Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

44

гр.Варна, 25.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 09.03.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 674/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Г.М.Р., Р.А.Х. и А.Д.Ч. чрез процесуалния им представител адв. Р.Н. от АК гр. Варна срещу решение № 158/11.11.2015 год по гр.д. № 13/2015 год на Окръжен съд Силистра, с което е уважен иска, предявен от Община Дулово на осн. чл. 422 от ГПК и е признато за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно сумата 85000 лв – изплатени без основание служебни аванси от касата на Община Дулово, ведно със законна лихва от 28.10.2013 год до окончателното изплащане, изтекла лихва върху всяка от изплатените суми за периода от 03.10.2011-10.06.2013 год общо в размер на 14 593,20 лв; че Р.А.Х. и А.Д.Ч. *** сумата 2000 лв, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2013 год до окончателното й изплащане, както и изтекла лихва върху сумата за периода 05.11.2011 – 10.06.2013 год в размер на 328,69 лв; и че Р.А.Х. и Г.М.Р. *** сумата 2000 лв, ведно със законна лихва от 28.10.2013 до окончателното изплащане, и изтекла лихва за периода от 28.12.2010 – 10.06.2013 год в размер на 504,76 лв, дължими по акт за начет № 11040014/10.06.2013 год на Агенция за държавна финансова инспекция към Министерство на финансите, предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ал.1 т.8 от ГПК по ч.гр.д. № 567/2013 год на Районен съд гр.Дулово, а така също и в осъдителната част за разноските в размер на 6 468,52 лв. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен, като им бъдат присъдени и направените разноски за двете инстанции.

В постъпилия писмен отговор Община Дулово оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявеният иск от Община Дулово срещу ответниците е с правно осн. чл. 422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземане, за което ищецът се е снабдил с изпълнителен лист, издаден на осн. чл. 417 т.8 от ГПК.

От фактическа страна по делото е установено следното:

С акт за начет № 11040014/10.06.2013 год, съставен при извършена финансова инспекция на Община Дулово, са направени следните констатации: Г.М.Р. в качеството му на кмет на Община Дулово в периода от 03.11.2009 до 08.11.2011 год е разпоредил плащане без правно основание на служебни аванси в размер на 87 000 лв; А.Д.Ч. в качеството му на временно изпълняващ длъжността кмет на Община Дулово в периода от 21.09.2011 до 08.11.2011 год е разпоредил плащане на служебни аванси без правно основание в размер на 87 000 лв; Р.А.Х. в качеството му на управител и ликвидатор на „Общински гори” ЕООД гр.Дулово получил без основание и не отчел служебни аванси в размер на 89 000 лв, като по този начин причинили вреда на общината в посочените размери.

От касата на Община Дулово за периода от 01.10.2010 год до 30.12.2011 год са изплатени на Р.А.Х. парични средства под формата на служебни аванси в общ размер 89 000 лв. Плащанията са станали, както следва:

- с РКО № 985/28.12.2010 год за сумата 1000 лв и РКО № 1026/30.12.2010 год за сумата 1000 лв. Двата разходни касови ордера са подписани от Г.Р., който към този момент е бил кмет на общината, но без подпис на главния счетоводител. Плащанията по тези ордери са отразени като „аванс” без посочване на конкретно основание за това. Получател на сумите е Р.А.Х. като физическо лице, а не в качеството му на управител на „Общински гори” ЕООД.

При извършената ревизия се установява, че към момента на изготвяне на акта за начет сумата 2000 лв, получена като служебен аванс, не е възстановена. Тази сума не е предвидена в общинския бюджет, нито е проведена процедура по изменението му по реда на чл. 18 от Закона за общинските бюджени (отм), но действащ по време на ревизията. Ответникът Рамзи Х. не е бил в трудово или служебно отношение с общината, поради което и не е имал право на служебни аванси. По тази причина с мемориален ордер № 9 от 31.12.2012 год е извършено счетоводно преоформяне на вземанията по разходните касови ордери от сметка 4261 „Вземания от подотчетни лица” в сметка 4887 „Вземания от други дебитори”.

Изплащането на сумите е разпоредено лично от кмета Г.Р., който не е имал право самостоятелно да се разпорежда със средства от общинския бюджет. По силата на чл. 19 ал.2 от Закона за общинските бюджети (отм) кметът може единствено да организира изпълнението на бюджета и дължи отчет за дейността си пред общинския съвет. В случай на неотложни и доказани потребности през бюджетната година, разпоредбата на чл. 27 от Закона за общинските бюджети (отм) позволява на Общинския съвет да оправомощи кмета  да изменя размера на бюджетните кредити за различните видове разходи, да прехвърля бюджетни кредити от една дейност в друга и да се разпорежда с резервния бюджетен кредит, но  при спазване общия размер на бюджета. По делото дяма доказателства, че на кмета са делегирани такива правомощия.  Следователно с действията си той е нанесъл щета на общината, за която носи пълна имуществена отговорност на осн. чл. 21 ал.4 от Закона за държавната финансова инспекция. Тази отговорност е солидарна с неоснователно обогатилото се лице Р.А.Х..

- с РКО № 1006/04.10.2011, РКО № 1014/05.10.2011, РКО № 1033/10.10.2011, РКО № 1049/13.10.2011, РКО № 1056/14.10.2011 и РКО № 1064/17.10.2011 са заплатени на Р.А.Х. суми в общ размер 85 000 лв. Плащанията и по тези ордери са отразени като аванси, без посочване на конкретното основание.

Разпореждането за предоставяне на служебните аванси е издадено от Г.М.Р. в качеството му на кмет на Община Дулово със заповед № 496/02.09.2011 год, а разходните касови ордери за фактическото предоставяне на средствата са подписани от временно изпълняващия длъжността кмет на общината в периода от 21.09.2011 до 08.11.2011 год - А.Д.Ч.. Получател на сумите е Р.А.Х. като физическо лице, а не като управилел и ликвидатор на „Общински гори” ЕООД. По същия начин е процедирано, както и с другите два РКО, като с мемориален ордер № 9 от 31.12.2011 год вземането в размер на 85000 лв счетоводно е прехвърлено от сметка 4261 „Вземания от подотчетни лица” в сметка 4887 „Вземания от други дебитори”, тъй като Р.Х. не е в трудови или служебни отношения с общината и няма качеството „подотчетно лице”. По делото няма представени доказателства за възстановяване на получените суми в бюджета на общината.

В резултат от съвместните действия на тримата ответници е настъпила вреда в размер на неотчетените служебни аванси в размер на 85,000 лв, за която и на осн. чл. 21 ал.4 от Закона за общинските бюджети (отм), съответните длъжностни лица носят пълна имуществена отговорност, солидарно с неоснователно обогатилото се лице. Последният е получил средствата в лично качество, не като представляващ „Общински гори” ЕООД, но дори и това да беше така, действията на кмета и временно изпълняващия длъжността, са в противоречие с разпоредбите на Закона за общинските бюджети, както и на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Това е така, защото законът не позволява на кмета еднолично да се разпорежда със средства от общинския бюджет, освен в случаите, визирани в чл. 27 от Закона за общинските бюджети, какъвто в настоящия казус не е налице.

От друга страна, въпреки че „Общински гори” ЕООД е със 100% общинско участие, то е самостоятелен правен субект - търговско дружество. Решенията за създаване, пробразуване и прекратяване на дружества с общинско имущество и избора на представители в техните органи, са от изключителната компетентност на общинския съвет, не еднолично на кмета. Общината е едноличен собственик на капитала на дружеството, но то извършва самостоятелна стопанска дейност и формира собствено имущество.  В случая средствата дори не са предоставени на дружеството, а на физическото лице – негов управител, и то без доказана връзка с дейността му. Безспорен е фактът на констатираната липса в посочения размер, поради което дължимостта на исковата сума е доказана.

Неоснователен е доводът на въззивниците, че общината не е претърпяла вреда, тъй като ликвидацията на дружеството не е приключила и паричните средства са все още на разположение на принципала. Ликвидация се провежда с цел да се съберат вземанията и да се удовлетворят кредиторите от имуществото на търговското дружество. Както се изтъкна по-горе, то е обособено и отделено от имуществото на общината и е собственост на предприятието. Общината, макар да притежава 100% от капитала на дружеството, не е собственик на неговите активи и не може да се разпорежда с тях. Дори и да се приеме, че въпросните парични средства са внесени в дружеството, което не се доказва по делото, общината би се явила кредитор с право да се удовлетвори от ликвидационната маса.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.    

Въззиваемата страна е претендирала присъждане на разноски, но не е представила доказателства за такива,, направени пред настоящата инстанция.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 158/11.11.2015 год по гр.д. № 13/2015 год на Окръжен съд Силистра

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)