ОПРЕДЕЛЕНИЕ 129

гр. Варна, 23.02.2017г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 71/17г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба /именувана „възражение”/ вх. № 34979/19.12.16г., подадена от П.И.Г. *** срещу разпореждане10284/13.12.2016г. по в.гр.д. 1651/2016г. на Окръжен съд-Варна, с което е върнато подаденото от частния жалбоподател възражение с вх. № 30490/03.11.16г. (по същността си частна жалба) против определение № 2584/27.10.16г., постановено по в.гр.д. № 1651/16г. В частната жалба е изложено, че се възразява срещу разпореждането, защото е невярно и незаконосъобразно. Невярно е приетото от съда, че в рамките на установения 1-седмичен срок, изтекъл според ВОС на 09.12.16г., не са били изпълнени дадените с разпореждане № 2578/01.12.16г. указания. В тази връзка са представени доказателства, че в дадения от съда срок още на 06.12.16г. са изпратени необходимите книжа, което е удостоверено и от пощенското клеймо и от подписаната от съдебен служител на 07.12.16г. обратна разписка за получената пратка. Претендира се настоящия съд да се произнесе по същество, тъй като действията на ЧСИ са извършени в нарушение на законите, тъй като се извършват с нищожни документи и нищожни съдебни актове, оспорени от жалбоподателя в настоящото производство и подробно описани и приложени в преписките по в. гр.д. № 1651/16г. на ВОС.

В предвидения срок не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – взискателя по изпълнителното дело.

Частната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВОС по в.гр.д. № 1651/16г. е било образувано по документ, именуван „възражение” с вх. № 3336/19.04.16г. на ЧСИ Н. Д.., подаден от П.Г. по изп.д. № 20158070401816 по описа на посочения ЧСИ. Прието е от ВОС, че макар и този документ да е подаден от длъжника по изпълнителното производство и в срока за обжалване на издаденото по посоченото изпълнително дело Постановление за възлагане на недвижим имот, то не е налице жалба против действията на СИ по см. чл. 436, ал. 3 от ГПК и производството по делото е било прекратено с определение № 2067/23.08.16г. Това определение е потвърдено с определение № 688/04.11.16г. по в.ч.гр.д. № 559/16г. на ВАпС, което е окончателно.

Междувременно въз основа на подадена молба от насрещната страна по в.гр.д. № 1651/16г. на ВОС за допълване на горното прекратително определение, ВОС с определение № 2584/27.10.16г. на осн. чл. 248 от ГПК е допълнил прекратителното определение по делото, осъждайки П.И.Г. да заплати на насрещната страна М.В.Д. сумата от 200лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по делото, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК. В срока за обжалване на това определение Г. е депозирал „възражение” вх. № 30490/03.11.16г., считайки че това определение и всички актове по това дело са противоконституционни, незаконни и нищожни. ВОС е квалифицирал възражението като частна жалба и с разпореждане № 9186/08.11.16г. го е оставил без движение, давайки указания на жалбоподателя да представи препис от жалбата за насрещната страна, както и доказателства за заплатена ДТ по сметка на ВАпС в размер на 15лв. В дадения срок Г. е депозирал „отговор” вх. № 31412/14.11.16г., в който е посочил, че прилага исканите копия и платежно нареждане за преведена по сметка на ВАпС ДТ от 15лв. с посочване в него № на делото на ВОС.

С разпореждане № 9455/17.11.16г. съдът е приел, че са били изпълнени дадените на жалбоподателя указания и е разпоредил връчване на препис от ЧЖ на насрещната страна. С ново разпореждане № 9878/01.12.16г. съдът е отменил горното си разпореждане и отново е оставил без движение частната жалба с вх. № 30490/03.11.16г., подадена от Г. против определение № 2584/27.10.16г., указвайки на жалбоподателя в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена ДТ в размер на 15 лв. по сметка на ВАпС, като в основанието за банков превод следва да индивидуализира настоящото производство и обжалвания съдебен акт, по начин, който не би позволил същото да бъде използвано като доказателство за заплатена ДТ по друга жалба. За да произнесе този си акт ВОС е съобразил, че представеното платежно нареждане г „отговор” от 14.11.16г. е идентично с приложеното копие на доказателството за заплатена ДТ към възражение с вх. № 24055/02.09.16г. (по същността си частна жалба) срещу определение № 2067/23.08.16г. по същото дело, тъй като съществува пълно съвпадение между уникалните индивидуални номера на двата документа и датата и часа на извършеното плащане, като не е индивидуализиран обжалвания съдебен акт, а единствено делото, по което същият е постановен. Доколкото представената вносна бележка с № 80820Д-АА-0526 от 26.09.16г. не удостоверява извършването на заплащане на дължимата ДТ по възражението от 03.11.16г., то и са дадени указанията в посочения смисъл. 

В дадения от съда срок с възражение вх. № 33745/07.12.16г. П. Г. е изложил, че по делото са постановени множество съдебни актове, вкл. и този по чл. 248 от ГПК, които наред с решенията по гр.д. № 363/08г. на ВОС и по гр.д. № 2022/07г. на ВРС са съответно преграждащи по-нататъшното развитие на делото и нищожни. В изпълнение на разпореждане на ВОС по настоящото дело от 08.09.16г., Г. е внесъл сумата от 15лв. по възражението си от 26.09.16г. При тези обстоятелства счита, че не дължи повторно плащане на ДТ от 15лв. по сметка на ВАпС по този процес, защото ВОС няма право да изисква повторно внасяне на тази ДТ. Към това възражение е представено отново копие на платежното нареждане с № 80820Д-АА-0526 от 26.09.16г.

С обжалваното разпореждане № 10284/13.12.16г. съдът е върнал частната жалба от 03.11.16г. против определение № 2584/27.10.16г., с което е допълнено прекратителното определение по делото в частта му за разноските.

Това разпореждане е законосъборазно, тъй като частният жалбоподател не е изпълнил дадените му указания да внесе ДТ от 15лв. по сметка на ВАпС във връзка с предприетото обжалване на самостоятелно обжалваемия и отделен съдебен акт, какъвто е определението по чл. 248 от ГПК, постановено на 27.10.16г. Внесената преди това от жалбоподателя Г. ДТ от 15лв. по сметка на ВАпС с вносна бележка с № 80820Д-АА-0526 от 26.09.16г. е по подадената му частна жалба с вх. № 24055/02.09.16г. против определение № 2067/23.08.16г. на ВОС, която както вече се посочи, е била разгледана от ВАпС по в.ч.гр.д. № 559/16г. Както е приел и ВОС, за всяко обжалване на самостоятелен съдебен акт се дължи отделна ДТ, каквато жалбоподателят не е внесъл и поради наличието на хипотезата на чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК съдът законосъобразно е върнал частната жалба от 03.11.16г. Разпореждането следва да се потвърди.

Настоящото определение е окончателно по арг. от т. 2 на ТР № 3/12.07.05г. по т.д. № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане10284/13.12.2016г. по в.гр.д. 1651/2016г. на Окръжен съд-Варна, с което е върнато подаденото от частния жалбоподател възражение с вх. № 30490/03.11.16г. (по същността си частна жалба) против определение № 2584/27.10.16г., постановено по същото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: