Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

52

 

04.04.2014 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Северина Илиева

     ЧЛЕНОВЕ: Пенка Христова

                        Петя Петрова

Секретар: Ю.К.           

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 69 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано, след частична отмяна от Върховния касационен съд с решение № 189 от 04.02.2014 г. по т.д. № 141/2012 г., на решение № 161/15.11.2011 г., постановено по гр.д. № 427/2011 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 01.06.2011 г. по гр.д. № 396/10 г. на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА ЗА ОТХВЪРЛЯНЕ  на исковете на Н.К. против „Кей К.” ЕООД /с ново наименование „Ен К.” ЕООД/ за връщане на заплатената на 20.02.2008 г. сума от 19 965 британски паунда на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, евентуално на отпаднало основание – допълнителна парична вноска, която не подлежи на задържане поради прекратяване на членството на ищеца в дружеството – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и връщане на делото в посочената част за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. В отменителното решение на ВКС са дадени и задължителни указания на въззивната инстанция.

Така настоящото производство се развива по жалбата на Н.К. против решение № 729/01.06.2011 г., постановено по гр.д. № 396 по описа на ВОС за 2010 г. В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете му против „Кей К.” ЕООД /ново наименование „Ен К.” ЕООД/ за връщане на заплатената на 20.02.2008 г. сума от 19 965 британски паунда на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, евентуално на отпаднало основание – допълнителна парична вноски, която не подлежи на задържане поради прекратяване на членството на ищеца в дружеството – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, като е молил за отмяна /в обжалваната част/, за осъждане на дружеството да му върне сумата от 19 965 британски паунда, ведно със законната лихва и е поискал да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Насрещната страна „Кей К.” ЕООД /с ново наименование „Ен К.” ЕООД/ е подала писмен отговор, с който е оспорила жалбата, настоявала за оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението на първата инстанция в обжалваната му част.

Въззивната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в посочената му част, редовна е и допустима.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, Н.К., представляван от адв. М.Т., е поддържал жалбата.

„Ен к.” ЕООД, чрез назначения му от съда особен представител адв. Ж.К., е поддържал писмения отговор.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част, а по правилността му, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, намира следното:

Производството се развива по исковете на Н.К. против „Кей К.” ЕООД с ново наименование „Ен К.” ЕООД за връщане на заплатената на 20.02.2008 г. сума от 19 965 бр.паунда на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД като дадена при първоначална липса на основание и евентуално за връщане на сумата на отпаднало основание – допълнителна парична вноски, която не подлежи на задържане поради прекратяване на членството на ищеца в дружеството – чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Предвид допуснатото процесуално нарушение от първата инстанция, изразяващо се в нарушение на правилото на чл.146 от ГПК - отсъствие на доклад и на указания от първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест по всяка от евентуално заявените претенции за връщане на получено без основание  и за връщане на получено при отпаднало основание и в изпълнение на дадените с отменителното решение на Върховния касационен съд задължителни указания,  с определение № 88 от 12.02.2014 г., настоящата инстанция е дала указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради посочените нарушения и е указала разпределението на доказателствената тежест. В тази връзка, с писмени становища страните са заявили исканията си по доказателствата, като в открито съдебно заседание на 26.03.2014 г., съдът е приел като писмено доказателство по делото протокол на общото събрание на съдружниците в „Кей К.” ООД от 19.02.2008 г. и е приел за безспорно установено обстоятелството, че на 20.02.2008 г. по банковата сметка на отсветното дружество е постъпила сумата от 19 965 британски паунда с наредител ищеца Н.К..

Установено е по делото и с оглед събраните пред първата и пред настоящата инстанция доказателства, че на 19.02.2008 г. е било проведено общо събрание на съдружниците Н.К. и А.С. М., на което е било взето решение за внасяне от съдружника Н.К. на сумата от 19 965 британски паунда, представляваща допълнителна парична вноска на основание чл. 134 от ТЗ. Съгласно т.3 от протокола, паричната вноска следвало да се възстанови от дружеството при поискване от съдружника.

На 20.02.2008 г., сумата от 19 965 британски паунда, наредена от ищеца, е постъпила по банковата сметка на дружеството. Същата, според изслушаната по делото икономическа експeртиза, е била осчетоводена по счетоводна сметка 494/2 „разчети за преведени суми за разходи по поръчение”. На 12.03.2008 г. с подадената, в изпълнение на задълженията си по чл. 6, ал.1, т.1 от Наредба №27 на БНБ за статистиката  на платежния баланс,  декларация – форма СПБ -1 № 2/826/04950/014, дружеството е декларирало сумата от 19 965 британски паунда като кредит от Н.К., и като вид и цел на кредита е отразило съответно „допълнителна парична вноска по чл.134 от ТЗ” и „оборотни средства”. В същата декларация е било посочено, че сумата е получена на 20.02.2008 г., а като дата на сключване на договора за финансов кредит е посочена датата 19.02.2008 г. /съвпадаща с датата на взетото решение от съдружниците за допълнителната парична вноска/. Във формуляра за нареждането на превода, като подробности за плащането е било отразено „заем”. Независимо от това, обаче като се вземе предвид, че преводът на сумата от съдружника К. е постъпил по сметка на дружеството непосредствено след вземане на решението за внасяне от същия на допълнителна парична вноска, както и предвид пълното съвпадане на размера на постъпилата сума /19 965 британски паунда/ със сумата, за която К. е бил задължен по решението на общото събрание от 19.02.2008 г. /19 965 британски паунда/, както и последвалите в кратък период след това осчетоводяване и деклариране на сумата като внесена от съдружника на основание допълнителна парична вноска по чл. 134 от ТЗ, намира за доказано по делото, че плащането е извършено от съдружника на основание взетото от съдружниците решение от 19.02.2008 г. за внасяне на допълнителна вноска.

Съгласно разпоредлбата на чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест при този фактически състав ищецът Н.К. следва да докаже факта на плащането на паричната сума от 19 965 бр.паунда, а  ответникът „Ен К.” ЕООД – основанието за получаването и за задържането на полученото. В случая, след като ищецът е доказал факта на плащането на сумата, ответникът от своя страна е доказал основанието за това –допълнителна  парична вноска по решение на общото събрание на съдружниците от 19.02.2008 г.

Следователно, искът за връщане на сумата като дадена без основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД /при първоначална липса на такова/ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При това положение подлежи на разглеждане евентуалния иск по чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на сумата от 19 965 бр.паунда на отпаднало основание – допълнителна парична вноски, която не подлежи на задържане поради прекратяване на членството на ищеца в дружеството.

Видно от извършените вписвания в търговския регистър, въз основа на взето от общото събрание на дружеството решение от 27.07.2009 г. Н.К. е бил изключен като съдружник, като това обстоятелство е било вписано на 28.09.2009 г. По предявен иск по чл.74 от ТЗ от Н.К., решението за изключването му като съдружник е било отменено с решение 43/11.02.2010 г. на ВОС по т.д. № 1009/2009 г., потвърдено с решение по в.т.д. № 211/2010 г. на Варненския апелативен съд в тази част, което не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 278/19.04.2012 г. по т.д. № 970/2011 г. на ВКС. Това обстоятелство е било вписано в търговския регистър на 10.05.2012 г. Впоследствие, с решение на общото събрание на съдружниците от 09.07.2012 г., е бил изключен другия съдружник – А. М., като ищецът е останал едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството. Вписването в търговския регистър е било направено на 25.10.2012 г. На същата дата е била вписана и промяната в наименованието на дружеството - „Ен К.” ЕООД. Понастоящем, видно от приложеното извлечение от търговския регистър, едноличен собственик на капитала и управител на „Ен К.” ЕООД е ищецът по делото- Н.К..

 При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД при отпадане на основанието – ищецът въвежда като твърдение и следва да доказва плащането /като е допустимо въвеждане на твърдения за основанието, към момента на получаване на сумата от ответника, както и за фактите  и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила/, а ответникът - следва да доказва основания за задържане на полученото.

В случая, ищецът е доказал плащането и основанието, на което то е било направено - внесена сума за допълнителна парична вноска по решение на общото събрание. Ответникът от своя страна е доказал правото да я задържи, поради липсата на прекратяване на членството на ищеца в дружеството. Затова искът по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Изложените, в хода на делото по същество пред настоящата инстанция съображения от процесуалния представител на ищеца, за дължимост на сумата по силата на взетото решение на съдружниците от 19.02.2008 г. в хипотезата на поискване от съдружника и възприемане на исковата молба като покана за плащането, не могат да бъдат обсъждани. Такива фактически твърдения не са били въведени като предмет на делото нито с исковата молба, нито по реда на изменение на иска. Те по същество съставляват съвсем ново основание на претенцията за заплащане на сумата от 19 965 бр.паунда, на което страната не се е позовала в съответните процесуални срокове по делото.

По изложените съображения,   като е достигнал до идентичен резултат, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт в обжалваната част от решението и в тази част то следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от спора, разноски не следва да се присъждат в полза на дружеството, защото адвокатско възнаграждение при първото разглеждане на делото във въззивната инстанция страната не е претендирала /в списъка по чл. 80 от ГПК са посочени само разноски за държавна такса по въззивната жалба на дружеството/, а при повторното разглеждане на делото адвокатското възнаграждение на особения представител на дружеството е платено от ищеца.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 729 от 01.06.2011 г. по гр.д. № 396/2010 г. на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА ЗА ОТХВЪРЛЯНЕ  на исковете на Н.К. против „Кей К.” ЕООД /с ново наименование „Ен К.” ЕООД/ за връщане на заплатената на 20.02.2008 г. сума от 19 965 британски паунда на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, евентуално на отпаднало основание – допълнителна парична вноска, която не подлежи на задържане поради прекратяване на членството на ищеца в дружеството – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: