ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

120

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  22.02.2017 година                      в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 70/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Р.П.А. чрез процесуалния му представител адв. Л.Д.-М. *** срещу определение № 2891/01.12.2016 год по в.гр.д. № 2073/2016 год на ВОС, г.о., с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ 22536/03.10.2016 год срещу постановление за възлагане от 26.09.2016 год по изп.д. № 20137120400880 на ЧСИ И.С.. По съображения за незаконосъобразност на определението частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за постановяване на акт по същество.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:

Разпоредбата на чл. 435 от ГПК лимитира хипотезите, при които действията на съдебния изпълнител подлежат на обжалване. Постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника само в случаите, когато наддаването не е извършено надлежно, или имуществото е възложено не по най-високата предложена цена.

Жалбата срещу постановлението за възлагане не се позовава на някое от посочените основания, а на нередовно уведомяване за изпълнението. Съгласно чл. 435 ал.2 от ГПК ненадлежното уведомяване представлява процесуална предпоставка за правото на жалба само в случай на отнемане на вещ или отстраняване на длъжника от имот, каквото в случая не е налице. Принудителното отнемане на вещи е уредено в гл. 47 от ГПК като отделен изпълнителен способ за предаване на присъдената с решението вещ. В случая обаче се касае за провеждане на публична продан на имот за удовлетворяване на парично вземане на взискателя. Ето защо хипотезата на чл. 435 ал.2 предл.3 от ГПК е неприложима. Независимо от това, следва да се отбележи, че длъжникът е бил редовно уведомен за изпълнителните действия, като съобщенията са връчвани именно на посочения от него адрес в гр.П., ул.“Бр.Т.“ № 10, ет.6 ап.16.

Поради липса на оплаквания за наличието на визираните в чл. 435 ал.3 ГПК предпоставки, а и на доказателства за допуснати от съдебния изпълнител нарушения на цитираната разпоредба, жалбата се явява процесуално недопустима и правилно съдът е отказал да я разгледа.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2891/01.12.2016 год по в.гр.д. № 2073/2016 год на ВОС, г.о., с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ 22536/03.10.2016 год срещу постановление за възлагане от 26.09.2016 год по изп.д. № 20137120400880 на ЧСИ И. С..

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.