Р Е Ш Е Н И Е № 16

гр. Варна, 11.02.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 669 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по две въззивни жалби срещу решение № 1509/31.07.2015г., постановено по гражданско дело № 814 по описа за 2015г. на Окръжен съд – Варна, с което е бил уважен предявеният от Г.С.И. и Е.З.И. *** против Г.Г.К.-С. и Р.Ж.С. и двамата от гр. Бургас, при участието на третите лица Б.Н.А. ***, Н.Б.К. ***, Й.Д.И. ***, С.Д. ***, К.Д.Н. ***, М.Л.П. ***, Ю.М.И.-Т. ***, Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Варна, С. А. К. ***, И.К.И., К.И.В. и И.И. ***, ревандикационен иск за предаване владението върху подробно описан недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Патриарх Евтимий" № 64, представляващ апартамент № 1 с идентификатор 10135.1501.158.1.1, на втория етаж, със застроена площ 53.87 кв.м., на осн. чл. 108 от ЗС, придобит от ищците чрез предварителен договор, сключен на 29.06.1996 год. и обявен за окончателен с решение № 4377, постановено на 14.10.2013 год. по гр. дело № 2277 по описа за 2005 год. на Варненския районен съд, VIII-ми състав /разглеждано в XXXV-ти състав/; ответниците са осъдени да заплатят на ищците сумата 3626 лв. разноски, от които 656 лв. платени такси, 120 лв. платено възнаграждение на вещо лице и 2850 лв. платено възнаграждение на адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а именно:

1.Въззивна жалба от Г.Г.К.-С. и Р.Ж.С. и двамата от гр. Бургас. В същата се поддържа, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и молят същото да бъде отменено и да им се присъдят направените разноски за две инстанции. Счита се, че съдът е направил неправилни правни изводи по възраженията на ответниците относно предхождащите и последващите вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД правоотношения – относно липсата на идентичност на имота по предварителния договор и имота, придобит от ответниците с Постановлението за възлагане; вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД срещу несобственик; преюдициалност и обвързваща сила на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 1890/2005г. на ВРС спрямо настоящите ищци; непротивопоставимост на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, извършено на 22.11.05г. спрямо третото лице-помагач Б.А., вписал исковата молба за делба на 04.07.05г. и удовлетворил вземането си спрямо праводателя на ищците за уравнение на дяловете при делбата, чрез публична продан на процесния имот; несъобразяване на силата на пресъдено нещо на решение № 1774/08.08.13г. по в.гр.д. № 2502/13г. на ВОС, с което е било отменено спирането на принудителното изпълнение против праводателката на ищците, като незаконосъобразно. Жалбата се поддържа в с.з. лично от въззивниците и чрез адв. К..

            В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от Г.С.И. и Е.З.И. чрез адв. Ст. С. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че е недопустимо в настоящото дело да се правят възражения срещу законосъобразността на решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД /досежно оплакването за липсата на идентичност на имота/ и което решение не е нищожно или недопустимо. Претендира се обжалваното решение да бъде оставено в сила и да се присъдят разноските по делото за настоящата инстанция. В с.з. становището се поддържа чрез адв. С..

            В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба и от третото лице-помагач Ю.М.И.-Т., с който същата е оспорена като неоснователна. Не се споделят възраженията за липсата на индивидуализация на имота в предварителния договор, тъй като настъпилите допустими отклонения в процеса на строителство на имота са били съобразени от съда по делото по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Претенциите на ответниците за пререшаване на спора по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД са процесуално недопустими. Вписаната искова молба за делба е ирелевантна за настоящия правен спор, тъй като претенциите на съделителите за сумите за уравнение на дял при извършване на делбата по реда на чл. 292 от ГПК /отм./ са само облигационни и поради това не се ползват със защитата по чл. 114, б. „в” от ЗС. Споделя се извода на ВОС, че поради по-късно вписаната върху процесния имот възбрана на 17.01.13г. по изпълнителното дело спрямо исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, то и правата на купувачите по публичната продан са непротивопоставими на правата на ищците по настоящото дело. Решение № 1774/08.08.13г. по в.гр.д. № 2502/13г. на ВОС няма сила на пресъдено нещо относно въпроса за правото на принудително изпълнение и противопоставимостта на правата на купувачите по публичната продан спрямо трети лица. Третото-лице-помагач излага, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по своевременно релевираното от него оспорване на верността на представен от ответниците официален удостоверителен документ, представляващ удостоверение за разпределяне на средствата по изп.д. № 128/2013г. на ЧСИ Ил. Станчева, гр. Варна. Поддържа се, че този документ е неверен досежно обстоятелството, че майка й М.Л.П. и самата Ю.М.И.-Т. са взискатели по посоченото изпълнително дело и това се установява от приетите от ВОС писмени доказателства. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено като същевременно се прогласи, че цитираното удостоверение е неистински документ /с невярно съдържание/, в частта му, с която е посочено, че майка й М.Л.П. и самата Ю.М.И.-Т. са взискатели по посоченото изпълнително дело № 128/13г., както и че не може да се каже кой взискател се е удовлетворил от продажбата на процесния имот. Изложените по-горе съображения са доразвити в депозираната на 01.02.16г. молба.

            Въззиваемите /ищци по първоинстанционното дело/ Г.С.И. и Е.З.И. чрез адв. Ст. С. *** са изразили становище по отговора на третото лице-помагач Ю.М.И.-Т., считайки за допустимо и основателно искането по направеното оспорване на удостоверителния документ, издаден от ЧСИ Ил. Станчева. Това би имало значение за последващото приложение на чл. 499 от ГПК.

2. Въззивна жалба от третото лице-помагач на ответниците - ТД на НАП-Варна. В същата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като собственици на имота са ответниците, закупили го на търг от ЧСИ при изрично указание на ВОС. Претендира се отмяната на решението и отхвърляне на иска.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от Г.С.И. и Е.З.И. чрез адв. Ст. С. ***, с който същата е оспорена като неоснователна.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба и от Г.Г.К.-С. и Р.Ж.С. и двамата от гр. Бургас. Считат същата за основателна и следва да бъде уважена.

Третото лице-помагач на ответниците Б.А. претендира да се уважи жалбата на Стоянови и те да запазят правата си от публичната продан.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

            Производството пред първата инстанция е било образувано по искова молба на Г.С.И. и Е.З.И. *** против Г.Г.К.-С. и Р.Ж.С. и двамата от гр. Бургас, с предявен ревандикационен иск за предаване владението върху подробно описан недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Патриарх Евтимий" № 64, представляващ апартамент 1 с идентификатор 10135.1501.158.1.1, на втория етаж, със застроена площ 53.87 кв.м., на осн. чл. 108 от ЗС, при релевирани твърдения за придобиване на имота въз основа на предварителен договор, сключен на 29.06.1996 год. и обявен за окончателен с решение № 4377, постановено на 14.10.2013 год. по гр. дело № 2277 по описа за 2005 год. на Варненския районен съд, VIII-ми състав /разглеждано в XXXV-ти състав/, а евентуално – въз основа на придобивна давност за периода от 29.06.1996г. до 10.03.2014г. По искането за прогласяване нищожността на проведената публична продан по изп.д. № 128/2013г. на ЧСИ Ил. Станчева с рег. № 712 на КЧСИ и за отмяна на Постановление за възлагане на процесния имот от 29.10.13г. по посоченото изпълнително дело, първоинстанционният съд не се е произнасял със съдебен акт, поради което и това искане не може да е предмет на въззивното производство.

            С отговора на исковата си молба ответниците са оспорили предявения иск, основан на релевираните в условията на евентуалност основания, претендирайки, че те са собственици въз основа на Постановление за възлагане на процесния имот от 29.10.13г. по изп.д. № 128/2013г. на ЧСИ Ил. Станчева с рег. № 712 на КЧСИ, влязло в сила на 12.11.13г. Не оспорват, че владението им е предадено от ЧСИ въз основа на протокол за въвод във владение от 18.03.14г. Поддържано е, че съдебното решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, с което ищците се легитимират като собственици на процесния имот е незаконосъобразно, неправилно и поради това следва да се постанови ново, правилно решение, което да обезсили неговия легитимиращ ефект. В отговора е било посочено, че непосочването в предварителния договор на ищците със строителя и техен праводател, на граници, площ и местоположение на имота, е довело да неопределеност на неговия предмет, което не може да се замести със съдебното решение /тъй като последното следва да отразява волята на страните по предмета на предварителния договор/. Налице са разлики между описания в предварителния договор имот и в предвидения по одобрения архитектурен проект за сградата апартамент № 1 досежно площта на апартаментите, досежно принадлежащото му избено помещение и поради това, че на етаж 1 има вече предвидени за изграждане вместо два – 3 апартамента. След като липсва съгласие на страните по предварителния договор, което да определи предмета на договора за продажба като ап. 1 с действително застроената му площ след екзекутива, то и предварителния договор се счита за нищожен поради невъзможен предмет, тъй като към момента на сключването му неговият предмет не е съществувал, а понастоящем не съществува апартамент с описаните в договора параметри. Не е бил настъпил и падежът на договора. Развити са били аргументи и за наличието на защита чрез оповестително-защитното действие на вписването на исковата молба за делбата на сградата, по което дело ищците са участвали и са обвързани от силата на пресъдено нещо. Поддържа се, че вписаната искова молба по чл. 19, ал. 3 от ГПК не съответства на реално съществуващ обект, който впоследствие е бил изнесен на публичната продан и закупен от ответниците.

            Производството е проведено при участието на конституираните като трети лица-помагачи на ответниците Б.Н.А. ***, Н.Б.К. ***, Й.Д.И. ***, С.Д. ***, К.Д.Н. ***, М.Л.П. ***, Ю.М.И.-Т. ***, Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Варна, С. А. К. ***, И.К.И., К.И.В. и И.И. ***.

С молба от 02.07.15г. конституираната като трето лице-помагач на страната на ответниците Ю.И.-Т. е оспорила верността на представен от ответниците официален удостоверителен документ, представляващ удостоверение за разпределяне на средствата по изп.д. № 128/2013г. на ЧСИ Ил. С., гр. Варна. Поддържа се, че този документ е неверен досежно обстоятелството, че майка й М.Л.П. и самата Ю.М.И.-Т. са взискатели по посоченото изпълнително дело и че не може да се посочи кои взискатели са удовлетворени от публичната продан на процесния имот. Претендира се да се прогласи, че цитираното удостоверение е неистински документ /с невярно съдържание/, в частта му, с която е посочено, че майка й М.Л.П. и самата Ю. М.И.-Т. са взискатели по посоченото изпълнително дело № 128/13г., както и че не може да се каже кой взискател се е удовлетворил от продажбата на процесния имот.

            От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С НА № 107/30.04.1996г. на ВН /л. 61-62/ Б.Н.А. и Стоянка Т. Апостолова са продали на ЕТ „Стефани-Стефка К.” 150 кв.м. ид.ч. от дворно място с площ от 320 кв.м. в гр. Варна, ул. „Патриарх Евтимий”, № 34, включено в УПИ V-2, идентичен на пл. 2 в кв. 33 в кв. 293 по плана на ІХ м.р на гр. Варна.

На 29.06.1996г. ЕТ „Стефани-С.К.” като продавач е сключила с ищеца Г.С.И. като купувач предварителен договор за продажба на следния недвижим имот в новострояща се жилищна сграда в посочения по-горе УПИ на ул. „Патриарх Евтимий”, № 64: апартамент № 1, състоящ се от кухненска ниша, трапезария, баня и тоалет общи, входно антре, спалня и две тераси, заедно с 61.24 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, заедно с 12 кв.м. ид.ч. от застроената и незастроената площ от 320 кв.м., заедно с избено помещение № 8 с площ от 16.72 кв.м. при описани граници на избата. На 13.09.1996г. страните са сключили анекс към предварителния договор, предвиждащ промяна в покупната цена, начина на плащането й, както и относно част от предвидените компоненти, описващи степента на завършеност на апартамента.

На 14.12.1996г. съсобствениците на посочения УПИ са сключили договор за групов строеж по чл. 192 от ЗТСУ /отм./ за изграждането на жилищна сграда в съответствие с одобрен архитектурен проект, уговаряйки и кой какъв самостоятелен обект ще получи в дял и собственост след завършването на строежа. За ЕТ „Стефани-С.К.” е предвидено да получи няколко обекта, измежду които е и ап. 1 на първия жилищен етаж с площ от 65.85 кв.м., състоящ се от вх. антре, баня-тоалет, спалня, кухненска ниша с трапезария и две тераси, с избено помещение № 10 при описани граници на апартамента.

Строителството е започнало въз основа на проекти /копие от архитектурния проект на фаза идеен, изготвен през 1995г. е представено на л. 89-93/, одобрени още на 20.11.1995г., но без разрешение за строеж, предвиждащи изграждането на жилищна сграда на четири етажа плюс терасовиден етаж /така в Акт за узаконяване № 43/18.12.1998г./. С последния е узаконено строителството на сградата в УПИ V-2, кв. 293, 9 м.р., одобрен със Заповед № Г-112/30.06.1993г. на Кмета на Община Варна и одобрен архитектурен проект – екзекутив с решение на РАГК протокол № 21/03.07.1998г. с РЗП 980 кв.м. – л. 65. Съобразно Констативен протокол от 26.08.2002г. на ДНСК-Варна /л. 66/ се установява, че съгласно ЧИЗРП и ЧКЗСП, одобрен с цитираната по-горе заповед № Г-112/30.06.93г. предвиденото в поземления имот застрояване е основно – сключена застройка с етажност 4 етажа като в етажността на сградата са включени партерен етаж, 4 жилищни етажа и терасовиден етаж. В издадения архитектурен проект – екзекутив, одобрен през 1998г. е нанесена корекция в разпределението на ниво + 2.40 като са предвидени вместо два – 3 апартамента – апартамент № 1 с площ от 55.23 кв.м. /част от този апартамент, означена като хол е била приобщена като дневна за ап. 2/, ап. 2 с площ от 59.53 кв.м. и ап. 3 с площ от 45.05 кв.м. /двете стаи от ап. 2 са обособени за ап. 3, ведно с обособяване на санитарни помещения за двата апартамента/ - сравни л. 93 и л. 94 от делото на ВОС като същите са и на л. 152-154.

С искова молба, вписана в СВ-Варна на 04.07.2005г. съсобствениците на поземления имот и на сградата Б. и Стоянка Апостолови са предявили против останалите съсобственици ЕТ „Стефани-С.К.”, Милко Кърцелянски и Н. и Пенка Калоянови иск за делба на обектите в построената сграда. Образувано е било гр.д. № 1890/05г. на ВРС, ХХ с-в /л. 11/.

На 22.11.2005г. е била вписана в СВ-Варна исковата молба на Г.С.И. против ЕТ „Стефани-С.К.” с предявения иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор от 29.06.1996г. Образуваното дело е било с № 2877/05г. на ВРС, VІІІ с-в /л. 20/. Последното е било спряно до приключване на делото за делба, по което пък е бил присъединен като трето лице-помагач на страната на ответницата ЕТ „Стефани-С.К.” настоящият ищец Г.С.И. /така от решение № 351/03.02.11г. по гр.д. № 1890/05г. на ВРС, ХХ с-в – л. 67-74/. С последното решение на осн. чл. 292 от ГПК /отм./ в дял и собственост на ЕТ „Стефани-С.К.” са поставени имотите съобразно уговореното в договора за групов строеж между съсобствениците на поземления имот, вкл. и ап. № 1 на първия жилищен етаж с площ от 53.87 кв.м. при описани граници и избено помещение № 10. За уравнение на дяловете ЕТ „Стефани-С.К.” е била осъдена да заплати на Б.Н.А. сумата от 51 156лв. Решението по делбата е влязло в сила на 03.01.13г., когато е постановено определение на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване решението на ВОС по в.гр.д. № 917/11г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение по извършване на делбата /последното, извършено при служебно извършена от съда справка по публикуваните съдебни актове/. За присъдената в полза на Б. А. сума за уравнение на дяловете, дължима от ЕТ „Стефани-С.К.” е бил издаден изпълнителен лист /л. 86/, по който е било образувано изп.д. № 128/2013г. на ЧСИ Ил. Станчева - Варна. По последното е била вписана възбрана върху имотите на ЕТ „Стефани-С.К.”/вкл. и върху процесния ап. № 1/ на 17.01.13г. /л. 14/.

С решение № 1774/08.08.13г. по в.гр.д. № 2502/13г. на ВОСпо жалба на Б. Н. А. са отменени действията на ЧСИ Ил. Станчева по изп.д. № 128/13г. за спиране на продажбата на ап. № 1, 3, 4, 6 и 10.

С постановление от 29.10.13г. процесния ап. № 1, изнесен на публична продан, е възложен на Г.Г.К.С., обявена за купувач и внесла изцяло предложената покупна цена от 26 225.60лв. /л. 15/. Последното е станало по време на брака й с Р.Ж.С. /удостоверение на л. 19/.

С решение № 4377/14.10.13г. по гр.д. № 2277/05г. на ВРС, VІІІ с-в, в сила от 06.03.14г. е обявен за окончателен предварителния договор от 29.06.1996г. за ап. № 1 със застроена площ от 53.87 кв.м., ведно с избено помещение № 10, подробно описани с граници /л. 16-18/. Решението е в писано в СВ-Варна на 12.03.2014г. Придобиването на имота е станало по време на брака на ищеца И. с Е.З.И..

На 18.03.14г. процесния имот е отнет принудително от ищеца Г. И. и е въведен във владение купувача Г.К.-С..

От заключението на СТЕ, изслушано пред ВОС, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено се установява, че УПИ, върху който е била построена жилищната сграда, където се намира и процесния ап. № 1, е нанесен в КК с идентификатор 10135.1501.158, самата сграда е с идентификатор 10135.1501.158.1, а процесния апартамент е с идентификатор 10135.1501.158.1.1 /съгласно приложената по делото схема/. Въпреки някои неточности в записа на обектите по решение № 4377/14.10.13г. по гр.д. № 2277/05г. и процесния имот, вещото лице е намерило наличието на идентичност. Такава идентичност според вещото лице е налице и по отношение на описания в посоченото решение имот и имота, описан в постановлението за възлагане от 29.10.13г. на ЧСИ Ил. Станчева, въпреки констатираните неточности в описанието на обектите в двата документа. Налице е съответствие и между описания ап. № 1 по решение № 4377/14.10.13г. по гр.д. № 2277/05г. на ВРС, обекта по цитираното постановление за възлагане и описания в предварителния договор от 29.06.1996г. имот, тъй като и трите обекта се намират в ПИ в гр. Варна с административен адрес ул. „Патриарх Евтимий”, № 64, ап. № 1, съответстващ на адреса на сградата с идентификатор 10135.1501.158.1. При огледа е било установено и съответствието на описанието на имота в трите коментирани документа  - състоящ се от кухненска ниша, трапезария, баня и тоалет общи, входно антре, спалня и две тераси. Единствената разлика е, че банята и тоалетната на место са разделени. Същият съответства на ап. № 1, разположен на ниво + 2.40, отговарящо на 2-ри надземен етаж, или първи жилищен етаж на сградата от екзекутив по акт за узаконяване от 18.12.1998г. В описаната сграда няма друг апартамент със сходни характеристики като процесния, но разликите между тях е в площите и помещенията, които притежават. Единственият двустаен апартамент с две тераси в сградата, това е ап. № 1. Разликата в записаните застроени площи се обяснява с това, че в решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и в Постановлението за възлагане е изписана чистата застроена площ на жилището, а в предварителния договор – общата застроена площ, която включча чистата такава и полагащите му се ид.ч. от общите части на сградата. Предвиденото прилежащо помещение № 8 по предварителния договор за ап. 1 съществува, но на по-късен етап е направено преразпределение на избените помещения и за ап. № 1 отредена изба № 10, което е отразено в договора за групов строеж.

От представеното с отговора на исковата молба копие на удостоверение изх. № 13360/17.09.2014г. по изп.д. № 128/13г. на ЧСИ Ил. С., рег. № 712-Варна /л. 85/ се установява, че след проведена публична продан на 6 имота по изпълнителното дело, е постъпила сумата от 160 801.44лв., която обаче е разпределена като сбор и не може да се посочи кой взискател е удовлетворен от стойността на ап. № 10 в гр. Варна, ул. „Патриарх Евтимий”, № 64 и е описано какви суми са разпределени и на кого. Този именно документ е приет и от ВОС – протокол от 10.07.15г., л. 167. Всъщност, по делото не е приемано като доказателство оспореното от третото лице-помагач Ю.Т. удостоверение изх. № 14357/08.10.14г., което е било и описано в отговора на исковата молба като приложение към същия.

Въпреки горното обаче следва да се посочи, че от приетите от ВОС доказателства, представени от третото лице-помагач Ю.Т. /л. 130-146/ се установява, че същата не е била взискател по изп.д. № 128/13г. на ЧСИ Ил. С., нито е получавала суми, събрани по това изп.д. № 128/13г. на ЧСИ Ил. С., рег. № 712-Варна – видно от изготвеното по делото разпределение на сумата от 160801.44лв., същата е разпределена в полза на ЧСИ за разноски /8216.57лв./, хонорар на геодезиста 640лв., АГКК – 970лв., заличаване на възбрана – 7.50лв. и преводни такси 7.70лв., на взискателя Б.А. 38 934.90лв., на Н.К. – 66 367.11лв., на Г. Ст. И. 5316.91лв. и сума за връщане на длъжника в размер на 40 340.75лв. Ю.Т. и М. Л. П. са били взискатели по образуваното изп.д. № 174/2014г. по описа на ЧСИ Ил. С. с длъжник Ст. К. за сумата от общо 1415.45лв., до който размер е бил наложен запор върху вземането на Ст. К. по изп.д. № 128/13г. на 03.02.14г. /л. 134/. По този начин е било удовлетворено вземането на взискателите по това изпълнително дело против К. /така и удостоверението на л. 130/.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно е, че продажбата на недвижима вещ чрез публична продан е деривативен способ за придобиване правото на собственост върху същата, тъй като правата, които купувачът придобива са обусловени от тяхната принадлежност към патримониума на длъжника – по арг. от чл. 496, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Момента на придобиването на тези права е уточнен с допълнението на тази норма, извършено в ДВ, бр. 49/29.06.11г. – считано от влизане в сила на постановлението за възлагане. Разрешаването на конкуренцията на права по отношение на продадения имот е дадено с нормата на чл. 496, ал. 2, изр. 2 от ГПК – правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.

Ответниците по делото твърдят да са придобили имота чрез възлагане на публична продан. Това, обаче е станало в хода на висящото производство по чл.19, ал.3 от ЗЗД, образувано по иск на настоящите ищци -  купувачи на обещания имот по предварителния договор срещу обещателя, който е и длъжник по изпълнителното дело и праводател на ответниците, като исковата молба по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД  е била вписана /на 22.11.2005 г./ преди вписване на възбраната по изпълнителното дело /на 17.01.2013 г./ и на постановлението за възлагане /10.01.2014 г./ В този случай влиза в сила специалното оповестително-защитно действие на вписването  - чл.114, ал.1, б. „б” ЗС, като извършеното възлагане на имота няма сила спрямо приобретателите по предварителния договор, които са предявили иска и са вписали исковата си молба преди това. В резултат на това, макар съдебното решение, с което е уважен иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД да е влязло в сила след влизане в сила на постановлението за възлагане и след неговото вписване, купувачите по предварителния договор стават собственици на имота. Именно поради това оповестително-защитно действие на вписаната искова молба, запазило действието си с отбелязването в срока и на самото решение по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, правата на купувачите при публичната продан, произтичащи от длъжника по изпълнителното дело и обещател по предварителния договор, не могат да бъдат противопоставени на купувачите – ищци по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Пак заради предхождащото, възлагането на имота, вписване на исковата молба по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, без значение е последователността на вписването на постановлението за възлагане и на съдебното решение по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Затова оплакванията на жалбоподателите в тази насока са неоснователни. Пак по изложените съображения за оповестително-защитното действие на вписването на исковата молба, не могат да бъдат споделени и възраженията на въззивниците, че към датата на постановяване на решението по иска по чл.  19, ал.3 от ЗЗД, продавачът не бил собственик, поради възлагане на имота на купувача при публичната продан. Неоснователно е и възражението им за нарушаване от окръжния съд на разпоредбата на чл.496, ал.2 от ГПК, защото правата на приобретателите по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД са противопоставими на взискателя и на купувачите на публичната продан.

Оплакванията, че поради вписването на исковата молба за делбата преди исковата молба по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, възлагането на публичната продан било противопоставимо на купувачите по предварителния договор, също са неоснователни. Това е така, защото вписването на исковата молба за делба има действието да оповести за наличието на спора, като последиците на вписването се изчерпват с това, че евентуално при прехвърляне на дял, прехвърлителят ще придобие качеството на процесуален субституент по делото, а приобретателят ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решенията в двете фази на делбата /така ТР № 3/19.12.13г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 3/13г./. Вписването на исковата молба за делба няма действие да обезпечи събиране на парично вземане за уравнение на дял чрез изпълнение върху поделените между съделителите имоти. Вписването на иска за делба е гарантирало на ищците участието им в делбеното производство и именно обещаният им имот е бил възложен в дял на обещателя – ответник по иска им по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Както бе посочено, вписването на исковата молба за делба няма характер на възбрана върху имота с цел удовлетворяване на вземане на друг съделител за уравнение на дела, като такава възбрана е била вписана по изпълнителното дело едва след вписване на исковата молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД и е непротивопоставима на ищците.

Неоснователно е оплакването и във въззивната жалба на С. за несъобразяване на окръжния съд с влязлото в сила решение по гр.д. № 2502/2013 г. на ВОС, с което спирането на изпълнението срещу имота е било отменено, тъй като с него не се разрешава спора за собствеността на имота, предмет на изпълнението, а законосъобразността на действието на съдебния изпълнител – спиране на изпълнението.

По възраженията на ответниците за неправилност на решението, постановено по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД по гр.д. № 2277/2005 г. на ВРС /основани на твърденията за нищожност на предварителния договор поради невъзможен предмет, тъй като към момента на сключването му неговият предмет не е съществувал, а понастоящем не съществува апартамент с описаните в договора параметри, а от друга страна – че не е бил настъпил и падежът на договора/.

Както бе посочено по-горе, ответниците са претендирали да са придобили правото на собственост върху процесния имот по силата на постановлението за възлагане, като правата им произтичат от тези на длъжника – собственик на имота и ответник по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Възлагането на имота в изпълнителното производство е станало при наличието на вписана искова молба по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и в хода на производството по гр.д.№ 2277/2005 г. по описа на ВРС. На практика с възлагането на имота в изпълнителното производство е прехвърлено субективното право, предмет на висящия правен спор и е налице хипотезата на чл. 226, ал.3 от ГПК, поради което постановеното решение по делото с предмет иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателите – ответниците по делото, независимо, че същите не са участвали в производството по делото. Затова те не могат нито да обжалват решението, нито да искат  пререшаването на спора, нито да релевират възраженията, които праводателят им е следвало да направи в производството по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Затова посочените по-горе оплаквания не могат да бъдат разглеждани.

Независимо от горното, обаче, дори и да бъдат разгледани, те се явяват неоснователни. Това е така, тъй като и с помощта на изслушаната по делото СТЕ пред първата инстанция се установява определяемостта на описания като предмет на предварителния договор ап. № 1, както и идентичността му с описания в решението по иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, така и с описания в Постановлението за възлагане, така и с процесния апартамент. Разликата в принадлежността към главната вещ /избеното помещение/, променено след сключване на предварителния договор правилно е съобразено от съда по иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и не променя извода за определеност и възможност на предмета на предварителния договор.

Правото да искат промяна в цената по договора принадлежи само на страните по договора, като ответниците нямат право да възразяват и по отношение на ненастъпилия падеж на задължението по предварителния договор.

Предявеният ревандикационен иск е основателен, тъй като ответниците осъществяват фактическа власт върху имота без наличието на противопоставимо на ищците правно основание. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемите следва да се присъди сумата от 1800лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1509/31.07.15г. по гр.д. № 814/15г. на ОС-Варна.

ОСЪЖДА Г.Г.К.-С., ЕГН **********, Р.Ж.С., ЕГН **********,***, както и Национална агенция за приходите – София, бул. „Княз Дондуков”, № 52 да заплатят на Г.С.И., ЕГН ********** и Е.З.И., ЕГН ********** ***, сумата общо 1800 /хиляда и осемстотин/лв., от която Г.Г.К.-С. и Р.Ж.С. да заплатят сума от 900 /деветстотин/лв. и Националната агенция за приходите да заплати сума от 900 /деветстотин/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК – разноски за въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: