ОПРЕДЕЛЕНИЕ 99

гр. Варна,    04.02..2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 67/16г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от И.А.С., Н.Т.В., А.Н.С., Т.Н.В., В.Х.Н., А.Х.С., всички представлявани от адв. И. В. от АК-Варна срещу определение № 4006/24.11.2015 г. по гр.д. № 2725/2014 г. на Окръжен съд-Варна, с което е допълнено определение № 3567/14.10.15г. по същото дело като частните жалбоподатели са били осъдени да заплатят на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие сумата в размер на 5500.85лв. и на Държавата, представлявана от Министъра на финансите - сума в размер на 321.35лв., представляващи юрисконсултски възнаграждения, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК. Претендира се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се тезата, че предявеният иск по чл. 109 от ЗС против Държавата чрез Министъра на регионалното развитие е неоценяем /претендирало се е от ответника да преустанови да държи върху собствения на ищците недвижим имот незаконно изградена постройка, както и да я премахне/. В тази връзка било неправилно приетото, че цената на негаторния иск е равна на данъчната оценка на имота, тъй като същата е за цялата площ на поземления имот от 6273 кв.м., а нарушената собственост е от 155 кв.м., колкото е застроената площ на незаконната постройка. Поради това и е неправилно да се присъжда юрисконсултско възнаграждение върху материален интерес равен на цялата данъчна оценка. Отделно от това се поддържа, че молбата за допълване на определението за прекратяване на делото е подадена след преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК /изтекъл на 27.10.15г., а искането е от 02.11.15г. като в тази връзка не може да се приеме като такава молба подадената на 15.10.15г./. Освен горното се поддържа, че съдът е направил недопустимо разширително тълкуване на нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК относно това кои лица имат право на адвокатско възнаграждение, защото Държавата като ответник не е юридическо лице /ЮЛ/, нито такъв е Министъра на финансите като представител на Държавата. Министърът също няма качеството на ЮЛ, а нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК предвижда, че само в полза на ЮЛ и ЕТ може да се присъжда адвокатско възнаграждение, когато са представлявани от юрисконсулти. В случая юрисконсулта не представя доказателства за извършени разноски, както изисква нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, а отделно пък претенцията по чл. 78, ал. 8 от ГПК не може да бъде обвързана с нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвиждаща минималния размер по Наредба № 1 на ВАС. Това е така, защото процесуалното представителство по чл. 32, т. 3 от ГПК на юрисконсултите е по пълномощно, но за което те получават възнаграждение по трудов договор. В случая се счита, че Държавата е облагодетелствана, тъй като е освободена от заплащането на такси и разноски, а пък получава разноски, които не е направила. В тази връзка е цитирано Определение № 756/19.01.09г. по адм.д. № 705/2009г. на ВАС на съдия Й. Д.. В условията на евентуалност се претендира редуциране на присъденото на Държавата юрисконсултско възнаграждение съобразно нормата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 на ВАС до размера на ¾ от предвиденото минимално такова, тъй като по делото реално е бил изготвен от ответниците само писмен отговор без да е било проведено първо по делото с.з. Наред с това е посочено, че претендираната от Държавата сума е неправилно изчислена.

В предвидения срок е депозиран отговор от Държавата чрез Министъра на регионалното развитие, представляван от юр.к. В. Колева, с който частната жалба е оспорена като неоснователна  и се претендира същата да бъде оставена без уважение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че на осн. чл. 70, ал. 1 от ГПК ищците сами са посочили цена на иска в размер на 165 695лв. и въпреки направеното от ответниците възражение за спиране на делото до произнасяне на решение по т.д. № 5/14г. на ОСГК на ВКС, цената не е била променена нито от ищците, нито от съда. Счита се, че молбата за допълване на прекратителното определение в частта му за разноските е депозирана в срок на 15.10.15г. и уточнена по характер на 02.11.15г. Поддържа се, че нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК не се изключва спрямо юрисконсултите – процесуални представители на Министъра на регионалното развитие и на Министъра на финансите, тъй като финансовите последици от водените правни спорове, по които те представляват Държавата, настъпват пряко в правната сфера на ЮЛ, което те представляват /самото ведомство, което е ЮЛ/. В случая Държавата не е станала причина за завеждане на делото, тъй като не е нарушавала правата на ищците, които не са били съгласни с предложената от Държавата цена за изкупуване на построената в имота им сграда. Държавата в настоящия случай не е освободена от заплащането на такси и разноски, тъй като имотът не е публична държавна собственост. Оспорва се приложението на нормата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 на ВАС, тъй като извършените процесуални действия по делото в по-ограничен обем произтичат единствено от оттеглянето на иска, а не са възложени по този начин на юрисконсултите от техните упълномощители.

Отговор от Държавата чрез Министъра на финансите, не е депозиран.

Частната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес от обжалването, при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Исковото производство е започнало с подаването на искова молба от жалбоподателите против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие като са били предявени искове по чл. 109 от ЗС ответникът да преустанови да държи върху собствения на ищците недвижим имот незаконно изградена постройка, както и да я премахне; и частични искове по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД от всеки от ищците за заплащане от ответника на суми от по 217.50лв. като част от дължимата на всеки сума от общо 2175лв. – обезщетение за неоснователното ползване на собствения им имот за периода от 01.01.10г. до 31.12.10г. По така подадената искова молба е било образувано гр.д. № 13679/14г. на ВРС, ХІХ с-в, по което ищците са посочили цената на иска по чл. 109 от ЗС в размер на данъчната оценка на поземления имот – 165 695лв., заплащайки и ДТ върху тази цена, определена съобразно чл. 71, ал. 2 от ГПК. Същата е била възприета и от съда и по тази причина с определение № 15847/03.11.14г. производството по делото пред ВРС е било прекратено и изпратено по подсъдност на ВОС на осн. чл. 118, ал. 2 от ГПК.

След отстраняване нередовностите на исковата молба и вписването й в СВ-Варна /отново с посочване на тази цена на иска/, е изпълнена процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като съдът е изпратил препис от исковата молба на ответника Държавата чрез Министъра на регионалното развитие, който в дадения срок е депозирал отговор чрез юр.к. надлежно упълномощен за това. Съдът служебно е конституирал като ответник Държавата, но представлявана от Министъра на финансите, досежно исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД /определение от 18.03.15г./. В предвидения срок е депозиран и отговор на исковата молба от министъра на финансите като представител на Държавата, изготвен от надлежно упълномощен юрисконсулт. Преди насроченото за 15.10.15г. от 10.00ч. първо с.з. по делото, ищците са депозирали на 14.10.15г. молба за оттегляне на предявените искове. С определение № 3567/14.10.15г. съдът е прекратил производството по делото на осн. чл. 232 от ГПК.

С молба вх. № 30767/15.10.15г. гл. юрисконсулт. В. Колева като представител на Държавата, упълномощена от областния управител на Варна като пълномощник на Министъра на регионалното развитие, е отправил искане до съда да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 5500.85лв., представяйки списък на разноските. Дадено е било указание за представяне на препис от молбата за насрещната страна, което е изпълнено на 21.10.15г. и съдът е разпоредил връчването на преписа на ищците за отговор в 1-седмичен срок. На 02.11.15г. гл. юр.к. К. е уточнила, че подадената на 15.10.15г. молба да се счита за молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на прекратителното определение по делото в частта за разноските. Последното е било връчено на Държавата чрез МРР на 20.10.15г. , а на Държавата чрез МФ на 26.10.15г. С молба от 02.11.15г. Държавата чрез МФ чрез юр.к. Григоров е поискала на осн. чл. 248 от ГПк допълване на прекратителното определение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 321.35лв. на осн. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 4 от ГПК. Ищците са депозирали възражения против молбата на юр.к. В. Колева, излагайки същите съображения като в настоящата им частна жалба. С обжалваното определение съдът е допълнил прекратителното си определение в частта му за разноските, присъждайки юрисконсултски възнаграждения в размерите, претендирани от всеки от представителите на Държавата.

Настоящият състав на съд счита, че молбата от 15.10.15г. на юр.к. В. Колева като представител на МРР, а той като представител на Държавата, за присъждане на разноските по делото, макар и неуточнена към момента на подаването, правилно е била възприета от съда като молба за допълване на прекратителното определение в частта за разноските /като същността й в тази насока и без указания на съда, е изяснена с допълнително подадената уточняваща молба от 02.11.15г. от юр.к. Колева/. При това положение молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е подадена в предвидения преклузивен срок.

Действително относно това дали негаторния иск по чл. 109 от ЗС е оценяем или не и как се определя размера на дължимата ДТ по него, е налице висящо т.д. № 4/14г. на ОСГК на ВКС. В случая обаче самите ищци са посочили цената на иска си по чл. 109 от ЗС, което е станало съобразно нормата на чл. 70, ал. 1 от ГПК, равна на данъчната оценка на имота, внасяйки и ДТ, определена по реда на чл. 71, ал. 2 от ГПК. В предвидения по чл. 70, ал. 1, изр. 2 от ГПК срок въпроса за цената на иска не е бил повдигнат нито от ответника, нито от съда, поради което и по настоящото дело следва да се приеме, че това е цената на иска – посочената от ищците и то в размер на данъчната оценка на имота от 165 695лв.

Относно въпроса кои лица имат право на адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, аргументите в частната жалба са изведени от съдебна практика на ВАС /цитираното в жалбата определение № 756/19.01.09г. по адм. д. № 705/09г. на ВАС/. Практиката на ВАС касае административни дела и не е задължгителна за съдилищата по гражданските дела, но следва да се посочи за прецизност, че на поставения от жалбоподателя въпрос е дадено разрешение от ВАС с ТР № 3/2010г., че в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. Настоящият състав на съда изцяло споделя съображенията, залегнали в това ТР на ВАС, но отнесени съответно към гражданското правораздаване, а именно: в чл. 32, т. 3 от ГПК е посочено кои са представителите по пълномощие, като един от възможните представители освен адвоката, се явява юрисконсултът или друг служител с юридическо образование, чийто правен статут е равнопоставен с този на адвоката. Същественото изискване относно процесуалния представител е да се намира в служебни (трудови) правоотношения с представлявания, респективно учреждението, където е ситуиран административният орган, представляващ в случая Държавата, и да е изрично упълномощен да осъществява процесуалното представителство в процеса. Правоотношението между юридическото лице и юрисконсулта е неотносимо към правото на присъждане на разноски. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Прилагайки разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира представляваният чрез него административен орган. Поради това без значение е дали възнаграждението на процесуалния представител се следва по силата на договор за правна помощ и съдействие или по силата на служебно/трудово правоотношение, като и в двата случая заплащането му е със средства на бюджета. Задължението за разноски за страната произтича от неоснователно предизвикания правен спор, поради което не може да бъде поставено в зависимост от качеството й в процеса - на ищец или ответник. Тезата, че при всички обстоятелства, дори и при отхвърляне на исковете против Държавата, представлявана от съответния министър, разноските за процесуална защита при тяхното оспорване, са за сметка на Държавата, е в нарушение на принципа на равенство на страните в гражданския процес, прогласен в чл. 9 от ГПК.

Относно възможността да се преценява степента на развитие на гражданския процес, за да се определи минимално предвиденото в Наредба № 1 на ВАС възнаграждение за съответното по-малко извършено по обем действие /например да се приложи чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 на ВАС вместо чл. 7, ал. 2 от същата/, то е налице задължителна съдебна практика, изразена в определение № 670/19.10.15г. по ч.гр.д. № 3982/15г. на ВКС, ІV г.о. С посоченото определение е прието, че при осъществяване на отговорността по чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът не може да иска тя да се ограничи само до такова за извършените от адвоката на ответника до момента на прекратяването процесуални действия в случай, че такова заплащане е предвидено в Наредба № 1 на ВАС, а съдът не може да присъди разноски на ответника само за тези действия. Оттеглянето или отказът на иска са действия на ищеца, които се извършват по негова преценка, затова не може да се изисква от ответника при подготовката на защитата си да се съобразява с тях, още повече, че настъпването им не е сигурно. По тази причина чл. 78 от ГПК не дава възможност на ищеца да се освободи от задължението си или за част от него чрез собствени действия. Отговорността за разноски за адвокат може да се намали само по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, но правната и фактическа сложност на делото не включват в себе си и това какви са конкертно извършените от страните процесуални действия. Поради това и обстоятелството, че делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска не представлява самостоятелно основание за намаляване на дължимото възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Понастоящем е внесено предложение от омбудсмана на РБ в КС на РБ за отмяната на чл. 78, ал. 8 от ГПК поради противоречието му на основни принципи, прогласени с Конституцията на РБ. Решенията обаче на КС, с които се уважава такова искане имат действие занапред.

Следователно, на ответната страна Държавата, представлявана от юрисконсулти на МРР и на МФ по двата предявени иска, се дължи юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК и при прекратяване на делото на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК и то в минималния размер, определен съобразно материалния интерес, който е в случая е равен на цената на исковете по делото /посочена от самите ищци и приета от ответника и от съда/ - 165 695 лв. за иска по чл. 109 от ЗС и в размер на 1305лв. по исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, без да се взема предвид вида и броя на предприетите процесуални действия от страните. Съобразно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС минималния размер на възнаграждението по иска по чл. 109 от ЗС е в размер на 5500.85лв. /колкото е присъдил и ВОС/, а този по иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 е в размер на 321.35лв. /отново, колкото е присъдил ВОС/. Обжалваното определение е законосъобразно и частната жалба следва да се остави без уважение.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и съобразно отправеното искане от юр.к. Колева като представител на МРР, последният като представител на Държавата, за присъждане на разноски за настоящото производство, частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят и сумата от 200лв. като юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 11 от Наредба № 1 на ВАС за изготвяне на отговор на частната жалба.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от И.А.С., Н.Т.В., А.Н.С., Т.Н.В., В.Х.Н., А.Х.С., всички представлявани от адв. И. В. от АК-Варна срещу определение № 4006/24.11.2015 г. по гр.д. № 2725/2014 г. на Окръжен съд-Варна, с което е допълнено определение № 3567/14.10.15г. по същото дело като частните жалбоподатели са били осъдени да заплатят на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие сумата в размер на 5500.85лв. и на Държавата, представлявана от Министъра на финансите - сума в размер на 321.35лв., представляващи юрисконсултски възнаграждения, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.

ОСЪЖДА И.А.С., ЕГН ********** ***, Н.Т.В., ЕГН ********** ***, А.Н.С. ЕГН ********** ***, Т.Н.В., ЕГН ********** ***, В.Х.Н., ЕГН ********** *** и А.Х.С., ЕГН ********** *** да заплатят в полза на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, сумата от 200 /двеста/лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: