Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  № 109 /09.07.2014 година, гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                   ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К. и прокурор Илия Н. от Апелативна прокуратура гр.Варна, сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 74 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК, във връзка с чл.28 от ЗОПДИППД (отм.).

Образувано е по въззивни жалби на:

1.Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) гр.София, наричана за краткост само „комисията”, срещу решение № 42/30.10.2013 година на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 326/2012 година, с което мотивираното й искане на основание чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД (отм.) е отхвърлено срещу първия ответник Ю.В.Р. ***, за сумата от 8337, представляваща действителната стойността на девет недвижими имота, с които той се е разпоредил в полза на трети добросъвестни лица. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му в тази част и уважаване на иска до посочения размер и присъждане на разноските за тази инстанция.

Насрещната страни Ю.В.  Р. оспорва въззивната жалба.

Останалите насрещни страни-съответници в първоинстанционното производство, а сега въззиваеми Б.С.М. ***, ”Агроенерджи инвест” АДСИЦ гр.София, „ТУС” ЕООД с. Камбурово, област Търговище и „Делта” ЕООД гр. Разград не са изразили становище по въззивната жалба.

Контролиращата страна, прокуратурата на РБ, изразява становище за основателност на въззивната жалба.

2.Ю.В.Р.  срещу същото решение на ТОС в частта, в която мотивираното искане на комисията по чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗОПДИППД е уважено. Правят се оплаквания за недопустимост и евентуално за неправилност на обжалваното решение и се иска от апелативната инстанция да го обезсили, съответно да го отмени и да отхвърли иска изцяло, като му присъди разноските за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна, комисията, оспорва въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение в тази част.

Горепосочените съответници не са изразили становище по тази жалба.

Контролиращата страна, Прокуратурата на РБ, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивните жалби са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

1.Относно допустимостта на обжалваното решение:

Доводът на въззивника Р., в качеството му на първи ответник по делото, че искането  на комисията (предявяването на исковете) е станало след едномесечния срок от  допускането на обезпечението, поради което то е недопустимо, не се споделя от апелативната инстанция. Този срок има отношение само спрямо евентуалната отмяна на допуснатите обезпечителни мерки и е правно ирелевантен относно допустимостта на иска. В този смисъл няма законова пречка да се предяви мотимвираното искане независимо дали има наложени обезпечения или те вече са отменени по някаква причина.

2.Относно правилността на обжалваното решение:

В тази част апелативната инстанция няма да разглежда поотделно оплакванията в двете жалби, а ще направи това в едно общо изложение, тъй-като по принцип аргументите на комисията да се уважи нейната жалба пряко и/или косвено са аргументи за отхвърляне на доводите в другата жалба и обратно. Налице е огледален случай, още повече, че и в едната и в другата жалба съображенията се свеждат до това налице ли са били предпоставките за уважаване на иска и до какъв размер.

Първата от задължителните предпоставки е налице - спрямо въззивника Ю.Р. има влязла в сила осъдителна присъда на Омуртагския РС по НОХД № 140/2011 година за извършено от него престъпление по чл.235, ал.1 от НК, което попада в обхвата на чл.3, ал.1,т.13 от ЗОПДИППД.

След обстоен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, ТОС е достигнал до правилното си заключение, че е налице косвена връзка между незаконно придобитото имущество и престъпната дейност, на основание на която е започнало производството пред комисията. Независимо от това, че присъдата на Р.  се отнася за сравнително малка сума-628.62  лева, то като се има предвид че цялата му трудова биография за проверявания период от 20 години (1992-2012 година) е свързана с дърводобив и сделките с дървесина, най-вече дърва за огрев, че в продължение на повече от 6 години той е работил в ДГС гр.Омуртаг, както и че най-интензивния период на придобиване-закупуване на имущество на значителна стойност е малко след като е напуснал ДГС, а също така, че и след това до 2012 година е продължил да се занима с такава дейност при други работодатели или самостоятелно, то апелативната инстанция подкрепа извода на ТОС, че е налице косвена връзка между престъпната дейност и имуществената облага-незаконните доходи на въззивника Р.. Този извод е в унисон  с ТР № 7/30.06.2014 година на ВКС-ОСГК, съгласно което е достатъчно   такава връзка (косвена) обосновано да може да се предположи. Следователно, това обосновано предположение може и да се оборва, но тежестта за това е на страната на лицето, срещу което е насочен иска на комисията, доколкото не са установени законни доходи за проверявания период.

Относно размера на имуществото, което подлежи на отнемане-налично или паричната му равностойност по пазарни цени, въззивният съд се опира изцяло на допълнителното заключение на назначената от ТОС ССЕ-виж л.752-758 от неговото дело. Съобразявайки поставената задача и всички налични към момента доказателства, експертизата е заключила, а това се потвърждава и от разпита на вещите лица в съдебното заседание на 30.10.2013 година, че отрицателната разлика за целия период на проверката на комисията възлиза на 61446.30 лева, които се равняват на 451.73 МРЗ. Това заключение на експертизата дава възможно най-изгодния за ответника Р. вариант с оглед на доказателствата, които съдът кредитира, с изключение на това, че се взимат разходи за жилище за част от проверявания период за трима души, а не за едни човек, както впрочем се установява от свидетелските показания, т.е. това перо от разходите е завишено спрямо основното заключение в първия му вариант-л.602 от делото на ТОС с около 5000.00 лева , признати са като приход и разход средствата за придобиване на делови активи и по записите на заповед, но не са признати като приходи декларираните през 2012 година доходи за 2007 година, както и твърдението, че Р. е получил от баба си дарение в размер на 26000.00 лева. Въззивниат съд намира , че преценката на ТОС да не се вземат предвид горепосочените две пера за приходи е правилна и законосъобразна. Следва да се има предвид, че за въпросното дарение няма представени никакви писмени доказателства освен декларация без нотариална заверка, която е оспорена-няма достоверна дата и се приема, че е съставена за нуждите на настоящия процес. Освен това годишната данъчна декларация за 2007 година е целенасочено подадена само с оглед на евентуални аргументи за защита по настоящето дело, още повече че дори декларираното по нея данъчно задължение не е изпълнено.

Въззивнит съд намира, че следва изрично да обоснове и изводите си относно т.н.издръжка на едно лице по нормативи на НСИ на РБ. Ноторно известно е, че тези норми са средно статистически величини и че за конкретен случай те може да не са валидни изцяло, било защото ответника по иска на комисията да е имал реално по-висок стандарт на живот и това да е установено в конкретния случай, било защото по изключение разходите да са по-ниски от статистическите. В това отношение обаче не следва да се игнорира безспорния факт, че лицата срещу които са предявени искове от комисията, имат обичайно по-висок жизнен стандарт и това личи, както от броя и вида на притежаваните недвижими имоти, така също и от вида и броя на притежаваните движими активи и търговски съучастия. С оглед на това в случая е обосновано да се приеме, че заключението на ССЕ и в тази част е правилно и не случайно е прието от страните без оспорване.

При това положение следва да се приеме, че правилно ТОС е уважил искането на комисията до посочения в обжалваното решение размер и го е отхвърлил за разликата от пазарната стойност на продажба на девет имота на трети лица, спрямо които искането по чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД също е отхвърлено, тъй-като е налице добросъвестност по смисъла на гражданския закон.

По изложените съображения въззивните жалби се явяват неоснователни, а обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото разноски не се присъждат.

В останалата (отхвърлителна) част, решението на ТОС спрямо Ю.В.Р., Б.С.М. ***, „Агроенерджи инвест” АДСИЦ, гр.София, „Тус” ЕООД с. Камбурово  и „Делта” ЕООД гр.Разград, е влязло в сила, тъй-като не е обжалвано.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                      Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 42/30.10.2013 година на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 326/2012 година в частта, в която са уважени исковете на КОНПИ гр. София на основание чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗОПДИППД (отм.) срещу Ю.В.Р. ***, Търговищка област и са присъдени дължимите разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.