Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

141

02.10. 2013 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на осемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маринела Дончева

                        Иван Лещев

                                                                                 Петя Петрова

                                        

Секретар: Ю.К.

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 7 по описа на съда за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Р.С.Я., Д.И.Д., И.И.И., И.Г.Д., Е.Г.И., А.Д.К., Р.Б.Т., К.Й.Т., П.С.В., Е.С.К., Ю.Н. Николови  И.Д.Т., подадена чрез адв. Митков, против решение № 414 от 06.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1763/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът им срещу “Варна –плод” АД, за предаване собствеността и владението на недвижим имот, представляващ 4000 кв.м.-част от имот пл.5097 /по КП от 1956г. /стар 324/ по плана на Западна промишлена зона, така както е очертана с червено-кафяв  цвят на комбинираната скица на стр. 130 от делото/, а по действаща КК на Западна промишлена зона на гр.Варна - 4000 кв.м. ид. части от имот с идентификатор 10135.3514.204, целият с площ 80601кв.м., на основание чл. 108 ЗС.

Въззивниците са настоявали, че обжалваното решение е неправилно – постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано, като са молили за отмяната му и за постановяване на друго, с което искът им да бъде уважен. Окръжният съд не обсъдил довода на ищците, че липсвало платено обезщетение, което означавало незавършен фактически състав на отчуждаването, а от там и липса на отчуждаване, т.е. хипотеза на чл. 2, ал.2 от ЗВСВОНИ. Предявеният иск бил основателен и доказан, като не се оспорвало от ответниците, че владеят имота.

Ответникът – „Варна Плод” АД, чрез адв. И.З. ***, е оспорил жалбата и е молил за потвърждаване на обжалваното решение заедно с присъждане на разноските за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена от лица, легитимирани да обжалват отхвърлителното решение на първата инстанция, като неизгодно за тях. Правото си на жалба те са упражнили в срок, а жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно,  но недопустимо, като произнесено по непредявен иск, поради следните съображения:

По реда на чл. 108 от ЗС, пред Варненския окръжен съд е бил предявен  от Р.С.Я., Д.И.Д., И.И.И., И.Г.Д., Е.Г.И., А.Д.К., Р.Б.Т., К.Й.Т., П.С.В., Е.С.К., Ю.Н. Н.  И.Д.Т. срещу „Варна плод” АД, осъдителен иск за предаване владението на недвижим имот, индивидуализиран с уточняващи молби от 24.04.2011 г. /на лист 80 от делото/ и от 07.02.2011 г. /на лист 101 от делото/ подадени във връзка с дадени от съда указания, а именно: 4 000 кв.м. в идеални части от поземлен имот с площ от 80 601 кв.м. с идентификатор № 10135.3514.204 по кадастралната карта на гр.Варна, Западна промишлена зона, одобрена със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г.

В исковата си молба, ищците са поддържали, че правото им на собственост е придобито по силата на договор за покупко – продажба по нотариален акт № 193, т. I, дело № 302/1951 г. на Варненски нотариус, сключен от Г. Я. Н., и наследствено правоприемство от същия.

С отговора на исковата молба, ответникът е оспорил соченото от ищците придобивно основание /договор за покупко-продажба и наследствено правоприемство/ с твърдения за отчуждаването на имота от наследодателите на ищците и последващото му отреждане за различни мероприятия през годините. След така направеното оспорване на иска от ответника, в съдебно заседание от 23.02.2011 г. процесуалният представител на ищците е посочил, че на база влязло в сила решение на ВОС по адм.д. № 597/1998 г., доверителите му били въведени формално във владение на имота от 4000 кв.м., но реално не упражнявали фактическа власт върху него, защото ответникът отказвал да им го предаде. Въз основа на това изявление, окръжният съд е посочил в доклада си, че правото на собственост ищците извеждат от договора да покупко-продажба на техния наследодател и от влязло в сила решение по адм.д. № 597/1998 г. по описа на ВОС.

С обжалваното решение и по съществото на спора, окръжният съд се е произнесъл „по оспорено от ответника право на реституция в полза на наследодателя на ищците”, като е извършил и косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решението по адм. дело № 579/1998 г. и е изследвал предпоставките за възстановяване правото на собственост на ищците по ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., след което като е установил липсата на такива е отхвърлил иска за собственост, индивидуализирайки претендираните 4 000 кв.м., като реална част от имота, съобразно комбинирана скица на вещото лице на л. 130 от делото и едновременно с това като идеална част от поземлен имот № 10135.3514.204, целия с площ 80601 кв.м. по действащ кадастрален план.

Предметът на иска се определя от изложените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум. При предявен иск за собственост съдът разполага с правомощието да се произнесе само по наведеното в исковата молба основание за придобиване на това право. Ищецът разполага с възможността да измени по предвидения в ГПК ред предявения иск, но ако не стори това, позоваването на друг придобивен способ като защита срещу направените от ответника оспорвания не би могло да доведе до промяна на основанието, на което се претендира да е била придобита собствеността по конкретното дело, дори доводите за осъществяването на този придобивен способ да са въведени в срока по чл.143, ал.2 от ГПК. Позоваването на друг придобивен способ, различен от посочения в исковата молба, не представлява допълване на същата по смисъла на чл.143, ал.2, а предявяване на нов иск, което е допустимо само по предвидения в ГПК ред чрез подаване на нова искова молба, доколкото по реда на чл.214 ГПК не е било извършено изменение на иска.

Както бе посочено по-горе, с исковата молба, уточнена по отношение на петитума с молби от 24.04.2011 г. /на лист 80 от делото/ и от 07.02.2011 г. /на лист 101 от делото/, на основание чл.108 от ЗС ищците са заявили за разглеждане осъдителен иск за собственост на 4000 кв.м. в идеални части от поземлен имот с площ от 80 601 кв.м. с идентификатор № 10135.3514.204 по кадастралната карта на гр.Варна, Западна промишлена зона, одобрена със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г., основан на твърдението за придобиване на имота по договор за продажба, сключен от наследодателя им Г. Я. Н. с нотариален акт № 193, т. I, дело № 302/1951 г. на Варненски нотариус и наследствено правоприемство. По този начин е бил очертан спорния предмет и именно по така предявеният иск е дължал произнасяне окръжния съд. Вместо това, обаче той е разгледал и изложил съображения, по позоваването на ищците на решение за реституция по адм.д. № 579/1998 г., осъществил е косвен съдебен контрол на това решение и подробно е изследвал предпоставките за възстановяване правото на собственост на ищците по ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., и като е установил липсата на такива е отхвърлил иска.

Доколкото реституцията не е била въведена от ищците като основание на иска за собственост, с произнасянето си по това основание окръжният съд е постановил решение по непредявен иск, което е недопустимо, тъй като той е бил длъжен да се произнесе само по надлежно въведения предмет на делото, като даде защита на субективното право в обема, в който е заявена. Освен това, окръжният съд е постановил недопустимо произнасяне в диспозитива на обжалваното решение, индивидуализирайки претенцията и като реална част от поземления имот по скицата към  заключението на вещото лице, при липсата на заявен от ищците петитум за осъждане за реална част от имота.

Произнасянето по иск, различен от предявения е обусловило недопустимост на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, поради което настоящият състав приема, че по реда на чл. 270, ал.3 от ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд за произнасяне по предявения иск.

По изложените по – горе съображения, Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 414 от 06.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1763/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА  делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: