ОПРЕДЕЛЕНИЕ 867

гр. Варна,    21.12.2015г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                            ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 668/15г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от П.И.Г. ***, против определение № 4083/02.12.15г. по гр.д. № 3105/15г. на ВОС, с което е върната исковата му молба и е било прекратено производството по делото. Счита се, че определението е незаконосъобразно. Поддържа се, че с решение № 101/07.02.11г. по в.гр.д. № 777/10г. на ВОС, чиято нищожност се претендира да бъде прогласена, не са били изпълнени задължителните указания, дадени с решение № 321/19.04.10г. по гр.д. № 473/09г. на ВКС, І г.о., с което грубо е нарушена нормата на чл. 294, ал. 1 от ГПК. Твърди се, че същото решение на ВОС е било атакувано и по реда на чл. 303, ал. 1 от ГПК.  Поддържа се, че съдебните решения, постановени с тежки пороци, противоречащи на правото и морала никога не влизат в сила и не пораждат правни последици. Счита се, че са налице всички материалноправни предпоставки за прогласяване нищожността на посоченото решение на ВОС, с изключение на техническите – дали е подписано от съдия и дали има писмена форма, но това не било от значение, тъй като решението нямало вярно съдържание, защото противоречи на правовия ред и на добрите нрави, решението е неморално и заповядва объркани и невъзможни неща, които са неизпълними. Поддържа се, че е налице допустимост на иска за прогласяване нищожността на посоченото съдебно решение, както и на издадения „неморален и нищожен” изпълнителен лист в полза на насрещната страна по делото.

Тъй като настоящото производство се развива при наличието на предпоставки, аналогични на хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК, то и препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Ищецът П.Г. е бил ищец по гр.д. № 2022/07г. на ВРС, ХХХV с-в на ВРС с предявен против М.В.Д. ревандикационен иск за предаване владението върху подробно описан недвижим имот на осн. чл. 108 от ЗС, основан на твърдения за придобиване собствеността по силата на дарение от 1984г., както и за отмяна на нотариален акт № 74/2002г., легитимиращ ответницата като собственик на същия недвижим имот. С решението на ВРС е бил отхвърлен така предявения иск, а с решение от 18.12.08г. по в.гр.д. № 363/08г. на ВОС решението е било оставено в сила. С решение № 321/19.04.10г. по гр.д. № 473/09г. на ВКС, І г.о. решението на ВОС е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По образуваното в.гр.д. № 777/10г. на ВОС, V с-в е било постановено решение от 07.02.11г., с което отново е било оставено в сила решението на ВРС. Касационната жалба на Г. срещу така постановеното решение е била върната като просрочена, а с определение от 19.10.2011г. по гр.д. № 997/11г. на ВКС е била оставена без разглеждане касационната жалба на Г. с вх. № 23037/14.07.2011 год. в частта, в която се обжалва постановеното решение № 738/02.06.2011г. на ВОС, с което е отхвърлена молбата му за постановяване на решение за допълване решението на ВОС № 101/7.02.2011г по гр.д.№ 777/2010 /последните е установено служебно от настоящия съд чрез извършената справка по движението на в.гр.д. № 777/10 на ВОС/.

В исковата молба на Г. за прогласяване нищожността на посоченото решение на ВОС не са наведени твърдения, обосноваващи този иск. В действителност наведените твърдения са за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение и постановяването му в нарушение на нормата на чл. 294, ал. 1 от ГПК, а именно: защото решението е неморално и постановено в нарушение на правото въобще /на чл. 3 от ЗСВ, не са обсъдени представените по делото доказателства, нарушени са правата на ищеца по чл. 6, § 1 и чл. 1 от Протокол № 1, както и чл. 1 от протокол № 12 към ЕКЗПЧОС, вр. чл. 5 от КРБ/. Нарушено е било правото на ищеца да наследи майка си и да се ползва от неприкосновената си собственост. С решението си ВОС не е обсъдил пороците на решението на ВРС, които ВКС подробно е бил посочил /изброени в п. 1-8 от молбата/.

Нищожността е най-тежкия порок на съдебното решение, който не е дефиниран от закона, но в теорията и съдебната практика се приема, че е налице, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неспазване предписаната от закона форма или неразбираемост волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването.

Липсата на твърдения, обосноваващи нищожност на съдебното решение, лишават страната от правен интерес от така предявения иск. Правилно производството е било прекратено като недопустимо, поради което и частната жалба против обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от П.И.Г., ЕГН ********** ***, против определение № 4083/02.12.15г. по гр.д. № 3105/15г. на ВОС, с което е върната исковата му молба и е било прекратено производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: