Р Е Ш Е Н И Е

37

гр.Варна, 27 .03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: М С

                                                         ЧЛЕНОВЕ: П П

                                                                                   М.М.

при участието на секретаря Ю. К, като разгледа докладваното от съдия М.М. в.гр.д.№71/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по въззивна жалба, подадена от В.П.Б. и М.Д.Б., двамата чрез процесуалните им представители адв.К.М. и адв.Д.Ф, против решение № 1742/20.11.2017г., постановено по гр.д.№835/16г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прогласена нищожността на договор за продажба с н.а.№ХХ, том Х, peг. №ХХХХ, дело №ХХХ/ХХ г. на нотариус Д.В, вписана в Регистъра на НК под №ХХХ, вписан на 20.10.2014г. с вх.peг.№ХХХХХ, том X, пор. № ХХ на СВ - Варна, чрез който М.Л.А. е прехвърлила на В.П.Б. по време на брака му с М.Д.Б. недвижим имот, и по настоящем представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор на обекта 10135.2560. 400.1.70 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-92 от 14.10.2008г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в гр.Варна, община Варна, област Варна, ул."В Д"№ХХ, вх."Х", ет.Х, ап.№ХХ, със застроена площ 98, 36 кв.м., с принадлежащите изба №Х с площ 8, 44 кв.м., таванска стая №Х с площ 4, 20 кв.м. и 1, 4410% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - самостоятелен обект 10135.2560.400.1.69, под обекта - самостоятелен обект 10135.2560.400.1.56 и над обекта - няма, тъй като е привиден, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и на прикрития с него договор за прехвърляне на имота за предварително уговорено удовлетворение на ответника по договор за заем от 30.06.2014 г., на основание чл.152 ЗЗД, по иска, предявен от М.Л.А. срещу В.П.Б. и М.Д.Б., както и последните осъдени да заплатят на М.Л.А. сумата 5 751, 82 лв. разноски, от които: 4 000 лв. платено възнаграждение на адвокат, 150 лв. платено възнаграждение на вещо лице, 33 лв. платен депозит за призоваване на свидетел и 1 568, 82 лв. платени такси.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

Въззиваемата М.Л.А. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. Б.Ж. и в хода на производството поддържа становище за неоснователност на същата и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищцата М.Л.А. излага, че на 20.10. 2014г. между нея и ответника В.П.Б., към посочената дата и понас -тоящем в брак с ответницата М.Д.Б., е сключен договор, обективиран в н.а.№ХХ/ХХг. на нотариус, вписан в регистъра на НК под №480, за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор 10135.2560.400.1.70.Три месеца по-рано между ищцата и ответника е сключен договор за заем, по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 80 000лв., предназначена да послужи на ищцата да заплати същото жилище, която тя се задължила да върне в срок до края на 2014г.В договора са посочени и други големи суми, като заети през 2012г., обстоятелство, спорно между страните.Цитираният договор за покупко-продажба е нищожен като привиден.Посочената в същия продажна цена не е била изплащана, нито е било предавано владението на ответника от ищцата, която е продължила да го обитава необезпокоявано до м.08.2015г., когато владението й е било отнето от ответника по скрит начин, като за защита на владението си същата е предявила съответния иск.Привидният договор за покупко-продажба прикрива нищожен договор, сключен при заобикаляне забраната на чл.152 от ЗЗД за предварително уговаряне начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. По силата на цитирания договор за заем от 30.06.2014г. ищцата е следвало да върне заетата сума в срок до 31.12.2014г., като е била предвидена и възможност за удължаване на този срок с една година при посочените в договора обстоятелства, вкл. финансовата й затрудненост.Посочено е в т.6 от договора за заем, че страните са постигнали съгласие заемополучателят да учреди за обезпечение на дълга в полза на заемодателя договорна ипотека върху същия недвижим имот.В т.9 от договора, обаче е предвидено обезпечението да бъде постигнато направо чрез прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот в погашение на част от дълга.Със сключения от страните преди настъпване падежа на задължението по договора за заем договор, обективиран в н.а.№ХХ/ХХг., се е целяло заобикаляне забраната на чл.152 от ЗЗД, а именно уговорил се е начин за удовлетворяване на ответника по договора за заем, различен от предвидения в закона, т.е. не чрез учредяване на ипотека, а чрез прехвърляне на собствеността, като ответникът ще остане собственик на имота в случай, че ищцата не успее да му върне заетата сума и с уговорката, че собствеността ще й бъде върната в случай, че успее да върне заетата й сума.Това съглашение е противно на разпоредбата на чл.152 от ЗЗД и води до нищожност на прикрития договор.Претендира се да бъде прогласена нищожността на договора, обективиран в н.а.№ХХ/ХХг., като привиден, прикриващ недействителен на осн. чл.152 от ЗЗД договор.  

Ответниците В.П.Б. и М.Д.Б. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорват предявения иск и молят да бъде отхвърлен.Твърдят, че на 30.06.2014г. между ищцата и ответника е сключен договор, с който страните са потвърдили съществуващото между тях заемно правоотношение, по силата на което В.Б. е предоставил в заем на М.А. сумата от 267 546лв., като предаване на сумата е осъществено както следва: 187 546лв. в брой на части през 2012г. и 80 000лв. чрез банков превод на 30.06.2014г. за погасяване дълга на ищцата към Н Л К.Договорът съставлява признание на ищцата за получената от нея в заем сума от 267 546лв., вкл. за получената в брой сума.В т.9 от договора страните не са уговаряли обезпечаване на вземането на ответника чрез прехвърляне на собствеността върху имота. Начинът на обезпечение е уговорен в т.6, а именно чрез учредяване на ипотека. Несключването на такъв договор не променя характера на постигнатото в т.9 съгла- сие за начина на връщане на заема и за съгласието на кредитора да получи друго вместо дължимото.Постигната уговорка между страните е действителна, кореспондираща с разпоредбата на чл.65, ал.2 от ЗЗД, като законът не поставя изискване за момента, в който същата може да бъде сключена, като може да бъде уговорена и в момента на сключване на заемния договор или по-късно.Действителната воля на страните, видна от самия договор, е плащането на дълга да стане по следния начин: 35 000 евро по курс 1, 95лв. или 146 250лв./допусната е очевидна фактическа грешка при посочване на сумата в евро, като същата е 75 000 евро, равняващи се на сумата от 146 250лв. при курс 1, 95лв. за евро/ да бъдат върнати чрез прехвърляне на собствеността върху имота на заемодателя или на лице или дружество, посочено от него, а останалата сума в сроковете и условията, посочени в договора.Договорът, обективиран в н.а.№ХХ/ХХг., не е привиден, а обективира съвпадащата воля на двете страни.Макар и при уговорката по т.9 от договора за заем, през м.10.2014г. ищцата е имала спешна нужда от пари, за да погаси свои дългове към трети лица, вкл. е било образувано изп.д. и наложени възбрани, предвид което и с оглед близките към този момент отношения между страните /доказателство за тези им отношения е и обстоятелството, че през 2012г. ищцата е обезпечила чрез свой недвижим имот получен от ответника банков кредит/, е бил сключен процесният договор за покупко-продажба, по който й е била изплатена преди сключване на договора напълно и в брой договорената продажна цена, а непосредствено след сделката ищцата е предала на ответника владението върху имота чрез предоставяне на ключ от входната врата, след който момент за жилището се е грижил единствено ответникът, който го е посещавал редовно и е осигурявал неговото почистване и поддържане, като това владение е осъществявано от В.Б. до 16. 10.2015г., когато имотът е продаден от него на трети лица.Действително в началото на лялото на 2015г. В.Б. установил, че ищцата е влизала в имота без негово съгласие, като тогава узнал, че тя си е запазила ключ от жилището, но по нейни обяснения само, за да си вземе вещи, останали след продажбата.Твърдят, че договорът за покупко-продажба няма връзка с договора за заем, особено предвид факта, че е сключен преди настъпване падежа по договора за заем-31.12.2014г.В условие на евентуалност, ако бъде прието, че процесната сделка е привидна, то твърдят, че прикритата сделка е позволена от закона-чл.65 от ЗЗД като с прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот ищцата е погасила част от дълга си по договора за заем в размер на 146 250лв., съгласно уговорката в т.9 от същия.          

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

На 13.06.2014г. е постигната съдебна спогодба по гр.д.№14585/11г. по описа на ВРС, ХХІ състав, съгласно която на въззиваемата М.Л.А. е възложен в дял недвижим имот с идентификатор 10135.2560.400.1.70 по КККР, одобрени 2008г., като за уравнение на дяловете същата се е задължила да заплати на другия съделител Н Л К сумата от 80 000лв., от които сумата от 60 000лв., платими до края на м.06.2014г. и сумата от 20 000лв., платими до края на м.07.2014г.

На 30.06.2014г. между М.А. и В.Б. е сключен писмен договор, съгласно който В.Б. като заемодател дава заем на М.А като заемополучател с целево предназначение 187 546лв./словом 187 564лв./, дадени през 2012г. за инвестиции за откриване, довършителни работи в ресторант, за закупуване на храни -телни продукти, за плащане на наем за същия ресторант, както и 80 000лв., дадени за заплащане на горепосочения недвижим имот, като заемът е предоставен в брой на части през 2012г. 187 546лв. и по банков път на 30.06.2012г. 80 000лв., преведени по сметка на Н К, и 177, 51лв. банкови комисионни по превода.Срокът за ползване на заема е 6 месеца, считано от датата на подписване на договора, като може да бъде продължаван по взаимно съгласие на страните, вкл. и при настъпване на условията по т.8 с още една година.В т.6 страните са посочили, че се съгласяват след като имотът бъде вписан по партидата на заемополучателя да бъде учредена договорна ипотека в полза на заемодателя за цялата сума по дого -вора за заем.В т.9 е посочено, че страните се съгласяват плащането на дълга да стане по следния начин: 35 000 евро по курс 1, 95лв. или 146 250лв. ще бъдат върнати чрез прехвърляне на собствеността върху горепосочения недвижим имот от заемополучателя М.А. на заемодателя В.Б. или лице, или дружество, което той реши, като това изявление се прави писмено с нотариална заверка на подписа/липсва подобна заверка/, и останалата част от 121 296лв. в сроковете и условията, посочени в договора.На гърба на договора с ръкописен текст е посочено, че на 22.05.2015г. се издава запис на заповед в полза на В.Б. за сумата от 130 000 лв. с падеж 03.03.2016г., пряко свързана с настоящия договор, т.е. с изпла- щането на горепосочената сума ще отпадне настоящия договор, като следват подписите на двете страни.

С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№ХХ/ХХ.ХХ.ХХХХг., М.А е продала на В.Б. недвижим имот с идентификатор 10135.2560.400.1.70 за сумата от 119 598, 40лв./продажната цена е равна на данъчната оценка/, изплатена, съгласно акта, напълно на продавача преди подписване на н.а.

С договор, обективиран в н.а.№ХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХг. Б са продали недвижим имот с идентификатор 10135.2560.400.1.70 на И и А Г за сумата от 45 100 евро.С писмен договор от 16.10.2015г. Б са продали на Г намиращото се в същия недвижимия имот и подробно описано движимо и недвижимо имущество/вградени котлони, фурни, съдомиална машина, аспиратор, хладилник, климатици, легла, дивани, кухненски шкафове, мивка с батерия, оборудване за баня и тоалетна, осветителни тела/ за сумата от 50 900 евро

С влязло в сила в тази му част решение №69/25.01.2017г., постановено по гр.д. №1195/16г. по описа на ВОС, гр.о., по предявения от В.Б. частичен иск за сумата от 140 000лв./целият в размер на 267 546лв./ М.А. е осъдена да му заплати сумата от 47 521лв., представляващ невърнат заем по договор от 30.06. 2014г. с падеж 31.12.2014г., както и частичният иск е отхвърлен за разликата над 126 245лв. до 140 000лв.

Страните не спорят относно получаване в заем на 30.06.2014г. на сумата от 80 000лв., преведени директно по банков път от В.Б. по сметка на Н.Кза погасяване дълга на М.А. по сключената съдебна спогодба, чрез която М. А. е придобила собствеността върху квотата на Н.Кот делбения имот. Установява се от изготвената справка по лице от СВ-София, че към посочената дата М.А. е имала вписани възбрани върху нейни недвижими имоти, като страните не спорят и относно факта, че т.к. същата е била длъжник по други правоотношения не са желаели сумата да бъде превеждана по нейна сметка, за да не стане предмет на обезпечения.По същите съображения не е бил вписан и спогодителния протокол от 30.06.2014г./според т.6 договора за заем ипотека ще се учреди след вписването му/ до датата на 20.10.2014г., на която дата, видно от справката по лице, изготвена от СВ-Варна, с номер от входящия регистър 23356 е вписан протоколът, а с номер от входящия регистър 23357 е вписан цитираният н.а. №ХХ/ХХг.Формираната СПН по влязлата понастоящем в сила част от решение №69/ 25.01.2017г., постановено по гр.д.№1195/16г., по предявения частичен иск устано -вява, че М.А. дължи по договора за заем от 30.06.2014г. сумата от 47 521лв. и недължи разликата над 126 245лв. до 140 000лв.Мотивите на решението не се ползват със СПН и в тази връзка са неоснователни възраженията на въззивниците, че първоинстанционният съд не е зачел влязлото в сила решение.

Получаването на сумата от 187 546лв. като дадена в заем през 2012г. понастоящем е спорно между страните, но не е предмет на настоящото производство. Безспорно е, обаче, че имат сключен договор за заем на 30.06.2014г. с посочен в него падеж на задължението 31.12.2014г.Съглашенията в т.6 и т.9 от този договор са предварителни такива относно това как може да бъде обезпечен заемът и как може да бъде върнат.Тълкувайки волята на страните по цялата клауза в т.9 съдът приема, че действително е допусната фактическа грешка при посочване сумата от 35 000 евро, както действителната такава е 75 000 евро, равна на сумата от 146 250лв. при посочения от страните курс от 1, 95 лв. за евро.До обезпечение по т.6 чрез учредяване на ипотека не се е достигнало, спорно е дали се е достигнало до връщане на част от заема чрез сключване на окончателен договор за даване вместо изпълнение според предварителната уговорка в т.9.

Твърди се, че сключеният с н.а.№ХХ/ХХг. договор за продажба, съгласно който недвижимият имот е продаден за сумата от 119 598, 40лв., е привиден и прикрива недействително споразумение за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона.Въззивниците поддържат, че продажната цена е изплатена изцяло и в брой на М.А. преди сключване на договора, че договорът за продажба няма връзка с договора за заем, както и, че въззиваемата не може да опровергава изявленията си в н.а. за получаване на цената със свидетелски показания без наличие условията на чл.165, ал.2 от ГПК. Относно допустимостта на свидетелските показания, когато страната твърди, че договор между нея и противната страна е нищожен поради противоречие с чл.152 от ЗЗД, т.к. прикрива съглашение, с което се уговаря предварително начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, понастоящем е формирана трайна съдебна практика, приемаща тяхната допустимост - решение №377/16.02.2016г. по гр.д.№1160/15г., ВКС, IV гр.о., решение №331/12.01.2016г. по гр.д.№1870/15г., ВКС, ІІІ гр.о., решение №22/01.02.2016г. по гр.д.№4447/15г., ВКС, IV гр.о., решение №226/08.12.2016г. по гр.д.№1349/16г., ВКС, ІІІ гр.о., решение № 211/07.11.2017г. по гр.д.№4793/16г., ВКС, IV гр.о.Съображенията са, че в отношенията между страните съществуват ограничения при доказване привидността и съдържанието на прикритата сделка, които ограничения, обаче са неприложими, когато явната и скритата сделка са извършени, за да бъде заобиколен законът/при заобикаляне на закона няма ограничения на доказателствените средства/, поради което показанията са допустими за доказване, че явната прехвърлителна сделка  прикрива предварително съглашение за удовлетворяване на кредиторовото вземане по различен начин от този, предвиден в закона.В тази връзка и показанията на св.К.Ст, съгласно които присъствал през м.10.2014г. на разговор между М. А. и В.Б., при който последният й казал „Аз тебе няма да те излъжа, имам си апартаменти, припиши ми апартамента и като ми върнеш парите ще ти го върна”, както и, че прави всичко за спокойствието на сина си, след който разговор страните отишли при нотариус, следва да бъдат ценени.В същия смисъл са й показанията на св.И.А, които, предвид родствената му връзка с въззиваемата,  се ценят при условията на чл.172 от ГПК, но и като непротиворечащи на останалия събран доказателствен материал.Показанията на свидетели, водени от въззивниците - А.Й, С.Д, П.Ч и П.Б./техен син/ безспорно установяват връзката между сключения договор за заем и процесния договор, като в представите на тези свидетели недвижимият имот е прехвърлен като вид връщане на парите по договора за заем, сключен за спокойствие на заемодателя, но не и като договор за покупко-продажба, по който купувачът е заплатил в брой продажната цена на продавача.

Събраните гласни доказателства, установяващи симулативността на договора, са допустими, вкл. и предвид наличие условието на чл.165, ал.2 от ГПК, а именно депозирани от въззивника обяснения по прокурорска преписка №12387/15г. по описа на РП-Варна.Като доказателство в настоящото производство тези обяснения не са събрани след изтичане на преклузивните срокове, визирани в ГПК.Въззиваемата ги е представила пред първоинстанционния съд във второто проведено о.с.з. на 21.04.2017г./първото о.с.з. е проведено на 03.02.2017г./, след като въз основа на удостоверение, издадено й по друго дело - гр.д.№2208/16г. по описа на ВОС, гр.о. /образувано по предявения от нея владелчески иск/, което удостоверение е било депозирано в РП-Варна на 02.02.2017г., й е било разрешено да се запознае с материалите по преписката/след като първоначално е указано според разпореждане от 02.02.2017г. да посочи листите, с които иска да се запознае/, а по молба от 16.02. 2017г. й е било разрешено да се издадат незаверени фотокопия от документите, получени на 23.02.2017г.От двете изслушани заключения по СГЕ, съответно от 05.07.2017г. на в.л.Ц.Ц и от 05.10.2017г. на С.С, се установява, че текстът и подписът в съдържащата се по преписката молба от 14.12.2015г. за запознаване с материалите по преписката не са изпълнени от М.А., т.е. не бе могло да се предполага, че страната е узнала за тези доказателства в по-ранен момент. Относно начина, по който следва да се ценят при твърдение за симулация обясненията на насрещната страна по сделката, дадени в прокурорска преписка - решение №435/01.03.2013г. по гр.д.№370/12г., ВКС, І гр.о. и решение №235/04.07.2011г. по гр.д.№513/10г., ВКС, IV гр.о.  

На 14.09.2015г. в обясненията си пред разследващия орган В.Б. е посочил, че М.А. му дължи 267 546лв. по договор за заем и по запис на заповед още 130 000лв.През 2014г. му продала жилището с цел да бъде погасен част от дълга. Устно въззивникът й обещал, че ако му бъдат върнати парите по заема ще й продаде обратно жилището.М.А., обаче си купила нов автомобил и харчила пари с явното намерение да не си връща дълга. Когато разбрал, че А. няма намерение да му върне парите, решил да продаде жилището, за да се възстанови част от парите.В обяснения, дадени на 30.10.2015г., е посочил, че М.А. му дължи 187 546лв. и още 80 000лв., дадени допълнително, за да вземе апартамента, но поискал апартаментът да бъде на негово име, за да може да си възстанови част от парите, които й е дал до момента, като М.А. се съгласила и сключили договора за покупко-продажба.Имали устна уговорка, ако до края на м.09.2015г. тя му възстанови сумата от 267 546лв. да й върне апартамента.Разбрал, че М.Аа няма намерение да му върне парите, т.к. се появила с чисто нов автомобил и се разхождала по почивки в чужбина, поради което и продал след м.09.2015г. апартамента, за да си възстанови част от парите.

Посочените обяснения на въззивника, ценени в съвкупност с цитираните гласни доказателства, установяват, че сключеният договор за покупко-продажба е привиден, т.к. при сключването му страните не са имали волята по между си да се прехвърли собствеността върху недвижимия имот срещу заплащане на посочената в договора продажна цена.Този привиден договор от своя страна прикрива друго съглашение между страните - според въззивниците такова по чл.65, ал.2 от ЗЗД, а според въззиваемата такова по чл.152 от ЗЗД.

Към 20.10.2014г. М.А. е длъжник на В.Б. по сключен между страните действителен договор за заем с падеж 31.12.2014г., по който дължи връщането на определена парична сума.Падежът на задължението й не е настъпил, но както няма пречка длъжникът да изпълни предсрочно, ако срокът не е уговорен и в полза на кредитора, така и няма пречка страните да сключат договор за даване вместо изпълнение преди вземането, което ще се погасява с него, да е станало изискуемо, като с постигнатото между тях съгласие задължението ще се изпълни доброволно предсрочно/според решение №92/06.04.2012г. по гр.д.№761/11г., ВКС, ІІІ гр.о., е необходимо да е настъпил падежът на задължението/.Основната непосредствена правна цел на уредения в чл.65, ал.2 от ЗЗД договор за даване вместо изпълнение, т.е. каузата на този договор, е да се погаси едно съществуващо задължение /solvendi causa/, като кредиторът при постигнатото между страните съгласие ще получи сурогатно удовлетворение на вземането си чрез предаване или прехвърляне на нещо различно от дължимото.В случая в условие на евентуалност въззивниците твърдят, че страните са се съгласили в погашение на част от дълга В.Б. да получи право на собственост върху горепосочения недвижим имот.Безспорно е налице разлика в предмета на престациите.За да има сключен договор за даване вместо изпълнение, обаче е необходимо и съгласието на страните с престирането на този друг предмет да се стигне непосредствено до погасяване на съществуващия дълг /или на част от него/ по първоначалното облигационно правоотношение, т.е. по договора за заем от 30.06.2014г.Подобно съгласие по сключения между страните прикрит договор от 20.10.2014г. не се установява.Напротив според цитираните обяснения на В.Б., кореспондиращи със свидетелски показания на К.С и И.А, след сключване на договора за прехвърляне на собствеността върху имота на 20.10.2014г. кредиторът не е считал дълга към него за погасен в дадена негова част/напр. за сумата от 75 000 евро според предварителните съглашения/, а напротив е считал паричното си вземане по договора за заем за изцяло дължимо, очаквал е неговото погашение в определен срок, както и устно е обещал, че при връщане на дълга ще прехвърли обратно собствеността върху недвижимия имот на длъжника. Недоказани са твърденията на въззивниците, че уговорката за връщане на собствеността върху имота е била постигната в един много по-късен момент, докато към 20.10.2014г. съгласието е било за прехвърляне на собствеността в погашение на дълга.Макар и косвена индиция в подкрепа на становището, че В.Б. не е считал, че придобива безусловно собствеността на 20.10.2014г. в погашение на част от дълга към него, е обстоятелството, че той след сключване на договора на посочената дата не е установил свое владение върху имота, изключващо това на предходния собственик.Безпротиворечиво от показанията на св.К.С, св.Д.Ц, св.В.Д, св.И.П, св.С.Б и св.Г.Д се установява, че от есента на 2014г. до м.05.2015г. владение върху имота е осъществявала единствено въззиваемата М.А., която е извършила в него основен и скъпоструващ ремонт, вкл. го е обзавела с нови уреди и мебели /предмет впоследствие на цитирания писмен договор от 16.10.2015г./.Без значение е обстоятелството дали фактически въззиваемата е обитавала имота или само тя е държала ключа от него и в тази връзка е ирелевантно колко ток/малки количества според справката след м.02.2015г./ и вода/неотчитана от инкасатор в периода/ е консумиран в него.Владението й е отнето от В.Б. през лятото на 2015г. чрез смяна ключалката на входната врата - така и според неговите обяснения, когато според същите обяснения разбрал, че М.А. няма намерение да погаси задължението си по договора за заем в размер от 267 546лв.Ценени в съвкупност гласните доказателства и обясненията на въззивника установяват, че прикритото съглашение между страните представлява своеобразна фидуциарна обезпечителна сделка, по която страните вместо даване на предвидени в закона обезпечения, било то лични или реални, са се съгласили/вкл. и предвид задлъжнялостта на длъжника към други кредитори/, за да се създаде обезпечение с предимство на този кредитор, да му се прехвърли собственост върху вещта, а при изпълнение на задължението от страна на длъжника в предвидения срок кредиторът е обещал/без да се съгласява по обвързващ начин/ да му върне собствеността обратно/според допълнителната клауза на гърба на договора от 22.05.2015г. е считал вече към посочената дата и, че направо ще приеме, че се удовлетворява за част от дълга/. При подобно съглашение страните не желаят бъдещото прехвърляне на вещта, а преследват друга цел - заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона.Тези гражданскоправни съглашения са нищожни като сключени в противоречие с императивната норма на чл.152 от ЗЗД.

По изложените съображения съдът приема, че двата акта-както привидната сделка, така и прикритото съглашение са нищожни-налице е формално допустима, но симулативна разпоредителна сделка и прикрито, но нищожно поради противо -речие със закона съглашение.Следва да бъде прогласена нищожността на договора, обективиран в н.а. №ХХ/ХХг. като привиден, прикриващ нищожно на осн. чл.152 от ЗЗД съглашение.Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва са бъде потвърдено.Въззиваемата страна не претендира разноски за настоящата инстанция, съответно такива не й се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1742/20.11.2017г., постановено по гр.д.№835/16г. по описа на ВОС, гр.о.

 

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                ЧЛЕНОВЕ: