Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

65

гр.Варна, 30.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 02.04.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ИВАН ЛЕЩЕВ

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 71/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от „Елба” ЕООД гр.Елена срещу решение № 2589/09.12.2013 год по гр.д. № 1995/2011 год на Окръжен съд Варна, с което е отхвърлен предявения срещу „Енерго-Про Мрежи” АД гр.Варна иск с правно осн. чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата 64 534,05 лв, с която ответникът се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил от неполучени приходи през периода от 01.08.2009 – 30.06.2011 год, от собствния му трафопост № 3 и кабелно захранване 1 kV – първи етап, намиращи се в УПИ 3736 в кв. 550 по плана на гр.Велико Търново, ж.к. Колю Фичето, както и исковата претенция с правно осн. чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 6 121,34 лв върху претендираната главница за периода от 01.09.2009 год. до 19.09.2011 год – деня на завеждане на иска, и в осъдителната част за разноските в размер на 3600 лв. Въззивникът изразява несъгласие с мотивите на съда по тълкуването и прилагането на разпоредбите на Закона за енергетиката относно придобиването на правото на собственост върху енергийни обекти. Поддържайки твърдението си, изложено в исковата молба, че е собственик на процесния имот, въззивникът се позовава на неизпълнение от страна на ответника на нормативно установеното задължение за изкупуването му, от което черпи своето основание претенцията за неоснователно обогатяване. Моли постановеното решение да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което предявените искове бъдат изцяло уважени, с присъждне на съдебните разноски.

В постъпилия писмен отговор ответникът по жалбата „Енерго-Про Мрежи” АД изразява становище за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът съобрази следното:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 59 от ЗЗД.

За да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е собственик на имота поради правната несъвместимост лице без лицензия за производство, пренос, разпределение и търговия с ел.енергия, да притежава обекти от енергийната инфраструктура. Тълкуването, което съдът е дал на разпоредбите на чл. 40 ал.1 т.2 от Закона за енергетиката и § 4 ал.11 от преходните и заключителни разпоредби към него, е неправилно.

Цитираните разпоредби не са приложими към разглеждания казус, защото чл. 40 ал.1 т.2 от ЗЕ урежда условията, на които трябва да отговаря лицензиантът за упражняване на дейсностите, свързани с производството, преноса и разпределението на ел.енергия, какъвто ищецът безспорно не е. Това обаче не го лишава от правната възможност да притежава енергийни обекти по смисъла на закона. Тъкмо напротив, тези отношения са уредени с разпоредбата на чл. 117 от ЗЕ, чиято ал.1 т.1 изрично предвижда ред за присъединяване към електропреносната мрежа на клиенти, които имат изградени електрически уредби в границите на имотите си. Такава ел.уредба представлява и процесният трафопост. Същият е изграден от праводателя на ищеца въз основа договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя, сключен на 16.05.2003 год с Община В.Търново (л.186). Суперфициарното право включва в себе си правото на титуляра да построи сграда в чуждия имот и да стане собственик на построеното. По делото е безспорно, че учреденото в полза на праводателя на ищеца право на строеж е реализирано при спазване на всички технически изисквания, и строежът е приет и въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № 028/18.06.2004 год за трафопоста (л.179) и Разрешение за ползване № 035/13.08.2004 год за кабелното захранване (л.118), издадени от Дирекция за национален строетелен контрол- РДНСК В.Търново.

За изграждане на оборудването и кабелното захранване на новоизградения трафопост е издадено Разрешително №183/08.06.2000 на „Електроразпределение Горна Оряховица” ЕАД (л.170), чийто правоприемник е ответното дружество. Цитираното разрешително е съгласувано на 18.09.2003 год и срокът му на действие е удължен, считано от същата дата. От съдържанието на цитираното разрешително се установява, че „Електроразпределение Горна Оряховица” ЕАД е възложило на праводателя на ищеца за собствена сметка да проектира и изгради трафопост и необходимото оборудване и кабелно захранване към него.

На 03.05.2004 год между страните е сключен договор за присъединяване на новоизградения трафопост към електроразпределителната мрежа (л.182), съгласно чл. 7 от който разходите по проектирането и изграждането на обекта са за сметка на потребителя. На 21.05.2004 год е сключен договор между страните за присъединяване към електропреносната мрежа на „Жилищна група Роуд-2” (л.146), за чиито нужди е изграден процесният трафопост. В чл. 2 от договора е предвидено, че монтажът на съоръженията и полагането на подземните кабели ще бъде извършено от потребителя и за негова сметка.

След изграждането на трафопоста и по искане на изпълнителя „Ником-97” АД, отправено до ответника с писмо № 01-56/03.12.2004 год (л.96), е сложено начало на процедура по изкупуването му по реда на §4 от ЗЕ. От разменената кореспонденция между страните (л.98-102) във връзка с определянето на лицензиран оценител става ясно, че до споразумение относно цената, по която да стане изкупуването, не се е стигнало. Ето защо, цената за ползване на съоръжението, дължима от енергийното дружество на собственика на трафопоста, е определена от ДКЕВР на осн. чл. 117 ал.8, предл. последно въз основа на действащата методика. С писмо № Е-12-00-356/26.10.2006 год на ДКЕВР (л.107) е указано на ответното дружество, че дължи на собственика цена за ползването на трафопоста за нуждите на преноса и разпределението на ел.енергия към други потребители, в размер на 2831 лв. на месец.

Разпоредбата на §4, ал.11 от ПЗР към ЗЕ е неприложима в случая. Процесният трафопост не е придобит в резултат от приватизационна сделка, а е новоизграден въз основа на отстъпено право на строеж върху общинска земя и оборудван със средства на изпълнителя по възлагане от енергийното предприятие. Ето защо и приложеното към писмените бележки на ответника решение № 98/16.07.2010 год по гр.д. № 85/2010 на Апелативен съд Варна няма значението на съдебна практика, относима към настоящия спор.

От тези доказателства по безспорен начин се установява, че ищецът е собственик на процесния трафопост. Той го е придобил по силата на валидна правна сделка – покупко-продажба, сключена под формата на нот.акт № 1263, том VII, рег.№ 10299, дело № 1234/2007 год на нотариус Дешка Рачевец с район на действие Районен съд Велико Търново.

Безспорно е също, че през него е осъществяван пренос и разпределение на ел.енергия за снабдяване на множество потребители. Ползването на имота от ответното дружество за неговата търговска дейност, е без правно основание поради липсата на договор със собственика. В резултат от това ответникът се е обогатил за негова сметка, спестявайки цената за достъп до съоръжението, а ищецът се е обеднил, лишавайки се от ползите, които би могъл да получи.

Размерът на обедняването следва да бъде определен по правилото на чл. 117 ал.8 от ЗЕ. Законодателят е предвидил в случаите, когато между собственика на енергийното съоръжение и оператора на електропреносната мрежа няма постигнато съгласие, ползването на съоръжението да става по цена, определена от ДКЕВР въз основа действащата методика. Такова предписание до ответното дружество има издадено с писмо  № Е-12-00-356/26.10.2006 год на ДКЕВР, съгласно което е определена цена за ползването на трафопоста в размер на 2831 лв на месец до сключване на договор между страните. За процесния период от 01.08.2009 до 30.06.2011 год. обезщетението е в размер на 65 113 лв съгласно заключението на СТЕ на л.385-388 от делото. Искът следва да бъде уважен до по-малкия предявен размер от 64 534 лв.

По отношение претенцията за мораторни лихви съдът намира следното:

Предметът на иска е за обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на ползите, от които ищецът се е лишил в резултат от ползването на имота без правно основание. Не се касае за периодични плащания, а за обезщетение в общ размер за определен период, през който е продължино неоснователното ползване. Вземането за обезщетение е такова без уговорен срок и на осн. чл. 84 ал.2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава с поканата. Такава е връчена на ответника на 11.02.2008 год (л.112). Претендираните мораторни лихви обхващат по-кратък период – от 01.09.2009 до 30.06.2011 год, и са определени въз основа изчислителната система на „ЕПИ on line” в размер на 6121,34 лв. В този размер искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, в полза на въззивника следва да се присъдят разноски за двете инстанции, както следва: 7151 лв за първоинстанционното производство и 4312 лв пред въззивния съд, или общо 11463 лв, съгласно представените списъци.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 2589/09.12.2013 год по гр.д. № 1995/2011 год на Окръжен съд Варна и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОСЪЖДА „Енерго Про Мрежи” АД с ЕИК 104518621 и адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” № 258 Тауърс-Е, да заплати на „Елба” ЕООД с ЕИК 814190966 с адрес на управление гр.Елена, обл.В.Търново, ул. ”Крайбрежна” № 5, на осн. чл. 59 от ЗЗД сумата 64 534 лв, с която се е обеднил от неполучени приходи през периода от 01.08.2009 – 30.06.2011 год, от собствения му трафопост № 3 и кабелно захранване 1 kV – първи етап, намиращи се в УПИ 3736 в кв. 550 по плана на гр.Велико Търново, ж.к. Колю Фичето, както и обезщетение за забавено плащане на горната сума на осн. чл. 86 от ЗЗД в размер на 6121,34 лв за периода 01.08.2009 – 30.06.2011 год, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждането на иска 19.09.2011 до окончателното й изплащане, и разноски за двете инстанции в размер на 11463 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)