Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

42/04.04.2017 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на08.03.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 68/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Срещу решение № 13/06.01.2017 год по гр.д. № 1595/2016 год на Окръжен съд Варна, г.о. са подадени въззивни жалби, както следва:

1) От Д.И.Д. чрез процесуалния му представител адв. С. Т. – в частта, с която е отхвърлен за разликата над 10 000 лв до 80 000 лв предявеният иск за неимуществени вреди на осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. По съображения, че решението е необосновано и несправедливо, въззивникът моли за отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда, и разноските по делото.

2) От Прокуратурата на РБ чрез Златин Златев – прокурор в Окръжна прокуратура Варна – в осъдителната част. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което обезщетението за неимуществени вреди бъде намалено до размер на 3000 лв, като съответно бъде намален и размера на присъдените разноски.

Срещу жалбата на Прокуратурата е постъпил отговор, в който се изразява становище за неоснователност и потвърждаване на решението в осъдителната част.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ срещу Прокурагурата на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв, които ищецът Д.И.Д. претърпял в резултат от поддържано срещу него обвинение, по което е оправдан.

От събраните доказателства по делото е установено от фактическа страна следното:

Срещу ищеца е било образувано досъдебно производство, по което същият на 16.05.2013 год е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 282 ал.1 пр.2 във вр. с чл. 20 ал.2 от НК с мярка за неотклонение „Подписка“. За същото деяние той бил отстранен от длъжност със Заповед № К-6255/06.06.2013 год. на Министъра на вътрешните работи, потвърдена с решение № 6750/09.06.2015 год. по адм.д. № 9537/2014 год. на петчленен състав на Върховния административен съд

Въпреки, че е бил оправдан по повдигнатото обвинение, извършеното от ищеца деяние съставлява тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227 ал.1 т.7 и т.10 от ЗМВР във вр. с чл. 230 ал.2 т.4 от ППЗМВР. Като основание за налагане на дисциплинарното уволнение е посочено извършеното от ищеца деяние, а именно – използване на  служебното положение за лична облага и/или облага на трети лица.

Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример и носи отговорност за действията си. А под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и установи такова поведение на държавния служител в МВР, с което се стига до намаляване авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона.

В случая деянието осъществява едновременно признаците на престъпление и на дисциплинарно нарушение. Двата вида отговорност не се конкурират и могат да съществуват едновременно, независимо една от друга. Затова реализираната по отношение на ищеца дисциплинарна отговорност за същото деяние, за което е бил оправдан, се преценява от настоящия състав като съпричиняване в значителна степен на претърпените вреди. Негативните преживявания, свързани с воденото срещу него наказателно производство, включително отстраняването му от длъжност, са пряка последица от собственото му противоправно поведение, макар и степента на обществена опасност да е по-ниска и не покрива състава на престъплението, за което е бил обвинен. Медийната разгласа на постъпката му идва да покаже нетърпимостта на обществото към подобни прояви, а извършването им от ищеца е безспорно установено в дисциплинарното производство.

Следва да се вземе предвид също, че при воденето на наказателното производство, което е приключило в разумен срок, ищецът е бил с най-леката мярка за неотклонение „подписка“.

Ето защо настоящият състав намира, че присъденото с първоинстанционното решение обезщетение е прекомерно и следва да бъде намалено до размер на 3000 лв.

Разноски за тази инстанция не са претендирани.

 Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 13/06.01.2017 год по гр.д. № 1595/2016 год на Окръжен съд Варна, г.о. В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Д.И.Д. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3000 лв. до присъдените 10 000 лв., като вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.И.Д. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на РБ с правно осн. чл. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за разликата над 3000 лв. до 10000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от поддържано срещу него незаконно обвинение, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 31/07.03.2016 год по НОХД № 1330/2015 год. на ВОС, и за присъждане на законна лихва върху тази разлика, считано от 07.03.2016 год.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата осъдителна част до размер на 3000 лв., както и в отхвърлителната част за разликата над 10000 лв. до 80000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)