Р Е Ш Е Н И Е № 20

гр. Варна, 18.02.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия Бажлекова в.гр.д. № 685 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивни жалби:1. Въззивна жалба от Ж.И.Р., чрез пълномощника адв.В.Я. срещу решение № 1697/19.10.2015г., постановено по гр.д. №154/2015г. по описа на ВОС, в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над присъдените 14000лв. до претендираните 26000лв./ от които разликата от присъдените 6000лв. до претендираните 16000лв. за накърняване на доброто име и горницата над присъдените 8000лв. до претендираните 10000лв. за накърняване на достойнството/. В жалбата се поддържа, че съдът неправилно е тълкувал и приложил ТР №3/2004г. Излага, че срещу въззивника са водени две различни дела по различно време от различни досъдебни и съдебни органи. Предвид различните квалификации и продължителност на производствата, същите са имали различни последици за въззивника. Счита, че методът, използван от съда, за определяне размера на обезщетението, като е приспаднато присъденото по друго дело обезщетение за едно от незаконните обвинения е неправилен и не отчита действително причинените и установени по делото негативни последици за личността на въззивника. Присъденото обезщетение е занижено по размер, несъизмеримо с тежестта на вредите и определено при неспазване на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения осъдителен иск, в предявения размер от 26000лв.ведно с присъждане на разноските по делото.

     2. Въззивна жалба от Прокуратурата на Република България срещу същото решение, в частта, с която на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Ж.И.Р. сумата от 14000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от които 6000лв. за накърняване на доброто име и 8000лв. за накърняване на достойнството, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2014г. до окончателното изплащане и 11 577,51лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 8000лв. разноски по водене на НОХД №415/209г. по описа на РС Провадия, 3000лв. разноски по водене на ВНОХД №1174/2014г. по описа на ВОС  и 577,51лв., представляващи законна лихва за периода 18.05.2009г.-01.12.2014г. върху внесена от ищеца парична гаранция в размер на 1000лв. по НОХД № 415/2009г. по описа на РС Провадия, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 15.01.2015г. Твърди се че присъденото обезщетение за неимушествени вреди е в завишен размер и не е съответно на претърпените вреди, като не са взети предвид обстоятелствата, които са от значение за справедливостта на обезщетяването, а именно сравнително краткия срок на производството в досъдебната фаза, вида на мярката за неотклонение, която не е засегнала съществено правата на ищеца. Не са били взети предвид и стандартът на живот и обществено-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането. Излага се още, че искът за присъждане на имуществени вреди не е доказан, тъй като по делото не са събрани доказателства за извършени от ищеца плащания на суми за адвокатско възнаграждение по двете наказателни производства. Не е обсъдено и направеното възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения. По повод на присъденото обезщетение в размер на 577,51лв. , представляващо законна лихва за периода 18.05.2009г.-01.12.2014г. върху внесената парична гаранция се сочи, че паричната гаранция не  е била внесена от ищеца, а от трето лице, поради което и той не е претърпял вреди от внасянето й. Не са представени доказателства, че сумата е трансферирана по банкова сметка, ***, че е била пропусната полза, изразяваща се в неполучаване на договорена върху тази сума лихва. Излага се, че обезщетението неправилно е определено за периода от датата на внасяне на паричната гаранция, до датата на която е било поискано от ищеца връщането й, а в действителност тя е дължима за периода до датата на влизане в сила на присъдата и е в размер на 570,38лв. Претендира се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което обезщетението за имуществени вреди да бъде присъдено в по-нисък размер, който да представлява паричен еквивалент на установените неимуществени вреди и се отхвърли претенцията за обезщетение за имуществени вреди. Алтернативно се претендира намаляване на присъденото обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения, като прекомерно; обезщетението за имуществени вреди, съставляващи законна лихва върху внесена парична гаранция да се определи за периода 18.05.2009г. – 03.11.2014г. в размер на 570,38лв.

Насрещната страна Ж.И.Р. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който се оспорват твърденията за необоснованост и неправилност на решението в обжалваната част, както и за допуснати процесуални нарушения.     В с.з. пред въззивната инстанция ищецът поддържа жалбата си и оспорва жалбата на ответната страна като претендира присъждане на разноските, направени във въззивното производство.

     Ответникът чрез прокурор от Апелативна прокуратура-Варна поддържа жалбата си и оспорва жалбата на ищеца. Навежда и оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, определяйки общ размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от две водени срещу ищеца наказателни производства, по отношение на едното от които вече е присъдено обезщетение в отделно производство. Поддържа съображенията си за неправилност на решението в обжалваната му от Прокуратурата на РБ част.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

     Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от Живка И.Р. *** срещу Прокуратурата на Република България, с предявени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 26 000.00 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, от които 16000лв. за в накърняване на доброто име пред обществото и 10000л. за накърняване на честта и достойнството му, вследствие на обвинение за извършено престъпление по чл. 202, ал.2, т.1, вр. Чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК по ДП № 213/2008г./водено известно време и под №311/2007г./ на РП Провадия, образувано в НОХД № 415/2009г. на РС Провадия, приключило с оправдателна присъда, потвърдена с решение по ВНОХД №1174/2014гг. На ВОС; както и да му заплати сумата от 11 577,51лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари в наказателното производство по посоченото дело пред ПРС в размер на 8000лв., разноски пред въззивната инстанция в размер на 3000лв., ведно със законната лихва от 14.01.15г. до окончателното им изплащане; 577,51лв., представляващи законна лихва за периода от 18.05.2009г. – 01.12.2014г., върху сумата от 1000лв., внесена от ищеца парична гаранция. В обстоятелствената част на исковата молба подробно са изложени твърдения за претърпените неимуществени вреди, които са следствие на повдигнатото и поддържано обвинение от Прокуратурата по посоченото наказателно дело,  по което е бил оправдан.

     От материалите по НОХД № 415/2009г. на РС-Провадия, включващи ДП № 311/2007г. на РПУ Провадия е ВНОХД №1174/2014г. по описа на ВОС се установява следното: наказателното производство срещу ищеца в досъдебната му фаза е образувано на 23.10.2007г. за извършено престъпление по чл.201, вр. Чл.26 НК. На 10.05.2009г. ищеца е получил призовка за явяване по ДП №311/2007г. по описа на РПУ Провадия, в качеството му на обвиняем. С постановление от 14.05.2009г. е бил провлечен като обвиняем по ДП № 311/2007г. за извършено от него в периода 01.09.2004г. – 07.03.2007г. в гр.Провадия престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. Чл.201, вр.чл.26 от НК, за това, че като длъжностно лице – директор на Професионална гимназия по транспорт и машиностроене „Васил Левски” Провадия е присвоил чужди вещи: дълготрайни материални активи, малоценни и малотрайни предмети на обща стойност28 803,51лв., като присвояването е в големи размери. На същата дата ищеца е разпитан в качеството му на обвиняем. Взета е мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1000лв. Гаранцията е внесена на 18.05.2009г. С протоколи от 14 и 20.05.2009г. са предявени материалите по ДП.

С присъда №18/20.03.2014г. по НОХД № 415/2009г. по описа на РС Провадия, ищецът е оправдан по предявените му обвинения. По протест на прокурор при РП Провадия е образувано ВНОХД1174/2014г. по описа на ВОС. С решение № 315/03.2014г., постановено по посоченото ВНОХД състав на ВОС е потвърдил постановената по НОХД №415/2009г. от РС Провадия оправдателна присъда.

Видно от материалите по НОХД №415/2009г. на ПРС и ВНОХД № 1174/2014г. по описа на ВОС на 24.10.2013г. и 08.10.2014г. ищецът е упълномощил адвокат, който да го представлява и защитава пред съда в производствата и е заплатил адвокатски възнаграждения в размер на 8000лв. в първоинстанционното производство и 3000лв. във въззивното производство.

     От представения в първоинстанционното дело заверен препис от заповед №РД 12-389/17.09.2007г. на Министъра на образованието и науката се установява, че на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.

     Не се спори между страните, а и от представените по делото на ВОС доказателства се установява, че с влязло в сила решение, постановено на 19.06.2013г. по гр.д.№ 3486/2012г. по описа на ВОС,  Прокуратурата на Р България е осъдена да заплати на Ж.Р. обезщетение за неимуществени вреди : 4000лв. за накърняване на доброто име; 8000лв. за накърняване на достойнството; суми за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени от ищеца в следствие на повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление за което е бил оправдан с присъда по НОХД №2057/2010г. на ВОС, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

     От приетото заключение на допуснатата пред първоинстанционния съд СПхЕ се установява, че досъдебното производство се е възприело от ищеца като стресиращо събитие, което се е съпътствало от невротични и личностни реакции. Психологичните данни от тестовете показват невротична и личностна реакция на дистрес с отклонения от нормата. Най-силно от невротичните реакции са изразени тревожност и депресия, а от личностните – съмнение, недоверие. Налице е завишена самокритичност, свързана с несигурност в социалните контакти; психопатичност , в смисъл на по –дълбока личностна дестабилизация и дезаптация. Вещото лице е посочило, че се открояват специфични по вид и интензитет негативни последици, негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне пред близки и познати, несигурност за бъдещето. В жизнения цикъл, в който се е намирал ищеца, вероятността за лишаване от свобода го е поставила в ситуация на безпомощност и безизходица. Характера на случилото се е възприет от ищеца като травмиращ, в резултата на което са настъпили разстройства и промяна в социалното и емоционално функциониране.

     От показанията на разпитаните пред първоинстонционния съд се установява, че в следствие на воденото срещу ищеца наказателно производство, той се променил емоционално и физически. Изпаднал в депресия и бил насочен от личния си лекар към специалист – психиатър; получил кръвоизлив в окото, пиел лекарства за високо кръвно. След образуване на делата и особени при провеждането на съдебни заседания, в които се разпитвали като свидетели негови приятели и колеги,  негови ученици и родители на ученици от училището, на което ищецът бил директор, той се затворил в себе си, отчуждил се от приятелите си, отдръпнал се и не общувал с тях. След образуваните на делата, никой не искал да работи с него, изгубил доверието на хората. Р. станал избухлив, нервен. Споделил със свид.Георгиева, че авторитетът му в обществото е паднал, че негови приятели и колеги започнали да го отбягват.

     Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира следното:

     На първо място следва да се посочи, че обжалвания съдебен акт не е недопустим поради произнасяне по непредявен иск. Това е така, защото макар и в мотивите на решението да е посочено, че при определяне на размера на обезщетението, съдът е взел предвид, че в същия период срещу ищеца са водени две наказателни производства, приключили с оправдателна присъда и за претърпените по едното вреди е присъдено обезщетение. Присъденото обезщетение в настоящото производство обаче е за претендираните неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по ДП 311/2007г., по описа на РПУ Провадия, за което ищецът е бил оправдан с присъда по НОХД № 415/2009г. на РС Провадия. 

     Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД/, понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. - наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.

     От посоченото по-горе се установи, че наказателното производство против ищеца е проведено за период от 23.10.2007г. до 03.11.13г. 2014г., когато с окончателен съдебен акт е потвърдена произнесената от първоинстанционния съд присъда – общо 7 години и 11 дни. Действията по привличане към наказателна отговорност на ищеца са започнали още в досъдебното производство и с първото предявяване на обвинение и под контрола на наблюдаващия по делото прокурор. От датата на предявяване на първото обвинение, ищецът е придобил качеството на обвиняем по досъдебното производство. Предявяването на обвинението е станало под контрола на Прокуратурата, като същата е поддържала това обвинение в съдебната фаза пред първата инстанция и е подала протест срещу постановеното оправдателна присъда. Повдигнатото обвинение против ищеца по чл. 202, ал.2, т.1 във вр. с чл. 201, вр. Чл.26 от НК, по което същият е бил оправдан, е за тежко умишлено престъпление тъй като предвиденото наказание е лишавано от свобода от 3 до 15 години - по арг. от чл. 93, т. 7 от НК.

     Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд, че ако по едно и също време е имало повече наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем, причинените й от това неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения. Изпитваните притеснения, страх от изхода на делото, неудобството, опетняването на доброто име са във връзка с всички обвинения и при определяне на размера на обезщетението за вреди в настоящото производство следва де се има предвид характера на претендираните и обезщетени вреди с постановеното по гр.д.№3486/2012г. решение.

     В случая обаче от ангажираните по делото доказателства се установяват настъпили неимуществени вреди, които са в пряка причинно следствена връзка единствено с процесното наказателно производство, поради което и присъденото обезщетение в размер на 14 000лв. не обезщетява в пълна степен претърпените от ищеца вреди в следствие на наказателно производство по НОХД № 415/2009г. Същото е било образувано и разглеждано от РС гр. Провадия, като досъдебното и първоинстанционното съдебно производство по това дело е продължило шест години. Именно поради повдигнатото в това производство обвинение в извършването на тежко умишлено престъпление, за което е бил оправдан, както и за поради продължителния период на наказателното преследване, ищецът е претърпял твърдяните неимуществени вреди. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е имал съзнанието и самочувствието на дългогодишен учител, директор на учебно заведение и се е ползвал с добра професионална и лична репутация, в малък град като гр.Провадия. Образуването на наказателно производство срещу него, многобройните съдебни заседания, проведени по делото, в които са разпитани около 50 свидетеля, голяма част от които са колеги, приятели, ученици или родители на ученици на ищеца, безспорно в значителна степен са накърнили човешкото му достойнство и професионалната му чест. Еднопосочни по съдържание са свидетелските показания за състоянието на ищеца след образуване на наказателното дело срещу него, че започнал да се изолира и да не общува с приятели и колеги. Ищецът безспорно е изпитвал и тревога от евентуалното му осъждане, неудобство при срещите си с приятели, колеги, бивши ученици по повод на провежданите съдебни заседания. Тези показания кореспондират и с изводите на в.л. в приетото по делото заключение на СПЕ.

     С оглед установената продължителността на наказателното производство, ищеца е бил подложен на репресията на висящо наказателно производство с обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, за което се предвижда налагане на тежки наказания и по което в крайна сметка е оправдан. Вследствие на това ищецът е преживял стрес, тревожност, вътрешно напрежение,  безпокойство, загриженост, нервност. Същият е изпитал срам и неудобство от опетняване на доброто му име в обществото в малък град, в който е бил познат на много хора поради дългогодишния си стаж като учител. Това се е отразило на поведението, контактите и цялостното психическо състояние на ищеца. И тези негативни вреди не биха настъпили ако беше направена своевременна и точна преценка от органите на Прокуратурата – че не се касае за извършено тежко престъпление.

     С оглед на всичко изложено съдът намира, че общото обезщетение за така претърпените неимуществени вреди от процесното наказателно производство, което съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е в размер на общо 16 000лв., който е достатъчен по размер за репарирането им и е в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на настоящия случай, изложени по-горе.     Обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата над 14 000лв. до 16 000лв. и ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от още 2 000лв. като обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. В останалата му отхвърлителна част за разликата над 16 000лв. до предявения размер от 26 000лв. решението следва да се потвърди.

     По отношение на имуществените вреди.

     Всички разноски, направени в рамките на наказателното производство, които са във връзка с обвинението на прокуратурата, по което ищецът е оправдан, подлежат на обезщетяване и следва да му бъдат присъдени. От представените по НОХД №415/2009г. по описа на РС Провадия/л.74 от т.2-ри от делото/ и ВНОХД №1174/2014г. по описа на ВОС/л.18/ пълномощно и договор за защита и правно съдействие се установява, че ищецът е упълномощил адвокат В. Я. *** да го защитава в наказателното производство. В пълномощното и договора са уговорени възнаграждения, съответно в размер на 8000лв. и 3000лв., за които е посочено, че са платени в брой.  Решение в частта, с която Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати обезщетение в размер на 11 000лв., представляващи разноски за воденото наказателно производство е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

     Основателен и доказан е и иска за заплащане на сумата от 577,51лв., представляваща имуществени щети в размера на законната лихва за периода 18.05.2009г. до 01.12.2014г./погрешно посочен в диспозитива на решението 18.05.2019г. – 01.12.2014г./ върху сумата от 1000лв., представляваща внесена от ищеца парична гаранция по НОХД №415/2009г. Видно от доказателствата, представени в наказателното дело, определената парична гаранция е внесена на 18.05.2009г., като в операционната бележка за внос на гаранцията, като задължено лице е посочен ищеца Ж.Р., поради което е без значение кое лице фактически е наредило и извършило превода на сумата. Освобождаването на сумата е разпоредено от съда на 27.11.2014г., по заявление, подадено от Ж.И.Р.  и гаранционната бележка за внасяне на сумата е предадена на 03.12.2014г. на Пенка Радева.  С оглед на установеното, съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията на ответника, че внесената като гаранция сума е на трето лице, а не на ищеца, поради което и той не е претърпял вреди от внасянето. В случая са претендирани вреди в размер на законната лихва, а не вреди от пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаване на договорена лихва върху тази сума. Изводът на съда, че реалната вреда, която може да се претендира от неоснователно обвинение при взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в производство по обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано е в размера на законната лихва за периода от датата на внасяне на гаранцията до датата на освобождаването й е в съответствие с трайно установената съдебна практика. /Решение № 281/04.10.2011г. по гр.д. № 1684/2010г., ВКС, решение № 139/08.05.2012г. по гр.д. № 1121/2011г., ВКС/.

     Предвид изхода от спора на въззивника Ж.Р. следва да се присъди и сумата от 154лв., представляваща разноски за първата инстанция и разноските в настоящото производство  на основание чл.78, ал.1 ГПК. Съобразно представените доказателства и списък на разноските, същите възлизат на общо 1313лв., а съразмерно уважената част от иска, на въззивника следва да се присъди сумата от 1096,23лв., представляваща разноски във въззивното производство.

     Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

     ОТМЕНЯ решение № 1697/19.10.15г., постановено по гр.д. № 154/2015г. на Окръжен съд-Варна, в частта му, с която е бил отхвърлен иска на Ж.И.Р. ***, срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер от 14 000лв. до размер от 16 000лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

     ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Ж.И.Р. ЕГН ********** *** сума в размер на още 2000лв. /разликата над 14 000лв. до 16 000лв./ като обезщетение за неимуществени вреди – накърняване на доброто име и достойнството, в следствие на незаконното му обвинение в извършването на престъпления по чл. 202, ал.2,т. 1, вр. чл. 201, вр. Чл.26, ал. 1 от НК, за това, че в периода 01.09.2004г. -07.03.2007г. в гр.Провадия, в качеството си на длъжностно лице – Директор на професионална гимназия по транспорт и машиностроене „Васил Левски” гр.Провадия при условията на продължавано престъпление, присвоил чужди движими вещи- дълготрайни материални активи, малоценни и малотрайни предмети, собственост на Професионална гимназия по транспорт и машиностроене „Васил Левски” гр.Провадия, на обща стойност 28 803,51лв., поверени му да ги управлява, за което е бил оправдан с присъда по НОХД№415/2009г. по описа на РС Провадия и ВНОХД №1174/2014г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху сумата от 03.11.2014г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

     ПОТВЪРЖДАВА решение № 1697/19.10.15г., постановено по гр.д. № 154/2015г. на Окръжен съд-Варна  в останалите обжалвани части, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Ж.И.Р. ЕГН ********** *** сума в размер на 14000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.11.2014г. до окончателното й изплащане и суми, представляващи обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 11577,51лв. от които 8000лв. – разноски по водене на НОХД №415/2009г. на РС Провадия, 3000лв.-разноски за водене на ВНОХД № 1174/2014г. ВОС; сумата от 577,51лв., представляваща законна лихва за периода 18.05.2009г./ погрешно посочено в решението 2019г./ до 01.12.2014г. върху сумата от 1000лв., представляваща внесена от ищеца парична гаранция по НОХД №415/2009г. по описа на РС Провадия, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задълженията и е  отхвърлен иска  на Ж.И.Р. ЕГН ********** за осъждане на Прокуратурата на РБългария за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 16000лв. до претендирания размер от 26000лв. на основание чл.2, т.3 ЗОДОВ.

     ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Ж.И.Р. ***, ЕГН ********** сума в размер на 154лв. разноски, сторени в първоинстонционното производство и сумата от 1096,23лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

           

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: