ОПРЕДЕЛЕНИЕ 11

гр. Варна, 09.01.2019г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 668/18г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от М. К., роден на ***г. в гр. Сент Реми, Франция, гражданин на Република Италия, с ЛК на постоянно пребиваващ No 800041564, изд.на 29.06.2016г. от МВР – Варна, ЛНЧ No 1000640656 и постоянен адрес:*** 25, чрез адв. М. Д. ***, срещу определение № 2934/15.11.18г. по гр.д. 2348/18г. на Окръжен съд-Варна, с което производството по делото е било прекратено на осн. чл. 130 от ГПК поради недопустимост на предявения иск. Счита се, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна. Излага се, че за жалбоподателя е налице правен интерес от предявения против ответниците отрицателен установителен иск за приемане за установено, че всеки един от тях не е собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 10135.2526.1408 по КККР на гр. Варна, находящ се в кв. „Св. Никола“ с площ от 861 кв.м., заедно с построената в същия вилна сграда – еднофамилна на 2 етажа, с идентификатор № 10135.2526.1408.1 по КККР на гр. Варна, със застроена площ от 159 кв.м., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК. Правния си интерес ищецът извежда от следните твърдения:

-          че той е собственик на тази идеална част от имотите, придобита по време на брака му с ответницата М. Я. К. в СИО, на оригинерно придобивно основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез осъществявано от тях владение за периода от 05.11.1997г. до 12.10.13г., като за защитата на това свое право ищецът е предявил положителен установителен иск против същите ответници, по който е висящо гр.д. № 695/16г. на ВОС;

-          че след 12.10.13г. ответниците по двете дела владеят процесните имоти /вкл. и частта на ищеца, но за себе си/;

-          че ответниците по гр.д. № 695/16г. на ВОС не са се позовали на придобивна давност, за да обосноват собствеността си върху имота;

-          че на 18.09.18г. е влязло в сила съдебното решение по гр.д. № 17092/17г. на ВРС, ХVІІІ с-в, с което е прекратен брака между ищеца и ответницата М. К.;

Поради това и за ищеца е налице правен интерес да предяви настоящия отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост на ответниците, за да прекъсне по отношение на тях течащата в тяхна полза придобивна давност, тъй като именно в настоящия процес /а не в производството по предявения против тях положителен установителен иск/ ответниците ще са принудени да наведат всички основания, на които претендират придобиването на собствеността върху имотите – вкл. и чрез придобивна давност. В обобщение – в настоящото дело ищецът защитава своето вещно право на собственост върху имотите против владеещите несобственици, включително прекъсвайки течащата в тяхна полза придобивна давност.    

Предвид липсата на връчен препис от исковата молба на ответниците и наличието на хипотезата на чл. 130, изр. 2 от ГПК – препис от частната жалба не е връчван на посочените като ответници лица.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт и при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по подадената на 11.10.18г. искова молба от М. К. чрез адв. М. Д. *** с предявени против ответниците Е. Ж. К., М. С. М. и М. Я. К. отрицателни установителни искове – да се признае по отношение на ищеца, че всеки от ответниците не е собственик на ½ ид.ч. от описаните по-горе процесни имоти - ПИ с идентификатор № 10135.2526.1408 по КККР на гр. Варна, находящ се в кв. „Св. Никола“ с площ от 861 кв.м., заедно с построената в същия вилна сграда – еднофамилна на 2 етажа, с идентификатор № 10135.2526.1408.1 по КККР на гр. Варна, със застроена площ от 159 кв.м. В исковата молба е посочено, че между същите страни е налице висящо гр.д. № 695/16г. на ВОС, по което К. е предявил против същите ответници положителен установителен иск за установяване на правото си на собственост върху ½ ид.ч. от същите имоти, придобити по време на брака му с ответницата М. Я. К. в СИО, на оригинерно придобивно основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез осъществявано от тях владение за периода от 05.11.1997г. до 12.10.13г. Интересът от предявения понастоящем отрицателен установителен иск е обосновн в исковата молба с твърдението, че ищецът заявява самостоятелно право върху вещите, а ответниците, които носят доказателствената тежест да установят своите права – следва да изчерпят всички възможни основания, на които претендират да са придобили собствеността върху същите.

На настоящия състав на съда е служебно известен факта на висящността на гр.д. № 695/16г. на ВОС с посочения и от самия ищец предмет, тъй като е разглеждал делото в настоящата въззивна инстанция /в.гр.д. № 612/18г. на ВАпС/ и е постановил решение № 169/19.12.18г., което подлежи на касационно обжалване.

Съобразно решение № 156 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7805/2013 г., I г. о., ГК, отхвърлянето на положителен установителен иск за собственост с влязло в сила решение по предходно дело не е пречка за предявяване на отрицателен установителен иск от същите ищци, когато по двете дела се защитават различни права. Преценката за правния интерес от отрицателния установителен иск следва да бъде направена въз основа на твърденията в исковата молба и съпоставка на защитаваните права с двата иска.

Съобразно решение № 109 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7420/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б. Д., с отхвърляне на положителен установителен или ревандикационен иск за собственост със сила на присъдено нещо се установява по отношение на страните и правоприемниците им придобили права в хода на процеса, че ищецът не е собственик на спорното право на предявеното придобивно основание. Не се преклудират другите основания за придобиване правото на собственост, които не са били предявени с исковата молба. С предявяване на иска се прекъсва давността на ответника, който е във владение на имота. Същевременно влязлото в сила решение, с което е отхвърлен положителният установителен иска за собственост, респективно ревандикационен иск, независимо на какво основание е бил предявен, не установява, че ответникът е собственик на имота, предмет на спора. Обстоятелството, че предявяването на положителен установителен иск е равнозначно на предявяване на отрицателен установителен иск от ответника против същия ищец за същото право, има отношение само за правилата за доказване в процеса. Силата на пресъдено нещо обаче се формира само по конкретния иск, индивидуализиран със страни, предмет и искане. Затова с отхвърляне на положителен установителен, или ревандикационен иск се установява със сила на присъдено нещо, че ищецът не е собственик на предявеното основание, но от това не следва, че собственик на същото спорно право е ответникът /за разлика от отхвърляне на отрицателния установителен иск, който при отхвърляне установява, че ответникът е собственик, а при уважаване - че не е/. Докато трае процес по предявения положителен установителен и ревандикационен иск няма пречка ответникът да предяви насрещен иск за установяване на неговото право на собственост и така да прекъсне течението на давността на ищеца, ако този иск бъде уважен. Затова ако искът бъде отхвърлен, с обратна сила се заличава прекъсването на течението на давността, а това означава и спирането на течението, защото решението по иск за собственост установява, респективно отрича твърдяното вещно право с обратно действие /а не от влизане на решението в сила/. При отхвърляне на иска, тъй като не е установено притежание на твърдяното право, с обратна сила се заличават всички правни последици от предявения иск - както прекъсване на давността, така и спирането ѝ.

Както е посочено и в мотивите по т. 1 от ТР № 8/12г., постановено на 27.11.13г. от ОСГТК на ВКС по т.д. № 8/12г., допустимо е предявяването и на положителен установителен иск за правото на собственост, наред с предявен отрицателен такъв /вкл. и при условията на обективно съединяване на исковете/, но наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото.

Изхождайки от обстоятелството, че ищецът К. и по двете дела, заведени срещу същите ответници, защитава твърдяното от него едно и също вещно право /индивидуализирано като предмет и придобивно основание/, то не е налице правен интерес от предявения понастоящем отрицателен установителен иск. Такъв правен интерес не може да се обоснове с тезата, че с предявения от него по-рано положителен установителен иск за установяване на неговото вещно право на собственост, не се прекъсвала придобивна давност, която тече в полза на ответниците. Тази теза е невярна – с предявяването на положителния установителен иск се прекъсва придобивната давност на ответниците, които владеят имота. С евентуалното уважаване на предявения положителен установителен иск би се постигнала в пълния и необходим обем защита на твърдяното от ищеца право на собственост, което пък обстоятелство го лишава от правен интерес от така предявения отрицателен установителен иск в настоящия случай.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2934/15.11.18г. по гр.д. 2348/18г. на Окръжен съд-Варна, с което производството по делото е било прекратено на осн. чл. 130 от ГПК поради недопустимост на предявения иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: