Р Е Ш Е Н И Е

50

гр. Варна, 18.04.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

Прокурор Ружа Големанова,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 73 по описа за 2017-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по  въззивна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение № 1665/27.12.2016 год. по гр.д. 792/2016 год. на ОС Варна, в частта, с която с което Е ОСЪДЕНА ПРОКУРАТУРАТА НА РБ да заплати на Х.Г.Х., ЕГН **********,*** обезщетение за неимуществени вреди от поддържано срещу него незаконно обвинение по ДП 315/2010 год. по описа на ОП Шумен, в размер на 80000 лв., на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като са присъдени и разноски.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Оспорват се правните изводи на съда за отговорност на Прокуратурата за уволнението на ищеца; оспорва се размера на присъденото обезщетение с подробни доводи за това. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете или евентуално намаляване размера на обезщетението до размера на обичайно претърпени вреди от наказателно преследване.

Срещу тази жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Х.Г.Х..

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предявени от Х.Г.Х. против Прокуратурата на Република България, за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева, по твърдението за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в драстично влошаване на здравословното състояние, унизяване на човешкото достойнство, нарушаване на принципа за невинност до доказване на противното, психологически дискомфорт, негативни промени в поведението, изразяващи се в притесненост и затвореност, намеса в имуществените права на семейството, промяна в качеството на живот, уронване на авторитета, вследствие на незаконно повдигнато обвинение и привличане в качеството на обвиняем по сл.д. № ДП № 2/2011 г. и взетите мерки за неотклонение „домашен арест“ в периода от 17.12.2010 г. – 05.04.2011 г. , внесен обвинителен акт по образуваното въз основа на него съдебно наказателно производство пред ВОС, завършило с влязла в законна сила оправдателна присъда по обвинение за извършено престъпление по чл. 282, ал.2 вр. ал. 1 и чл. 26, ал.1 от НК както и отбраняването му от длъжност. Претендира и законна лихва от дата на увреждането 14.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски в производството. Твърденията в исковата молба са повдигнато и поддържано незаконно обвинение в престъпление в продължение на пет години, дисциплинарно уволнение от заеманата длъжност, впоследствие отменено, показен и унизителен арест, разгласяване на обвинението по всички медии, груба намеса в личната сфера на ищеца, неимуществени вреди за цялото семейство. Твърди се, че самият ищец се е наложило да се лекува с антидепресанти в продължение на три години, не е намерил сили да се върне на старата си длъжност, животът му се преобърнал, вследствие необоснованото обвинение в престъпление при заеманата от него висока професионална позиция, като и родителите му претърпели влошаване на здравословното състояние, а семейството му едва устояло на тежкия период.

Ответникът Прокуратурата на Република България пред ОС е оспорила предявения иск по основание и размер по мотиви, че е недоказан първият елемент от фактическия състав на отговорността на Държавата за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. I от ЗОДОВ – постановяването на оправдателна присъда по обвинението за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а наред с това и твърденията за взета мярка за неотклонение „Домашен арест“. Оспорват се и като недоказани твърденията за причинените на ищеца неимуществени вреди – влошаване на здравето, семейни проблеми, уронване на достойнството, накърняване на доброто име и ограничаване на семейните контакти. Относно  посочените медийни публикации се излага, че в по-голямата си част същите не съдържат изявления на представители на ответника, поради което не следва да ангажират отговорност на Прокуратурата. На следващо място твърди, че срещу ищеца има влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, поради което дори и да бъде доказано настъпването на някакви вредни последици, те са в резултат на водения наказателен процес в неговата цялост, а не само вследствие на сочените за незаконосъобразни обвинения. Ответникът оспорва твърденията, че носи отговорност за наложеното дисциплинарно уволнение, като възразява също относно искането за ангажирането на нейната отговорност за извършения арест от полицейски орган по ЗМВР.  Твърди също, че претърпените от родителите на ищеца вреди не следва да бъдат обезщетявани по реда на ЗОДОВ. В условията на евентуалност оспорва размера на исковата претенция, като изключително завишен, несъответстващ на твърдените вреди, както и на практиката по аналогични дела и обществено-икономическата обстановка в страната. Възразява и срещу посочения момент, от който се претендира законната лихва, сочейки, че дължимостта й настъпва от влизане в сила на оправдателната присъда.

От фактическа страна по делото се установява следното:

От съдържанието на служебно изисканите, но посочени от ищеца документи съдържащи се в ДП № 2/2011 г. по описа на ОСлО при ОП – гр. Шумен, Преписка вх. №  2032/2010 г. по описа на ОП – гр. Шумен и Прокурорско дело №11/2013 на ОП – гр. Шумен, НОХД № 693/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, ВНОХД №197/2015 по описа на ВАпС и НД № 73/2016 , се установява по безспорен начин, че на г-н Х.Г.Х. са повдигнати обвинения за престъпления по чл. 282 НК, по които е оправдан след пет годишен съдебен процес.

Установява се, че преди наказателния процес, считано от 29.12.1999г.  Х.Х. е заемал длъжност „Ръководител на областно звено "Следствени арести – гр. Шумен" в сектор „Охрана и контрол - Север" при Главна дирекция „Следствени арести". На 30.05.2000г. със заповед на Министъра на правосъдието бил преназначен на длъжност „Началник група" в Областно звено „Следствени арести - Шумен". От 01.01.2005г. бил преназначен на длъжност „Началник на сектор" в същото звено. Поради структурни промени, от 01.05.2006г. със заповед на Министъра на правосъдието бил преназначен на длъжност „Началник на сектор „Арести" в Областна служба „Изпълнение на наказанията"- гр. Шумен.

На 14.12.2010 г. срещу г-н Х. е образувано досъдебно производство № 315/2010 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Шумен за извършено престъпление по служба - нарушил и не изпълнил служебните си задължения, превишил властта си и правата си, с цел да набави за другиго облага, като от деянието са настъпили значителни вредни последици и е извършено от лице, заемащо отговорно служебно положение - чл.282 ал.2, във вр. ал.282 ал. 1 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Законът предвижда за този квалифициран състав наказание от една до осем години лишаване от свобода, както и възможност кумулативно да бъде наложено и наказание „лишаване от права" по чл.37 ал. 1 т.6 от НК. На 16.12.2010 г. ищецът е задържан за срок от 24 часа в ареста на РПУ-Шумен.

На 17.12.2010 г. с Постановление за привличане на обвиняем, му е повдигнато обвинение, в което е посочено, че „с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, като от деянието са настъпили значителни вредни последици" е извършил престъпление в качеството си на длъжностно лице по чл.282 ал.2 във вр. с чл.282 ал.1 и чл.26 ал. 1 от НК. С прокурорско постановление ищецът е задържан и приведен в следствения арест по така повдигнатото обвинение за срок от 72 часа, като представител на Окръжна прокуратура – гр. Шумен направил искане за налагане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража". С определение от 17.12.2010 г. по ЧНД № 875/2010г., Шуменският окръжен съд е оставил без уважение искането на Прокуратурата, като му е наложил мярка за неотклонение „Домашен арест", която била протестирана и впоследствие потвърдена от състав на ВАпС.

На 27.12.2010 г. с Постановление за привличане на обвиняем, му е повдигнато ново обвинение за извършено престъпление, че с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, като от деянието са настъпили значителни вредни последици, е извършил престъпление в качеството си на длъжностно лице по чл.282 ал.2 във вр. с чл.282 ал.1 и чл.26 ал. 1 от НК, като е нарушил и не е изпълнил служебните си задължения, и превишил властта си и правата си, регламентирани в: 1.  Длъжностната характеристика за длъжността „НАЧАЛНИК НА СЕКТОР „АРЕСТИ" в Областна служба „Изпълнение на наказанията", утвърдена на 26.09.2009г. от Главния директор на ГД„Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, връчена му срещу подпис на 21.12.2009г. - т.1, т.2, т.5 и т.11.; 2. Заповед № 2613/24.03.2010г. на Главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" за осъществяване на текущи вътрешни ремонти в арестите; 3. Чл.2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /НВМОП/ (обн., ДВ, бр. 84 от 27.09.2004 г., в сила от 1.10.2004 г.. отм., бр.17 от 28.02.2012 г., в сила от 26.02.2012 г.; 4. Правилник за вътрешния ред в ареста на гр. Шумен рег.№50/10.11.2003г. утвърден от Ръководител м-р Г. за Разпределение на времето - т.5, т.7. и т.30; 5. Заповед № 4/22.03.2010г. на Началник сектор арести към ОС"ИН" - Шумен относно График за свиждане, приемане на хранителни продукти и лични вещи на задържаните лица в „Следствен арест" град Шумен - т.2; 6. Заповед № Л-6399/ 26.07.2010г. за вътрешния ред в арестите, издадена на основание чл.256 ал.4 от ЗИНЗС от Главния директор на ГД„Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието - т.4.4., т.8.10., т.8.11., т.20., т.27.1., т.41., т.43.1., т.52., т.52.1., т.57.4., т.57.6., т.58.1.; 7. НАРЕДБА № 2 от 22. 03. 2010. за Условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода (ДВ брой 31/2010г. обн. 23.04.2010г. издадена от Министерство на здравеопазването и Министерство на правосъдието) - чл.5.ал.3; 8. чл.23 ал.1 от Закона за измерванията (обн. ДВ бр.46/07.05.2002г.); 9. чл.839 ал.1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол ( обн. ДВ. бр. 98/2003г. изм. ДВ бр. 46/2007г.); 10. „Инструкция за организация на охраната и пропускателния режим в ГД"ИН" и териториалните й звена" per. № 1604/2/21.02.2008г. - чл.8.2.4., чл.23 ал.1; 11. ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража ( обн. ДВ, бр. 9 от 02.02.2010 г., в сила от 01.02.2010г.) - чл.75 ал.2, чл.75 ал.4, чл.79.ал.2, чл.82.ал.1, чл.82ал.2, чл.269.ал.3,чл.279.ал.4, чл.285.т.1, чл.285.т.7, чл.291.т.4, чл.295.ал.8, чл.312.т.З, чл.312.т.5, чл.312т.6 чл.312.т.7, чл.312.тД чл.312.т.10, чл.315.ал.2, чл.316.ал.1.; 12.            ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА (в сила от 01.06.2009г.,обн. ДВ. бр.25 от 3 април 2009г.,изм. ДВ. бр.74 от 15 септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 октомври 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 27 април 2010г.) -чл.97.т.1,чл.97.т.7,чл.122.ал.1,чл.122.ал.2,чл.129 ал.3, чл.255 ал.3.; 13.   Заповед № ЛС-04-735/06.10.2005г. на Министъра на правосъдието относно утвърждаване „Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват   и държат при себе си или на определени за целта места, задържаните лица, настанени в следствените арести".

На г-н Х. е повдигнато и обвинение за престъпление наказуемо по чл.338 ал.1 от НК, като обвинението е счело, че за периода  от 01.02.2005 г. до 16.12.2010 г. в гр. Шумен подсъдимият държал у дома си личното си оръжие – пистолет “Макаров” и 50 бр. Боеприпаси, без да вземе необходимите мерки за сигурност предвидени в ЗКВВООБ и правилника за прилагането му, както и по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Със Заповед рег.№ЧР-03-3/25.02.2010г. на Министъра на правосъдието срещу Х. било образувано дисциплинарно производство по сигнал на зам. окръжния прокурор при ШОП.  Със Заповед рег.№ ЧР-03-19/21.04.2010. на Министъра на правосъдието на главен инспектор Х. било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение" .

След жалба против наложеното му дисциплинарно наказание „Уволнение",с Решение № 14480/08.11.2011г. на Върховния административен съд на Р.България - пето отделение, по адм.дело № 7441/2011г., Заповед рег.№ ЧР-03-19/ 21.04.2010. на Министъра на правосъдието за дисциплинарно уволнение на главен инспектор Х. е отменена. Решението на тричленния състав на ВАС е обжалвано с две касационни жалби на упълномощени представители на Министъра на правосъдието. С Решение № 2858/28.02.2012г. на Върховния административен съд на Р.България - петчленен състав - втора колегия, което е окончателно, е оставено в сила Решение № 14480/08.11.2011г., постановено от тричленен състав на пето отделение на Върховния административен съд на Р.България.

След отмяната на заповедта на Министъра на правосъдието за дисциплинарното му уволнение, г-н Х. е бил възстановен на длъжността Началник на сектор „Арести" в Областна служба „Изпълнение на наказанията"-гр. Шумен на 08.03.2012г. и веднага е подал заявление за едномесечен отпуск, както и Заявление до Министъра на правосъдието, с което поискал да бъде освободен от заеманата длъжност по собствено желание - по чл.245 ал. 1 т.4 от ЗМВР, като срокът за едномесечното предизвестие се счита от 09.03.2012г. Това заявление е било уважено и Х. е бил освободен от заеманата длъжност и от служба в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието.

На 19.04.2013 г. по обвинение за извършени престъпления по чл.282 ал.2 вр. ал. 1 и чл.26 ал.1 от НК; по чл.338 ал.1 от НК и за престъпление по чл.339 ал.1 от НК срещу подсъдимия е внесен обвинителен акт в Шуменския окръжен съд.

Съставът на съда се е произнесъл с Присъда №15 от 12.02.2014 г. по НОХД № 693/13 г., с която е признал Х. Г. Х. за НЕВИНОВЕН  по обвинението в това, че  е извършил престъпление в качеството си на длъжностно лице по чл.282 ал.2 във вр. с чл.282 ал.1 и чл.26 ал. 1 от НК, като е нарушил и не е изпълнил служебните си задължения, и превишил властта си и правата си, регламентирани в горецитираните разпоредби.

Със същата присъда подсъдимият е признат за ВИНОВЕН в това, че през периода от 01.02.2005 г. до 16.12.2010 г. в гр. Шумен, като е държал в дома си огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров“ – калибър 9х18мм., не е взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници и наредби, а именно чл. 14д от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, поради което на основание чл. 338, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, както и за това, че е държал общо 98 броя от различен калибър без за това да има надлежно разрешение, поради което на основание чл. 339, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години. Срещу присъдата са постъпили протест от ШОП и жалба от подсъдимия. С Решение № 204/14.12.2015 г. по ВНОХД № 197/2015 на ВАПС присъдата била изменена, в осъдителната част по обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК, като наложеното наказание е редуцирано на пет месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението, на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, като е оправдан за придобиването на процесните боеприпаси, а в останалата си част същата е потвърдена. Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила жалба от Х. Г. Х., въз основа на която е образувано касационно дело № 73 по описа на ВКС за 2016 г. С Решение № 42/14.03.2016 г. съставът на Върховния касационен съд е оставил в сила въззивния съдебен акт.

По отношение на претърпените вредни последици от г-н Х. вследствие на петгодишното наказателно преследване срещу него са събрани гласни доказателства, показания на свидетели и заключения на вещи лица, от които се установява следното:

През периода на наказателното производство – от 14.12.2010 г., когато е образувано ДП № 315/2010г. до влизането в сила на окончателното Решение № 42/14.03.2016 г., постановено касационно дело № 73 по описа на ВКС за 2016 г., г-н Х. е преживял тежко както повдигнатите му обвинения, така и унизителния начин, по който е проведена срещу него наказателната репресия, широко огласена в медийното пространство. В първите дни той е бил в шок, според показанията на свидетелите, с неадекватно поведение, преживял е задържането си пред своите доскорошни подчинени. Действително, Прокуратурата не може да носи отговорност за показния арест, извършен от Полицията, но тук следва да се вземе предвид състоянието на г-н Х., вследствие повдигнатото му обвинение в престъпления по служба и сриването на репутацията му, с оглед на заемания от него пост, което неделим процес на незаконна наказателна репресия срещу него, плод на прекомерни амбиции и демонстрация на „силата“ на правосъдието.  Според свидетелите, г-н Х. е преживял огромен срам пред своите подчинени, страх, че няма да може да докаже невинността си, на фона на безупречно служебно поведение до този момент. Той се е затворил в себе си от срам и неудобство от случилото се и от начина, по който то е било отразявано в обществото. Изгубил е контрол върху емоциите си и започнал да плаче без причина, което допълнително се отразило на възможността му да контактува със своите близки и приятели, а е дало и своето негативно отражение в семейната му среда.  Показанията на разпитаните трима свидетели съответстват помежду си, логически са свързани и с останалите доказателства по делото и следва да се кредитират. Не на последно място, ноторен е фактът, че наказателният процес, наречен „Килърите“ се проведе при изключителни мерки за сигурност, неприлагани по отношение на много по-опасни престъпления и подсъдими, и при широк обществен отзвук, целящ подобряване на имиджа на правосъдната система и в частност – на Прокуратурата.

От разпита на първия свидетеля Радушев, медицински фелдшер в следствения арест в гр. Шумен, където са работили заедно с Х. от 2000 г., се установява, че г-н Х. преживял периода на наложената му мярка за процесуална принуда „Домашен арест“ в изолация, без контакт с външни хора, като повдигнатото обвинение било понесено много тежко от съпругата му, както и от майка му и баща му, който са отключили тежки заболявания.

Според показанията на св. Й.В., колега на г-н Х., последният при посещение в дома му  започнал да плаче, като не е  можел да бъде успокоен – бил е в емоционален шок. Според свидетеля, вследствие на поддържаните обвинения Х. е изгубил изградения си авторите, който изведнъж се е сринал. Когато е бил под домашен арест са ходили  няколко пъти на посещение, но той не е искал да се среща с никого, въпреки че са били най-добрите му приятели. Наложило се да се лекува при психиатър, който го прегледал вкъщи и приемал лекарства дълго. Цялото му семейство било засегнато от случая – и дъщеря му, и съпругата и родителите. Според св. В.В. за воденото срещу Х. наказателно производство разбрал първо от медиите, а след това и от колеги им от МВР. Самият Х. понесъл тежко и ареста, и обвинението,, бил обруган, непрекъснато плачел, мислел за самоубийство, но най-много страдал, че е отхвърлен от всичките си колеги и повечето си близки приятели. Отношенията между Х. и съпругата му също били влошени и били на границата на развод. Наложило му се да ползва услугите на психиатър. Засегнати били и родителите му, и дъщеря му, чиято кола била обект на обсъждане в наказателния процес.

От показанията на всички свидетели се установява, че социалният и професионалният живот на св. Х. са били изключително затруднени, г-н Х. преживял неочакван и нежелан обрат, който довел до стесняване на социалните му контакти, оставане без работа, макар и временно, сриване на репутацията му, а това се отразило много силно върху здравето му – преживял силен стрес и продължителен период на емоционално-психическо неблагополучие, което довело до диагностицирането му с невротично разстройство, изискващо прием на медикаменти. След приключване на наказателното производство състоянието му не се е променило значително, изпадал в неадекватни ситуации по време на срещите си с приятели и докато те се веселяли, г-н Х. започвал да плаче. Не е без значение, че г-н Х. е променил професията си, тъй като не можал да понесе обидата от преследването му, по време на което е бил принизен и очернен. Промяната в професионалното му развитие може да се определи като насилствена. Не може да се вземе предвид факта на кандидатирането му за общински съветник по време на наказателното преследване като доказателство, че репутацията му не е накърнена, тъй като става дума за професионалната му репутация – тя е била опетнена до степен, че да се наложи да напусне системата на МВР.

Според заключението на проведената комплексна съдебна медицинско - психиатрична експертиза, тревожните преживявания на г-н Х. са оказали негативен ефект върху психо-емоционалното му състояние. Характерът на случилото се е възприет като травмиращ, в резултат на което са настъпили разстройства и/или промяна в социалното и емоционално функциониране, като в някои случаи негативните симптоми могат да се задълбочат и да траят месец, години, дори и да се превърнат в хронични. Наказателното производство се е превърнало в стресиращо събитие, което се съпътства от невротични и личностни реакции, изразяващи се в дистрес с очертани отклонения над нормата. Налице е завишена самокритичност – свързана с несигурност в социалните контакти. Открояват се и специфични по вид и интензитет негативни последици, като например уронен професионален авторитет и негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото и злепоставяне сред близки и познати. И от обясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява пряката причинно-следствена връзка между обвинението и психичното състояние на г-н Х., както и че той търпи и понастоящем вредните последици от тревожно-депресивното разстройство, което се е отключило.

Не може да се приеме, че е налице съпричиняване на вредите от страна на Х. с извършването на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, за което е осъден, тъй като не са събрани доказателства той да се е тревожил от това обвинение. Същото  е сателитно на основните обвинения, а и наказанието, което му е наложено, поразително съответства на периода, в който е бил под домашен арест… Ето защо, съдът приема, че присъдата за това престъпление и преследването по отношение на него не е допринесло по някакъв начин за настъпилите неимуществени вреди.

По делото са приложени множество копия от публикации, които отразяват повдигнатите срещу Х. обвинения за престъпления по служба. Журналистическите статии по същността си разпространяват и пресъздават воденото от Прокуратурата наказателно преследване, ето защо не е необходимо пряко изявление на прокуратурата, за да се приеме, че носи отговорност за огласяване на наказателното преследване. Огласяването е функция на официалното повдигане на обвинение и са пряка последица от него, поради което и Прокуратурата носи отговорност за последиците от публикациите, които са задълбочили чувството за загубен авторитет и чувство на срам в социалното общуване и пълно незачитане на авторитет.

Държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, отговаря за всички вреди, за които се установи пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление – чл. 4 ЗОДОВ.

Безспорно се доказва в настоящия процес, че г-н Х. е оправдан по повдигнатите му основани обвинения, както и че е претърпял множество вредни последици, непосредствено произтекли от наказателното преследване. Искът е основателен и по неговата основателност пред настоящата инстанция на практика не се спори – г-н Х. е търпял пет години вредните последици на незаконно повдигнато срещу него обвинение с мярка за принуда „домашен арест“ от четири месеца, променил е изцяло начина си на живот, работата си, социалните си контакти, все още има вредни последици за здравето му. Установява се по делото, че уволнението му, въпреки че е отменено впоследствие, също е пряка и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение. Смяната на професия също е пряка и непосредствена последица от обвинението и всички негативни емоционални изживявания, свързани с него. Същото може да се каже за неблагоприятните последици за съпругата на г-н Х., за дъщеря ми и за родителите му. Техните неимуществени вреди не са предмет на настоящото производство, но негативните емоционални преживявания на г-н Х., който се чувства отговорен за семейството си, подлежат на обезвреда.

При определяне на размера на обезщетението, по чл. 52 ЗЗД, като съобрази вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането /5 години/, съпоставени със състоянието на г-н Х. преди него, липсата на трайни и необратими последици от наказателното преследване, освен остатъчните тревожно-депресивни симптоми, възможността на г-н Х. да работи, макар и не в МВР, реабилитацията му, неговата възраст, съдът намира, че справедлив размер на обезщетението е този от 50000 лв., който е съобразен с действително претърпените вреди: силен стрес, тревожност, уронване на престижа на г-н Х. като професионалист, стеснени социални контакти, семейни проблеми, влошено здравословно състояние. По-висок от този размер би бил несъответен на действително претърпените вреди. Прокуратурата не отговаря за показния арест по ЗМВР, а само за последиците в рамките на наказателното производство. Размерът на обезщетението е достатъчен за обезвреда на унизителната и ненужна репресия от страна на Прокуратурата, свързана с прекомерната показност по един ПР – процес, каквато е недопустимо да се упражнява в правова държава, без да са налице доказателства за извършено престъпление.

Главницата е дължима ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда на 19.06.2015 г. до окончателното й изплащане.

Предвид частично несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, решението следва да се отмени в частта, с която предявеният иск е уважен над размер от 50000 лв. до присъдените от ОС 80000 лв. и вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли за разликата над 50000 лв. до 80000 лв., ведно с претенцията по чл. 86 ЗЗД. Решението следва да се потвърди в частта му, с която искът се уважава в размер от 50000 лв., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

Решението в отхвърлителната му част за разликата над 80000 лв. до 100000 лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

Прокуратурата следва да заплати на г-н Х. разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 1975 лв.

Предвид горното , съдът

 

                                     РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ решение № 1665/27.12.2016 год. по гр.д. 792/2016 год. на ОС Варна, само в частта, с която Е ОСЪДЕНА ПРОКУРАТУРАТА НА РБ да заплати на Х.Г.Х., ЕГН **********,*** обезщетение за неимуществени вреди от поддържано срещу него незаконно обвинение по ДП 315/2010 год. по описа на ОП Шумен, за разликата над 50000 лв. до размер на 80000 лв., на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска Х.Г.Х., ЕГН **********,*** срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от поддържано срещу него незаконно обвинение по ДП 315/2010 год. по описа на ОП Шумен, за разликата над 50000 лв. до 80000 лв., на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1665/27.12.2016 год. по гр.д. 792/2016 год. на ОС Варна, в частта, с която с което Е ОСЪДЕНА ПРОКУРАТУРАТА НА РБ да заплати на Х.Г.Х., ЕГН **********,*** обезщетение за неимуществени вреди от поддържано срещу него незаконно обвинение по ДП 315/2010 год. по описа на ОП Шумен, в размер на 50000 лв., на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2015 г. , и в частта за присъдени разноски.

В останалата му отхвърлителна част решението на ОС е влязло в сила.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РБ ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.Х., ЕГН **********,***, разноски за адвокатски хонорар в размер на 1975 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :