ОПРЕДЕЛЕНИЕ 11

гр. Варна,05.01.2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 684/15г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от В.Г.Р. *** против определение № 4197/14.12.15г. по гр.д. № 3144/15г. на ОС-Варна, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаването му от заплащането на дължимата държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК. В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно, защото като правно основание да се откаже освобождаването от ДТ по делото са цитирани нормите на чл. 83, ал. 2 и 3 от ГПК, които са предпоставка за самото освобождаване. Освен това ищецът е безработен не по собствена воля, а поради това, че органите по заетостта не са му предложили каквато и да било работа. Определението не съдържа нито една отрицателна предпоставка, която да обоснове извода на съда за неоснователност на молбата на ищеца, като трудовата заетост е само една от многото предпоставки при извършване на преценката. Обжалваното определение е в противоречие и с публикуваната съдебна практика на ВКС по този въпрос. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В настоящата хипотеза не се изисква администриране на частната жалба по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес и при удовлетворяване изискванията за нейната редовност, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и неоснователна по следните съображения:

Ищецът е предявил против ТУ-Варна осъдителни искове за присъждане на обезщетения за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, причинени му от подробно описани действия на служители на ответника, с общо посочена от ищеца цена на исковете от 150 000лв. /макар и да не е ясно посочено как е формирана претенцията за заплащане на имуществени вреди в размер на общо 100 000лв./. Още с исковата молба ищецът е отправил искане за освобождаване от внасянето на ДТ, представяйки незаверено копие на декларация /л. 48/. В декларацията е посочено, че ищецът няма движимо и недвижимо имущество, спрямо което не са предприети действия за принудително изпълнение, като общият размер на задълженията му към кредитни институции е 350 000лв. Представени са били служебна бележка от АЗ от 16.11.15г., удостоверяваща, че ищецът е безработен от 09.02.11г.; удостоверение, че е разведен и има един пълнолетен син, както и удостоверение от СВ-Варна, касаеща вписванията, заличаванията и отбелязванията за периода от 01.01.00г. до 17.03.15г. С исковата молба са били представени и копия на медицински документи, като най-късно издаденият е от 18.02.14г. /л. 44/ с посочена диагноза „Гастродуоденит, неуточнен”. В изпълнение на дадените от съда с разпореждане № 12250/01.12.15г. указания, ищецът е представил с молба от 11.12.15г. декларация, в която е посочил, че не е в граждански брак, не получава месечен доход, не упражнява дейност като ЕТ, не притежава дялове и акции в търговски дружества; няма задължения за издръжка към други лица, не притежава МПС и парични влогове; страда от заболяване за чието лечение заплаща по 50лв. месечно. Декларирал е, че притежава 3 апартамента около 200 кв.м. в гр. Приморско, ул. „Славянска”, както и вилно място от 500 кв.м. м. „Зеленика”, гр. Варна, които обаче са възбранени и са предмет на принудителни изпълнения по посочени две изпълнителни дела с взискател банка, при общ дълг от 400 000лв. Към декларацията са представени покани за доброволно изпълнение, както и протоколи за насрочени публични продани на имотите.

            С оглед на изложеното следва да се приеме, че ищецът не е представил декларация за абсолютно всички обстоятелства, относими към искането му за освобождаване от ДТ /за което са му били дадени подробни указания/ - за месечния му доход и от какви източници е формиран; наличието на здравословни проблеми, които да са пречка или ограничение за трудова заетост. От представените по делото доказателства, относими към процесуалния въпрос, предмет на настоящото дело, следва да се направи извода, че ищецът е в трудоспособна възраст, не страда от заболявания, които да са пречка да полага труд, за който да получава възнаграждение. Същият притежава недвижимо имущество, което е предмет на принудително изпълнение и ограничено от вписани изпълнителни възбрани, но от същите могат да се генерират доходи чрез отдаването им под наем.

            При направената от настоящият състав на съда служебна справка в търговския регистър се установи, че ищецът е едноличен собственик на капитала на „ВАЛЕНТА РАЙ” ЕООД, гр. Варна с ЕИК 200244387 с внесен капитал в размер на 3500лв. Няма данни това търговско дружество да е с прекратена дейност. Горното обстоятелство не е вярно отразено в подадената от ищеца декларация.

Поради всичко гореизложено изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на искането на ищеца за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото е законосъобразен, а постановеното определение следва да бъде потвърдено.

За пълнота следва да се отбележи, че при идентични обстоятелства е било оставено без уважение идентично искане на същия ищец по гр.д. № 2253/14г. на ВОС, определението за което е било потвърдено по в.ч.гр.д. № 111/15г. на ВАпС, а последното недопуснато до касационно обжалване с определение № 411/01.07.15г. по ч.гр.д. № 2291/15г. на ВКС, ІІІ г.о.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от В.Г.Р. *** против определение № 4197/14.12.15г. по гр.д. № 3144/15г. на ОС-Варна, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаването му от заплащането на дължимата държавна такса по делото в размер на 6000лв. и разноски, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: