Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                 №  117/15.07.2014 година, гр.Варна

 

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                       ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 68 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.Х.К. *** срещу решение № 66/30.10.2013 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 163/2013 година, поправено в частта на разноските с решение № 256/21.03.2014 година,  с което е  уважен предявения от Община Разград иск по чл.54 от ЗЗД за сумата 31000.00 лева вреди, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата (в размер на 7733.94 лева лихва до 10.10.2012 година, когато главницата е платена), разноски по гр.д.№ 2081/2010 година на РРС в размер на 2902.50 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1282.00 лева и 1665.46 лева държавна такса, и е отхвърлен обратния  иск на жалбоподателя за същите суми срещу „Ремко”  ООД гр.Разград, негов помагач в процеса. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да отхвърли главния иск, съответно ако го уважи, да уважи в същия размер обратния му иск, като му присъди и направените разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна по главния иск, Община гр.Разград,  изразява становище за неоснователност на въззивната жалба  и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като й присъди разноските за тази инстанция – юрисконсултско възнаграждение.

Насрещната страна по обратния иск - „Ремко” ООД гр.Разград не е изразила становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора за главния и за обратния иск, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

В качеството му на деликвент - причинител на вредата, въззивникът е осъден на основание чл.54 от ЗЗД да заплати на Община Разград обезщетение за неимуществени вреди в размер на 31000.00 лева, ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното изплащане на главницата, както и съответните съдебни разноски, които суми в общ размер от 41636.44 лева общината е изплатила на основание чл.200 от КТ на сина на починалата при трудовата злополука (използването на асансьора в сградата на общината на 12.05.2010 година)  И.С. И.  – Б.И.Б. от Разград, въз основа на осъдително за общината решение по гр.д.№ 2081/2010 година по описа на РРС, което е влязло в сила, която злополука е настъпила поради извършено от въззивника престъпление по чл.123, ал.1, предложение второ от НК, установено с влязла в сила присъда № 24/09.12.2010 година на РОС, постановена по НОХД № 217/2010 година.

Оплакванията във въззивната жалба, които се поддържат и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника, се свеждат до това, че гражданските последици от деликта следва да са за сметка на помагача съобразно договора му с Община Разград от 12.03.2010 година за абонаментно обслужване (поддържане) на асансьорната уредба съгласно чл.49 от ЗЗД, както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ответниците по главния и по обратния иск, а от там и евентуално солидарност на отговорността, не могат да бъдат споделени от апелативната инстанция.

От една страна, гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя по смисъла на чл.49 от ЗЗД е предвидена спрямо пострадалото лице или неговите наследници. Това означава, че ако пострадалото лице предяви иск по реда на ЗЗД, а не по КТ, то може да го насочи или към прекия причинител или към възложителя на неговата работа, в резултат на която е настъпил деликта или евентуално към двамата. Но в случая пострадалото лице-наследника на починалата, е предявило иска за неимуществени вреди по реда на чл.200 от КТ, която отговорност е обективна и на практика представлява носене на професионален риск от работодателя. След като общината е осъден с влязло в сила решение по гр.д.№ 2081/2010 на РРС да заплати на пострадалия (наследника) процесните суми и те действително са му изплатени, то общината правилно е ангажирала регресната отговорност на деликвента Д.К., независимо от това, че той не е участвал в този процес, тъй-като той е виновния за деликта, а не неговия възложител - помагача му „Ремко” ООД, в какъвто смисъл е и влязлото в сила решение на РОС по приложеното гр.д.№ 356/2012 година. В този случай той, деликвента, не може да ангажира отговорността на своя работодател по реда на чл.49 от ЗЗД, тъй-като за последния отговорността е безвиновна, гаранционно-обезпечителна. Освен това, договора сключен от Община Разград и ответника по обратния иск, сега помагач на въззивника - „Ремко” ООД, за абонаментна поддръжка на асансьорната уредба в сградата на общината, няма характер на застраховка  за действията на въззивника К.  по ремонта и поддръжка на асансорната уредб и не обхваща причинени в резултат на престъпление вреди. При наличие на  влязла в сила присъда не е възможно  с посочения договор да се ангажира договорната отговорност на  помагача, тъй-като наказателната отговорност е лична.

От друга страна, доводът за съпричиняване на злополуката от общината, защото не е направила инструктаж за ползването на асансьора  и на помагача, защото не е осигурил и друг техник за ремонта в случая, както това се изисква от специална наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьорите, а така също и защото не е застраховал гражданската  отговорност на  техниците за вреди, също не може да се сподели от апелативната инстанция, тъй-като съгласно чл.300 от ГПК, гражданския съд е обвързан от присъдата по въпросите за авторството на деликта, за противоправността на деянието и за виновността на дееца. По посоченото наказателно дело липсват каквито и да са данни да има съпричиняване на вредоносния резултат, а  липсата на инструктаж не е в пряка причинна връзка с настъпилия трагичен резултат, още повече, че в подобен случай асансьорите се ползват и от много външни на администрацията лица и безопасността им трябва да е абсолютна. Не е в причинна връзка и неосигуряването на втори техник за ремонта (поддръжката) на асансьора, защото при липса на това условие просто не трябва да се започва отстраняването на ремонта само от един техник. Колкото до застраховането на гражданската  отговорност на помагача и/или на неговите техници, поддържащи асансьорите, следва да се има предвид, че по дефиниция за сходни застрахователни правоотношения, застрахователния риск не поглъща отговорността за престъпление.

 По отношение на обратния иск следва да се има предвид, че довода за солидарна отговорност на деликвента и възложителя на неговата работа е неприложим в случая, тъй-като отговорността е само за деликвента. В случая отговорността е регресна по чл.54 от ЗЗД и това изключва както солидарната, така и договорната отговорност на „Ремко” ООД..

По изложените съображения следва да се приеме, че в частта на главния и на обратния иск въззивната жалба е неоснователна.

При този изход на делото  въззивникът следва да понесе и разноските за правна защита на Община Разград, които за тази инстанция съдът определя на 850.00 лева.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                   Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 66/30.10.2013 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 163/2013 година, допълнено за ЯФГ в частта на разноските с решение № 256/21.03.2014 година по същото дело.

ОСЪЖДА Д.Х.К. ***, с ЕГН ********** *** , с ЕИК 000505910 разноски по делото в размер на 850.00 (осемстотин и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.