ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

20

гр.Варна, 08.01.2016  г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, 08 януари 2016 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маринела Дончева

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

           Юлия Бажлекова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 676 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 208 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на З.Ж.Т., подадена чрез адв. Д.Я., против определение № 4109/04.12.2015 г., постановено по гр.д. № 2909/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е върната молба вх. № 35961 от 02.12.2015 г. от ищеца за допускане на предварително събиране на писмени доказателства на осн. чл. 207 ГПК.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, като е молил за отмяната му и за уважаване на молбата за предварително събиране по реда на чл. 192 от ГПК на писмени доказателства. Налице били предпоставките по чл. 207 от ГПК, тъй като съществувала опасност от укриване, унищожаване, изгубване и от възпрепятстване събирането на посочените писмени доказателства от Сметната палата, Агенция за приватизация и следприватизационен контрол и Окръжна прокуратура -Варна. Доказателствата били изискани по реда на чл.192 от ГПК с определение от 28.04.2014 г. по т.д. № 712/2014 г. по описа на ВКС, но  останали укрити от АПСК и Сметната палата.

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на  определението на окръжния съд, като неизгодно за него и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят в настоящото производство е сезирал окръжния съд с молба за обезпечаване на доказателства по висящото гр.дело № 2909 по описа на Варненския окръжен съд за 2015 г. чрез задължаване по реда на чл. 192 ГПК на третите лица Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, Сметна палата и Окръжна прокуратура –Варна да представят по делото намиращи се у тях документи. Обосновал е правния си интерес от производството с твърдение, че същите документи били изискани от АПСК и от Сметната палата с определение от 28.04.2014 г. в производството по т.д. № 712/2014 г. по описа на ВКС и третите лица са ги укрили, обстоятелство,  установено от писмата им с изх. № 92-00-10-260/11.06.2014 г. и изх. № 11-04-03/23.05.2014 г. Освен относимостта им към спорния предмет, доказателствата имали значение и към преценката за интереса от привличане на държавата като трето лице - помагач по делото до първото съдебно заседание. Настоявал е, че е налице опасност от укриване, изгубване, унищожаване на посочените доказателства и молбата по чл. 207 от ГПК е превантивна  мярка срещу опасността от затрудняване на тяхното събиране към датата на изготвяне на предварителния доклад по делото и решаване на въпросите, дължими при първото съдебно заседание, съгласно разпоредбата на чл. 146 ГПК.

Обезпечаването на доказателствени средства е предварителното тяхно събиране, предхождащо било предявяването на иска, било тази фаза от развитието на образувания исков процес, когато става събирането на доказателствените средства.

За да се пристъпи към обезпечаване на доказателствени средства, нужно е да съществува опасност, че някое доказателствено средство ще се изгуби или че неговото събиране ще се затрудни (чл. 207 от ГПК). В случая, тези предпоставки не са налице.

Обезпечаването на доказателствените средства в настоящия казус е поискано по висящ иск и твърденията на молителя в молбата му по чл. 207 от ГПК изобщо не сочат на опасност от загубване или на затрудняване в събирането на исканите доказателства от третите лица по реда на чл. 192 от ГПК. Обстоятелството, че същите документи били изискани от третите лица (Сметна палата и АПСПК) в друго производство пред ВКС и не са били представени защото исканият документ не се съхранява при тях, няма резултати от извършени проверки (в писмото от Сметната палата) и са депозирани наличните такива (с отговора на АПСК), изобщо не води до извод за укриване на доказателствата, а и производството по чл. 207 от ГПК би било безполезно в този случай, доколкото третите лица са задължени да представят документите, които се намират у тях и в случая с отговорите си те са посочили причините за непредставянето им.

В този смисъл, доколкото не са налице предпоставките за допускане на обезпечението по чл. 207 от ГПК, правилно окръжният съд е преценил, че молбата е лишена от правен интерес и не е допуснал обезпечението. Обжалваното определение е правилно – законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд –Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4109/04.12.2015 г., постановено по гр.д. № 2909/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: