ОПРЕДЕЛЕНИЕ

86

29__.01.2016 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _29_.01. през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 688 по описа за 2015 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.1, ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от К.Ж.К., срещу определение № 4119/07.12.2015 г. по гр.д. 2996/2015 год. на ВОС, с което е определена цена на иска с правно основание чл. 29, ал.1, вр чл. 27, предл. 4 ЗЗД, предявен от К.Ж. Георгиева против Т.Д. Колев в размер на 100 000 евро.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и следва да бъде отменено. Твърди се, че цената иска следва да се определи съобразно предмета на договора, който се атакува, а не предвид размера на определената в договора неустойка. Иска се отмяна на определението.

Копие от ЧЖ не е връчвано на насрещната страна, с оглед фазата на процеса.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е допустима и подадена в срок.

Производството пред ОС е по иск на г-жа К.К. срещу г-н Т. Колев с предмет унищожаване на договор – извънсъдебно споразумение между същите страни от 23.07.2010 год., като сключено при измама, на осн. чл. 27, предл. 4, вр. чл. 29, ал.1 ЗЗД.

Посочена е цена на иска от 25001 лв., с твърдение, че цената не може да се формира по чл. 69, ал.1, т.4 ГПК.

Съдът е определил цената иска, съобразявайки прекия интерес от водене на делото, а именно защита срещу отговорността на ищцата за неустойка от неизпълнение на споразумението, претендирана от г-н Колев в друг процес, на стойност от 100000 евро.

Съставът на ВапС съобрази, че с исковата молба се атакува цялото извънсъдебно споразумение, с което се извършва на практика делба на имуществото на двете страни, което са придобили като съпрузи и уреждане на други техни имуществени отношения във връзка с развода им. Следователно цената на иска следва да се определи по реда на чл. 69, ал.1, т.4 ГПК, изследвайки предмета на договора във всяка негова част съобразно стойността на съответното имуществено право.

Няма процедура в ГПК, която да предвижда при атакуване на действителността на договор, цената на иска за съществуването или унищожаването му да се определя от размера на неустойката, уговорена в договора, дори и когато това е прекият интерес на страната за водене на делото. Цената на иска се определя от предмета на договора, а стойността на неустойката би формирала цена на иск за заплащане на тази неустойка, какъвто в настоящия процес не е предявен.

Постановеното определение по чл. 70, ал.1 ГПК от ВОС не е съобразено с разпоредбата на чл. 69, ал.1, т.4 ГПК, а по отношение на недвижимите имоти – във вр. с ал.2 на същия текст.

 Предвид несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ВОС, обжалваният акт следва да бъде отменен. ВАпС не може да определи цената на иска, тъй като не разполага с достатъчно доказателства за стойността на имуществените права, предмет на атакувания договор, поради което и ВОС следва да определи коректната цена на иска, след събиране на достатъчно доказателства за това.

Водим от изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 4119/07.12.2015 г. по гр.д. 2996/2015 год. на ВОС, И ВРЪЩА делото на ВОС за определяне на цена на иска съобразно чл. 69, ал.1, т.4 ГПК.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: