Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

10

02.02.2016 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на двадесети януари, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

           ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

 

                              Юлия Бажлекова

 

Секретар: Ю.К.

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 671 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, подадена чрез юрисконсулт Л. Ч. – Т., против решение № 1738/26.10.2015 г., постановено по гр.д. № 19/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, С КОЯТО жалбоподателят е осъден да заплати на М.Г.Х.: - сумата  от 55 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки, стрес, притеснение и страдания, преживени вследствие нанесени телесни увреждания при ПТП от 22.10.2013 год. км.392+800 на Автомагистрала - 2 „Хемус", ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 05.01.2015 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 5983,34 лв.,  разходи за лечение на нанесени телесни увреждания при ПТП станало на 22.10.2013 год. км.392+800 на Автомагистрала - 2 „Хемус", ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане; сумата от 6753,86 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 55 000 лв. за периода от датата на увреждането 22.10.2013 г. до датата на подаване на исковата молба - 05.01.2015 г. на осн. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Жалбоподателят е навел оплаквания за недопустимост на обжалваното решение в частта на присъдените лихви за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането до подаване на исковата молба и за неправилност на същото в останалата обжалвана осъдителна част, като постановено при нарушение на материалния закон, на процесуалния закон и поради необоснованост, като е молил за частичното му обезсилване, за отмяна с отхвърляне на исковете за неимуществени и имуществени вреди, евентуално за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди. Молил е за присъждане на разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Оплакването за недопустимост е обосновал с произнасяне на съда извън предмета на заявения спор, при липсата на иск за заплащане на мораторни лихви за периода преди завеждане на делото, съгласно уточнение на исковата молба. Оплакванията за неправилност на съдебния акт са, че погрешно било прието от окръжния съд наличие на противоправно поведение на администрацията на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението за поставяне на предпазни мрежи край магистралата, стоящо в причинна връзка с произшествието и вредите, имайки предвид, че и при поставянето на такива достъпът на диви животни до пътя не би бил възпрепятстван. Неправилно също така окръжният съд не уважил възражението за причиняване на резултата от третото лице - водач на моторното превозно средство, който се движил с несъобразена скорост, позволяваща му при възприемане на животното да извърши подходящата маневра по спиране, евентуално за допринасяне на резултата от него. Окръжният съд не съобразил и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, като допуснал и процесуално нарушение с необсъждането в пълнота на свидетелските показания за преживяванията на ищцата, установяващи липсата на промяна в начина й на живот към момента. Представените платежни документи от ищцата не касаели лечението на травмите от произшествието и затова решението било необосновано.

Насрещната страна М.Х., с писмен отговор чрез пълномощника си адв. М.П., е оспорила въззивната жалба и е молила за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Третото лице – помагач на ответника не е изразило становище по жалбата.

  В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът и въззиваемата, чрез своите процесуални представители – пълномощници, са поддържали съответно въззивната жалба и отговора, молили са за присъждане на разноските по делото и са депозирали списъци по чл.80 ГПК. Третото лице -помагач, чрез своя пълномощник е заявил становище за основателност на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване решението на окръжния съд в съответната му осъдителна  част, като неизгодно за него и след направеното уточнение в съдебно заседание тя е редовна и допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваните части. Оплакването за недопустимостта му в частта на присъдените лихви за забава преди датата на подаване на исковата молба, е неоснователно. Още с исковата си молба ищцата е предявила претенция за заплащане на мораторни лихви върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането до датата на подаване на исковата молба, чийто размер е посочила конкретно на сумата от 6 753,86 лв., като последвалото уточнение е касаело искането за присъждане и на лихвите върху обезщетението за неимуществени вреди занапред - от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Затова, при наличието на изрично заявена претенция за присъждане на мораторни лихви  върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът не е излязъл извън предмета на делото и не се е произнесъл по непредявено искане.

Варненският апелативен съд, като взе предвид доказателствата по делото и с оглед заявените оплаквания за неправилност на обжалваното решение, намира следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на М.Г.Х., с която срещу Агенция „Пътна Инфраструктура – гр. София, при конституирано на страната на ответника трето лице – помагач на основание чл.219, ал.1 от ГПК - „Инжстройинженеринг" ЕООД, са били предявени обективно съединени осъдителни искове по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 55 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, стрес, притеснение и страдания, преживени вследствие нанесени телесни увреждания при ПТП станало на 22.10.2013 год. км.392+800 на автомагистрала - 2 „Хемус, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 05.01.2015г. до окончателното изплащане на задължението; за заплащане на обезщетения за имуществени вреди: - в размер на 6 061,34лв. разходи за лечение на нанесени телесни увреждания при ПТП станало на 22.10.2013 год. км.392+800 на Автомагистрала - 2 „Хемус" и сумата от 3657,14лв. - неполучено трудово възнаграждение за периода 22.10.2013г. до 01.01.2014 г., като последният е изменен, чрез намаляването му по размер – на сумата от 35,11 лв., двете обезщетения ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане; - за заплащане на сумата от 6753,86 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 55 000 лв. за периода от датата на увреждането 22.10.2013г. до датата на подаване на исковата молба - 05.01.2015г.

Ответникът Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" - гр. София чрез Областно пътно управление - гр. Варна с писмения си отговор е оспорил исковете и е молил за отхвърлянето им.

Третото лице помагач на ответника - „Инжстройинженеринг" ЕООД също е оспорил исковете по съображенията на ответника, като се е позовал и на изправността си по договора за възлагане на обществена поръчка за поддръжката на процесния пътен участък.

На 22.10.2013 г. около 06.00 – 06.30 часа при км. 392+800 на Автомагистрала - 2 „Хемус", по време на служебно пътуване, като пътник на задната седалка в автомобил „Шкода Фабия" с peг. № В 77 84 НС, управляван Стефан Стойчев, ищцата е претърпяла пътно-транспортно произшествие при което е получила следните увреждания: сгъвно счупване на първи поясен прешлен, счупване на дясната ключица, счупване на лява лопатка, разкъсно-контузна рана в дясна теменно-слепоочна област, кръвонасядания в областта на дясно рамо, дясна ключица и гърба.

Произшествието, според автотехническата експретиза, е било предизвикано от внезапно появило се на магистралата диво животно /чакал според съдебно-ветеринарната експертиза/, което  водачът на автомобила неуспешно се опитал да избегне с маневра по заобикаляне. След удара с животното автомобилът не е бил овладян, качил се е с предната си част върху лявата мантинела и след продължилото движение се блъснал в носеща колона на моста, завъртял се, а след това и преобърнал на дясната страна и на таван, като продължил да се движи. Според експерта, водачът се движил по магистралата с допустимата по закон скорост от около 140 км.ч., но тя според него не била нецелесъобразно подбрана, предвид движението в тъмната част от денонощието, неосветеността на  магистралата и ограничената видимост до осветената част от фаровете /150 м./ - по-малка от опасната зона за спиране /185 м./. Установено е също така, със съдебно –техническата експертиза и протокола за оглед на местопроизшествието, а и не е било спорно по делото, че в този участък на магистралата по продължение на 2 700 м. е нямало предпазна ограда, както и че контакта на чакала и лекия автомобил е станал на 67,20 м. от първата носеща колона на моста на автомагистралата. С постановление от 10.05.2014 г., потвърдено от Варненския апелативен съд с определение от 25.06.2014 г. по в.ч.н.д. № 180/2014 г., прокуратурата е прекратила наказателното производство срещу водача – С. С., водено по чл. 343, ал.4 вр. ал.3, б. „б” НК, за причинена смърт по непредпазливост на С. С. и средна телесна повреда на повече от едно лице- А. А. и М.Х., след като е установила, че причината за настъпването на произшествието е внезапно появилата се опасност на пътя – куче /в случая установено като чакал/, попадащо в опасната зона на спирането и водачът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди действията на животното, за да съобрази движението си с него, при липса  на нарушения на правилата за движение по пътищата.

По отношение на така изложената фактическа обстановка страните не спорят. Не спорят също така, че като републикански път, съгласно чл.19, ал.1 от Закона за пътищата, автомагистрала „Хемуссе управлява от Агенция „Пътна инфраструктура”, /а в случая процесния участък - чрез специализираното й звено - Областно пътно управление в гр.Варна/, както и че за процесния участък от пътя е бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка за поддържане от 30.05.2011 г. с обединението ДЗЗД „Североизток Груп”, в което участва и третото лице - помагач по делото - „Инжстройинженеринг” ЕООД гр.Варна. Управлението включва организиране и осъществяване защита на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите към пътя, каквото в случая съгласно §1, т.4 от ДР на Закона за пътищата е и предпазната ограда на магистралата. Липсата на предпазна ограда по продължение на 2 700 м. съставлява неизпълнение на задължения на ответника /на негови служители/ по чл.29 от ЗП -  да поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда и по чл.30 ал.1 от ЗП – да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Ответникът не е оспорвал по делото задължението си за поставяне на защитна ограда на магистралата в процесния участък. Оплакването в жалбата му е досежно отсъствието на виновно и противоправно поведение на служителите му, доколкото липсата на оградата се дължало на престъпни посегателства от трети лица, а липсата на постоянен надзор и недостатъчните средства са довели до невъзможност за възстановяването й. Без значение за отговорността на ответника е липсата на средства за извършване на дейността му и затова оплакването му в тази връзка е неоснователно. Посегателствата върху оградата и несвоевременното установяване на липсата й също не освобождава ответника от отговорност, предвид и задължението по чл. 36 от ЗП за извършване поне два пъти годишно на периодични инспекции на пътищата в експлоатация с оглед установяване на свързаните с пътната безопасност характеристики и предотвратяването на произшествия. В този смисъл и това възражение е неоснователно.

Самата цел на поставянето на предпазната ограда е да се ограничи достъпа на диви животни до магистралата, поради което и ответникът не може да прави възражение, че животното би могло да премине и през задължително оставяните неоградени места, съгласно техническите правила /Техническите правила за приложение и техническа документация за огради, предпазни мрежи, за автомагистрали, 1995 г., издание на ГУП/ дори и в случай, че такава ограда беше поставена. Освен това, в случая не става въпрос само за свободен от ограждение отвор, а за необезопасен с предпазна ограда участък от магистралата по продължение на 2 700 м.

Оплакването на въззивника за липсата на отговорност, поради причиняване, респ. съпричиняване на резултата от третото лице – водач на автомобила също е неоснователно. Според експерта, изготвил съдебно-медицинската експретиза, пораженията за ищцата биха били същите и при поставен предпазен колан и биха били различни от установените, при положение на различна спасителна маневра от водача - вместо заобикаляне на животното – преминаване през него. Т.е. вреди отново биха настъпили дори ако водача бе избрал различна спасителна маневра и бе прегазил животното. Отговорността на ответника би отпаднала само в случай, че поведението на трето лице, каквото в случая е водача на автомобила, прекъсва причинната връзка между действията на ответника деликвент и настъпилите за пострадалия вреди. В случая, дори и при подходяща спасителна маневра /в случай, че изобщо се допусне отговорност на водача предвид, че спасителната маневра е вследствие на внезапно излязлото на пътя животно, поради неограничаване на достъпа му с предпазна ограда/ причинната връзка не би била прекъсната и следователно отговорността на ответника не отпада. Възражение за допринасяне на вредите от водача – трето лице, доколкото отговорността при съпричиняване спрямо увредения би била солидарна, ответникът – деликвент не може да прави в настоящото производство и в този смисъл оплакванията му във въззивната жалба са неоснователни. /В цитираното от въззивника решение по гр.д. № 3174/2014 г., IV г.о.на ВКС  не е дадено различно разрешение/.

Изложеното обосновава основателността на претенцията за ангажиране на обезпечително – гаранционната отговорност на ответника при условията на чл.49 от ЗЗД.

По отношение на оплакванията на въззивника във връзка с обезщетението за неимуществени вреди:

Окръжният съд не е присъдил отделни  обезщетения за всяко от телесните увреждания, а едно общо обезщетение, при определянето на което е съобразил вида и тежестта на всяко увреждане и е посочил отделен паричен еквивалент за него само в мотивите си.

Вследствие на произшествието от 22.10.2013 г. ищцата е получила множество увреждания: сгъвно счупване на първи поясен прешлен, счупване на дясната ключица, счупване на лява лопатка, разкъсно-контузна рана в дясна теменно-слепоочна област, кръвонасядания в областта на дясно рамо, дясна ключица и гърба. В същия ден е била приета в клиника по неврохирургия на МБАЛ „Света Анна –Варна” АД, където са й били направени множество изследвания и на 23.10.2013 г. е била оперирана. Според извадката от оперативния протокол, след достигане на фрактурирания прешлен, е скелетирана подлежащата мускулатура, последвала  ламинектомия на ЕЛ 1 прешлен и е била поставена стабилизация на ТХ12-Ел1 прешлени, направен й е бил и дренаж. Изписана е била на 01.11.2013 г.  с окончателна диагноза „S32.00; компресионна нестабилна фрактура на ел1. прешлен; разкъсно контузна рана дясна париетотемпорална област на главата; фрактура на дясна клавикула и лява скапула”, с препоръки за медикаментозно лечение след изписването, за контролни прегледи и за наблюдение, консулт с УНГ и ортопед /дясна ключица/. На 08.11.2013 г. /амбулаторен лист №63/ след преглед със специалист и е била поставена диагноза „неинфекционни болести на ушната мида; открита рана на ухото”, проведени са били изследвания и извадени шевовете на ухото. На 02.12.2013 г. /амбулаторен лист №3552/, на ищцата е била поставена диагноза „множествени счупвания на ключицата, лопатката и раменната кост” и издадена експертиза за временна нетрудоспособност. Според заключението на вещото лице, изготвило съдебно -медицинската експертиза, счупването на първи поясен прешлен е обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 10 месеца, счупването на дясната ключица е обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период не по-малък от 2-2.5 месеца, счупването на лявата лопатка е обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период не по-малък от 2-2.5 месеца, а останалите описани травматични увреждания обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Към датата на прегледа от вещото лице - 27.08.2015 г., ищцата не е съобщила за продължаващи оплаквания във връзка с телесните увреждания и не са били констатирани усложнения. Това налага извода, че трайни последици от уврежданията не са останали и към този момент тя се е възстановила напълно

Претърпените от ищцата физически болки и емоционални страдания са установени по делото с медицинската документация, експертизата на вещото лице и с показанията на свидетелите Д. Д. и М. Ш. Понесените тежки травми - счупвания на поясен прешлен, на дясната ключица, на лява лопатка и множеството по-леки такива като разкъсно-контузна рана в теменно-слепоочна област, кръвонасядания в областта на дясно рамо, дясна ключица и гърба, логично са били съпроводени със силни физически болки и страдания с много голям интензитет в периода близък до инцидента, при лечението в болницата, при извършване на операцията на гръбнака, така и с по-малък интенцитет в следващите месеци при възстановянето на множеството счупвания /на прешлена, на ключицата, лопатката/, при лечението на разкъсванията по теменната част /включително и шевове на ухото/. Трайно е било затруднено движението на цялото й тяло, доколкото счупването на прешлена е обусловило такова за повече от 10 месеца , а на двете ръце – около 2,5 месеца, което също е било свързано с неприятните преживявания от инцидента. След операцията М.Х. не можела да става от леглото до месец януари - февруари 2014 г., „изпаднала в шок”, защото косата й била обръсната, а лицето й било в белези, страдала от безсъние /според свидетелката Д., а за белезите по главата - и свидетелят Ш./, изморявала се бързо, не можела да вдига тежко, оплаквала се от напрежение в кръста /според двамата свидетели/. От преживяния стрес се страхувала да спи на тъмно и сама в стаята си, изпитвала страх да шофира в първите месеци и дори сменила работата си заради това, а в момента при пътуване изпитвала напрежение и преживявала отново инцидента при преминаване в същия участък /според двамата свидетели/.

Законът предвижда обезщетението за претърпени неимуществени вреди да се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетение, както изисква  чл.52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди, следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и страданията на ищеца, като в зависимост от конкретно установените вреди за ищцата следва да бъде определено и дължимото за обезвредата обезщетение. Паричната сума, която съдът следва да присъди е предназначена да компенсира в най-пълна степен страданията й.

Съдът намира, с оглед гореизложеното относно тежестта на  уврежданията и техния брой - множество телесни увреждания, три от които средни телесни повреди, обстоятелството че те са причинени при тежка автомобилна катастрофа, големия интензитет на физическите болки от счупването на поясния прешлен, счупванията на двете ръце, контузиите по главата и тялото, страданията и неудобства, търпени от момента на пътно-транспортното произшествие, по време на болничния престой и множеството медицински интервенции, включително и операцията на гръбнака, негативните преживявания от обезобразяването, така и понесените болки по време на възстановителния период и продължителността на същия, страданията и неудобствата от невъзможността за движение на ръцете около 2,5 месеца и на снагата за повече от 10 месеца, а след това и остатъчните болки в кръста, лесното уморяване, безсънието както и установените негативни преживявания – страх, стрес, притеснение, напрежение, включително и при пътуване с автомобил и като съобрази също така, че пострадалата е в млада възраст /на 31 г. към датата на инцидента/ и към момента на изготвяне на заключението от вещото лице /около година и десет месеца след произшествието/ тя няма трайни увреждания и усложнения, няма оплаквания и е била напълно възстановена намира, че справедливо е присъждането на обезщетение в размер на 55 000 лв. Следователно искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява изцяло основателен, а оплакванията на ответника за несъобразяване от окръжния съд на принципа за справедливост при определяне размера му – неоснователни.

По оплакванията във връзка с иска за обезщетение на имуществените вреди в размер на разходите за лечение:

Неоснователно е и оплакването за недоказаност на разходите за лечение на ищцата. Най –голямата сума за лечението - 5 640 лв. е платена от нея по фактура от 23.10.2013 г., издадена от МБАЛ /където към този момент тя се е лекувала/, касае  „медицински изделия”, предписани й от лекуващия лекар /съгласно приложен талон/ и за плащането е приложен касов бон, поради което и връзката на тези разходи с лечението на пострадалата е налице. Такава връзка е налице и за платените по два талона от 01.11.2013 г. и от 24.10.2014 г., потребителски такси от 75,40 лв. за болничен престой в клиниката по неврохирургия. Рецептите за предписани лекарства, в т.ч. и препарати за външна употреба /спрей, специализирана козметика за лечение на белези/, също са издадени в близък на произшествието период, изписани са от лекари в МБАЛ „Св. Анна” Варна и от клиниката по неврохирургия и към тях са приложени касови бонове за покупки на стойност 267,94 лв. за периода от  23.10.2013 г. до 05.12.2013 г., съвпадащ с периода на най-интензивното лечение. Общата сума на разходите възлиза на 5 983,34 лв. и в този размер искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на установените разходи за лечение правилно е бил уважен от първата инстанция.

Основателни са и претенциите за заплащане на мораторни лихви по чл. 86 от ЗЗД от датата на увреждането съгласно чл. 84 от ЗЗД до окончателното изплащане на обезщетенията, поради което и същите следва да бъдат потвърдени, включително и в определения до датата на завеждане на делото размер.

С оглед изхода от спора - неоснователност на въззивната жалба и на основание чл.78 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата сторените от нея съдебно-деловодни разноски, които за въззивното производство възлизат на сумата от 2 670 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1738/26.10.2015 г., постановено по гр.д. № 19/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, чрез Областно пътно управление гр.Варна, ул.”Д-р Пискюлиев” №3, е осъдена да заплати на М.Г.Х.: - сумата  от 55 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки, стрес, притеснение и страдания, преживени вследствие нанесени телесни увреждания при ПТП от 22.10.2013 год. км.392+800 на Автомагистрала - 2 „Хемус", ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 05.01.2015г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 5983,34лв. - разходи за лечение на нанесени телесни увреждания при ПТП станало на 22.10.2013 год. км.392+800 на Автомагистрала - 2 „Хемус", ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане; сумата от 6 753,86 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 55 000 лв. за периода от датата на увреждането 22.10.2013 г. до датата на подаване на исковата молба - 05.01.2015 г. на осн. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, както и в ЧАСТТА на присъдените в полза на ищцата разноски от 2 670 лв. и в частта на присъдените в полза на държавата разноски от 2 710,90 лв. и 420 лв. за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, чрез Областно пътно управление гр.Варна, ул.”Д-р Пискюлиев” №3 да заплати на  М.Г.Х. ЕГН **********,***, оф.1 чрез адв. М.П.,   сумата от 2 670 лв., представляваща сторени от въззиваемата разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решениета на окръжния съд е влязло в сила в останалата му необжалвана част.

Решението е постановено при участието на „Инжстройинженеринг" ЕООД, ЕИК 813103524, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Ал.Дякович“ № 31, представлявано от управителя Б.Н. – трето лице помагач на ответника по дело.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: