно първоинстанционният съд го е уважил.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 187/11.11.2015 год по гр.д. № 212/2015 год на Окръжен съд гр.Търговище

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)