ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№152

_10_.03.2017 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _10_.03. през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 67 по описа за 2017 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от „Х. Д.“ ЕООД, гр. Варна, и „В.Д.“***, В.Д.С. и М.К.С., срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 41/06.01.2017 год. на ОС Варна по в.гр.д. 2171/2016 год., с което е оставена без уважение молба вх.№ 33705/06.12.2016 год., подадена от същите лица с искане по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение в частта за разноските на определение № 2805/22.11.2016 год. по гр.д. 2171/2016 год. по описа на ВОС, като се допълни с присъждане на разноски за въззивната инстанция в размер на по 300 лв. за всяко от ЮЛ и 600 лв. общо за физическите лица, адвокатски хонорар по чл. 38, ал.2 ЗА.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, като се излага, че са направени своевременни искания за присъждане на разноски, представени са доказателства за плащането им и списъци по чл. 80 ГПК. За физическите лица е договорена безплатан правна помощ по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, за което са представани договори за правна помощ. Твърди се, че приложенията към възражението срещу частната жалба са изпратени ведно с възражението в плик до съда. Твърди се, че ЧСИ е следвало да укаже на страната, като подава отговор на жалбата, да изправи нередовностите в него, като представи всички приложения.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна «Алианц Банк България» АД, гр. София, която в писмен отговор е оспорила аргументите в жалбата. Твърди се, че жалбата изобщо е недопустима, тъй като лицата, които са я подали, нямат вземания за разноски. Твърди се, че двете ЮЛ са цедирали вземането си за разноски на трето лице, което е титулярът им към момента. Твърди се, че жалбата е и неоснователна, тъй като не са представени навреме приложенията към отговора с доказателства за разноски, тъй като физическите лица няма финансовите затруднения, които твърдят, евентуално се иска намаляване на разноските поради прекомерност.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Пред ОС производството е образувано по по жалба с вх. № 16532/07.09.2016 год. по рег. на ЧСИ З. Д. с рег. № 808, подадена от „Алианц Банк България“ АД, с ЕИК 128001319 със седалище и адрес на управление: гр. София – взискател, срещу Постановление на ЧСИ З. Д. от дата 23.08.2016 год. по изп. дело № 20148080400324, с което след частично прекратяване на изпълнителното дело, в полза на длъжниците по изпълнението – „Х. Д.“ ЕООД – Варна; „В.Д.“***, В.Д.С. и М.К.С. – са приети разноски в размер на по 2000 лева за всеки длъжник, които да бъдат събрани от взискателя, съставляващи адвокатско възнаграждение, съразмерно на сумите, за събирането на които изпълнителното производство е било прекратено. В писмени възражения, подадени в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК насрещните страни – длъжниците по жалбата, са изразили становище за недопустимостта й, евентуално – за неоснователносттай, като са претендирали и разноски.

ВОС с определение от 22.11.2016 год. е прекратил производството по жалбата, като е приел, че разноски на длъжниците и ответници по жалбата не се дължат, поради липса на доказателства за извършването им.

Длъжниците са подали молби по чл. 248 ГПК за изменение на това определение в частта му за разноските чрез присъждането им.

Молбата е оспорена от банката-взискател.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на длъжниците за изменение на прекратителното определение чрез присъждане на разноски по идентични мотиви.

Видно е от материалите по делото, че с писмения си отговор, наречен «становище», срещу жалбата, атакуваща действията на ЧСИ, длъжниците са претендирали разноски, описали са приложения, с които ги доказват, изпратили са отговора по пощата до ЧСИ, но описаните приложения не са представени. Съответно ЧСИ е изпратил до съда отговора на ЧЖ във вида, в който го е получил.

При разглеждането на делото в съда и към момента на постановяване на прекратителното определение доказателства за претендираните разноски не са представени, включително договори за правна помощ за ФЛ.

При това положение, съдът няма основание да присъжда разноски само въз основа на твърденията на отговора на жалбата.

Няма процедура за изправяне на нередводности в отговор на жалба. Няма и санкции, с които да е скрепено неизправянето на тази нередовност. Получавайки жалбата, страните са получили указания за изискванията към отговора. Щом не са изпратени от страната описаните приложения, самата страна носи отговорност за това, съответно се счита, че приложения не са представени.

Следователно, молбата е неоснователна, неоснователна е ЧЖ срещу определението, с което се отказва да се измени определение от 22.11.2016 г. в частта му за разноските, и следва да се остави без уважение, а определението на ВОС следва да се потвърди.

Ответникът по настоящата жалба е претендирал юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, което следва да му се присъди в четворен размер, тъй като се защитава по четири жалби, инкорпорирани в една.

 Водим от изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 41/06.01.2017 год. на ОС Варна по гр.д. 2171/2016 год.

ОСЪЖДА „Х. Д.“ ЕООД, ЕИК ……0, гр. Варна, и „В.Д.“ ЕООД, ЕИК ….., гр. Варна, В.Д.С., ЕГН **********, и М.К.С., ЕГН **********,  ДА ЗАПЛАТЯТ на  «Алианц Банк България»  АД,  гр. София, сумата от по 50 лв. за всеки от тях поотделно.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с ЧЖ ПРЕД ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: