Р Е Ш Е Н И Е № 42

гр. Варна, 24.03.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на втори март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова в.гр.д. № 75 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по следните въззивни жалби срещу решение № 2002/02.12.2015г. постановено по гр.д. № 1590/15г. на ВОС:

1. Въззивна жалба на В.А.Г. *** чрез адв. Т.К. и адв.Л.В. срещу решението, в частите, с които са отхвърлени исковете му срещу Прокуратурата на Република България за осъждането й за заплащане на обезщетение за нанесените на въззивника неимуществени вреди – унижение, обида и стрес, в следствие на незаконното му обвинение в извършването на престъпления по чл. 123 , ал.4, вр. ал.1от НК, за това, че на 28.10.2008г. в МБАЛ гр. Шумен е причинил смъртта на детето Е. Г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност/лекарска практика/, представляваща източник на повишена опасност, по което е оправдан, за разликата над присъдения размер от 15 000 лв. до предявения размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 31.05.2011г. до окончателното им изплащане. Решението се обжалва и в частта за разноските. В жалбата се поддържа, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди не компенсира адекватно претърпените от незаконното обвинение вреди – не е било отчетено обстоятелството, че са разгласени чрез медиите данните за повдигнатото на ищеца обвинение; не са били отчетени негативните психически изживявания на ищеца във връзка с постановените две осъдителни присъди от първоинстанционния съд, които са потвърдена и от въззивен съд. Всичко това е довело до нарушение на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по същество, с което иска да се уважи в предявения размер.

Насрещната страна е депозирала отговор, в който е изразила становище за неоснователност на жалбата.

2. Въззивна жалба от Прокуратурата на РБ срещу решение № 2002/02.12.2015г. постановено по гр.д. № 1590/15г. на ВОС, в частта му, с която е била осъдена да заплати на ищеца сумата от 15 000лв. като обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършването на посоченото престъпление и обезщетение за имуществени вреди в размер на 9000лв., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и съдебно-деловодни разноски. Счита решението в тези части за неправилно, тъй като от доказателствата по делото не е била установена причинна връзка между претърпените вреди и повдигнатото обвинение. Съдът не е изложил мотиви в какво са се изразявали „унижението” и „обидата”, претърпени от ищеца и необосновано е приел, че промяната в професионалната реализация на ищеца е била в резултат на предявеното обвинение. Навежда доводи, че периода на обезщетението следва да бъде ограничен от предявяване на обвинението до внасяне на обвинителния акт в съда, като последвалия съдебен процес не следва да се включва. Определеният размер на обезщетението от 15 000лв. се счита за необосновано висок съобразно принципа за справедливост и съдебната практика по аналогични дела.  Необосновани и неправилни са изводите на съда, че претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказана и основателна, тъй като договор за правна защита и съдействие не е приложен в кориците на ВНОХД №471/2011г. по описа на ВАпС, а приложения такъв договор по ВНОХД№120/2014г. по описа на ВАпС не носи достоверна дата. Претендира се отмяна на решението като неправилно, а евентуално – да се намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна.

     За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

     Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от В.А.Г. *** срещу Прокуратурата на Република България, с предявени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, публично оскърбление, унижение, обида, стрес и неприятни емоции, вследствие на повдигнато на 31.05.2011г. и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 123 от НК, за което е бил оправдан, ведно със  законната лихва от датата на увреждането – 31.05.2011г. до окончателното изплащане на сумата; както и да му заплати сумата от 9000лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари в наказателното производство. В обстоятелствената част на исковата молба подробно са изложени твърдения за претърпените неимуществени вреди, които са следствие на повдигнатото и поддържано обвинение от Прокуратурата по досъдебно производство №98/2009г. на ОП Шумен  и наказателно дело №479/2011г. по описа на Окръжен съд – Шумен, за деяние, извършено на 28.10.2008г. и квалифицирано по чл. 123 от НК, по което е бил оправдан.

     От материалите по НОХД № 479/11г. на ОС-Шумен, включващи ДП № 98/2009г. на ОД на МВР-Шумен, както и делата от инстанционните проверки на постановената присъда се установява следното: ДП №98/2008г. е образувано срещу неизвестен извършител; с постановление от 31.05.2011г. на ищца е повдигнато обвинение по ч.123, ал.4, вр. Ал.1 НК;   Наказателното производство в съдебната му фаза е образувано по внесения на 30.08.2011г. обвинителен акт против ищеца за извършено от него на 28.10.2008г. престъпление по чл. 124, ал.4, вр. Ал.1 от НК /за това, че на 28.10.2008г. е причинил смъртта на дете от мъжки пол- Е. Г. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност- лекарска практика, представляваща източник на повишена опасност/. С присъда № 32/12.12.2011г. по НОХД № 479/ 2011г. на ШОС В.А.Г. е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение за посоченото престъпление по чл.124, ал.4, вр. Ал.1 НК;  С решение № 49/07.05.2012г., постановено по ВНОХД № 471/2011г. по описа на ВАпС, постановената присъда №32/12.12.2011г. е отменена, като делото е върнато за ново разглеждане от ШОС. С присъда № 25/29.09.2012г., постановена по НОХС № 234/12г. ищеца е бил признат за виновен за извършването на посоченото по-горе престъпление, като присъдата е потвърдена с решение № 40/08.03.2013г., постановено по ВНОХД №300/2013г. по описа на ВАпС. С решение № 340/16.04.2014г., постановено по НД №1049/2013г. по описа на ВКС е отменено въззивно решение №40/08.03.2013г. на ВАпС. С  сприсъда №6, постановена на 14.11.2014г. по ВНОХД №120 по описа за 2014г. на ВАпС, влязла в законна сила м. януари 2015г. ищецът е оправдан по обвинението, че на 28.10.2008г. в МБАЛ гр.Шумен е причинил смъртта на детето Е. Г., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност/лекарска практика/, представляваща източник на повишена опасност.

     Ищецът е представил към исковата си молба разпечатки от публикации в електронни медии, съдържащи информация за осъждането на ищеца за причинена смърт на новородено. В публикациите ищеца е посочен с две имена и местоработата.

     От показанията на св. Димитрова /която живее с ищеца/ се установява, че след започване на разследването много от колегите на ищеца променили отношението си към него, а родителите му много тежко понесли обвинението и публикациите във връзка с обвинението и постановените присъди на първа инстанция.  Ищецът станал раздразнителен, избухлив, по цели нощи не спял, затворил се в себе си. Преди обвинението той бел много жизнен, в свободнато си време обичал да пътува, обичал планинскя туризъм, като след обвинението и почти 10 години не е пътувал, отказал се от хобито си, не ходел на събирания с колеги и приятели.

     Свидетелят Славчев е колега на ищеца и е научил за повдигнатото обвинение от репортаж по телевизията. Според свидетеля ищецът бил разстроен и притеснен. Свидетелят счита, че обвинението е тежало на ищеца и му коствало много усилия да продължи да работи.

И двамата свидетели посочват в показанията си, че след повдигането на обвиненията много от колегите на ищеца злорадствали, както и, че заради обвинението ищецът престанал да практикува акушерство и работел само гинекология.

     От заключението на комплексната съдебно-медицинска и психологична експертиза, изслушано пред първоинстанционния съд се установява, че ищецът е преживял остър стрес, а към момента на освидетелстването у него е налице разстройство в адаптацията-протрахирана депресивна реакция. Дори години след повдигането на обвинението и след постановяването на оправдателната присъда при освидетелстването, ищецът се разстроил силно. Вещите лица са посочили, че психотравменото преживяване на воденото наказателно дело е нарушило психичния баланс на личността на ищеца, като повлияло преживяванията му – настроение, емоции, волева дейност, въздейства върху самооценката /понижава я/, създава малоценностови изживявания, повишава страховата готовност, затруднява контактите. Към момента на изследването ищецът е с повишена невротичност, чувствителност спрямо себе си и мнителност спрямо другите; изпитва психологичен дискомфорт, който преживява свръхценно.

     Правни съображения и изводи.

     Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.

     Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД/, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. - наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.

     В случая, от доказателствата по делото се установи, че наказателното производство против ищеца е проведено за период от 31.05.11г. до 14.11.14г., когато с окончателен съдебен акт е ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение в извършването на престъпление по чл.123, ал.4, вр. Ал.1 НК, което той не  е извършил, както се установява от влязлата в сила на 15.01.2015г. оправдателна присъда, е продължило 3 години и 7 месеца. Повдигнатото обвинение не е за тежко умишлено престъпление, но по време на продължилото над разумния срок наказателно преследване ищецът е бил притеснен, психически разстроен и в състояние на стрес поради дискредитирането на доброто му име и авторитета му като млад обещаващ лекар-специалист.  Следва да се има предвид и, че обичайно обвиненията за вреди, причинени от лекарска грешка имат особен обществен резонанс. Именно поради тази причина и в настоящия случай обществения отзвук е бил много широк и отразяването му в медиите допълнително е създало условия за възбуждане на негативно отношение спрямо ищеца. В публикуваната и разпространена информацията,  ищецът е бил разпознаваем, като са посочени имената му и местоработата му, както и, че срещу него е произнесена осъдителна присъда. В последна сметка ищецът е оправдан в това да е извършил престъплението за което е бил обвинен.

     Горното налага извода, че именно поради повдигнатото обвинение в извършването на престъпление ищецът е претърпял твърдените обида и унижение и стрес. Ищецът е имал съзнанието и самочувствието на обещаващ лекар -специалист с добра професионална и лична репутация. Повдигането и поддържането на обвинение в извършено престъпление, широкото разгласяване на обвинението, постановяването на две осъдителни присъди, продължилото значителен период от време наказателно преследване, безспорно са го унижили и накърнили достойнството и професионалната му чест. Ищецът безспорно е изпитвал и тревога от евентуалното му осъждане, преживял е стрес с водещи вегетативни прояви – тревожност, вътрешно напрежение, безпокойство, загриженост, нервност. Като резултат от обвинението се е променил хода на ежедневието му, професионалното му развитие и реализация. И тези негативни вреди не биха настъпили ако беше направена своевременна и точна преценка от органите на Прокуратурата – че не се касае за извършено престъпление.

     С оглед на всичко изложено съдът намира, че общото обезщетение за така претърпените неимуществени вреди, което съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е в размер на общо 20 000лв., който е достатъчен по размер за репарирането им и е в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на настоящия случай, изложени по-горе.  

     Обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата над 15 000лв. до 20 000лв. и ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от още 5 000лв. като обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. В останалата му отхвърлителна част за разликата над 20 000лв. до предявения размер от 60 000лв. решението следва да се потвърди.

     По отношение на имуществените вреди.

     Всички разноски, направени в рамките на наказателното производство, които са във връзка с обвинението на прокуратурата, по което ищецът е оправдан, подлежат на обезщетяване и следва да му бъдат присъдени. От представеното на л. 48 от ВНОХД № 471/11г. на ВАпС пълномощно се установява, че ищецът е упълномощил адвокат К. *** да го защитава по наказателното дело. С исковата молба в настоящото производство е представен договор за правна защита и съдействие от 02.02.2012г., като договорът е с конкретен предмет – защита по въззивно дело, като е представен вносна бележка, установяваща заплащането по банков път на договореното възнаграждение в размер на 5000лв.  Съгласно посоченото в договора, договореното и платено адвокатско възнаграждение е само за производството по посоченото дело за съответната инстанция. Видно от протоколите по ВНОХД № 120/14г. и в това производство ищецът е бил защитаван от адв. К., като наведените от ответника след срока за отговор възражения за привидност на представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие и представителство по НОХД № 120/2014г., или на изявлението за получено плащане по него не следва да бъдат разглеждани, като преклудирани.

     Предвид изложеното следва да се приеме, че посочените в договорите възнаграждения в размер на 5000лв. и съответно 4000лв. са заплатени от ищеца и същите представляват претърпяна имуществена вреда. Решението в тази част е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

     Решението е правилно и законосъобразно и в частта за разноските.

     Въззивникът Г. е претендирал разноски за настоящата инстанция, поради което и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на същия следва да се присъдят такива. Съобразно представените доказателства сторените в настоящото производство разноски възлизат на общо 1885лв., а съразмерно на уважената част от исковете, на въззивника следва да се присъди сумата от 792,24лв.

     Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

     ОТМЕНЯ решение № 2002/02.12.15г., постановено по гр.д. № 1590/2015г. на Окръжен съд-Варна, в частта му, с която е бил отхвърлен иска на В.А.Г. ***, с ЕГН **********, срещу Прокуратурата на Р България за заплащане на обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер от 15 000лв. до размер от 20 000лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

     ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В.А.Г. ***, с ЕГН  сума в размер на още 5000лв. /разликата над 15 000лв. до 20 000лв./ като обезщетение за неимуществени вреди – унижение, обида и стрес, в следствие на незаконното му обвинение в извършването на престъпления по чл. 123 НК, ведно със законната лихва върху сумата от 31.05.2011г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

     ПОТВЪРЖДАВА решение № 2002/02.12.15г., постановено по гр.д. № 1590/2015г. на Окръжен съд-Варна в останалите му обжалвани части по исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

     ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В.А.Г. ***, с ЕГН ********** сума в размер на 792,24лв., представляваща разноски за въззивната, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: