РЕШЕНИЕ

 

37

 

гр.Варна, 13.03.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на пети март, двехиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                     ИВАН ЛЕЩЕВ

 

Секретар Ю.К.                      

Прокурор Вилен Мичев,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 67/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на РБ срещу решението на Окръжен съд-Варна от 13.12.2013 г. по гр.д.№ 1780/13 г., с което са уважени исковете, предявени от М.Н.К. по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ и са присъдени претендираните от него имуществени и неимуществени вреди  и разноски по делото. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на  исковете. В условията на евентуалност се прави искане за намаляване на присъдените обезщетения.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият оспорва жалбата и изразява становище за  правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството е образувано по искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ от М.Н.К. срещу Прокуратурата на РБ за присъждане на сумите 25100 лева – неимуществени вреди и 2150 лева – имуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201, вр.чл.26 и чл.54 от НК и по чл.220, ал.1 от НК, по които е бил признат за невинен.

Оспорвайки исковете, Прокуратурата на РБ твърди недоказаност на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди; твърди, че настъпилите вреди не са последица от обвиненията.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че с обвинителен акт по преписка вх.№ 1063/03 г. на ОСС Варна по отношение на ищеца са били повдигнати и поддържани обвинения в извършване на престъпления по чл.202, ал.2,т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.220, ал.1 от НК. С присъда по НОХД № 793/07 г. на ВРС ищецът е бил признат за виновен по първото обвинение и му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, отложено с изпитателен срок от три години и шест месеца и признат за невинен по второто обвинение. След отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, с присъда по НОХД № 1822/10 г. на ВРС, влязла в сила на 29.10.2010 г., ищецът е бил оправдан по всички обвинения.

Гласните доказателства, събрани от първоинстанционния съд установяват, че ищецът е бил публична личност - заемал е отговорни постове като командир на поделение, служител на Община-Варна, главен административен офицер и секретар на  Община-Варна. Образуваните срещу него дела са променили коренно живота му, чувствал се унизен и злепоставен. Бил освободен като управител на „Охранителна фирма Варна” ООД поради законова забрана да изпълнява тази длъжност. Необходимостта да обяснява причините затова пред близки и приятели допълнително засили болката и унижението му. Преди предявяване на обвиненията здравословното състояние на ищеца било добро, спортувал редовно; след това получил хипертония и проблеми със сърцето; от сърдечен и отворен човек станал раздразнителен, затворен и нервен.

Назначената съдебно-психиатрична експертиза представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което водените срещу ищеца наказателни дела са довели до отключване на физическо разстройство – артериална хипертония и до психическо разстройство – депресивно разстройство. В резултат от това той се чувствал обезкуражен, неспособен да се справя с живота; накърнени са били чувството му за собствено достойнство и потребност от уважение под формата на обществено положение.

Приложени са писмени доказателства – разписка и договор за правна помощ, установяващи изплащане от страна на ищеца на суми за представляващи го адвокати в общ размер на 2150 лева за процесуална защита по водените срещу него наказателни дела.

При така приета за установена фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд: Установени по делото са всички факти от фактическия състав на претендираната отговорност. Не е спорно, че обвиненията са незаконни. Доказан е и размерът на претърпените имуществени вреди, поради което искът в тази му част следва да бъде уважен изцяло, с присъждане на мораторна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

С оглед характера на претърпените неимуществени вреди, описани по-горе, времетраенето на обвиненията – около осем години, както и предвид факта, че като последица ищецът е следвало да промени изцяло професионалното си поприще и по справедливост, съдът приема, че присъдената сума от 25100 лева би възмездила понесените от него страдания.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, поради което Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Варна от 13.12.2013 г. по гр.д.№ 1780/13 г.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                             2.