О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

126/02.03.2018

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 02. 03.2018г., в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№70/18г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена час - тна жалба от А. Ж.М. против определение №3195/08.12.2017г., постановено по в.гр.д.№2593/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от А.Ж.М. жалба вх.№24555/02.11. 2017г. срещу изпълнителни действия по изп.д №20138080400041 по описа на ЧСИ З.Д., представляващи налагане на възбрана и извършване на опис на недвижими имоти с идентификатори 10135.71.68.3.1, 10135.71.68.3.2, 10135.71.68.3. 3, 10135.71.68.3.4 и 10135.71.68.3.5, както и е оставено бе уважение искането й за спиране на изпълнителните действия, и е прекратено производството по делото.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.

Въззиваемите Ж.М.Ж. и Я.Й.Б., редовно уведо -мени, не са депозирали отговори по жалбата.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по в.гр.д.№2593/17г. по описа на ВОС е образувано по жалба вх.№24555/02.11.2017г./по описа на ЧСИ/, подадена от А. Ж.М. против действия на ЧСИ З. Д., рег.№808, с район на действие ОС-Варна, по изп.дело №20138080400041, представляващи насочване на изпълне -нието върху недвижими имоти с идентификатори 10135.71.68.3.1, 10135.71.68.3.2, 10135.71.68.3.3, 10135.71.68.3.4 и 10135.71.68.3.5 чрез налагане на възбрана върху същите и насрочване на опис за 07.11.2017г.В жалбата се твърди, че незаконосъоб- разно с посочените действия съдебният изпълнител е насочил принудителното из -пълнение върху горепосочените недвижим имоти, лична собственост на А.М.. Същата не е длъжник по представените по делото изпълнителни основания, въз основа на които се провежда изпълнителното производство, нито е обезпечавала с имуществото си задълженията на длъжника в това производство Ж.М.Ж..Използваната от ЧСИ процесуална фигура „обезпечителен гарант” не е предвидена в нормативен акт, като жалбоподателката не притежава процесуално качество, обосноваващо насочване на изпълнението върху притежаваните от нея недвижими имоти.В качеството си на трето за изп.производство лице обжалва насочване на изпълнението върху недвижимите й имоти чрез посочените действия на ЧСИ.Претендира и спиране на изпълнението при условията на чл.438 от ГПК.

Въззиваемите Ж.М.Ж. и Я.Й.Б., редовно уведо -мени, не са депозирали отговори по жалбата.

Цитираното изп.дело е образувано на 11.01.2013г. въз основа на изпълнителен лист от 18.12.2012г., издаден по ч.гр.д.№18480/12г. по описа на ВРС в заповедно производство, с който длъжникът Ж.М.Ж. е осъден да заплати на Я.Й.Б. посочените в листа суми.С молба от 11.02.2013г. взискателят е поискал в същото производство да бъде събрано и вземането му по представения изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№542/13г. по описа на ВРС, също в заповед -но производство, с който Ж.М.Ж. е осъден да заплати на Я.Й.Б. посочените в листа суми.ПДИ са връчени на длъжника, съответно на 28.01.2013г. по първия ИЛ и на 09.05.2013г. по втория.Присъединен по право взискател е държавата за публичните задължения на Ж.Ж., посочени в пред -ставеното удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК.

За удовлетворяване на вземанията си първоначалният взискател е насочил принудителното изпълнение върху притежаваните от длъжника три недвижими имота, с адм.адреси съответно: 1/ гр.Варна, ул.”Тодор Влайков”№78/придобито дворно място с договори, обективирани в н.а.№193/96г. и н.а.№199/08г., и съгласно к.н.а. №39/06г. за сграда, съставляващ ПИ №21, кв.185, а по КККР, одобрени 2006г. дворното място съставлява имот с идентификатор 10135.71.64, ведно с изградена в него сграда с идентификатор 10135.71.64.1/; 2/ гр.Варна, ул.”Тодор Влайков” №80 /придобито дворно място и сграда с договор, обективиран в н.а.№58/98г. и впослед- ствие делба и изкупуване при публична продан, съставляващ ПИ №22, кв.185, а по КККР, одобрени 2006г. дворното място съставлява имот с идентификатор 10135.71. 65, ведно с изградена в него сграда/; 3/ гр.Варна, ул.”Тодор Влайков”№82/придобит с договор, обективиран в н.а.№94/07г., съставляващ ПИ №23, кв.185, а по КККР, одобрени 2006г. дворното място съставлява имот с идентификатор 10135.71.68, ведно с изградени в него сгради с идентификатори 10135.71.68.1 и 10135.71.68.2/.

Възбрани върху трите горепосочени недвижими имота, ведно с описаните в титулите за собственост сгради в тях, са наложени на 25.01.2013г.

Присъединен по реда на чл.459, ал.2 от ГПК е ипотекарният кредитор „Банка Пиреос България”АД за изпълнението насочено към имот с идентификатор 10135.71.64 и сградата в него, върху който Ж. Ж. е учредил договорна ипотека.

Изп.производство е било спряно през 2013г. предвид подадените от Ж.Ж. в срок възражения против заповедите за изпълнение, по които са издадени двата цитирани ИЛ, т.к. и двете заповеди са били издадени въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК.След влизане в сила на решенията по чл.422 от ГПК, уважаващи изцяло исковете на взискателя, през 2017г. производството е възобновено, като взискателят е поискал в същото производство да бъдат събрани и вземанията му по представените изпълнителни листи, издадени му през 2017г. за присъдените му разноски в производствата по чл.422 от ГПК.С молбата си от 08.09.2017г., с която е искал да бъде възобновено производството, взискателят е поискал изпълнението да продължи върху недвижимите имоти с адм.адрес гр.Варна, ул.”Тодор Влайков” №78 и №82.

На 28.09.2017г. е наложена възбрана върху изградените 5 обекта в сграда 3 в имот с идентификатор 10135.71.68, съответно с идентификатори 10135.71.68.3.1, 10135.71.68.3.2, 10135.71.68.3.3, 10135.71.68.3.4 и 10135.71.68.3.5.Според препис -ката от СГКК-гр.Варна тези обекти са нанесени като самостоятелни такива с изменението на КККР въз основа на заповед на началника на СГКК-Варна от 19.09. 2013г./представена по делото/, издадена след издаването от гл.архитект на район „Одесос” при Община Варна по реда на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ в сила от 26.11.2012г., на удостоверение за търпимост №17/10.05.2013г. за строеж „Част от цех за хлебни, сладкарски изделия и кроасани, офисна и жилищна част в УПИ ІІІ-68, кв.185, 12 м.р., ул.”Тодор Влайков”№82”.Според удостоверението и констативния протокол от 06.05.2013г. в УПИ ІІІ-68 /по КККР имот с идентификатор 10135.71.68/ е изградена четириетажна сграда със смесено предназначение, като строителството й според представената от Ж.Ж. декларация с нотариално заверен подпис от 25.02.2013г. към молбата за издаване на удостоверение за търпимост, е извършено през 1999г.С цитираната заповед от 19.09.2013г. и са заличени от КК обектите 10135.71.68.1 и 10135.71.68.2.

С договор за дарение, обективиран в н.а.№199/03.12.2013г., Ж.М.Ж. е дарил на А. Ж.М. самостоятелните обекти с идентификатори 10135.71.68.3.1, 10135.71.68.3.2, 10135.71.68.3.3, 10135.71.68.3.4 и 10135.71.68.3.5 /без дворно място/.

С разпореждане от 12.10.2017г. ЧСИ е насрочил опис на недвижимите имоти, находящи се в гр.Варна, ул.”Т.Влайков”№82, за 07.11.2017г., за който А.Ж., с посочено качество в ППИ обезпечителен гарант, е уведомена на адреса лично на 26.10.2017г. 

Жалбоподателката твърди, че е трето за изпълнението лице и незаконосъоб -разно ЧСИ е насочил принудителното изпълнение върху собствените й недвижими имоти, без тя да отговоря за дълга на длъжника Ж.Ж..Въз основа на цитирания н.а.№199/13г. А.Ж. се легитимира като собственик на недвижими имоти, върху които СИ е насочил принудителното изпълнение с насрочване на опис на същите, съответно изпращане на ППИ.Видно от нормата на чл.435, ал.4 от ГПК трето лице може да обжалва действията на СИ, когато изпълнението за удовлетворяване на паричен дълг се насочва върху недвижими имоти, които са в негово владение към момента на възбраната, а жалбата не се уважава, когато се установи, че към момента на налагане на възбраната, вещта е била собственост на длъжника, а не съответно на третото лице.Така и в настоящия случай А.Ж. е била във владение на недвижимите имоти, за които е насрочен опис на 07.11.2017г., т.е. е насочено принудителното изпълнение върху тях, и заявява права върху тях, като твърди, че са били нейна, а не на длъжника собственост към момента на възб -раната, като поддържа, че тя няма качеството длъжник в изп.производство съглас -но представените по делото изпълнителни листи, нито е ипотекарен гарант.С оглед горното и следва да бъде прието, че подадената от нея в срок жалба, в качеството й на трето лице, обжалващо действия на СИ в хипотезата на чл.435, ал.4 от ГПК е допустима, а дали имотите, предмет на н.а.№199/13г. са били собственост на длъжника към датите на възбраните или не и съответно има ли право взискателят да се удовлетворява от тях поради нормата на чл.452, ал.2 от ГПК е въпрос по основателността на жалбата. 

По изложените съображения съдът приема, че неправилно с обжалваното опре - деление е прието, че подадената жалба против действия на съдебен изпълнител е била недопустима, съответно и направеното с нея искане за спиране по чл.438 от ГПК.Предвид горното същото следва да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №3195/08.12.2017г., постановено по в.гр.д.№2593/17г. по описа на ВОС, гр.о., и

ВРЪЩА делото на ОС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      ЧЛЕНОВЕ: