Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 12/13.2.2019г.

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари, двехиляди и деветнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     РОСИЦА СТАНЧЕВА

          при участието на секретаря Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 669/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на С.А.З. от гр.Варна срещу решение № 1619/8.10.2018 г. по гр.д.№ 543/18 г. на Окръжен съд – Варна, с което са уважени предявените от Община – Варна обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и са присъдени разноските по делото, като решението е постановено при участието на третите лица-помагачи „Радита“ ООД и „Рейтон“ ЕООД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявените искове.

Пълномощникът на представляващия Община - Варна оспорва въззивната жалба. Третите лица-помагачи не изразяват становище.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са от представляващия Община – Варна срещу С.А.З. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК - да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи описаните в исковата молба суми, представляващи разходи по премахването на незаконен строеж, ведно със законната лихва върху главницата и лихва за забава за периода 15.12.2016 г. - 12.09.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 10166/12.12.2017 г. по ч.гр.д. № 18636/2017г. на ВРС, при участието на трети лица-помагачи на ищеца -„Радита" ООД - Търговище и „Рейтон" ЕООД - Търговище.

          Ответницата оспорва исковете по основание и размер с твърдения, че действията й не са станали причина за извършване на твърдяните разходи от ищеца; че в указания срок е започнала премахване на  сградата, което е преустановила след нареждане от служители на ищеца; възразява срещу претендирания размер, тъй като към момента на отстраняването й от обекта част от строежа бил премахнат.

          Третото лице – помагач „Рейтон“ ЕООД изразява становище, че е извършвало действия въз основа на заповед за събаряне от Община - Варна.

          Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че по ч.гр.д.№ 18636/2017г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение в полза на Община - Варна срещу С.А.З. за сумите 30469,56 лв., ведно със законната лихва и лихва за забава в размер на 2302,14 лв. Тъй като в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу нея, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземанията си.

С АУАН № 9/13.06.2016 г. се установява, че С.А.З. не е изпълнила заповед № 641/21.10.2013 г. на Кмета на Район „Приморски“ за премахване на описаното в акта незаконно строителство в срока за доброволно изпълнение – нарушение на чл. 232 ал.5 т.1 от ЗУТ.

С констативен протокол  № 170/15.09.2015 г. Дирекция „Обществен ред и контрол“ при район Приморски е издала предписание на ответницата да  преустанови незабавно разрушаването на процесната сграда по повод на констатирано премахване на дограма и покривни елементи от нея, без наличието на изискуемите документи и след срока за доброволно изпълнение.

По делото са приложени три броя уведомления от ответницата до Община – Варна, изпратени през периода 15.09.2016 г. - 21.09.2016 г. за предприети от нея действия по премахването на жилищната сграда с уверение, че не е необходимо общината да извършва разходи за изпълнение на заповедта за премахване.

С писмо от 28.09.2016 г. ответницата е уведомила Община - Варна, че е преустановила действията по премахване на незаконната сграда, предвид издадено предписание от район Приморски. Съдържат се твърдения, че сградата е щяла да бъде премахната изцяло от нея, ако предписанието не е било издадено. Със становище от 07.11.2016 г. ответницата отново е възразила относно размера на разходите, предвид факта, че е предприела действия по събарянето преди фирмата –изпълнител.

Назначената ССЕ представя заключение, прието от съда за обективно и комчпетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което претендираната главница от 30469,56 лв. е изплатена от ищеца на фирмата – изпълнител на 15.11.2016 г.

Събраните гласни доказателства – показанията на свид.Н. Д. и Р. П. установяват сходна фактическа обстановка – при започване на принудителното събаряне имуществото от сградата и по-голямата част от дограмата и керемидите били изнесени, а стените и подовите настилки в сервизните помещения  са били налични.

Разпитан е и свид.Б.А., изготвил частна съдебно-оценителна експертиза, приета като доказателство по делото, който потвърждава отразеното в доклада за стойността на разходите по премахване.

С оглед събраните доказателства, правилен е извода на съда, че искът по чл.415, ал.1 ГПК е предявен в законоустановения срок, ищецът има правен интерес от предявяването му и образуваното производство е допустимо.  

Правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса.

Приложените писмени доказателства установяват, че изграденият от ответницата незаконен строеж е бил премахнат принудително от ищеца при спазване на законовия ред и претендираните разходи са реално извършени. Приложената административна преписка установява законосъобразност на съдържащите се в нея актове - протоколи по Приложения No 1 до № 5 от Наредба на ОбНС, част от тоито са оспорени от ответницата. Цитираните по-горе гласни доказателства са еднопосочни и непротиворечиви и съответстват на констатациите в Протокол No 37/28.09.2016 г. по Приложение No 5 към чл. 14 ал.1 от Наредбата на ОбС.

Безспорно е установено, че преди започване на принудителното премахване, но извън срока за доброволно изпълнение, ответницата е премахнала почти всички дограми и керемиди, без подовите настилки и последния етаж от сградата.. Стойността на премахнатите елементи не е включена в протокол No 37/28.09.2016 г. и формираната крайна цена е по-ниска от стойността, определена при предварителното проучване.

Правилно съдът не е кредитирал показанията на свид. А., които не кореспондират с останалите доказателства по делото; обсъждането на заключение, представено от частна съдебно-оценителна експертиза е недопустимо доказателствено средство.

Съдържанието на приложения протокол за обема и вида на СМР, подписан от представители на възложителя и фирмата-изпълнител не е оспорено от ответницата, поради което следва извод, че извършеното от изпълнителя съответства на вида и количеството СМР, договорени при възлагането на обществената поръчка и отразени впоследствие в приключващия процедурата по премахването на незаконния строеж протокол приложение № 5.

Правилен е извода на съда, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. Настоящата инстанция не констатира сочените във въззивната жалба недостатъци, водещи до незаконосъобразност на решението, поради което същото следва да бъде потвърдено. В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                                       Р       Е       Ш      И:   

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1619/8.10.2018 г. по гр.д.№ 543/18 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА С.А.З., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община – Варна, представлявана от кмета И.П., сумата от 100.00 /сто/ лева, разноски за настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

            Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.

                                                                                      2.