РЕШЕНИЕ

 

43

 

гр.Варна, 20.03.2013 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на дванадесети март, двехиляди и четиринадесета година в закрито заседание в състав:

 

           

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

секретар В.Т.,

прокурор ,

 

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 75/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М.З.К. *** срещу решението на Окръжен съд-Силистра от 3.12.2013 г. по гр.д.№ 205/12 г., с което са отхвърлени предявените искове срещу Д.Г.Д. за провъзгласяване на нищожност на договор за покупко-продажба поради противоречие на закона – чл.152 от ЗЗД и чл.209 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на исковете.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият оспорва жалбата и изразява становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове от М.З.К. срещу Д.Г.Д. за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба по н.а.№ 179/11 г. поради противоречие на чл.152 от ЗЗД, а в условията на евентуалност – поради противоречие на чл.209 от ЗЗД.

Оспорвайки исковете, ответникът твърди сключване на валиден договор за покупко-продажба без наличието на други уговорки, водещи до недействителност.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с нотариален акт № 147/29.07.2011 г. страните са сключили договор за заем на сумата от 29000 лева с краен срок за погасяване 29.01.2012 г., като за обезпечаване на заема заемателят е учредил договорна ипотека върху процесния недвижим имот.

С нот.акт № 179/5.08.2011 г. ищецът е продал на ответника същия недвижим имот за сумата от 31000 лева. С молба от същата дата купувачът е поискал заличаване на вписаната с предходния нотариален акт ипотека поради заплащане на заема от ипотекарния длъжник. С платежно нареждане от 5.08.2011 г. се установява заплащане на продажната цена ”за закупуване на имота”.

С нотариална покана и протокол от 19.07.2012 г. ищецът е поканил ответника да му върне имота срещу връщане на продажната цена, което не е станало, тъй като ответникът отрекъл наличието на уговорка за обратно изкупуване.

Твърденията на ищеца относно уговорката между страните са противоречиви: От една страна твърди, че веднага след получаване на продажната цена е изтеглил сумата, която веднага е върнал на ответника, което „превъртане” е било с цел да се симулира плащане по договора за покупко-продажба. От друга страна – в нотариалната покана е посочил, че при прехвърляне обратно на описания имот, той ще заплати на ответника получената на 5.08.2011 г. продажна цена.

Изхождайки от разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, в тяжест на ищеца е доказването, че при сключване на договора страните не са имали намерение да бъде извършена между тях сделка за продажба на процесния имот, а с подписването му те предварително са уговорили начин на удовлетворяване на кредитора по договора за заем – различен, от този, който е предвиден в закона. Ищецът следва да докаже също и това, че съглашението е станало преди сключването на договора за заем и че този заем е бил обезпечен с продажба с уговорка за обратно изкупуване, чийто предмет е процесният имот.

Доказателства за наличието на такова съглашение към момента на сключване на договора за заем не са представени. Нещо повече – твърденията за постигната уговорка за обратно изкупуване са за по-късен момент – сключването на договора за покупко-продажба.

По делото не са представени и доказателства, установяващи твръденията за нищожност поради противоречие на разпоредбата на чл.209 от ЗЗД.

В този смисъл, правилен е извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените в условията на евентуалност искове по чл.26 от ЗЗД, вр. с чл.152 от ЗЗД и по чл.26 от ЗЗД, вр. с чл.209 от ЗЗД. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 1920 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                      Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Силистра от 3.12.2013 г. по гр.д.№ 205/12 г.

ОСЪЖДА М.З.К.,***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д. сумата от 1920.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                   2.