ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                       № 146

 

                                       09.03.2017 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 09.03.2017 г. в закрито заседание в следния състав:

  Председател: Милен Славов

         Членове: Петя Петрова

                                                                     Мария Маринова

 

като разгледа докладваното от с. П. Петрова ч.гр.д. № 77 по описа на Апелативен съд Варна за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на И.Д.Д., подадена чрез адв. К. против определение № 300 от 02.02.2017 г., постановено по гр.д. № 2498 по описа на Варненския окръжен съд за 2016 г., в частта, с която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащането на дължимата държавна такса в производството по същото дело.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради противоречието му със закона и поради необоснованост, като е молил за отмяната му и уважаване на молбата за освобождаване от заплащане на държавната такса по делото. Изложил е съображения за наличието на предпоставките по чл. 83, ал.2 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от  лице с правен интерес от обжалването му, като неизгоден за него. Същата е допустима, а разгледана по същество – отчасти основателна по следните съображения:

С обжалваното определение, молбата на настоящия жалбоподател и ищец в производството пред първата инстанция за освобождаване от заплащане на държавни такси по делото е оставена без уважение, след като съдът е приел, че не са налице условията на чл. 83, ал.2 ГПК.

Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

В случая са налице основанията за освобождаване от заплащане на част от дължимата държавна такса за производството само пред първата инстанция и това е така по следните съображения:

От приложените документи и декларираните данни за материално и гражданско състояние, включително и в представената в настоящото производство декларация във връзка с чл. 83, ал.2 от ГПК се установява, че И.Д. е възрастен човек, на 76 години, в добро здравословно състояние (приложил е медицински документи само за заболяване от алергичен ринит с голяма давност), живее сам и обитава съсобствено жилище от 120 кв.м., находящо се в идеалния център на гр.Варна, от който притежава ½ ид.част, заедно с 45/270 ид.части от дворното място. Декларирал е, че не притежава никакво друго имущество и не получава никакви други доходи, освен от пенсия, която е в размер на 662,56 лв. Ищецът няма задължения за издръжка към други лица и не е посочил да има конкретни разходи за лечение на алергичния  ринит. С оглед цената на предявените от него срещу Община Варна искове, дължимата държавна такса по делото е в размер на 1 320 лв., като в същото време, ищецът има доход от пенсия в размер на 662,56 лв., който е почти в максималния размер.

Предвид изложеното, съдът намира, че действително ищецът няма възможност да заплати наведнъж пълния размер на държавната такса за първоинстанционното производство, но частичното й заплащане в размер на 660 лв. е във възможностите му, като се отчете и обстоятелството, че от подаване на исковата молба до момента са минали и повече от два месеца, претенцията за имуществени вреди е за такива, настъпили в течение на няколко години назад във времето, а размерът на тази за неимуществени вреди е определена по личната му преценка. Освен това, ищецът има възможност да отделя част от дохода си, за да заплати евентуално и държавните такси за следващи инстанции, които за въззивно обжалване са наполовина и в най-висок размер биха били 660 лв., за допускане до касационно обжалване – 30 лв. и такива за частни жалби – по 15 лв.

Идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности, които иначе биха били възпрепятствани да защитят правата си в съда, а настоящият казус не е такъв, като установено е, че ищецът би бил затруднен единствено за внасянето на първоначалната държавна такса в пълен размер.

С оглед изложените съображения, молбата по чл. 83,    ал.2 от ГПК се явява частично основателна и следва да бъде уважена само за размер на 660 лв. от дължимата държавна такса при образуване на делото пред първата инстанция. Молбата за освобождаване на ищеца от останалата част на държавната такса за първата инстанция и за освобождаване от всички  държавни такси по делото, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Частичното несъвпадане на изводите на двете инстанции налага и частична отмяна и на обжалваното определение на окръжния съд, съобразно посоченото по-горе.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 300 от 02.02.2017 г., постановено по гр.д. № 2498 по описа на Варненския окръжен съд за 2016 г., САМО В ЧАСТТА,  с която е оставена без уважение молбата на И.Д.Д. по чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащането на дължимата държавна такса при образуване на делото в първата инстанция до размер на сумата от 660 лв. и вместо това, ПОСТАНОВИ:

ОСВОБОЖДАВА ищеца И.Д.Д. от внасяне на сумата от 660 лв., представляваща част от дължимата при образуване на делото държавна такса за първоинстанционното производство.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 300 от 02.02.2017 г., постановено по гр.д. № 2498 по описа на Варненския окръжен съд за 2016 г. в ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на ищеца И.Д.Д. по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на останалите държавни такси в производството по делото и за горницата над сумата от 660 лв.

Определението може да се обжалва само в потвърждаващата определението на окръжния съд част, с частна касационна жалба, пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му и при условията на чл. 280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: