ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

45

 

гр.Варна,…..01.2019 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на …… 01.2019 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен Славов

        ЧЛЕНОВЕ:Петя Петрова

                          Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова ч.гр.д. № 7 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 7/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл. 274 от ГПК и е образувано по частна жалба на К.Б.К., подадена чрез адв. А.А., против решение № 253 от 26.11.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 511/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане жалбата му рег.№ 5966/28.09.2018 г. и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят е настоявал, че решението в обжалваната му част е неправилно, като незаконосъобразно и необосновано, молил е за отмяната му и за разглеждане на основанията за незаконосъобразност, неразгледани от окръжния съд по чл.435, ал.2, т.3 и т.7 от ГПК, като съдът обяви извършената публична продан върху земеделска земя за недействителна, да върне собствеността, да намали размера на разноските, евентуално – да върне делото за разглеждане от друг състав на окръжния съд. Молил е и за спиране на изпълнението по изпълнителното дело на осн. чл. 438 от ГПК до произнасяне по жалбата.

Взискателят „Корн“ ЕООД, чрез адв. П.А., е подал писмен отговор, с който е оспорил частната жалба по съображения за правилността на обжалвания съдебен акт, като е молил за потвърждаването му и за присъждане на разноските.

Частната жалба е в срок, подадена е от надлежна страна и срещу подлежащата на обжалване част от решението на окръжния съд, имаща характер на определение, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело № 20118100400128 на ЧСИ  Николай Ников, рег.№ 810 и район на действие Окръжен съд Добрич,  образувано на 18.03.2011 год. по молба на взискателя “Корн“ЕООД и въз основа изпълнителен лист от 28.02.2011 год., издаден в производство по Глава тридесет и седма от ГПК срещу жалбоподателя  за сумата от 12 000 лв., дължима по запис на заповед, законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2011 год. до окончателното й изплащане, сумата от 240 лв.-държавна такса и сумата от 1 000 лв.адвокатско възнаграждение. В принудителното изпълнение е било присъединено и изпълнително дело №20158100400465 за събиране на вземане по изпълнителен лист от 04.11.2015 год., издаден въз основа на влезлите в сила съдебни решения от проведеното исково производство по чл.422, във връзка с чл. 415 от ГПК, в полза на същия взискател и срещу същия длъжник за сумата от 3 480 лв., сторени съдебно-деловодни разноски. На 27.06.2011 год. на длъжника, чрез неговия пълнолетен син, е връчена поканата за доброволно изпълнение (на л. 55 от изпълнителното дело), като по подадената лично молба от 29.06.2011 год., той е получил и копие от същата  (л.55 и 56). След направените  възражения срещу заповедта за изпълнение и на осн. чл.420 от ГПК заведеното от взискателя изпълнително дело е спряно, а след приключване на  гражданското дело – то отново е възобновено с постановление от 25.11.2015 год.(л.66), за което длъжникът е уведомен на 01.12.2015 год. На 01.12.2015 г., К.К. е уведомен и за присъединеното дело и за присъединено адвокатско възнаграждение от 1 500 лв., като на същата дата лично му е връчена и покана за доброволно изпълнение. Със запорно съобщение, връчено на работодателя “Пътнически превози“ЕООД на 20.07.2018 год., на основание чл. 450 ал.3,чл.507,чл.508, във връзка с чл.446 от ГПК, съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника до погасяване на задълженията му към взискателя в общ размер от 30 213,96 лв.(л.317) с указания удръжките да се правят ежемесечно и при спазване правилата на чл. 446 от ГПК, а сумите да се превеждат по сметка на ЧСИ. Работодателят е уведомил съдебния изпълнител, че считано от месец август 2018 год., 1/3 от заплатата на лицето ще се превежда по посочената от ЧСИ сметка и при спазване на чл.446 ал.1 и 2 от ГПК  (л.318). По изпълнителното дело е предприето принудително изпълнение срещу имот, представляващ 1/4 ид.ч. от лозе с площ от 0.556 дка, ПИ № 022041 в местността“Новите лозя“ в землището на с.Полковник Иваново и срещу 1/3 ид.ч. от нива с площ от 3.750 дка, ПИ № 029086 в землището на с.Добрин, общ.Крушари, като принудително изпълнение върху притежаван от длъжника имот в с.Житен няма по делото. В жалбата пред настоящата инстанция, длъжникът е уточнил, че е обжалвал изпълнението срещу имота в с. Добрин. За този имот по изпълнителното дело са извършени опис на недвижимо имущество, оценка за определяне пазарна стойност, насрочване  на публична продан, обявяване на публична продан, обявяване на публична продан за нестанала, насрочване на втора публична продан, обявяване на постъпили наддавателни предложения, обявяване на купувач, възлагане на недвижим имот и разпределение на постъпили суми.

Пред окръжния съд, настоящият жалбоподател е изложил, че не е получавал покана за доброволно изпълнение и изобщо не е бил уведомен за изпълнението; че незаконосъобразно бил осъден от взискателя; че незаконосъобразно била извършена публичната продан и била продадена земята му в с. Житен; че бил нарушен чл. 446 от ГПК във връзка със запора на трудовото му възнаграждение, както и че обжалва размера на разноските, който бил твърде висок и неотговарящ на действителния. Молил е да се обяви за незаконосъобразна публичната продан на земеделската му земя, съдът да постанови че е нарушен чл.446 от ГПК и насоченото изпълнение върху трудовото му възнаграждение е незаконосъобразно и да се отмени постановлението на съдебния изпълнител относно размера на разноските. С уточняващата молба от 14.10.18 г. във връзка с разпореждането на ЧСИ за оставяне без движение на жалбата и указанията за отстраняване на нередовностите в нея - уточняване на обжалваните действия и отстраняване на противоречията в обстоятелствената част на жалбата и отправените искания, длъжникът е посочил, че не е уведомен от ЧСИ за насрочване на описа и продажбата на земеделската му земя, че запорът бил наложен върху цялото му трудово възнаграждение в нарушение на чл.446 от ГПК и че разноските са твърде високи и иска намаляването им.

С действащия ГПК /2007г./, възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител е сведена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. Така, на основание чл. 435, ал. 2 от ГПК /в ред. ДВ, бр. 100 от 2010г./, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. С изменението на чл. 435, ал. 2 от ГПК /ДВ, бр. 86/2017г./, кръга на подлежащите на обжалване действия от длъжника е разширен, като наред с вече уредените такива, на обжалване подлежат и отказа на СИ да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице пазач, както и отказа на СИ да спре, да прекрати или приключи принудителното изпълнение.

Оплакванията за несеквестируемост, окръжният съд е разгледал по същество на осн. чл. 435, ал.2, т.2 ГПК, като е оставил без уважение жалбата на длъжника с окончателно решение, неподлежащо на въззивна проверка.

Оплакването за незаконосъобразност на публичната продан по съображения, че не е бил уведомен за изпълнението, не попада измежду визираните в разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК и подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, дори при положение, че се касае до проведената публична продан на имота в с.Добрин, съгласно посоченото в настоящата частна жалба (имот в с.Житен, както е сочил длъжника пред окръжния съд, не е бил предмет на изпълнението) и поради това жалбата пред окръжния съд в тази част е била недопустима и не е подлежала на разглеждане. Разпоредбата на чл. 435, ал.2, т. 3 от ГПК, на която се позовава жалбоподателя касае въвода във владение, какъвто акт на съдебния изпълнител не е посочен като предмет на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, включително и след указанията за поправяне на нередовностите. Оплакванията за незаконосъобразно осъждане от взискателя изобщо не могат да бъдат предмет на жалба срещу действия на съдебния изпълнител и в тази част, подадената такава пред окръжния съд също е била недопустима и не е подлежала на разглеждане. В частта, с която е твърдял, че обжалва разноските, предвид завишения им размер, длъжникът не е посочил обжалвания акт на ЧСИ, с който те са били определени, включително и след дадените му указания от ЧСИ за поправяне на частната жалба. Принципно допустимо е обжалването на постановлението за разноските, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК, но в случая длъжникът не е отстранил нередовността на жалбата си като посочи обжалвания акт за разноските на ЧСИ. Затова, като не е била отстранена в срока  нередовността на жалбата му, тя не е подлежала на разглеждане от окръжния съд. Освен това, дори в частната си жалба пред настоящата инстанция, жалбоподателят не е посочил кой конкретен акт на съдебния изпълнител по разноските, той обжалва. Независимо от това, следва да бъде посочено, че връчените на длъжника актове, с които са определени разноски, са ПДИ от 27.06.2011 г., ППИ от 01.12.2015 г. и ПДИ от 01.12.2015 г. и срещу същите жалбата му би била и просрочена и също неподлежаща на разглеждане.

В този смисъл като е оставил без разглеждане в посочените части жалбата на длъжника срещу действията на съдебния изпълнител, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните пороци и следва да бъде потвърден.

Ответникът е поискал присъждане на разноски за настоящото производство, но доказателства за извършването на такива не е представил с отговора си, поради което и такива не му се присъждат.

Предвид настоящото разрешаване на частната жалба, съдът не дължи произнасяне по искането по чл. 438 от ГПК, доколкото  възможността по чл. 438 от ГПК има само привременен характер - до произнасянето на съда.

Водим от горното, Варненският апелативен съд.

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 253 от 26.11.2018 г., постановено по в.гр.д. № 511/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд, В ЧАСТТА         (с характер на определение), с която е оставена без разглеждане жалбата на К.Б.К. с рег.№ 5966/28.09.2018 г. и е прекратено производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не може да се обжалва.

                                                                                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: