ОПРЕДЕЛЕНИЕ №48

гр. Варна, 19.01..2016г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                             ПЕТЯ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 680/15г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба на Ч.А.А. и Д.М.А. и двамата от гр. Варна, действащи чрез процесуалния си представител адв. Вл. С. ***, против определение № 3339/28.09.15г., постановено по в.гр.д. 2585/2015г. по описа на ВОС, с което е оставена без разглеждане подадената от тях жалба срещу действията на ЧСИ З. Д.по изп.д. № 20148080401698, а именно – Постановленията за възлагане на апартамент № 3 и апартамент-мезонет № 4, находящи се в гр. Варна, ул. „Ген. Столетов”, № 11, и производството по делото е било прекратено. Счита се, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл. 435, ал. 3 от ГПК и жалбата е допустима, тъй като процесните възлагателни постановления са издадени за удовлетворяване на взискател по спряно изпълнително производство /ТБ „Инвестбанк” АД е взискател по изп.д. № 20118080400251 по описа на ЧСИ З. Димитров, което е спряно/. Това спиране първоначално е било постановено с решение № 16/03.05.11г. по дело за несъстоятелност № 14/11г. на ТОС, по което съдът е открил производство по несъстоятелност спрямо „Е. П. Д.” АД, гр. Търговище и на основание чл. 630, ал. 1, т. 4 от ТЗ като обезпечителна мярка е спрял посоченото изпълнително дело и е наложил запор върху вземане, което „Е. П. Д.” АД притежава срещу „СИ Д. ЕФ – А. О.” АД /това е и вземането, което е предмет на изп.д. № 20118080400251 по описа на ЧСИ З. Д. /. На следващо място, това изпълнително дело е спряно ex lege, на осн. чл. 638, ал. 1 от ТЗ – така е прието в решение № 63/16.03.12г. по в.т.д. на ВАпС, с което е обезсилено спирането на изпълнителното дело като обезпечителна мярка по делото за несъстоятелност. Това означава, че по изпълнителното дело не могат да се извършват действия, насочени към удовлетворяване на взискателя по него в лицето на  ТБ „И.” АД. Последният може да се защити единствено чрез предявяване на установителен иск спрямо длъжника и синдика като представител на кредиторите и масата на несъстоятелността, че вземането му не принадлежи към тази маса на несъстоятелността /така е прието изрично в определение № 255/27.04.12г. по ч.т.д. № 250/12г. на ВАпС/. След като ЧСИ З. Димитров е извършил публичната продан по изп.д. № 20148080401698, по която до участие е допусната ТБ „И.” АД, на която са възложени двата недвижими имота, то е налице ненадлежно наддаване /в този смисъл са цитираните от жалбоподателите решения на ВОС по същото изпълнително дело и идентичност на хипотезата – решение № 1502/06.12.11г. по в.гр.д. № 2268/11г., решение от 05.09.12г. по в.гр.д. № 2473/12г. и решение от 18.07.14г. по в.гр.д. № 1598/14г./. Това е така, защото ТБ „И.” АД получава удовлетворяване на своето вземане при наличието на пречки за това /спирането на изп.д. № 20118080400251 по описа на ЧСИ З. Д. по силата на закона/, посредством възлагането й на процесните апартаменти. Това налага извода, че възлагателните постановления са издадени при ненадлежно извършено наддаване. При това положение и жалбата против същите се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Поддържа се още, че жалбата е допустима и евентуално на осн. чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, чл. 1 от Първи допълнителен протокол към нея и чл. 47 от Хартата на основните права и свободи на ЕС. Това е така, защото издаването на възлагателното постановление засяга имуществената и правна сфера на жалбоподателите, тъй като са засегнати техни признати от закона права. Този спор е „истински и сериозен”, тъй като разрешението по него ще е от съществено значение за обхвата и упражняването на правата му по изпълнителното дело. Ограничението на правото на защита на длъжника в изпълнителния процес посредством лимитиране на хипотезите на обжалване действията на СИ съобразно чл. 435, ал. 2 и 3 от ГПК, представлява лишаване на длъжника от възможността да предяви пред съд претенцията си срещу незаконосъобразно вмешателство в имуществената и правната му сфера, каквото в случая не е налице. Ограничаването на хипотезите за защита на длъжника срещу действията на СИ, представлява нарушаване на действащия в Общностното право принцип на ефективност. Това е така, защото с лимитиране на хипотезите на защита на длъжника неоправдано и непропорционално се ограничава правото на ефективна съдебна защита. Същевременно обжалваното с жалбата действие на ЧСИ нарушава и правото на собственост, чиято защита е прокламирана в чл. 1 от Първи Допълнителен протокол към ЕКЗПЧОС. Тъй като последната и Хартата на основните права и свободи на ЕС имат директно приложение, то на осн. чл. 6, т. 1 от Конвенцията следва да се допусне до разглеждане и жалбата на длъжниците против постановленията за възлагане на описаните два недвижими имота. Претендира се отмяна на определението на ВОС и връщане на делото за разглеждане на жалбата по същество.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба единствено от присъединения по изпълнителното дело взискател, той и ипотекарен кредитор и купувач по възлагателните постановления – ТБ „И.” АД. Претендира се частната жалба да бъде оставена без уважение като недопустима и неоснователна. Споделя се приетото от ВОС, че на осн. ТР № 2/26.06.15г., постановено по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС хипотезите, в които длъжникът може да обжалва Постанолението за възлагане са изрично регламентирани, а оплакванията на длъжниците не попадат в тези хипотези. Счита се, че жалбата им е недопустима и на осн. чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС и чл. 1 от Първи Допълнителен протокол към Конвенцията, тъй като същите се отнасят до общия исков процес, а освен това правото на жалба на длъжника не е отнето, а е уредено в рамките на определени хипотези. Оспорва се и тезата на жалбоподателите, че постановленията за възлагане са издадени за удовлетворяване на взискател по спряно изпълнително дело като подробно се излагат фактите по обезсилване на спирането от ВАпС като обезпечителна мярка, наложена от съда по несъстоятелността и отказа на самия ЧСИ да спре изпълнението, който отказ е потвърден от ВОС. Освен това се излага, че вземане на „Е. П. Д.” АД срещу „СИ Д. ЕФ – А. О.” АД по договор за цесия от 01.07.10г. /със страни ТБ „И.” АД като цедент и „Е. П. Д.” АД като цесионер/, не съществува. Това е прието за установено с влязло в сила решение № 821/23.05.12г., постановено по т.д. № 1473/11г. на ВОС, поради което и няма основание за спиране на изпълнителното дело, по което ТБ „И..” АД претендира събиране на вземането си. Претендира се обжалваното определение на ВОС да бъде потвърдено.

Останалите страни в изпълнителното дело /взискателят и длъжниците/ не са депозирали отговор на частната жалба в предвидения срок.

Частната жалба е подадена в срок, при наличието на интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна поради следното:

Производството пред ВОС е било образувано по жалба на Ч.А.А. и Д.М.А. и двамата от гр. Варна в качеството им на длъжници по изп.д. № 20148080401698 по описа на ЧСИ З. Д.-Варна, насочена против действията му, изразяващи се в издаването на Постановления за възлагане на апартамент № 3 и апартамент-мезонет № 4, находящи се в гр. Варна, ул. „Ген. С.”, № 11, в полза на ТБ „И.” АД. Изложени са доводи и съображения, идентични на изложените и цитирани по-горе в частната жалба до настоящата съдебна инстанция – че ТБ „И.” АД получава удовлетворяване на своето вземане при наличието на пречки за това /хипотезата на ненадлежно наддаване/ и че жалбата е допустима и основателна на осн. чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, чл. 1 от Първи допълнителен протокол към нея и чл. 47 от Хартата на основните права и свободи на ЕС /ограничаването на правото на жалба при наличието на хипотеза за защита правото на собственост срещу недопустимост и невалидност на извършеното от ЧСИ изпълнително действие/.

От материалите по приложеното копие на изп.д. № 20148080401698 по описа на ЧСИ З. Д., рег. № 808 на КЧСИ, с район на действие – района на ОС-Варна /първоначално образувано под № 20108080400367 на ЧСИ З. Димитров, изпратено на ЧСИ Веселка Любенова, рег. № 780 с района на СГС и продължило под № 20137800400375, след което отново върнато на ЧСИ З. Димитров и продължаващо под настоящия му №/, се установява, че същото е било образувано по молба от 29.10.10г. на „П. и.а б.” АД, гр. София въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 16699/2010г. на ВРС, Х с-в, с който длъжниците „Асет мениджмънт” ЕАД, гр. Варна, Ч.А.А. и „Ол с.п. 2” ООД, гр. Варна са осъдени да заплатят солидарно на взискателя сумата от 805 908.01 евро, представляваща просрочена лихва за периода 30.06.10.2010г. – 25.10.2010г. по договор за банков кредит № 014LD-L/000006/29.12.2009г., както и разноски по делото в размер на 48 024.38 лева.

След изпращането на ПДИ са били предприети действия по принудително събиране на вземането чрез насочване на изпълнението и против недвижими имоти. Едни от имотите, спрямо които е насочено принудителното изпълнение са именно имотите, предмет на обжалваните с настоящите жалби постановления за възлагане от 15.05.2015г., притежавани в режим на СИО от длъжника Ч.А. и съпругата му Д.М.А..

Поради обстоятелството, че същите са били ипотекирани от съпрузите като обезпечение на банков заем на „Си джи еф – А. о.” АД в полза на ТБ „И.” АД, съгласно договор за ипотека по нот.акт № 12, том ІІІ, д. № 381/29.10.2009г. на нотариус П. С., рег. № 335 на НК, с район на действие района на ВРС, с писмо от 01.12.2010г. /л. 344 от т. І от изпълнителното дело/ ЧСИ е уведомил ипотекарния кредитор за предприетото спрямо тези имоти принудително изпълнение. Уведомена е била и съпругата на длъжника – жалбоподателката Д.А..

От релевантните към настоящата жалба материали по изпълнителното дело се установява още, че първата публична продан на ½ ид.ч. от процесните имоти, насрочена за периода 21.12.2010г. – 21.01.2011г. е отменена поради постъпили молби от длъжника Ч.А. и съпругата му от 17.01.2011г. и 18.01.11г. /л. 255 и 256 от т. ІІ от изпълнителното дело/ и молба от взискателя от 20.01.2011г. Със същите жалбоподателите са заявили, че апартамент № 4, находящ се в гр.Варна, ул.”Ген. С.” № 11 е тяхно основно жилище и съставлява несеквестируемо имущество по см. на чл.444 т.7 ГПК. По отношение на двата гаража, апартамент № 2 и апартамент № 3 и на основание чл.504 ал.2 вр. чл.500 ал.2 ГПК съпругата Д.А. е дала писменото си съгласие тези имоти да бъдат продадени изцяло.

По повод молбата на взискателя ПИБ от 20.01.2011г., обективираща искане за реализиране на нова публична продан на ипотекираните в полза на „Инвестбанк” АД недвижими имоти съобразно даденото съгласие по чл.500 ал.2 от ГПК, ЧСИ е насрочил такава за периода 14.02.2011г. – 14.03.2011г. Предмет на същата е и апартамент № 4, по отношение на който длъжниците са заявили, че е тяхното основно жилище.

Тази публична продан е обявена за нестанала /протоколи от 15.03.2011г./ поради неявяване на купувачи. Впоследствие по искане на взискателя е насрочена втора публична продан за 14.06.2011г. – 14.07.2011г. при цена на всеки един от процесните имоти в размер на 80% от първоначалната и редовно разгласена съобразно изискванията на чл. 487 от  ГПК.

В срока на провеждане на втората публична продан е постъпила молба от „И.” АД, с която е поискано конституирането й като взискател като е представено удостоверение от същия ЧСИ за образувано изпълнително дело № 251/2011г. с предмет принудително изпълнение на вземането, обезпечено с ипотеката на процесните имоти. На същата е поставена резолюция на ЧСИ за нейното уважаване. Съобразно издаденото удостоверение по чл. 456 от ГПК, вземането на „И.” АД по изп.д. № 251/11г. е в размер на 11629 794.90лв. към 12.07.11г. В същото време е депозирана и молба от процесуалния представител на длъжника Ч.А. с вх.№ 5685/12.07.2011г., с която е представено решение на Окръжен съд – Търговище, постановено по т.д. № 14/2011г., с което е наложена обезпечителна мярка по чл. 630 от ТЗ чрез спиране на производството по изп.д. № 251/2011г. Поискано е и да не се предприемат действия по присъединяване на взискателя „ТБ И.” АД и осъществяване на правата й по това изп.дело. Искането е оставено без уважение от ЧСИ с мотива, че „ТБ И.” АД е ипотекарен кредитор и присъединяването й като взискател по настоящото изп.д. № 367/10г. не е изпълнително действие по спряното изп.д. № 251/11г.

Обявената втора публична продан е реализирана, като в резултат на постъпилите наддавателни предложения за всеки един от имотите ЧСИ е съставил протоколи за обявяване на купувачи, като за купувач на апартаменти № 3 и № 4 е обявена „И.” АД, която е била единствен наддавач с предложена цена от 155 999.99 лв. за първия и предложена от нея цена за втория от 220 999.99 лева.

С издадените на 25.07.11г. постановления за възлагане на апартамент № 3 и апартамент № 4 ЧСИ е приел, че тъй като вземането на „И.” АД надвишава предложената цена на имотите, то не следва да внася суми, а същата ще бъде приспадната от вземането на присъединения взискател „И.” АД.

            С решение № 1502/06.12.11г. по в.гр.д. № 2268/11г. на ВОС горните две постановления за възлагане са отменени като незаконосъобразни. За да прецени, че жалбата на длъжника Ч.А. и на съпругата му Д. А. /която на осн. чл. 503, ал. 3 от ГПК има същите права, каквито има съпругът й досежно имотите в режим на СИО, спрямо които е насочено изпълнението/ е допустима и за да я разгледа по същество, съдът е приел, че доводите за участие на „И.” АД в публичната продан при наличието на пречка за това /спиране на изпълнително дело № 251/11 на ЧСИ З. Д. от ОС-Търговище по делото за несъстоятелност на „Е. П. Д.” АД, гр. Търговище/ и възлагането на двата имота чрез удовлетворяване на вземане на взискател чрез прихващане при наличието на пречки за това, попадат под хипотезата на чл. 435, ал. 3 от ГПК – „ненадлежно наддаване”.

            Извършената по искане на взискателя „ПИБ” АД нова публична продан на тези два имота /с молба от 26.01.12г./, за периода от 14.02.12г. до 14.03.12г., е завършила отново с обявяването за купувач на същите на присъединеният взискател „И.” АД и издаването на Постановления за възлагане от 21.03.12г. В тези постановления ЧСИ отново е посочил, че сумите не следва да се внасят, тъй купувачът е и взискател по делото, както и че вземането му надхвърля предложената цена, то същият не следва да внася цената за имота, а тя да се приспадне от дълга по делото.

С решение от 05.09.2012г. по в.гр.д. № 2473/12г. ВОС е отменил действията на ЧСИ, изразяващи се в издадените на 21.03.12г. Постановления за възлагане на двата имота отново по жалбата на Ч.А. и Д.А.. В решението е прието, че жалбата им е допустима, тъй като доводите за участие на „И.” АД в публичната продан при наличието на пречка за това /спиране на изпълнително дело № 251/11 на ЧСИ З. Димитров ex lege/ и възлагането на двата имота чрез удовлетворяване на вземане на взискател чрез прихващане при наличието на пречки за това, попадат под хипотезата на чл. 435, ал. 3 от ГПК – „ненадлежно наддаване”. 

С ново решение от 18.07.14г., постановено по в.гр.д. № 1598/2014г. на ВОС са отменени действията на ЧСИ З. Димитров по настоящото изпълнително дело /тогава все още под № 20108080400367/, изразяващи се в издадени на 20.06.2013г. отново в полза на ТБ „И.” АД постановления за възлагане на същите тези два апартамента. Отново допустимостта на жалбата на длъжниците Ангелови е обоснована със същите по-горе съображения, изразени в предходните два съдебни акта.

Въз основа на молба от 25.02.2015г. ТБ „И.” АД /л. 2461, т. VІ/ и в качеството й на присъединен взискател, е била допусната и участвала в обявената нова публична продан на двата апартамента за периода от 25.01.15г.-25.02.15г. С протоколи от 26.02.15г. /л. 2458-2460 и 2473-2475, т. VІ/ ТБ. „И.” АД, е обявена за купувач на двата апартамента. ЧСИ е посочил в протоколите, че тъй като купувачът е взискател по изпълнителното дело с ипотечно вземане, надхвърлящо достигнатата при продажбата сума, то същият не следва да я внася. В 1-седмичен срок от предявяване  и влизане в сила на разпределението, купувачът следва да внесе сумата за удовлетворяване на вземанията от по-горен ред по чл. 136 от ЗЗД.

На 02.04.15г. е изготвен протокол за предварително разпределение като след предвиждане на суми за такси и разноски по изпълнението, както за местни данъци и такси на продадените имоти /чл. 136, т. 1 и 2 от ЗЗД/, е предвидено, че купувачът ТБ „И.” АД има вземане в реда по чл. 136, т. 3 от ЗЗД, което надвишава покупната цена за двата апартамента, поради което и следва да внесе само сумите от по-горните два реда. Това разпределение е предявено на 14.04.15г. и поради необжалването му са издадени двете обжалвани Постановления за възлагане на апартаментите от 15.05.15г. /л. 2555-2556, т. VІ/.

С оглед на всичко изложено по-горе, следва да се приеме, че действително жалбата на длъжниците, подадена против действията на ЧСИ, изразяващи се в издадените постановления за възлагане на имотите, основани на цитираните възражения, е недопустима.

Ако до уеднаквяването на съдебната практика, осъществено с ТР № 2/2013г., постановено на 26.06.15г. на ОСГТК на ВКС, е имало неяснота и противоречие относно това кои действия на СИ, страните и другите участници в изпълнителното производство са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане, то понастоящем такава неяснота не съществува. Съобразно приетото разрешение в т. 8 от цитираното ТР на ВКС, част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на СИ и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена. Възможността за обжалване действията на СИ в тази хипотеза е сведена до лимитативно изброените от ВКС случаи, което изключва всяко разширително тълкуване, каквото се поддържа от жалбоподателите /а и каквото е приемал ВОС в цитираните по-горе решения, постановени преди постановяването на цитираното ТР/. Жалбата, основана на твърдения, които не се обхващат от посочените по-горе действия по самото наддаване и възлагането на имота не по най-високата предложена цена, се явява недопустима.

Този извод не може да бъде променен и при преценка за наличието на противоречие на нормата на чл. 435, ал. 3 от ГПК с нормите на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, чл. 1 от Първи допълнителен протокол към нея и чл. 47 от Хартата на основните права и свободи на ЕС. Посочената разпоредба на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС наистина гарантира на страните по един възникнал помежду им спор реално право на достъп до съдилищата за произнасяне по техните "граждански права и задължения", но доколкото на Държавите - членки е предоставен свободен избор на средствата за постигане на тази цел, то само по себе си ограничаването на достъпа до съдебен контрол за защита срещу действията на съдебен изпълнител, създадено изрично от нормите на вътрешното право чрез процесуални правила за осъществяване правораздавателната дейност на съдилищата, не съставлява нарушение на Конвенцията.

По смисъла на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията правото на достъп до съд не е абсолютно, в смисъл, че всяка държава може да създаде свои правила за допустимост на гражданското съдопроизводство и да прецени прилагането на евентуални ограничения. Тези ограничения обаче трябва да са правно оправдани и прилагането им да не нарушава Конвенцията, във вреда на носителя на спорното материално право. В случая се касае за ограничаване компетентността на съдилищата да се произнасят по законосъобразността на определени действия на съдебния изпълнител и то при определени предпоставки, но при наличието на други предвидени в националното законодателство средства за защита на материалните права на участниците в изпълнителното производство – например чрез обжалване на други действия на съдебния изпълнител или защита по общия исков ред.

Постановеното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено като частната жалба бъде оставена без уважение.

Настоящото определение е окончателно по арг. от т. 2 на ТР № 3/12.07.05г. по т.д. № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

                                                                                                                      

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ч.А.А. и Д.М.А. и двамата от гр. Варна, действащи чрез процесуалния си представител адв. Вл. С. ***, против определение № 3339/28.09.15г., постановено по в.гр.д. 2585/2015г. по описа на ВОС, с което е оставена без разглеждане подадената от тях жалба срещу действията на ЧСИ З. Д. по изп.д. № 20148080401698, а именно – Постановленията от 15.05.2015г. за възлагане на апартамент № 3 и апартамент-мезонет № 4, находящи се в гр. Варна, ул. „Г.. С.”, № 11 в полза на ТБ „И.” АД, и производството по делото е било прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

           

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: