ОПРЕДЕЛЕНИЕ 106

гр. Варна,08.02.2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 72/16г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от В.В.Ч. от гр. Варна срещу определение № 17/04.01.2016 г. по гр.д. № 2985/2015 г. на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК. Счита се, че определението е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалния закон. Поддържа се, че ищецът многократно е поискал съдействие и изпълнение на процесуални правила, което му е било отказано от съда или последният не се е произнесъл по част от исканията. Отделно от това съдът не съобразил волята на ищеца спрямо кого насочва иска си като претенцията била ответник по всеки от исковете по чл. 108 от ЗС за всеки конкретен имот да бъде първият ответник – Г. Д. Т.. По искането за конституирането на това лице като ответник няма произнасяне на съда. По искането на ищеца за конституиране на нов ищец по делото в лицето на съпругата му, съдът също не се е произнесъл. Нямало произнасяне и по искането му на осн. чл. 70, ал. 3 от ГПК да се определи цената на иска приблизително от съда поради това, че оценката към момента на подаването на иска съставлява затруднение, за което ищецът е ангажирал и доказателства, вкл. и чрез определянето на пазарната цена на правото на строеж на апартамента в степен на завършеност „груб строеж”, чрез СТЕ. Оспорва се съображението на съда, че представянето на скица на апартамента съставлява част от изискванията за редовност на исковата молба, тъй като е налице задължителна съдебна практика на ВКС в обратния смисъл. Липсвало произнасяне на съда и по искането на ищеца за назначаване на СТЕ, която да отговори на поставените от съда въпроси. Налице е отказ да се приложи правилото на чл. 192 от ГПК и да се изиска от СГКК-Варна скица на процесния имот.

Поддържа се, че ищецът е положил дължимата грижа, за да изпълни указанията на съда, поради което и обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия за определяне цената на иска по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 вр. чл. 70, ал. 3 от ГПК, както и да не изисква представянето на скица като част от изискванията за редовност на исковата молба, а евентуално да назначи поисканата от ищеца СТЕ по отношение на въпросите за градоустройствения статут и техническите характеристики на процесния апартамент. Претендира се да се дадат указания съдът да конституира нов ищец и ответник, конкретизирани от ищеца. Претендират се и разноски в настоящото производство, които да се присъдят от съда при решаване на спора по същество.

Поради наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, то и препис от частната жалба не е връчван на ответниците.

Частната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес от обжалването, при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

След разделянето на производството по гр.д. № 2949/15г. на ВОС, производството по гр.д. № 2985/15г. на ВОС има за предмет предявените от В.В.Ч. против Н.К.С. и Б.Н.Б. в условията на евентуалност искове по чл. 108 от ЗС, както следва: за осъждането на ответниците да предадат владението на ап. 12 на 5-ти етаж в сградата на ул. „Ал. Богориди”, № 3, вх. 3 в гр. Варна /подробно описан в петитума на исковата молба/ при релевирано основание за придобиването на имота на осн. чл. 183, ал. 4 от ЗУТ (ищецът в качеството си на съсобственик в УПИ ХV-8,9, притежаващ 29.65 кв.м. ид.ч. от поземления имот с обща площ от 634 кв.м., който не е участвал при учредяването на правото на строеж, е придобил по приращение описания апартамент, за който не е било учредявано право на строеж и представлава съответната идеална част от сградата, която е над притежаваните идеални части от тази сграда на учредителите на суперфицията съсобственици), а в условията на евентуалност – ищецът претендира да е собственик на идеална част от ап. 12 като тази част е 29.65/634 ид.ч. и претендира предаването на владението на 29.65/634 кв.м. ид.ч. от процесния апартамент /така в уточняващата молба от 06.11.15г./.

Уточнено е било, че към момента на сключването на договора за продажба на правото на строеж за този апартамент /оформен с НА № 145/20.12.05г. на нотариус СТ. К., рег. № 446 на НК, района на ВОС/ ответниците не са били в граждански брак и са придобили ограниченото вещно право в съсобственост при равни квоти, а към момента на изграждането на апартамента /завършването на сградата в груб строеж/, същите са били сключили граждански брак помежду си – уточняващата молба от 07.12.15г. и представените в тази връзка доказателства.

Установява се още, че при предприемане на съответни действия за изпълнение указанията на съда за представяне на данъчна оценка и скица на имота е установено, че за този апартамент данъчна декларация не е подавана /към 20.12.05г. е било прехвърлено право на строеж и данъчната оценка е била за същото, а скицата е била за поземления имот, в който е било предвидено построяването на сградата/ и поради това Община Варна не може да издаде данъчна оценка, а в КК на гр. Варна не съществува отразяването на процесния апартамент със собствен идентификатор – за това са били представени от ищеца чрез процесуалния му представител и доказателства във връзка с кореспонденцията със съответните общински и държавни органи. Отправеното от ищеца искане е било цената на иска да се определи приблизително от съда, тъй като определянето й към момента на предявяване на иска представлява затруднение /молбите от 07.12.15г. и 18.12.15г./, а по отношение на скицата – да се изиска по реда на чл. 192 от ГПК от СГКК-Варна да представи такава или да удостовери липсата на отразяването на имота в КК. Всичко това обосновава извода, че ищецът е предприел съответните активни действия по изпълнение на указанията на съда и при наличието на представените доказателства за невъзможността същите да бъдат изпълнени не по причина на ищеца. Съдът е следвало да определи приблизително цената на иска като приложи нормата на чл. 70, ал. 3 от ГПК, вкл. и като използва специални знания чрез назначаването на съдебно-оценителна експертиза за установяване пазарната цена на процесния апартамент към момента на подаване на исковата молба, както и за неговата индивидуализация съобразно отразяването му в действащата КК, а ако липсва такова отразяване – съобразно местонахождение, граници, площ и разпределение на помещенията /така, както всъщност е постъпил по другите две дела на същия ищец – гр.д. № 2986/15г. и 2987/15г. на ВОС/.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че конституирането на друг ищец може да стане не по искане на досегашния ищец, а по инициатива на това трето лице /другото би било хипотеза на участие на страната на ищеца, но в качеството на трето лице-помагач/, а от друга страна поради липсата на произнасяне на ВОС чрез отказ за конституиране като ответник и на Г. Д. Т., то този въпрос не представлява част от предмета на настоящото частно производство.

Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на ВОС за продължаване на съдопроизводството чрез предприемане на указаните в мотивите на настоящото определение процесуални действия.

Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като същите могат да се претендират едва при решаване на делото по същество.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ по частната жалба на В.В.Ч. от гр. Варна определение № 17/04.01.2016 г. по гр.д. № 2985/2015 г. на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството чрез предприемане на указаните в мотивите на настоящото определение процесуални действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: