Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

100

 

14.10.2019 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

                                                          ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

               Мария Маринова

                                            

Секретар: В.Т.

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 673 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №673/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби против части от решение № 1756 от 26.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2236/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:

- По обща въззивна жалба на Х.Р.С., Р.М.С., М.М.М., подадена чрез адв. В.С., против решение № 1756 от 26.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2236/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд в ЧАСТИТЕ, с които са уважени, предявените срещу тях от „Инвестиционна Компания Галата“ АД, Г.С.Г. и Л.В.Г. искове по чл.108 от ЗС и  по чл.59 от ЗЗД, както следва:

-  признато е за установено по отношение на 1/ Х.Р.С. 2/ Р.М.С. и 3/ М.М.М., че 1/„Инвестиционна Компания Галата“ АД с ЕИК 202780647  2/ Г.С.Г. и 3/ Л.В.Г. са собственици на 1027 кв.м земя - реална част от недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, Район „Аспарухово”, м. „Вилите” № 74а, представляващ Поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.497 по КК, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед No КД – 14-03-10 / 14.01.2009г. на Началник на СГКК – Варна,  целият с площ от 11 080 кв.м. по скица и 11 404 кв.м. по документи за собственост и при граници на целия: ПИ с ид.№ 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612; и при граници на реалната част от 1027 кв.м. - ПИ с ид. № 10135.5506.481 и от две страни ПИ с ид. № 10135.5506.497, която реална част е оцветена с жълто на приложената скица на л. 10 от делото на ВРС, изпратено  по подсъдност, като за първия от ищците – 59, 35% идеални части, а за втория и третия в режим на съпружеска имуществена общност  – 40,65 % идеални части, както и че посочените лица са собственици и на построените в същата реално обособена част къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49.50 кв.м., оцветени също с жълто на приложената на скица на л. 10 от делото на ВРС, по силата на приращение, при същото съотношение в съсобствеността, на основание чл.108 ЗС и 1/ Х.Р.С., 2/ Р.М.С. и 3/ М.М.М. са осъдени да предадат на 1/„Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. С.“ 1, вписанов в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК 202780647, 2/ Г.С.Г. и 3/ Л.В.Г., владението върху същите недвижими имоти;

- 1/ Х.Р.С. 2/ Р.М.С. и 3/ М.М.М. са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ разделно, всеки по една трета от задължението, на „Инвестиционна Компания Галата“ АД ЕИК 202780647, сумата от 3 133,68 лв. /три хиляди сто тридесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща общ размер на обезщетението за онова, с което ищците са обедняли, а ответниците са се обогатили вследствие на ползването от ответниците на  1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а за периода 01 септември 2011г. – 01 септември 2016г., на основание чл. 59 от ЗЗД,

-1/ Х.Р.С., 2/ Р.М.С. и 3/ М.М.М. са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ разделно, всеки по една трета от задължението, на Г.С.Г. и Л.В.Г., сумата от 2146,32 лв. / две хиляди сто четиридесет и шест лева и тридесет и две стотинки/, представляваща общ размер на обезщетението за онова, с което ищците са обедняли, а ответниците са се обогатили вследствие на ползването от ответниците на  1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а за периода 01 септември 2011г. – 01 септември 2016г., на основание чл. 59 от ЗЗД.

          - 1/ Х.Р.С. 2/ Р.М.С. и 3/ М.М.М. са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ разделно, всеки по една трета от задължението,  на „Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. С.“ 1, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК 202780647, представлявано от С. В. и И.К., сумата от 1 187 лв. /хиляда сто осемдесет и седем лева/, която е част от общо дължимата сума на всички ищци в размер на 2 000лв., претендирана частично от иск с общ размер на претенцията 22 320 лв., представляваща част от обезщетението за онова, с което ищците са обедняли, а ответниците са се обогатили вследствие на ползването от ответниците на къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., построени в 1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а за периода 01 септември 2011г. – 01 септември 2016г., на основание чл. 59 от ЗЗД.

- 1/ Х.Р.С. 2/ Р.М.С. и 3/ М.М.М. са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ разделно, всеки по една трета от задължението,  на Г.С.Г. и Л.В.Г., сумата от 813лв. /осемстотин и тринадесет лева/, която е част от общо дължимата сума на всички ищци в размер на 2 000лв., претендирана частично от иск с общ размер на претенцията 22 320 лв., представляваща част от обезщетението за онова, с което ищците са обедняли, а ответниците са се обогатили вследствие на ползването от ответниците на къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., построени в 1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а за периода 01 септември 2011г. – 01 септември 2016г., на основание чл. 59 от ЗЗД.

Въззивниците са настоявали, че решението на първата инстанция в обжалваната му част е недопустимо, поради постановяване от състав на съда при наличие на основания за отвод, евентуално че същото е неправилно като постановено при допуснати процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и поради необоснованост, като са молили за обезсилването му с връщане за разглеждане от друг първоинстанционен съд, евентуално – за отмяната му и за отхвърляне на исковете.

Писмен отговор по тази въззивна жалба са подали „Инвестиционна Компания Галата“ АД, Г.С.Г. и Л.В.Г. (ищци по уважените искове по чл. 108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД), чрез адв. М.Н., с който са оспорили същата и по изложени съображения за неоснователността й са молили за потвърждаване на обжалваната част от решението.

Държавата не  е подала писмен отговор на въззивната жалба.

-По въззивна жалба на Държавата (главно встъпило лице), представлявана от юрисконсулт А.Р., против решение № 1756 от 26.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2236/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд в ЧАСТИТЕ, с които:

-  са уважени предявените от „Инвестиционна Компания Галата“ АД, Г.С.Г. и Л.В.Г. против Х.Р.С., Р.М.С., М.М.М. ревандикационни искове по чл.108 от ЗС за предаване владението на къща – едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м. само в частта й идентична с претендираната от държавата полумасивна жилищна сграда с площ от 30 кв.м., находяща се в гр.Варна, кв. „Аспарухово“, м. Вилите, ул.74а, описана в АДС № 9350/08.02.1968 г., състояща се от две стаи 4/3/2.60 м., антре застроено на 2/1.50 кв.м., клозет в двора, извън чертите на регулационния план на кв.“Аспарухово“, гр.Варна, с година на построяване на сградата 1967 г.;

- е отхвърлен искът й по чл.124 ГПК срещу ответниците - ищци по първоначално предявения иск „Инвестиционна Компания Галата“ АД, Г.С.Г. и Л.В.Г. за приемане за установено по отношение на посочените ответници, че държавата е собственик на жилищна сграда, построена с държавни средства върху дворно място в кв. „Аспарухово", гр.Варна, ул. „Вилите" №74а, с площ на сградата от 30 кв.м., състояща се от две стаи 4/3/2.60м, антре застроено на 2/1.50 кв.м., клозет в двора, без насаждения, в кв. „Аспарухово", гр. Варна, ул. „Вилите" №74а,  която сграда е пристроена незаконно до къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м,  състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49.50 кв.м., която е изградена в реално обособена част от 1027 кв.м земя - реална част от недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, Район „Аспарухово”, м. „Вилите” № 74а, представляващ Поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.497 по КК, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед No КД – 14-03-10 / 14.01.2009г. на Началник на СГКК – Варна,  целият с площ от 11 080 кв.м. по скица и 11 404 кв.м. по документи за собственост и при граници на целия: ПИ с ид.№ 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612; и при граници на реалната част от 1027 кв.м. - ПИ с ид. № 10135.5506.481 и от две страни ПИ с ид. № 10135.5506.497, която реална част е оцветена с жълто на приложената скица на л. 10 от делото на ВРС;

- е отхвърлен искът на държавата по чл.108 от ЗС срещу ответниците по първоначално предявения иск Х.Р.С., Р.М.С. и М.М.М., за приемане за установено по отношение на посочените ответници, че държавата е собственик на жилищна сграда, построена върху дворно място в кв. „Аспарухово", гр.Варна, ул. „Вилите" №74а, с площ на сградата от 30 кв.м. с държавни средства, състояща се от две стаи 4/3/2.60м, антре застроено на 2/1.50 кв.м.,клозет в двора, без насаждения, в кв. „Аспарухово", гр. Варна, ул. „Вилите" №74а,  която сграда е пристроена незаконно до къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м,  състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., която е изградена в реално обособена част от 1027 кв.м земя - реална част от недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, Район „Аспарухово”, м. „Вилите” № 74а, представляващ Поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.497 по КК, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед No КД – 14-03-10 / 14.01.2009г. на Началник на СГКК – Варна,  целият с площ от 11 080 кв.м. по скица и 11 404 кв.м. по документи за собственост и при граници на целия: ПИ с ид.№ 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612; и при граници на реалната част от 1027 кв.м. - ПИ с ид. № 10135.5506.481 и от две страни ПИ с ид. № 10135.5506.497, която реална част е оцветена с жълто на приложената скица на л. 10 от делото на ВРС, изпратено  по подсъдност, както и за осъждане на същите да предадат на държавата владението на процесната сграда;

- Държавата е осъдена да заплати разноски по делото  на Х.Р.С., Р.М.С. и М.М.М. в размер на сумата от 405 лв. за депозити за вещи лица и за съдебни удостоверения и на Х.Р.С. сумата от 1 350 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Държавата е настоявала, че обжалваната част от решението на първата инстанция  е неправилно, като постановено при нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молила за отмяната му в обжалваните части, за отхвърляне на исковете на Инвестиционна Компания Галата“ АД, Г.С.Г. и Л.В.Г. по чл.108 ЗС в частта досежно полумасивна жилищна сграда с площ от 30 кв.м., находяща се в гр.Варна, кв. „Аспарухово“, м. Вилите, ул.74а, описана в АДС № 9350/08.02.1968 г., състояща се от две стаи 4/3/2.60 м., антре застроено на 2/1.50 кв.м., клозет в двора, извън чертите на регулационния план на кв.“Аспарухово“, гр.Варна, с година на построяване на сградата 1967 г., идентифицирана от вещите лица по назначените от съда два броя съдебно-технически експертизи като сграда означена с лилав контур на скицата, приложена от вещото лице инж. Йова Атанасова и съответно означена с червен контур в комбинираната скица към съдебно –техническата експертиза на вещите лица инж. Антония Кирилова и инж.Людмила Иванова и за уважаване изцяло на предявените от държавата искове по чл.124 ГПК и чл.108 от ЗС срещу първоначалните страни, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Писмен отговор по жалбата на държавата са подали Инвестиционна Компания Галата“ АД, Г.С.Г. и Л.В.Г., чрез адв. М.Н., с който са оспорили същата и по изложени съображения за неоснователността й са молили за потвърждаване на обжалваната от държавата част от решението.

Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която са отхвърлени частично исковете за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на реалната част от поземления имот по чл. 59 от ЗЗД - на „Инвестиционна компания Галата“ АД за горниците над 3 133,68 лв. до претендирания размер от 7 123,20 лв. и на Г.С.Г. и Л.В.Г. за горницата от 2 146,32 лв. до претендирания размер от 4 878 лв., както и в частта, с която е отхвърлено искането за солидарно осъждане на ответниците по исковете по чл. 59 от ЗЗД.

С определение № 42 от 18.01.2019 г., съдът след като е констатирал, че исковите молби, както на държавата (главно встъпило лице), така и на „Инвестиционна Компания Галата“ АД, Г.С.Г. и Л.В.Г. са нередовни, е дал указания за отстраняване на недостатъците им.

Ищците „Инвестиционна Компания Галата“ АД, Г.С.Г. и Л.В.Г., след изготвяне на заключението по т.1 (от допусната със същото определение експертиза), в едноседмичен срок, с писмена молба с преписи за лицата на насрещната страна е следвало да отстранят противоречието в исковата си молба (подробно в мотивите на определението), като посочат и индивидуализират съобразно скицата на вещото лице по т.1 от заключението претендираната от тях реална част от ПИ № 10135.5506.497 по действащия план, с индивидуализирането и обозначаването й в цвят, с посочване на площ и поне три граници, както и да индивидуализират съобразно действащия план и по скицата и претендираните три сгради. С връченото им определение, ищците са били предупредени и за неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията на съда – обезсилване на решението по исковете им, предмет на въззивната жалба и прекратяване на производството по тях. Едноседмичният срок е изтекъл на 26.06.2019 г. след приемане на заключението на вещите лица и дадения срок в съдебно заседание от 19.06.2019 г., като до изтичането му тези ищци не са поправили нередовностите на исковата си молба. Затова, решението в обжалваната част, с която са уважени исковете на „Инвестиционна Компания Галата“ АД, Г.С.Г. и Л.В.Г. следва да бъде обезсилено и производството в същата част – прекратено.

Ищецът – Държавата, е следвало след изготвяне на т. 2 от заключението (по допусната със същото определение експертиза) в едноседмичен срок, с писмена молба с преписи за лицата на насрещната страна да уточни исковата си молба като посочи и индивидуализира съобразно скицата на вещото лице по т.2 претендираната от нея самостоятелна стара постройка, представляваща сграда с площ от 30 кв.м.,  състояща се от две стаи 4/3/2.60 м., антре застроено на 2/1.50 кв.м., клозет в двора, съществуваща и към момента и представляваща част от съществуващата в реалната част от поземления имот жилищна сграда, претендирана от ищците с първоначалния иск. Тези нередовности са били отстранени с молба от 15.04.2019 г. (на л.115 от делото), с която ищецът  е индивидуализирал претенцията си, съобразно скицата на вещото лице Т.О. по т.2 от назначената комплексна СТЕ (на л. 109 от делото) като полумасивна жилищна сграда от две стаи и антре, попадащи в обема на съществуващата към момента едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 10135.5506.497.3, съвпадащи с помещения №№1, 2 и 3 от приложената схема на сградата и повдигнати с жълт контур, с полезни площи на отделните помещения както следва: на помещение № 1 (входно антре) – 3,21 кв.м., на стая №2 -12,82 кв.м. и на стая №3, 10,42 кв.м. или общо за трите помещения  - 26,75 кв.м. Застроената площ на трите помещения по мярка на място – 36,21 кв.м., а само на двете стаи 30,67 кв.м.; клозет, представляващ масивна сграда, свободно застроена в двора, с бетонови основи и тухлени стени, под и покрив – стоманобетонни плочи, с външни размери по мярка от място 1.84/1,50 кв.м., или 2,76 кв.м., всички изградени в поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.497 по КК, одобрена със Заповед № РД -18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

След направеното уточнение, исковата молба на държавата е редовна, а постановеното по тази искова молба решение на окръжния съд е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част (частта, с която исковете на държавата по чл. 124 от ГПК и по 108 от ЗС са отхвърлени).

В исковата си молба (подадена първоначално в качеството й на главно встъпило по делото лице), уточнена с допълнителните молби в т.ч. с молба от 15.04.2019 г., Държавата е претендирала, че е собственик на процесната жилищна сграда с площ от 30 кв., (съгласно уточнението и скицата на ВЛ О. на л.109 от делото, попадаща в обема на съществуващата към момента едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 10135.5506.497.3, съвпадащи с помещения №№1,2 и 3) находяща се в гр.Варна, кв. „Аспарухово“, м. „Вилите“, ул.74 а, съгласно  АДС № 9350/08.02.1968 г., построена с държавни средства през 1967 г. върху държавна земя. Понастоящем както земята, върху която била построена претендираната жилищна сграда от 30 кв.м., така и пристроената част от същата до размера на съществуващата понастоящем сграда с идентификатор № 10135.5506.497.3 с площ от 150 кв.м. били собственост на „Инвестиционна Компания Галата“ АД, Г.С.Г. и Л.В.Г. на соченото от тях придобивно основание (първоначалните ищци по уважените от първата инстанция искове по чл. 108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД и настоящи ответници по исковете на държавата по чл. 124 от ГПК), като от 1968 г. до момента претендираният имот бил обитаван от ответниците Х.Р.С., Р.М.С. и М.М.М.. Държавата е настоявала, че претендираната жилищна постройка е държавна собственост на осн. чл.6 от ЗС съгласно АДС № 9350/08.02.1968 г., изградена е законно и съществува понастоящем самостоятелно в обема на пристроената сграда, като същата не е била част от възстановените имоти на наследниците на Асен Н., след отмяна на присъдата на  Народния съд през 1994 г. Предявила е срещу Инвестиционна Компания Галата“ АД, Г.С.Г. и Л.В.Г. установителни искове по чл. 124 от ГПК за установяване на собствеността й и срещу Х.Р.С., Р.М.С. и М.М.М. осъдителни искове по чл. 108 от ЗС за установяване на собствеността й и за предаване на владението на имота.

Ответниците Инвестиционна Компания Галата“ АД, Г.С.Г. и Л.В.Г. са оспорили исковете и са молили за отхвърлянето им. Сочили са, че държавата не се легитимира като собственик на постройката, тъй като същата е била изградена без строителни книжа, не е узаконена, не е отговаряла на нормативните изисквания за жилищна сграда и жилищен имот, построена е единствено като временна постройка и е придобита  по приращение заедно със земята от наследниците на А.Н. след възстановяване на отнетите от последния с присъдата на Народния съд имот ПИ 1679 стар, сега ПИ № 10135.5506.497.

Ответниците Х.Р.С., Р.М.С. и М.М.М. са подали писмен отговор на исковата молба, с който са оспорили същата и са молили за отхвърляне на иска. Противопоставили са възражение за собственост върху сградата на основание изтекла в тяхна полза  придобивна давност в периода от 1967 г. до 2016 г., включително и с присъединяване на владението на праводателя им М.М.С.. Признали са, че владеят имота и понастоящем.

По правилността на решението в частта по исковете на държавата по чл. 124 от ГПК и чл.108 от ЗС с оглед оплакванията на въззивника и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Установено е по делото със заключението на вещото лице Т.О. по т.2 от Комплексната съдебно-техническа експертиза (допусната и изслушана пред въззивната инстанция), че претендираната от държавата като стара постройка от 30 кв.м., състояща се от две стаи, антре и клозет в двора по АДС № 9350/08.02.1968 г. е запазена. Двете стаи и антрето попадат в обема на съществуващата към момента едноетажна жилищна сграда с ид. ПИ № 10135.5506.497.3. Те съвпадат с помещения №№ 1, 2 и 3 от приложената схема на сградата и са повдигнати с жълт контур, като според вещото лице те са с площи както следва: на помещение № 1 (входно антре) – 3,21 кв.м., на стая №2 -12,82 кв.м. и на стая №3, 10,42 кв.м. или общо за трите помещения  - 26,75 кв.м. Застроената площ на трите помещения по мярка на място – 36,21 кв.м., а само на двете стаи 30,67 кв.м. Упоменатият клозет в АДС също съществува като той представлява масивна сграда, свободно застроена в двора, с бетонови основи и тухлени стени, под и покрив – стоманобетонни плочи, с външни размери по мярка от място 1.84/1,50 кв.м., или 2,76 кв.м.

Претендираният от държавата, като жилищна сграда от 30 кв.м. с клозет на двора, имот попада в поземлен имот № 10135.5506.497 по КККР на р-н Аспарухово, одобрени със заповед № РД -18-73/23.06.2008 г., последно изменени със заповед КД -14-03-2161/22.08.2012 г. на Началника на СГКК –Варна (стар ПИ 1679), за който (ПИ №10135.5506.497) като собственици понастоящем се легитимират ответниците Инвестиционна Компания Галата“ АД, Г.С.Г. и Л.В.Г. по силата на правни сделки, преобразуване, а от праводателят им – чрез възстановяване на имота на наследниците на А.Н. след отмяната на конфискацията му, извършена с присъда на Народния съд. Държавата е признала правото на собственост върху имота на посочените ответници, а и правото си те са установили със събраните по делото писмени доказателства и със заключенията на вещите лица  по съдебно-техническите експертизи. Според заключението на вещото лице С.К. по т. 4 от Комплексната съдебно - техническа експертиза, ПИ 1679 стар, респ. ПИ №№ 10135.5506.497, представлява част от отнетите имоти от А.Н. С. по присъда от 29.04.1945 г. по н.д. № 10/1945 г. на Народния съд (А.Н.С. е бил осъден по Наредбата – закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея и за конфискуване  на неговите имоти в полза на държавата) и съответно възстановени на наследниците му с отмяна на влязлата в сила присъда по решение No 784/21.01.1993г. на Върховния съд по дело No 775/1993г. съгласно Заповед № В -94-00-0403/94 г. от 27.07.1995 г. на министъра на финансите. Поземленият имот (застроен с процесната постройка) фигурира в обема на възстановените имоти по заповедта на министъра, което ясно се вижда и на скицата от преписката по деактуване на имотите - приложение №6 към експертизата на вещото лице К.. Последиците от отмяната на присъдата и конфискацията на имуществото към момента на постановяване на решението са уредени в чл.151 ЗИН (отм.), доколкото е преди изменението на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ (обн.ДВ, бр.107 от 18.11.1997 г., в сила от 22.11.1997 г.) – така ТР №2 от 4.12.2009 г. на ВКС по т.д. 2/2009 г. ОСГК. В случая, връщането на имотите съгласно чл.151 от ЗИН на наследниците на А.Н.С. (той е починал на 28.02.1945 г. и е оставил наследник по закон М. А. Н.) е осъществено със Заповед № В -94-00-0403/94 г. от 27.07.1995 г. на министъра на финансите, с която е наредено отписване от актовите книги за държавните имоти и предаване на правоимащите на недвижимите имоти, находящи се в гр. Варна, включени в територията на обект фабрика „Първи май“, сега „Галатекс“ ООД – Варна, които са одържавени на основание присъдата от 29.04.1945 г., съгласно описанието им в заповедта по имоти и актове за държавна собственост. Според вещото лице към момента на конфискацията ПИ № 10135.5506.497 по КК, респ. ПИ 1679 по КП от 1968 г. е гора. Старите регулациони планове от 1959 г. и от 1984 г. не достигат до процесния имот. За първи път частта от ПИ 1679 с площ 1027кв.м. (застроената) се появява в неодобрен цифров модел на 29п.р. и показан на ПУП-ПРЗ за устроствена зона СОП 5.01 (бивша фабрика „Първи май") - Зап.273/28.08.2008 г. Според заключението на вещите лица по допълнителната съдебно-техническа експертиза, за процесния имот регулационни граници са нанесени по ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед Г- 273/28.08.2008 г., а според Общия устрайствен план на Община Варна, на територията на процесния имот се предвижда устройствена зона – жилищна с преобладаващо застрояване с голяма височина.

На 28.01.1994 г. с договор с нотариална заверка на подписите, М. А.Н. е продал на В.Д.Т. ¼ идеална част от цялото имущество на А.Н.С.. С договор от 07.01.2005, сключен с нотариален акт № 8, том 1, рег. No 241, дело № 8/07.01.2005 г., Л.В.Г. (в граждански брак с ответника Г.С.Г. от 19.04.1986 г.), И.Б.Р. и „Асен Н. 1“ ООД  са закупили от М. А.Н. и В.Д.Т. съответно 4,550 дка, 2 дка. и 4,640 дка. ид.части от възстановения имот ПИ 1679 по КП на м-ст Вилите, кв. Аспарухово, гр. Варна, целият с площ 11,189 дка. при граници: гора, пи 2634, 2633, 1783. Дружеството „Асен Н. 1“ ООД  е преобразувано чрез промяна на правната му форма в акционерно дружество с решение от 18.12.2007 г. по ф.д. № 3848/2005 г. на Варненския окръжен съд, а с решение от 09.06.2009 г. е променено наименованието му – на „Инвестиционна компания Галата“ АД.  С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти No  171, том 3, рег. No 11210 / 19.10.2012г., дело No 417/2012 г. на нотариус Светлана Димова, П. И.Р. и Б.И.Р. са продали на съсобственика си „Инвестиционна компания Галата“ АД собствените си общо 2 038.52 кв.м. идеална част от съсобствения им недвижим имот – ПИ с идентификатор: 10135.5506.497, като преди това между съсобствениците са били сключени и договори за замяна с нотариален акт № 41 том III peг. №8785 дело №712 от 16.08. 2012г. и с нотариален акт No  42, том 3, рег. No 8786 / 16.08.2012г., дело No 313 / 2012г. на нотариус Светлана Димова. На 18.10.2013 г. „Инвестиционна компания Галата“ АД е преобразувана чрез разделяне в две нови дружества - „Инвестиционна компания Галата“ АД и „Регала Инвест“ АД, като видно от Плана за преобразуване и от заключението на вещите лица по повторната СТЕ инж. Антония Кирилова и инж.Людмила Иванова, имот с идентификатор ПИ № 10135.5506.497 (идеалните части на дружеството от имота) е включен в активите на новоотделеното дружество „Инвестиционна компания Галата“ АД –  ответника по делото.

Процесната постройка е била изградена в имота през 1967 г. върху конфискуваната с присъдата - държавна земя, установено от писмо изх.№ 46 от 15.01.1968 г., изходящо от Обединена Работническа болница до Началника на служба Държавни имоти при ГНС. В последното е посочено, че в парка, непосредствено пред болницата е останала от ф-ка „Първи май“ къщичка с две стаи, в които живеели със семейството си гражданина М.М., която била грозяща и не бивало повече да се държи. За целта Градски Народен Съвет отпуснал сумата от 800 лв. от самооблаганията, за да се построи къщичка в близост до болницата (извън района на последната). Такава била построена и семейството - настанено в нея. Молило се е същата да се приеме като държавен имот и причислена към жилищния фонд на ГНС. Постройката е описана в служебна справка – паспорт от 07.02.1968 г. като застроена с държавни средства от самооблагането през 1967 г. и намираща се в кв.Аспарухово (района на Обединена работническа болница) и съседите на сградата – Н.П., път и парка на болницата. Посочено е, че сградата е масивна, с външна мазилка и тухлена зидария, покрив - европейски цигли, а зад сградата има навес - тухлен неизмазан с покрив цигли. Застроени са две стаи, входно антре. Скица за имота не можело да се извади, защото е извън регулационния план на кв. Аспарухово. За имота е съставен АДС No 9350/08.02.1968 г., съставен на основание чл.6 от Закона за собствеността (който гласи, че държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик) и писмо No 46/15.01.1968 г.на Обединена работническа болница от 09.09.1944 г. В акта е посочено, че са одържавени полумасивна държавна жилищна сграда, застроена върху държавно място 30 кв.м. със средства от държавата, състояща се от две стаи, антре, застроен клозет в двора без насаждения, намираща се извън чертите на регулационния план на кв. Аспарухово – Варна. Посочената година на построяване е 1967 г. Отбелязано е като забележка в акта, че антрето и навесът са строени с разрешение на болницата „1-ви май“, със средства на М.М. и „отпадат като държавни“. В момента се ползвала от семейството на М. М.С., считано от 01.01.1968 г. От писмо № 182 от 08.02.1968 г. се установява, че имотът е предаден за стопанисване на Жилфонд. Това се установява и от писмо на Варненски Градски Народен Съвет от 28.10.1971г., адресирано до Обединена работническа болница. Установено от отговора на служба „Архив“ към Община Варна, а и от вещите лица по всички съдебно – технически експертизи е, че в Община Варна за старата сграда не са съхранени никакви строителни книжа. Доколкото държавата претендира собствеността върху постройката, описана в акта за държавна собственост и индивидуализирана по скицата към т.2 от комплексната техническа експертиза на вещото лице О., извършените строителни работи по издадените през 1974 г. разрешение за основен ремонт на съществуващ навес от 31.10.1974 г. (за обособяване на навеса в жилище със застроена площ от 30 кв.м. съгл. чл. 148 от ППЗТСУ), както и по разрешение за строеж № 630/12.11.1981 г. (за построяване на тоалет – баня с размери 1,5/1,5 м. съгл. чл.119, ал.6 от ППЗТСУ) са без значение. В годините (без данни за времето) сградата от 30 кв.м. е била достроена без строителни книжа от обитателите й - ответници по делото до размерите на сграда с идентификатор 10135.5506.497.3 с площ от 150 кв.м., като в този вид тя е отразена към датата на одобряване на кадастралната карта на адм. район „Аспарухово", гр. Варна през 2008 г. От издаденото на 17.07.1967 г. Наказателно постановление №93 на председателя на ВГНС се установява, че към 17.07.1967 г. незаконно е била изградена една стая с размери 3,70 на 3,70 м., а от експертизата на вещото лице О. се установява, че понастоящем сградата вече е с 13 помещения, включително баня и складово помещение. Според заключението на вещото лице О. в т. 2 от комплексната съдебно – техническа експертиза, старата постройка (претендираната от държавата) отделена от останалата част на жилищната сграда не представлява самостоятелен обект нито към 1994 г., нито понастоящем, като останала част от жилищната сграда, отделена от  старата постройка също не представлява самостоятелен обект. Претендираната стара постройка от 30 кв.м. (понастоящем представляваща част от жилищната сграда от 150 кв.м.), към датата на възстановяването на земята не е отговаряла на нормативните изисквания на чл. 36, ал.2 вр. чл. 39, чл. 54, ал.1 от Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (ДВ, бр.69 от 2.09.1977 г. , отм., бр.48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г.) за жилище. Към момента на възстановяване на земята, с отмяната на присъдата на А.Н. от Народния съд и на конфискацията й, доколкото претендираната от държавата стара постройка от 30 кв.м. по АДС, състояща се от две стаи и антре с клозет в двора не е представлявала самостоятелен обект отделно от земята, тя е следвала собствеността на земята - преминала е в собственост на наследниците на А.Н.. Държавата е загубила собствеността върху постройката, представляваща приращение върху възстановената със заповедта на министъра земя. Без значение в случая е обстоятелството, че старата постройка не е била деактувана и за нея е налице АДС № 9350/08.02.1968 г., доколкото този акт не поражда права, а само констатира такива, а в случая те са оспорени и оборени. Предвид тези съображения неоснователни са оплакванията на държавата във въззивата й жалба.

От изложеното се налага извода, че Държавата не е собственик на процесния имот на твърдяното основание, поради което исковете й по чл.124 от ГПК и чл.108 от ЗС са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. До идентичен правен извод по тези искове е достигнал и окръжния съд в обжалваната част от решението, поради което в същата част, като правилно то следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и прекратената част от делото, „Инвестиционна Компания Галата“ АД, Г.С.Г. и Л.В.Г. следва да заплатят на Х.Р.С., Р.М.С., М.М.М. сторените от тях разноски пред първата инстанция от 405 лв. (представляващи половината от внесените депозити за вещи лица от 800 лв. и за съдебно удостоверение от 10 лв., тъй като за останалата част от разноските на ответниците е осъдена държавата), както и само на Х.Р.С. сумата от 1 350 лв., представляваща половината от платения от нея пред първата инстанция адвокатски хонорар (за останалата част е осъдена държавата), доказан като уговорен в минимален размер (неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение) и платен с приложен договор за правна защита и съдействие. „Инвестиционна Компания Галата“ АД, Г.С.Г. и Л.В.Г. следва да заплатят на Х.Р.С., Р.М.С., М.М.М. сумата от 595,73 лв., представляваща  внесената държавна такса за въззивната им жалба, както и сумата от 1280 лв., представляваща половината от платения адвокатски хонорар за въззивното производство. С оглед изхода от делото и потвърждаване на решението по отхвърлените искове на държавата, последната също следва да заплати на Х.Р.С., Р.М.С. и М.М.М. сторените от тях разноски за останалата част от адвокатското възнаграждение в размер на  1280 лв. за защита във въззивното производство.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 1756 от 26.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2236/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд в ЧАСТИТЕ, с които са уважени, предявените от „Инвестиционна Компания Галата“ АД, Г.С.Г. и Л.В.Г. против Х.Р.С., Р.М.С., М.М.М. искове по чл.108 от ЗС и  по чл.59 от ЗЗД, а именно:

-Признато е за установено по отношение на 1/ Х.Р.С. 2/ Р.М.С. и 3/ М.М.М., че 1/„Инвестиционна Компания Галата“ АД с ЕИК 202780647  2/ Г.С.Г. и 3/ Л.В.Г. са собственици на 1027 кв.м земя - реална част от недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, Район „Аспарухово”, м. „Вилите” № 74а, представляващ Поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.497 по КК, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед No КД – 14-03-10 / 14.01.2009г. на Началник на СГКК – Варна,  целият с площ от 11 080 кв.м. по скица и 11 404 кв.м. по документи за собственост и при граници на целия: ПИ с ид.№ 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612; и при граници на реалната част от 1027 кв.м. - ПИ с ид. № 10135.5506.481 и от две страни ПИ с ид. № 10135.5506.497, която реална част е оцветена с жълто на приложената скица на л. 10 от делото на ВРС, изпратено  по подсъдност, като за първия от ищците – 59, 35% идеални части, а за втория и третия в режим на съпружеска имуществена общност  – 40,65 % идеални части, както и че посочените лица са собственици и на построените в същата реално обособена част къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., оцветени също с жълто на приложената на скица на л. 10 от делото на ВРС, по силата на приращение, при същото съотношение в съсобствеността, на основание чл.108 ЗС и 1/ Х.Р.С., 2/ Р.М.С. и 3/ М.М.М. са осъдени да предадат на 1/„Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. С.“ 1, вписанов в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК 202780647, 2/ Г.С.Г. и 3/ Л.В.Г., владението върху същите недвижими имоти;

- 1/ Х.Р.С. 2/ Р.М.С. и 3/ М.М.М. са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ разделно, всеки по една трета от задължението, на „Инвестиционна Компания Галата“ АД ЕИК 202780647, сумата от 3 133,68 лв. /три хиляди сто тридесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща общ размер на обезщетението за онова, с което ищците са обедняли, а ответниците са се обогатили вследствие на ползването от ответниците на  1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а за периода 01 септември 2011г. – 01 септември 2016г., на основание чл. 59 от ЗЗД,

-1/ Х.Р.С., 2/ Р.М.С. и 3/ М.М.М. са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ разделно, всеки по една трета от задължението, на Г.С.Г. и Л.В.Г., сумата от 2146,32 лв. / две хиляди сто четиридесет и шест лева и тридесет и две стотинки/, представляваща общ размер на обезщетението за онова, с което ищците са обедняли, а ответниците са се обогатили вследствие на ползването от ответниците на  1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а за периода 01 септември 2011г. – 01 септември 2016г., на основание чл. 59 от ЗЗД.

 - 1/ Х.Р.С. 2/ Р.М.С. и 3/ М.М.М. са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ разделно, всеки по една трета от задължението,  на „Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. С.“ 1, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК 202780647, представлявано от С. Василев и Ивайло Кузманов, сумата от 1 187 лв. /хиляда сто осемдесет и седем лева/, която е част от общо дължимата сума на всички ищци в размер на 2 000лв., претендирана частично от иск с общ размер на претенцията 22 320 лв., представляваща част от обезщетението за онова, с което ищците са обедняли, а ответниците са се обогатили вследствие на ползването от ответниците на къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., построени в 1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а за периода 01 септември 2011г. – 01 септември 2016г., на основание чл. 59 от ЗЗД.

- 1/ Х.Р.С. 2/ Р.М.С. и 3/ М.М.М. са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ разделно, всеки по една трета от задължението,  на Г.С.Г. и Л.В.Г., сумата от 813лв. /осемстотин и тринадесет лева/, която е част от общо дължимата сума на всички ищци в размер на 2 000лв., претендирана частично от иск с общ размер на претенцията 22 320 лв., представляваща част от обезщетението за онова, с което ищците са обедняли, а ответниците са се обогатили вследствие на ползването от ответниците на къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., построени в 1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а за периода 01 септември 2011г. – 01 септември 2016г., на основание чл. 59 от ЗЗД, и

ПРЕКРАТЯВА  производството по делото в тези части.

ОТМЕНЯ решение № 1756 от 26.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2236/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд  В ЧАСТТА,  с която Х.Р.С., Р.М.С. и М.М.М. са осъдени да заплатят на „Инвестиционна Компания Галата“ АД, Г.С.Г. и Л.В.Г. сумата от 1364,52 лв, представляваща заплатените от ищците държавни такси, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1756 от 26.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2236/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ,  с които са ОТХВЪРЛЕНИ: - Предявения от Държавата, срещу 1/„Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. С.“ 1, вписанов в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК 202780647, представлявано от С. В. и И.К.;  2/ Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ Л.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за установено по отношение на посочените ответници, че ищецът е собственик на жилищна сграда, построена върху дворно място в кв. „Аспарухово", гр.Варна, ул. „Вилите" №74а, с площ на сградата от 30 кв.м., състояща се от две стаи и антре, попадащи в обема на съществуващата към момента едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 10135.5506.497.3, съвпадащи с помещения №№1, 2 и 3 от приложената схема на сградата и повдигнати с жълт контур на скицата на вещото лице Т.О. на л. 109 от в.гр.д. № 673/2018 г., с полезни площи на отделните помещения както следва: на помещение № 1 (входно антре) – 3,21 кв.м., на стая №2 -12,82 кв.м. и на стая №3, 10,42 кв.м. или общо за трите помещения  - 26,75 кв.м., със застроена площ на трите помещения по мярка на място – 36,21 кв.м., а само на двете стаи 30,67 кв.м.; клозет, представляващ масивна сграда, свободно застроена в двора, с бетонови основи и тухлени стени, под и покрив – стоманобетонни плочи, с външни размери по мярка от място 1.84/1,50 кв.м., или 2,76 кв.м., всички изградени в поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.497 по КК, одобрена със Заповед № РД -18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със заповед КД -14-03-2161/22.08.2012 г. на Началника на СГКК –Варна, целият с площ от 10 298 кв.м. и при граници на целия: ПИ с ид.№ 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356;

 - Предявения от Държавата срещу 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Вилите 74а; 2/ Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Вилите 74а, ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС да се приеме за установено по отношение на посочените ответници, че ищецът е собственик на жилищна сграда, построена върху дворно място в кв. „Аспарухово", гр.Варна, ул. „Вилите" №74а, с площ на сградата от 30 кв.м., състояща се от две стаи и антре, попадащи в обема на съществуващата към момента едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 10135.5506.497.3, съвпадащи с помещения №№1,2 и 3 от приложената схема на сградата и повдигнати с жълт контур на скицата на вещото лице Т.О. на л. 109 от в.гр.д. № 673/2018 г., с полезни площи на отделните помещения както следва: на помещение № 1 (входно антре) – 3,21 кв.м., на стая №2 -12,82 кв.м. и на стая №3, 10,42 кв.м. или общо за трите помещения  - 26,75 кв.м., със застроена площ на трите помещения по мярка на място – 36,21 кв.м., а само на двете стаи 30,67 кв.м.; клозет, представляващ масивна сграда, свободно застроена в двора, с бетонови основи и тухлени стени, под и покрив – стоманобетонни плочи, с външни размери по мярка от място 1.84/1,50 кв.м., или 2,76 кв.м., всички изградени в поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.497 по КК, одобрена със Заповед № РД -18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със заповед КД -14-03-2161/22.08.2012 г. на Началника на СГКК –Варна, целият с площ от 10 298 кв.м. и при граници на целия: ПИ с ид.№ 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356 и да се осъдят ответниците да  предадат владението на процесната сграда.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1756 от 26.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2236/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която Държавата е осъдена  да заплати на 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Вилите 74а; 2/ Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Вилите 74а, сумата от 405 лв., представляваща направените по делото разноски от ответниците – за депозити за вещи лица и за съдебни удостоверения, както и В ЧАСТТА, с която Държавата е осъдена  да заплати на Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Вилите 74а, сумата от 1 350 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА 1)„Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. С.“ 1, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК 202780647, представлявано от С. В. и И.К. 2) Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и 3) Л.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на 1) Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Вилите 74а; 2) Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3) М.М.М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Вилите 74а, сумата от 405 лв., представляваща сторените от последните разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 1280 лв., представляваща половината от платения адвокатски хонорар за въззивното производство.

ОСЪЖДА 1)„Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. С.“ 1, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК 202780647, представлявано от С. В. и И.К. 2) Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и 3) Л.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на  Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Вилите 74а сумата от 1 350 лв., представляваща сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с административен център Варна с адрес: гр. Варна, ул. Преслав 26,  да заплати на 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Вилите 74а; 2/ Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Вилите 74а, сумата от 1280 лв., представляваща част от сторените от тях разноски за адвокатски хонорар за въззивното производство.

Схемата на л. 109 от в.гр.д. № 673/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд е неразделна част от решението.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                           2.