Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

31

 

07.03. 2016 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на седемнадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                     

                        Юлия Бажлекова

                                            

Секретар: Ю.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 7 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по две въззивни жалби на М.Й.П., съответно срещу частта от решение № 73 от 19.01.2015 г., постановено по гр.д. № 3031/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са уважени, предявените срещу нея искове на С.Г.Д. и срещу определение № 3621/19.10.2015 г. за изменение на решението в частта на разноските, постановено по реда на чл. 248 от ГПК по същото дело, както следва:

- по въззивна жалба на М.Й.П., подадена чрез адв. А.Н., против решение № 73 от 19.01.2015 г., постановено по гр.д. № 3031/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които: - окръжният съд е прогласил нищожността на договор, сключен на 14.06.2013 г. с нот. акт № 108, том II, peг. № 7626, дело № 244 по описа за 2013 г. на ВН peг. № 572, чрез който М.Й.П. е прехвърлила от името на Вълкан Г.Д. на себе си недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Георги Раковски" № 80, ет. 5, ап. 18, представляващ жилище ид. 10135.1502.145.1.18, със застроена площ 59.75 кв.м, ведно с принадлежащото избено помещение № 18, както и 0.9649 %  ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, в което сградата е построена, срещу задължение за издръжка и гледане, тъй като приобретателката е знаела за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя е настъпила пет дни след сключване на договора, по иска, предявен от С.Г.Д. срещу М.Й.П., на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД; - ОБЯВИЛ е договора, сключен на 18.06.2013 г. с нот. акт № 114, том II, peг. № 7774, дело № 249 по описа за 2013 г. на ВН № 572, чрез който М.Й.П. е прехвърлила от името на Вълкан Г.Д. на себе си недвижими имоти, находящи се в землището на с. Изворско, община Аксаково, област Варна – ПИ № 019008 с площ от 6.199 дка в м-т "Тумбата", ПИ № 024015 с площ от 6.100 дка в м-т "Чортляна"; ПИ № 039016 с площ от 6.800 дка в м-т "Върбите"; ПИ № 044011 с площ от 7.009 дка в м-т "Въгленски път" и ПИ № 064005 с площ от 8.000 дка в м-т "Каваците" срещу платена цена, за недействителен, тъй като е уговорена цена, значително по-ниска от реалната стойност, защото пълномощникът е договарял със себе си във вреда на продавача и договорът не е потвърден, по иска, предявен от С.Г.Д. срещу М.Й.П., на основание чл. чл. 40 и 42, ал. 2 ЗЗД; - ОСЪДИЛ е М.Й.П. да върне на С.Г.Д. гореописаните недвижими имоти, получени от нея по нищожния и по недействителния договори, на основание чл. 34 ЗЗД; - ОСЪДИЛ е  М.Й.П. да заплати на С.Г.Д. сумата 5190,82 лв. – разноски по делото.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като е молила за отмяната му, отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото. Оплакванията са за това, че окръжният съд не обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, не посочил защо кредитира част от тях, а други – не и така достигнал до неправилни фактически изводи и до неправилни правни такива. Не се произнесъл по всички възражения на страната, както и не съобразил задължителната съдебна практика, постановена по спорните по делото въпроси. Окръжният съд не изследвал релевантни за спора обстоятелства, които освен това били доказани по делото със събраните доказателства като тези, че тя е полагала грижи за прехвърлителя през периода на цялото им съвместно съжителство и особено в последните години от живота му и алеаторният договор бил сключен и за минали грижи и издръжка; че продажната цена по договора за продажба е била по-ниска по причина, че е била заплатена предварително на самия продавач, както и че пълномощникът е имал право за безвъзмездно разпореждане с имота и затова нямало вреда за представлявания чрез продажбата на по-ниска цена. Посочила е, че  недопустимо бил приет от съда за съвместно разглеждане иска по чл. 40 ЗЗД, заявен в първото съдебно заседание. Изложила е и подробни съображения по съществото на спора и доводи за неоснователност на исковете.

С.Г.Д., чрез адв. П.С., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и е молил за оставянето й без уважение, за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на сторените по делото разноски. Искът по чл. 40 от ЗЗД бил присъединен по реда на чл. 213 от ГПК, поради което не било недопустимо разглеждането му. Изложил е подробни съображения по съществото на спора, в насока на основателността на исковете, с позоваване на практиката на ВКС.

-По частна въззивна жалба на М.Й.П., подадена чрез адв. А.Н., против определение 3621/19.10.2015 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решението в частта на разноските. Жалбоподателката е навела оплаквания, че окръжният съд неправилно отхвърлил молбата й по чл. 248 от ГПК като не съобразил финансовото й състояние (затрудненото й материално положение), както и липсата на голяма фактическа и правна сложност на делото. Молила е за отмяна на определението и намаляване на адвокатското възнаграждение до размера на минималното по наредбата.

С.Д., чрез адв. П.С., с подадения писмен отговор е оспорил частната жалба като неоснователна и е настоявал за потвърждаване на обжалваното определение.

И двете жалби са подадени в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в посочените части и на определението за разноските, като неизгодни за него, редовни са и допустими.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните са поддържали съответно жалбите и отговорите, като въззивницата е претендирала присъждане на разноските за настоящата инстанция по приложен списък. Представила е в срок и писмени бележки.

Предмет на първоинстанционното производство са били предявените от С.Г.Д. срещу М.Й.П. искове за унищожаване на упълномощителна сделка от 12.06.2013 г. от В. Г.Д. в полза на ответницата, поради неспособност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, поради прием на лекарства с опиатно действие, евентуално поради въвеждане в заблуждение, че предстои скъпо лечение на заболяването му по чл. 31, ал. 2 и чл. 29 вр. чл. 44 ЗЗД, евентуално за прогласяване нищожността на същото пълномощно, поради липса на подпис и тъй като не са присъствали свидетели по чл. 26, ал. 2 вр. чл. 44 ЗЗД; - за прогласяване на договор за прехвърляне на жилище срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 14.06.2013 г. с нот. акт № 108, том II, peг. № 7626, дело № 244 по описа за 2013 г. на ВН peг. № 572 за нищожен, тъй като ответницата е знаела за предстоящата смърт на прехвърлителя, по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, евентуално за недействителен, като сключен без представителна власт и непотвърден, по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и за връщане на имота, находящ се в гр. Варна, ул. "Георги Раковски" № 80, ет. 5, ап. 18 жилище ид. 10135.1502.145.1.18, по чл. 34 ЗЗД; - за прогласяване недействителността на договор за продажба на ниви, сключен на 18.06.2013 г. с нот. акт № 114, том II, peг. № 7774, дело № 249 по описа за 2013 г. на ВН № 572, като сключен без представителна власт, евентуално тъй като е уговорена цена, значително по-ниска от реалната стойност, защото пълномощникът е договарял със себе си във вреда на продавача и непотвърден по чл. чл. 40 и 42, ал. 2 ЗЗД, евентуално за унищожаване на същия договор, по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, евентуално поради крайна нужда, по чл. 33 ЗЗД и за връщане на имотите, находящи се в землището на с. Изворско, община Аксаково, област Варна ПИ № 019008 с площ от 6.199 дка в м-т "Тумбата", ПИ 024015 с площ от 6.100 дка в м-т "Чортляна"; ПИ № 039016 с площ от 6.800 дка в м-т "Върбите"; ПИ № 044011 с площ от 7.009 дка в м-т "Въгленски път"; ПИ № 064005 с площ от 8.000 дка в м-т "Каваците", по чл. 34 ЗЗД.

Ответницата е оспорила исковете.

С обжалваното решение, окръжният съд е отхвърлил всички искове за нищожност и унищожение на упълномощителната сделка, уважил е исковете за нищожност, поради липса на основание на договора за издръжка и гледане по чл. 26, ал.2 от ЗЗД и за недействителност по чл. 40 от ЗЗД на договора за продажба, поради споразумяване във вреда на представлявания, предвид сключването на договора при цена значително по-ниска от пазарната, както и исковете по чл.34 от ЗЗД за връщане на даденото по двете недействителни сделки, като не е разгледал останалите евентуални искове за недействителност на договора за издръжка и гледане и за унищожение на договора за продажба.

Решението на първата инстанция е обжалвано само от ответницата в уважаващата исковете на ищеца част.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част. Искът по чл. 40 от ЗЗД е предявен с писмена молба отделно от останалите искове и е присъединен за съвместно разглеждане по реда на чл.213 от ГПК с първоначално образуваното между същите страни дело, като на ответницата е връчен препис и даден едномесечен срок за отговор, изготвен е доклад с указания до страните и са събрани поисканите доказателства.

По правилността на решението в обжалваната му част и с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът прецени следното:

Ищецът С.Д. е брат и единствен наследник на В. Д. починал на 19.06.2013 г. - прехвърлител по двете оспорени сделки.

Не е било спорно между страните по делото, а и в тази насока са показанията на всички свидетели, че В. Д. и ответницата М.П. са имали дългогодишна връзка и въпреки, че не са били в брак, са живели на семейни начала от 2000 г. В края на месец март – началото на месец април 2013 г. В. Д. започнал да се оплаква от болки в кръста, което отдал на физическо натоварване. Според медицинската документация (амбулаторни листове, рецепти и епикризи) и заключението на вещите лица по назначената от съда съдебно-медицинска експертиза, първата рецепта за нестероидни противовъзпалителни средства и депо-стероид за лечението е  била изписана на 01.04.2013 г. След проведена на 12.04.2013 г. консултация с личния лекар, му е била поставена диагноза „увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб”, но от назначеното лечение той не се повлиял и болките не отшумели (амбулаторен лист на л. 124 от делото). На 15.04.2013 г. прехвърлителят отново отишъл на лекар с допълнителни оплаквания и в гръдната област, като при прегледа му е била поставена диагноза „междуребрена невропатия” и му е било назначено лечение (амбулаторен лист на л. 125 от делото). Болките продължили, поради което на 09.05.2013 г. В. Д. посетил специалист по белодробни заболявания с оплаквания от кашлица и храчки от около месец, температура до 38 градуса, общо неразположение, болки в хода на гръбначния стълб и поясната област, като след проведено рентгеново изследване, на 10.05.2013 г. му е била поставена диагноза „бактериална пневмония, неуточнена” и е бил насочен за хоспитализация за уточняване и лечение. На 14.05.2013 г. В. Д. е постъпил в Университетска болница „Света Марина” Варна, където пролежал до 22.05.2013 г. С оглед резултатите от проведените изследвания, включително и туморни маркери, ехоскопия на коремни органи и компютърна томография и предвид констатирания от съответните специалисти раков процес в храносмилателната система, му е била поставена окончателна диагноза „респираторни състояния, причинени от други уточнени външни агенти” и придружаващи заболявания „хипертонична болест трети стадий, умерена степен, сърдечна форма; чернодробни и костни метастази от неуточнена първична локализация” и болният е насочен към Специализираната болница за лечение на онкологични заболявания в кв. Аспарухово за установяване на първичното огнище, провеждане на други изследвания и назначаване на обезболяваща терапия. Заради силните болки, на 17.05.2013 г. към лечението е бил включен допълнителен обезболяващ препарат „оксикотин”. В онкоболницата, в отделението по онкологична гастроентерология, Вълкан Д. е бил приет на 29.05.2013 г. в увредено общо състояние и изписан от там - на 07.06.2013 г. с окончателна диагноза „вторично злокачествено новообразувание на черен дроб (множествени мета); множествени метастази в костите, аденокарцином с неизвестна първична локализация; активна стомашна язва; хроничен атрофичен и еритемо-ерозивен пангастрит и булбит; симптоматична анемия и тромбоцитопения”. По данни от анамнезата, оплакванията му датирали от месеци, засилили се напоследък и се изразявали в дифузни болки в костите, обща отпадналост, безапетитие, трудно изхождане по нужда, отслабване с 10 кг. При пролежаването му в МБАЛ „Св.Марина” били установени множество мета в кости и черен дроб. Назначеното лечение е само с обезболяващи аналгетици, като пациентът е бил насочен към онкологичен комитет за обсъждане с оглед по-нататъшно лечение. Според отбелязването в епикризата, екземпляр от нея е бил предаден лично на пациента, а според признанието на ответницата в открито съдебно заседание от 11.07.2014 г. – тя също е получила епикриза от лекуващия лекар.

Според заключението на вещите лица, раковото заболяване е диагностицирано в четвърти стадий с множествено засягане на черен дроб и кости и изразен болеви синдром. Прогнозата в този стадий е неблагоприятна, като проведеното лечение може да забави, но не и да спре развитието на заболяването, което завършва със смърт. Пациентът е минал на онкологична комисия, която му е назначила наблюдение и лечение в домашни условия с обезболяващи лекарства (изслушване на вещите лица по СМЕ в открито заседание). Медицинска практика е близките и болния да бъдат уведомени за диагнозата  и прогнозата й, но без визиране на евентуална преживяемост, която при засягане на черния дроб от метастичен процес е не повече от две години, а в конкретния случай, (според вещото лице К. в открито съдебно заседание от 10.10.2014 г.), прогнозата за преживяемост би била 2-3 месеца. Че състоянието на болния е било много тежко е посочил и лекуващият лекар – свидетелят Н…. В. Д. е бил в последен стадий на болестта, който е неоперативен. Пактиката била да се съобщи на болния диагнозата, като задължително заболяването и прогнозата за развитието й се обсъждали с близките му. Изразил е предположение, че тежката диагноза е била известна на болния още при установяване на напредналия стадий на заболяването в МБАЛ „Св.Марина” и насочването му към онкологичната болница за доуточняване на първичното огнище. Конкретен период на преживяемост не бил съобщаван, но в случая той можел да бъде от 4 месеца до една година.

От обсъдените медицински документи и заключението на вещите лица, става ясно, че заболяването е било тежко, нелечимо, в последен стадий и е протичало много бързо: от първите оплаквания за болки в гърба в края на месец  март – началото на април 2013 г., с рязко задълбочаваща се и неповлияваща се от лечението болкова симптоматика в средата на месец април 2013 г. и добавяне на  нови оплаквания от болки в гърдите; в началото на месец май 2013 г. - с оплаквания от кашлица и храчки от около месец, температура до 38 градуса, общо неразположение, болки в хода на гръбначния стълб и поясната област; при пролежаването в МБАЛ „Св. Марина” от средата на месец май 2013 г. със  засилване на болките, наложило включване на 17.05.2013 г на ново обезболяващо лекарство; в края на месец май 2013 г., при постъпване в онкоболницата, освен с болките, вече и с оплаквания от обща отпадналост, безапетитие, трудно изхождане по нужда и отслабване с 10 кг. За бързо влошаващото се състояние на болния, сочат и показанията на свидетелите Д. (когато влязъл в болницата „Св.Марина”, състоянието му рязко започнало да се влошава; след изписването му от онкоболницата бил с много силни болки; само три-четири дни можел сам да се обслужва; имал силни болки навсякъде и не давал да го пипнат, болял го кръста, гърба; вече не можел, а и не искал да говори), свидетелят Д. (след като го изписали от онкологията, казал че не се чувства добре, престанал да ходи на вилата; чували се по телефона, като В. му казал, че много го било и не може да говори), свидетелката Д. (налагало се да помага на М. при обгрижване на болния, стояла при него; като астролог облекчавала болките му с „биоенергия” за около час, когато той бил много зле; при посещението на нотариуса по повод съставяне на пълномощното, той се понадигнал (от леглото) и поставил отпечатък от пръста, защото ръката му треперела), свидетелят М. (имал големи болки и не давал да го пипнат), както и от изнесеното от самата ответница (в онкоболницата В. много се потял и го боляло; молел брат си да го обръща настрани и да го преоблича; след изписването му, болният ядял много малко, само банани, кремчета и бебешки пюрета; хранела го с лъжичка; къпела го; двете със свидетелката Д. го хванали под мишниците, за да го заведат на леглото в спалнята; видимо било как състоянието му от ден на ден се влошавало; накрая вече, когато го сложили в спалнята, два-три дни преди да почине (т.е. данните са за около 15-16.06.2013 г.), там лежал и не давал да го докоснат от болки).

Както бе посочено, болният е бил изписан от онкоболницата на 07.06.2013 г. и около тази дата той и ответницата са получили епикризата с посочената в нея диагноза за нелечимото онкологично заболяване в последен стадий. Състоянието на В. Д. към този момент е било тежко и то бързо и очевидно за всички е продължило да се влошава. Ответницата е била наясно с прогнозата за нелечимостта и смъртния му изход: след изписване на болния от онкоболницата споделила със свидетелката Д., че според лекуващия лекар нищо повече не трябва да се прави; след резултатите от онкологията, М. веднага научила „за  какво става въпрос” и „всички очаквали най-лошото” (свидетелят Д.); след като прочел епикризата, болният разбрал „че е до тук” (свидетелят М.). Болният нямал деца, а с единствения му роднина - брат му С.Д. (ищецът по делото) не поддържали много близки отношения. В периода след като станала ясна диагнозата му, пред свидетелите Д. и М., В. Д. споделил намеренията си да остави имотите си на жената, с която живее и която се грижи за него - М.П. (ответницата по делото).

На 12.06.2013 г., В. Д. упълномощил М.П. с правата да се разпореди чрез способ по своя преценка, включително да дари, замени, ипотекира, прехвърли срещу задължение за издръжка и гледане, продаде на когото намери за добре, при цена и условия, каквито тя договори, включително да договаря със себе си и с трети лица, които също представлява, жилището и нивите, с право да получи цената. Нотариалното удостоверяване на подписа е било извършено извън нотариалната кантора, в дома на болния, като той е поставил отпечатък от пръста си.

На 14.06.2013 г., с договор с нот. акт № 108, том II, peг. № 7626, дело № 244 по описа за 2013 г. на ВН peг. № 572, М.П., действаща като пълномощник на В. Д., в качеството му на прехвърлител и лично като приобретател, е подписала договор за прехвърляне на жилището на В. Д. *** на себе си, срещу задължението да му осигури лично или чрез трето лице гледане и издръжка до края на живота му, при запазено в полза на прехвърлителя пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху прехвърления имот.

        На 18.06.2013 г., с нот. акт № 114, том II, peг. № 7774, дело № 249 по описа за 2013 г. на ВН № 572, действаща като пълномощник на В. Д., в качеството му на продавач и лично за себе си като купувач, М.П. прехвърлила на себе си процесните ниви срещу обща цена в размер на 3048,40 лв., равна на данъчната оценка, изплатена изцяло и в брой преди сключването на договора.

Според заключението на вещите лица по назначената тричленна съдебно –техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и безпристрастно, дадено от специалисти в изследваната област и не е оспорено от страните по делото, пазарната оценка на нивите се равнява на сумата от 16 836 лв., т.е. около пет пъти и половина по-висока от продажната цена.

Прехвърлителят е починал на 19.06.2013 г., т.е. на петия ден, след сключването на договора за издръжка и гледане.

По иска по чл. 26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на имота (жилището в гр.Варна) срещу задължение за издръжка и гледане:

От текста на договора се установява, че жилището е прехвърлено от В. Д. срещу престиране на бъдещи грижи и издръжка, които ответницата се е задължила да му осигури до края на живота му. В същия липсва изявление на страните, че договорът е сключен и собствеността на имота е прехвърлена и срещу осигурени до подписването му грижи и издръжка, т.е. и за минали такива. Затова твърдението на ответницата, че договорът е сключен и за минали грижи и издръжка не се доказа по делото. Относителна симулативност на договора в частта на задължението на ответницата за даване на грижи и издръжка само занапред, вместо и за осигурени в миналото такива, както и евентуално за надаряване – отблагодаряване за положени грижи и заради близките отношения на страните по сделката, ответницата също не е доказала по делото. В този случай, фактическата установеност по делото, че ответницата в предхождащия сключването на договора период се е грижила за прехвърлителя, давала средства и плащала сметки и лечение, включително и предвид по-добрите й материални възможности, са без значение за спора. Затова и оплакванията във въззивната жалба за необсъждането от първата инстанция на доказателствата в тази връзка са неоснователни. Вярно е, както сочи въззивницата, че договорът за издръжка и гледане може да бъде сключен и за минали такива и именно към тази хипотеза е относима и цитираната от нея съдебна практика, но както бе посочено по –горе, настоящият казус е различен и той касае сключен договор за прехвърляне на имот срещу поето за в бъдеще задължение за издръжка и гледане.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва основание. Фактическите предпоставки за приложение на това основание за нищожност спрямо договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане са наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя. В настоящия казус, от обсъдените по-горе доказателства е установено, че прехвърлителят е страдал от много тежко и нелечимо онкологично заболяване в последен стадий с неизбежен летален изход, при бързо и видимо влошаване на състоянието му. Независимо, че лекарите не са посочили конкретен срок на преживяемост на болния, знанието на приобретателката за предстоящата му скорошна смърт е установено по делото от съвкупната преценка на доказателствата. Налице е било тежко и нелечимо онкологично заболяване на прехвърлителя с прогноза за неизбежен смъртен край в кратък период от време, при липса на всякакви възможности за лечение, при бързо и видимо ежедневно влошаване на състоянието му, като към датата на сключване на договора, която е само пет дни преди смъртта му, той е изпитвал изключително силни болки (не давал да го пипнат), бил е обездвижен (лежал е), трудно говорел от болка, а и не искал, не можел да се храни самостоятелно (ответницата го е хранела с пюрета с лъжичка), ръцете му треперели (при поставяне на отпечатък на пълномощното). Ответницата е най-близкия човек на прехвърлителя и е била неотлъчно до него в този период, поради което при знанието на заболяването му, категоричността за неблагоприятната прогноза и при видимото влошаване на състоянието му, тя е била наясно, че той гасне и съвсем скоро ще си отиде, което е станало само пет дни след това. Не е опора за извод в друга насока и обстоятелството, че в началото на месец май, т.е. преди постъпване на В. Д. в болниците и преди поставяне на диагнозата за раковото му заболяване и узнаване на тежкото заболяване, ответницата е търсила нетрадиционни методи за лечение на болките му в кръста.

С оглед посоченото по-горе, неоснователни са оплакванията на въззивницата за липсата на знание за предстоящата и близка смърт на прехвърлителя. Неоснователни са и оплакванията за несъобразяване от окръжния съд със задължителната съдебна практика, тъй като в цитираните от нея решения са разгледани казуси с различна от настоящата фактическа обстановка.

По делото са установени предпоставките за нищожност на договора за прехвърляне на недвижимия имот срещу издръжка и гледане, поради което искът по чл.26, ал.2 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

По иска по чл.40 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договора за продажба на нивите, поради споразумяване във вреда на представлявания:

Съгласно разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.

Хипотезата на чл.40 от ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания.

В случая, договорът за продажба е сключен от пълномощника на прехвърлителя – ответницата по делото (в рамките на предоставената й с пълномощното представителна власт, предвид отхвърляне на исковете за нищожност и унищожаване на упълномощителната сделка), която е действала и лично за себе си в качеството на купувач. Имотите пълномощничката продала на себе си за цена пет пъти и половина по-ниска от пазарната, което сочи на увреждане на представлявания. Възражението, че сделката не е увреждаща, защото предварително били платени и други суми на упълномощителя, е неоснователно. Собствеността на имотите е била прехвърлена срещу договорена цена от 3 084,40 лв., която е била платена изцяло и в брой на продавача преди изповядване на сделката, според удостовереното от нотариуса изявление на пълномощника, а относителна симулативност на договора за продажба в частта на договорената цена не е доказана по делото. В случаите на дадено съгласие за продажба от представителя и на себе си, без да са посочени от упълномощителя конкретните условия за това, „уговарянето”, т.е. определянето от пълномощника на цената на продаваните имоти в размер, който е пет пъти и половина по-нисък от пазарната му (действителната) цена, явно облагодетелства представителя – купувач и е явно неизгодна за представлявания от него продавач, т.е. такава сделка е с увреждащ последния характер. Обстоятелството, че едновременното предпочитане на собствения на представителя интерес и пренебрегване на този на представляваната страна е израз на волята на едно и също лице – представителя – купувач и на намерението му за увреждане на упълномощителя, което разпоредбата на чл.40 от ЗЗД запрещава. В таза насока е постановена и задължителна съдебна практика – решение № 934 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3657/2008 г., IV г.о., в което е разгледан аналогичен казус. В решение № 439/20.03.2012 г. по гр. дело № 23/2011 г. на I-во гр. отд. на ВКС е прието и следното: Когато на представителя е предоставена възможност да договори цената, той следва да осъществи представителната власт с грижата на добър стопанин, което ще рече при средна пазарна цена. Предоставената с пълномощното свобода на договаряне не следва да се тълкува като възможност представляваният да бъде ощетен, а като такава за гъвкаво и в негова полза преценяване на пазарната ситуация.

Неоснователно е оплакването на въззивницата, че липсва увреждане, предвид упълномощаването й за сключване и на договор за дарение, защото тя е избрала вида на договора и е сключила договор за продажба, към който намира приложение разпоредбата на чл.40 от ЗЗД. Без значение, с оглед изложеното по-горе за значително разминаване на уговорената с действителната цена на имотите и установеното обективно увреждане на интересите на представлявания, е обстоятелството дали уговорената престация е била полезна или не за упълномощителя, в каквато насока съща са били наведени оплаквания в жалбата.

По отношение на вида недействителност на такъв договор, е налице противоречива практика по чл. 290 от ГПК, според част от която договорът е абсолютно нищожен по чл.26, ал.1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, а според другата част – договорът е относително недействителен по отношение на представлявания. Затова към момента е образувано и висящо тълкувателно дело №5/2014 г. на  Гражданска и Търговска колегия на ВКС по този въпрос. Настоящият състав на въззивната инстанция споделя задължителната практика  в решение №21 от 24.03.2015 г. по гр.д. № 3529/14 г. IV г.о., решение  № 97 от 08.02.2013 г. по т.д. № 196/11 г. на I т.о., решение №23 от 03.04.2013 г. по т.д. № 993/11 г. на I т.о., според която видът на тази недействителност явно следва от материалноправната разпоредба на чл.40 от ЗЗД, която я установява  чрез изричното посочване в нея, че „…договорът не произвежда действие за представлявания”.

С оглед изложените съображения, налице са предпоставките на чл.40 от ЗЗД и договорът за продажба е недействителен, поради което той следва да бъде уважен.

С оглед уважаване на исковете за нищожност на договора за прехвърляне на жилището срещу издръжка и гледане и за недействителност на договора за продажба, основателни се явяват исковете по чл. 34 от ЗЗД за връщане на даденото по тях. Конкретни оплаквания във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в тази част, въззивницата не е навела.

По частната въззивна жалба срещу определение № 3621/19.10.2015 г., с което е оставена без уважение молбата на въззивницата за изменение на решението в частта на разноските:

Пред първоинстанционния съд, ищецът е представил списък на разноските и доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 4 800 лв. с ДДС по данъчна фактура, издадена от адвокатското дружество. Ответницата своевременно е заявила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и е настоявала за намаляването му. С решението си съдът е осъдил ответницата да плати на ищеца с оглед резултата от делото сумата от 4 330 лв.- част от адвокатското възнаграждение на другата страна. Молбата по чл. 248 от ГПК на ответницата за изменение на решението в частта на разноските досежно адвокатския хонорар на другата страна, съдът е оставил без уважение с обжалваното определение.

Делото е с предмет множество обективно съединени искове за нижощност, унижожаемост и недействителност на упълномощителна сделка, договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и договор за продажба, както и искове за връщане на даденото по недействителните договори, като по него са били извършени множество процесуални действия, събирани са писмени доказателства, изслушани са свидетели и заключения на вещи лица по две технически и една медицински експертизи. Делото е с правна и фактическа сложност, поради което не е налице хипотезата на чл. 78, ал.5 от ГПК, при която съдът може да намали поради прекомерност размера на дължимите от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение до минималния, според наредбата за адвокатските възнаграждения, размер преценен и съобразно резултата по делото. Т.е. с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, присъденият адвокатски хонорар от 4 330 лв. (при минимален такъв по наредбата от 3 355,92 лв. с ДДС) не е прекомерен. За дължимостта на разноските на другата страна е без значение финансовото състояние на насрещната страна и това, че същата е искала освобождаване от заплащане на държавната такса по делото, в каквато насока тя е навела оплаквания в жалбата си.

Предвид изложените съображения, решението на окръжния съд в обжалваната  му част, както и определението за разноските, са правилни и следва да бъдат потвърдени.

С оглед изхода от делото и предвид, че разноски за настоящата инстанция въззиваемият не е претендирал, такива не се присъждат.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 73 от 19.01.2015 г., постановено по гр.д. № 3031/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, в обжалваните му ЧАСТИ, с които: - окръжният съд е прогласил нищожността на договор, сключен на 14.06.2013 г. с нот. акт № 108, том II, peг. № 7626, дело № 244 по описа за 2013 г. на ВН peг. № 572, чрез който М.Й.П. е прехвърлила от името на В. Г.Д. на себе си недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Георги Раковски" № 80, ет. 5, ап. 18, представляващ жилище ид. 10135.1502.145.1.18, със застроена площ 59.75 кв.м, ведно с принадлежащото избено помещение № 18, както и 0.9649 %  ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, в което сградата е построена, срещу задължение за издръжка и гледане, тъй като приобретателката е знаела за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя е настъпила пет дни след сключване на договора, по иска, предявен от С.Г.Д. срещу М.Й.П., на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД; - ОБЯВИЛ е договора, сключен на 18.06.2013 г. с нот. акт № 114, том II, peг. № 7774, дело № 249 по описа за 2013 г. на ВН № 572, чрез който М.Й.П. е прехвърлила от името на В. Г.Д. на себе си недвижими имоти, находящи се в землището на с. Изворско, община Аксаково, област Варна – ПИ № 019008 с площ от 6.199 дка в м-т "Тумбата", ПИ № 024015 с площ от 6.100 дка в м-т "Чортляна"; ПИ № 039016 с площ от 6.800 дка в м-т "Върбите"; ПИ № 044011 с площ от 7.009 дка в м-т "Въгленски път" и ПИ № 064005 с площ от 8.000 дка в м-т "Каваците" срещу платена цена, за недействителен, тъй като е уговорена цена, значително по-ниска от реалната стойност, защото пълномощникът е договарял със себе си във вреда на продавача и договорът не е потвърден, по иска, предявен от С.Г.Д. срещу М.Й.П., на основание чл. чл. 40 и 42, ал. 2 ЗЗД; - ОСЪДИЛ е М.Й.П. да върне на С.Г.Д. гореописаните недвижими имоти, получени от нея по нищожния и по недействителния договори, на основание чл. 34 ЗЗД; - ОСЪДИЛ е  М.Й.П. да заплати на С.Г.Д. сумата 5190,82 лв. – разноски по делото.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3621/19.10.2015 г., с което е оставена без уважение молбата на М.Й.П. по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта на разноските.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: