Р Е Ш Е Н И Е

45

гр. Варна,  13. 04.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и oсемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 77 по описа за 2018-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по  въззивна жалба на А.К.Ч., срещу решение № 1649/07.11.2017 год. по гр.д. 2511/2016 год. на ОС Варна, С КОЕТО Е уважен отрицателен установителен иск за собственост на Държавата, чрез Министъра на земеделието, горите и храните срещу А.К.Ч. и „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, по чл. 440, ал.1 ГПК, за признаване, че правото на собственост върху следния недвижим имот не принадлежи на длъжника А. К.Ч. по изп.д. № 20167190400376 по описа на ЧСИ Станислава Янкова с взискател „Банка ДСК“ ЕАД, а именно: реални части от поземлен имот с идентификатор 10135.2464.32, находящ се в землището на гр. Варна, район Приморски, местност „баба Алино“, а именно: 202 кв.м. в югозападната част на имота с идентификатор 10135.2464.32, в която попадат 15 кв.м. от сграда с идентификатор 10135.2464.32.1 и 143 кв.м. в североизточната част на имот с идентификатор 10135.2464.32, оцветени в жълто на комбинирана скица №8 от заключението на СТЕ, изготвено от в.л. Ж.Б.Б., към който е насочено изпълнението.

В жалбата се твърди, че решението на ОС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при превратно тълкуване на доказателствата и необсъждане на част от тях. Оспорва се изводът на съда относно недоказаност на придобиване на имота по давност от ответника – ФЛ, и за доказаност на правото на собственост на Държавата. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна Държавата, чрез Министъра на земеделието, храните и горите. С отговора жалбата се оспорва в подробно изложение.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Министерство на земеделието и храните, като е предявен иск с правно основание чл.440 ал.1 от ГПК срещу А. К. Ч. и „Банка ДСК” ЕАД – гр. София за признаване за установено, че реални части от поземлен имот с идентификатор № 10135.2464.32, находящ се в землището на гр. Варна, район „Приморски”, местност „Баба Алино”, а именно: 202 кв.м. в югозападната част на имот с идентификатор № 10135.2464.32, в която попадат 15 кв.м. от сграда с идентификатор № 10135.2615.37.1 и 143 кв.м. в североизточната част на имот с идентификатор № 10135.2464.32, оцветени в жълто на комбинирана скица № 8 от заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Ж.Б.Б., върху който е насочено паричното вземане на „Банка ДСК” ЕАД към А. К. Ч. по изп.дело № 20167190400376 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег.№ 719 с район на действие Окръжен съд – гр. Варна, не принадлежат на длъжника.

В условията на евентуалност е предявен иск от Министерство на земеделието и храните срещу А. К. Ч., с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че реални части от поземлен имот с идентификатор № 10135.2464.32, находящ се в землището на гр. Варна, район „Приморски”, местност „Баба Алино”, а именно: 202 кв.м. в югозападната част на имот с идентификатор № 10135.2464.32, в която попадат 15 кв.м. от сграда с идентификатор № 10135.2615.37.1 и 143 кв.м. в североизточната част на имот с идентификатор № 10135.2464.32, оцветени в жълто на комбинирана скица № 8 от заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Ж.Б., са собственост на Държавата.

В исковата, допълнителната и уточняващите молби се твърди, че по изп.дело № 20167190400376 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег.№ 719 с район на действие ВОС са предприети от „Банка ДСК“ ЕАД действия по принудително изпълнение срещу имот, части от който представлява горска територия – частна държавна собственост, с идентификатор 10135.2464.32, находящ се в землището на гр. Варна. На 18.08.2016г. в РДГ Варна е получена ПДИ изх.№ 3239/09.08.2016г. В същата е посочено, че РДГ – Варна, като „ипотекарен приобретател-длъжник“ е била осъдена по ч.гр.д.№ 5533/2016г. на ВРС, да заплати на банката задължение, което към 09.08.2016г. е в размер на 238 017,96лв. Към поканата е приложен и изпълнителен лист № 4916 и Заповед № 2643/19.05.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу първия ответник по делото – А.Ч., като е посочено, че вземането на банката произтича от договор за ипотечен кредит от 18.07.2007г. с дата на настъпване на предсрочната изискуемост 11.09.2015г. и съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 18.09.2016г.

В РДГ Варна е получено уведомление от А.Ч. с вх.№ 2700/15.07.2016г. за това, че лицето е собственик по силата на договор за дарение на имот с площ от 600 кв.м., представляващ ПИ 3804 по плана на к.к.“Чайка“, ведно с изградената в имота постройка по нот.акт № 149, том XXIII, дело 3525, вх.рег.№ 7492/06.04.2005г. А.Ч. е сключил договор за банков кредит с „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитът бил обезпечен с ипотека върху имот 3804, ведно с построената двуетажна сграда. Банката се e снабдила със Заповед за изпълнение за вземането си по необслужвания кредит, на основание на която било образувано изпълнителното дело. Като способ за събиране на дълга ЧСИ е предприела действия по опис и оценка с оглед бъдещ публичен търг на целия имот 3804 по плана на к.к.“Чайка“ с площ от 600 кв.м. и построената сграда. Предмет на търга се явява и част от ПИ 10135.2464.32 – частна държавна собственост по КК на ДАГ, доколкото със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК част от имота по горепосочения нотариален акт е описан с идентификатор 10135.2615.37, който граничи с имот с идентификатор 10135.2464.32, представляващ горска територия – частна държавна собственост, за който има издадено Удостоверение за собственост № АУ-10-1034/06.07.2012г., на основание чл.27 ал.5 т.3 вр.чл.27 ал.3 т.2 от Закона за горите/ЗГ/. Към писмото на РДГ е приложено Решение № 2487/15.10.2013г. на АдмС – Варна по адм.д.№ 1146/2013г., с което е отхвърлена жалбата на А.Ч. срещу Заповед № КД-14-03-263/30.01.2013г. на Началника на СГКК – Варна, с която е отказано изменение в КК на район „Приморски“, в частта относно границата на имоти с идентификатори 10135.2615.37 и 10135.2464.32. В съдебното решение, където са възпроизведени резултатите от назначената СТЕ, е прието, че имот с ид. 10135.2615.37 с площ 243 кв.м. се появява за първи път в КК през 2008 г. с площ от 243 кв.м. Със същата площ съществува и в действащата КК към момента на постановяване на решението. В същата е отразена и сграда с идентификатор 2615.37.1 със застроена площ 83 кв.м. Установено е по делото, че имот 3804 с площ от 600 кв.м. е фигурирал в КП от 1990г., който не е бил одобрен, като този имот се появява със същата площ и граници в одобрения със Заповед № Г-1018/25.11.2003г. на Кмета на Район Приморски ПУП-ПЗ. Впоследствие е била попълнена и кадастралната основа по плана на к.к.“Чайка“/КП от 1990г./ със заповед № Р-39/05.05.2004г. на Зам.кмета на Община Варна. Съгласно заключението на експертизата по посоченото административно дело, КП от 1990г. не е бил одобряван и не е влязъл в сила, а само там съществува имот 3804 с площ от 600 кв.м. В границите на имот 3804 по КП от 1990г. попадат следните части от имоти: целият ПИ 2615.37 по КК, част от ПИ 2464.32 на югозапад с площ 200 кв.м., в която попадат и 15 кв.м. от застроената сграда с идентификатор 2615.37.1, част от ПИ 2464.32 с площ 148 кв.м. по КК на североизток, малка част от 14 кв.м. от ПИ 2615 по КК, която се ситуира откъм западната му страна по фронта на имот 2615.37. Прави се искане за уважаване на главния иск, а при условията на евентуалност се иска уважаване на иска по чл.124 ал.1 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК пред ОС е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. К. Ч., като предявените искове се оспорват. Твърди се, че липсват доказателства собствеността върху процесните реални части от имота да е на Държавата, както и че ответникът се легитимира като собственик на ипотекирания имот по силата на договор за дарение, обективиран в н.а. № 149, т.ХХIII, дело 3525, вх.рег. 7492/06.04.2005 г. на АВ на имот, находящ се в к.к.”Чайка” с площ от 600 кв.м., представляващ ПИ № 3804 по плана на к.к.”Чайка”, ведно с изградената в имота постройка въз основа на разрешение за строеж, както и че сградата е въведена в експлоатация. Преди това имотът е придобит от родителите на ответника по давност с н.а. № 81, том ХV дело 332/2003 вх. рeг. 5501 от 09.04.2003 г. на ВН, от който черпят права праводателите му. Те притежават собствеността към този момент и върху съседния имот, за който притежават н.а. 161 том II, дело 453/2002г., вх.рег. 677 от 30.01.2002г. на ВН. В този нотариален акт имотът е записан като имот с пл.№ 3603 по плана на КК Чайка и е с граници: дворно място на Туристстрой, овощна градина на Ц.М.Г./имот пл.№ 3600/, градина на Ж.Д. - имот с пл.№ 3601, овощна градина на С.Б. - имот с пл.№ 3602. Като съседи на имот № 3804 по КП 1990г./преди имот №3604-А/, те са завладяли и този имот и са го придобили по давност. За построената в процесния имот сграда и нанасянето й в кадастралните карти и регистри е издадено Удостоверение АУ-12977/01.04.2003 на Община Варна за имота/със стар номер № 3604-А по КП на к.к. „Чайка" относно обстоятелството, че за имота няма съставен акт за общинска собственост, както и няма данни за извършено отчуждаване, одържавяване и възстановяване по ЗВСВНОИ и по ЗТСУ. Няма данни и за реституционни претенции по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, което се установява също и с удостоверение изх. № 618/17.10.2002г. В скица изх.№ УТ94А-527/06.12.2005г. на район Приморски за имот 3804 с площ от 600 кв.м. като собственик е вписан А. Ч.. При изготвянето на кадастрална карта за района, имота на ищеца № 3804, е вписан с идентификатор 10135.2615.37, с площ от 243 кв.м., вместо с площ от 600 кв.м., като площта е намалена за сметка на увеличената площ на имот с идентификатор 10135.2464.32, а границата минава през средата на законно построената жилищна сграда. Като собственик на имот с идентификатор 10135.2464.32 е вписана Държавна агенция по горите /Държавно лесничейство/. Поискано е изменение на кадастралната карта по отношение на границата между имоти с идентификатори 10135.2464.37 и 10135.2464.32 с оглед съответствие на границите на имота съобразно с дотогава съставените документи за собственост, скици, удостоверения и съобразно владението на имота от 1976г., но административният орган е отказал издаването на акт за непълноти и грешки, като е приел, че е налице спор за правото на собственост по смисъла на чл.53 ал.2 от ЗКИР. Срещу отказа е подадена жалба от А.Ч., като в административното производство е установено, че правилно, ДАГ- Държавно лесничейство имат качеството на заинтересовано лице по смисъла на параграф 1 т.13 от ДР на ЗКИР, като жалбата е отхвърлена поради наличието на спор за материално право. А. Ч. е инициирал исково производство с предмет установяване правото на собственост, като е образувано гр.д.№ 13260/2014г на ВРС - 18 състав, прекратено поради неизпълнение на указанията на съда за индивидуализиране на спорните части от имот № 3804, а определението за прекратяване е влязло в законна сила и делото е архивно. Ответникът поддържа, че ДАГ - Варна, респективно РДГ - Варна, в лицето на държавата, не са собственици на 348 кв.м. от стар имот 3804/преди имот 3604-А/ по плана на КК Чайка, доколкото няма данни тази площ или респективно цялата площ от 600 кв.м. да е била актувана като държавна собственост, в какъвто смисъл са удостоверение АУ-12977/01.04.2003 на Община Варна, удостоверение изх. № 618/17.10.2002г., скица УТ94А-527/06.12.2005г., издадените разрешения за строеж, узаконяването на сградата, Заповеди за одобрение на ПУП-ПЗ, Заповед Г-1018 от 25.11.2003г. на Кмета на Община Варна. Излага се, че в заверената от ОСЗГ скица от 18.02.2003 г., с печат на Министерство на земеделие и гори имот 3604 А по КП КК Чайка е отразен с площ от 600 кв.м и собственост на Н.Ч., майка на ищеца. Одобрено е попълването на кадастрална основа на имот пл.№ 3804 по плана на КК Чайка със заповед № 39/05.05.2004г. В цитираната скица, ДГФ е посочен като граница на имота. Твърди се, че родителите на ответника са владели имота от 1976г., а към датата на съставяне на КНА през 2002 г., имотът по разписен лист на КК Чайка/както е записано в приложените към акта документи, е заобиколен от частни имоти -имоти №№ 3600, 3601,3602, имот на „Туристстрой" и път. Няма никакви данни за официално проведена и законосъобразна процедура по промяна на предназначението на имота с оглед фактическото му ползване през 1997 г. и включването му на това основание в ЛУП, както и че липсва правно основание за преустрояването на ПИ 3804 по КП/1990 година на КК ЧАЙКА в горски имот и включването му в ЛУП. Няма извършена процедура по чл.73 и следващите до чл.84 от ЗГ, предвиждащи инвентаризация, заснемане, разработки, одобрения на становища на специална комисия и пр.  Твърди се, че нито целия имот, нито част от него някога е представлявала залесена територия с дървесна растителност, този имот винаги е бил включен - от 1962 г., когато е приет Регулационният план на крайбрежието „Чайка" със Заповед № 1184/08.08.1962г. на основание Правилника и Закона за планово изграждане на населените места, досега в границите на КК Чайка с трайна характеристика „населени места". Поддържа се, че включването на имота в границите на урбанизирана територия-населени места и селищни образувания, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон, одобрени до 01.06.1973г., означава, че имотът е с променено предназначение, регулационните отреждания за тези земи се извършват по реда на ЗУТ, съгласно параграф 6 от ПЗР на Закона за горите /ДВ бр.19/08.03.2011г./. Видно от вписаните граници на имота през 2002г., както и от предходно съставените скици и извадки от планове на имота, както той, така и околните имоти, служещи като граници не представляват гора, а от две страни на имота границите са пътища. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Постъпил е отговор и от „Банка ДСК” ЕАД, като се твърди, че ищецът не е легитимиран да предяви иска по чл.440 ал.1 от ГПК, доколкото по делото не е представен документ, доказващ правото на собственост, какъвто в конкретния случай би бил акт за държавна собственост. Поддържа се, че представеното Удостоверение с изх.№ АУ-10-1034/06.07.2012г. не е документ за собственост, съгласно разпоредбата на чл.5 от ЗДС, а кадастралните карти и регистри не могат да създават и не определят правото на собственост върху даден недвижим имот. Излага се, че предприетите от „Банка ДСК” ЕАД изпълнителни действия срещу процесния имот са законосъобразни, доколкото при отпускането на кредит на ответника Ч., срещу ипотекиране на имота в полза на банката, са представени доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин, че същият е собственик на имота, срещу който е насочено принудителното изпълнение.

От писмените доказателства по делото се установява, че с нот.акт № 20/30.01.2002 г., вписан в СВ като акт № 161/30.01.2002г. на ВН К.А.Ч., баща на А.Ч., е признат за собственик по давност на недвижим имот „място-овощна градина" с площ 700 кв.м., представляващ ПИ-3603 по плана на к.к."Чайка", м."Слънчева поляна-Зл.пясъци", гр.Варна, община Варна, ведно с изградената в него „жилищна постройка" с обща площ 30 кв.м., състояща се от две стаи, при граници/съседи на мястото: дворно място на Туристстрой; овощна градина на Ц.М.Г. и Ж.М.К. пл.№ 3600; овощна градина на Ж.Д.Д. пл.№ 3601; овощна градина на С.Т.Б. пл.№ 3602; и път.

С нот.акт № 138/09.04.2003г., вписан в СВ като акт № 81/09.04.2003г. Н.Н.Ч. е призната за собственик по давност на недвижим имот „място" с площ 600 кв.м., представляващ ПИ-3604А по плана на к.к."Чайка", м."Слънчева поляна-Зл.пясъци", гр.Варна, община Варна, ведно с изградената в него през 1975г. „сезонна постройка" на един етаж със застроена площ 32 кв.м. състояща се от две стаи, при граници/съседи на мястото: път, гора, гора, път.

Видно от нот.акт № 191/06.04.2005г., вписан в СВ като акт № 143/06.04.2005г., Н.Н.Ч. и К.А.Ч. даряват на сина си А.Ч. недвижим имот, придобит по давност, а именно „място" с площ 600 кв.м. представляващо ПИ-3804 по плана на к.к."Чайка". м."Слънчева поляна/Гермето-Зл.пясъци", гр.Варна, община Варна, ведно с изградената в него „постройка" на един етаж със застроена площ 32 кв.м., състояща се от две стаи, при граници/съседи на мястото: път, гора, гора, път.

С нот.акт № 5/29.12.2005г., вписан в СВ като акт № 157/30.12.2005г. А. К. М. - Ч. е признат за изключителен собственик на недвижим имот придобит по дарение, а именно: ПИ-3804 с площ 600 кв.м. по плана на к.к."Чайка", находящ се в м."Слънчева поляна/Гермето", район Приморски, гр.Варна, община Варна, при граници/съседи: път откъм ПИ-3599, гора, гора u път откъм ПИ-3609, ведно с изградената в него югоизточно „двуетажна жилищна сграда" с административен адрес ПИ-3804, к.к."Чайка", гр.Варна, същата към 14.12.2005г със степен на завършеност 75%, с разгъната застроена площ общо 203 кв.м., състояща се: на първи етаж от - входно антре, дневна с кухня-столова, спалня, баня-тоалет и вътрешно стълбище към втори етаж; на втори етаж от - вътрешно стълбище, коридор, четири спални, три бани-тоалетни и три тераси; на избен етаж от - коридор, баня-тоалет и две обединени избени помещения с обща площ 62 кв.м.; и на тавански етаж от две спални със санитарен възел с обща площ 42 кв.м.

С нот.акт № 36/13.02.2006г., вписан в СВ като акт № 146/14.02.2006г. е извършена поправка на нот.акт № 5/29.12.2005г, вписан в СВ като акт № 157/30.12.2005г, като на 1-ва страница, ред 5 и ред 9 - вместо името А. К. М.-Ч., е постановено да се чете името А.К.Ч..

От нот.акт № 100/19.07.2007г., вписан в СВ като акт № 163/19.07.2007г., за учредяване на договорна ипотека се установява, че кредитора „Банка ДСК" ЕАД, на основание договор за ипотечен кредит от 18.07.2007г, предоставя на кредитополучателя и ипотекарен гарант А. Ч. кредит в размер на 100 000 евро при условия, описани в акта. За обезпечаване на вземането на кредитора „Банка - ДСК" ЕАД за дадената в заем сума по договора за ипотечен кредит от 18.07.2007г. и анексите към него, заедно с лихвите и разноските - кредитополучателят и ипотекарен гарант А.Ч. е учредил договорна ипотека в полза на „Банка ДСК" ЕАД върху следния свой собствен недвижим имот, а именно: ПИ-3804 с площ 600 кв.м. по плана на к.к."Чайка", находящ се в м."Слънчева поляна/Гермето", район Приморски, гр.Варна, община Варна, при граници/съседи: път откъм ПИ-3599, гора, гора и път откъм ПИ-3609, ведно с изградената в него югоизточно „двуетажна жилищна сграда" с административен адрес ПИ-3804, к.к."Чайка", гр.Варна, същата към 14.12.2005 г. със степен на завършеност 75%, с разгъната застроена площ общо 203 кв.м., състояща се: на първи етаж от входно антре, дневна с кухня-столова, спалня, баня-тоалет и вътрешно стълбище към втори етаж; на втори етаж от вътрешно стълбище, коридор, четири спални, три бани-тоалетни и три тераси; на избен етаж от коридор, баня-тоалет и две обединени избени помещения с обща площ 62 кв.м.; и на тавански етаж от две спални със санитарен възел с обща площ 42 кв.м.

Поради неизпълнението на задължението за плащане по главница и/или лихва от страна на А.Ч. по Договор за ипотечен кредит от 18.07.2007г. и анексите към него, сключен с А. Ч., банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, издадени по ч.гр.д. № 5533/2016 г. по описа на ВРС - 16 състав.

За събиране вземането по издадения в полза на „Банка ДСК” ЕАД изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20167190400376 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, peг. № 719 на КЧСИ, с район на действие ВОС. По изпълнителното дело са предприети изпълнителни действия с цел удовлетворяване вземането на банката по издадения изпълнителен лист, в това число е поискано извършване на опис и насрочване на публична продан на ипотекирания за обезпечаване вземането на банката недвижим имот.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, по отношение статута на имота се установява, че по КП от 1956г. територията на ПИ-3804/син цвят/ целия с площ 600 кв.м. по КП от 1990г. - след попълване, включваща в себе си процесиите реални части на ПК-2464.32/лилав цвят/ по КККР, е била със статут на „земеделска земя" по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ и с начин на трайно ползване „нива". По КРП от 1967 г. не може с категоричност да се определи какво е било „трайното предназначение" на територията и какъв е бил „начина на трайно ползване" на същия имот. По КП от 1990г.  според вещото лице южната и северната част на ПИ-3804/син цвят/ целият с площ 600 кв.м. по КП/1990г.- след попълване, съответстващи на процесните части на ПИ-2464.32/лилав цвят/ по КККР, са попадали в „горска територия" по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗУТ, тъй като те са означени в плана с условен знак за „дъбова гора". Средната част на ПИ-3804/син цвят/, целият с площ 600 кв.м. по КП от 1990г. - след попълване, съответстваща на ПИ-2615.37/лилав цвят/ по КККР, е попадала в „земеделска територия" по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗУТ, тъй като тя е означена в плана с условен знак за „мера, пасище".

По ЛУП от 1997 г. цялата площ на обследвания ПИ-3804/син цвят/ по КП/1990г. - след попълване, включваща в себе си процесните части на ПИ-2464.32/лилав цвят/ по КККР попада в „горска територия" по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗУТ и по-конкретно попада в отдел-,,153/49,9", подотдел „е/2,4"/. По Картата на възстановената собственост /КВС/ от 2000 г. цялата площ на обследвания ПИ-3804/син цвят/ по КП от 1990г. - след попълване, включваща в себе си процесните части на ПИ-2464.32/лилав цвят/ по КККР, попада в границите на ПИ-60.006 и ПИ-464.9 по КВС, с трайно предназначение на територията „горска" и с начин на трайно ползване „за друг вид дървопроизводителна гора". По ЛУП от 2007 г. цялата площ на обследвания ПИ-3804/син цвят/ по КП от 1990 г. - след попълване, включваща в себе си процесните части на ПИ-2464.32/лилав цвят/ по КККР попада в „горска територия" по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗУТ и по-конкретно попада в отдел „153/82,8", подотдел „12/0,5"/. По КККР от 2008г. /комбинирани скици № 7 и № 8 към експертизата: оцветените в жълто две части /202 кв.м. и 143 кв.м./ на обследвания ПИ-3804/син цвят/ целият с площ 600 кв.м., същите напълно идентични на процесните части на ПИ-2464.32/лилав цвят/ по КККР - попадат в територия със статут „горска" по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗУТ и имат начин на трайно ползване „за друг вид дървопроизводителна гора". Оцветената в сиво част /243 кв.м./ на обследвания ПИ-3804/син цвят/ целият с площ 600 кв.м. по КП от 1990 г. - след попълване, същата съответстваща на ПИ-2615.37/лилав цвят/ по КККР - попада в територия със статут „урбанизирана" по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗУТ и има начин на трайно ползване „за друг обществен обект, к-с". Неоцветената част /12 кв.м./ на обследвания ПИ-3804/син цвят/ целият с площ 600 кв.м. по КП от 1990 г. - след попълването, представляваща тънка ивица с ширина около 0,40 м откъм източната му страна, същата съответстваща на част ПИ-2615.12/лилав цвят/ по КККР - попада също в територия със статут „урбанизирана" по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗУТ и има начин на трайно ползване „за второстепенна улица". Част с площ 15 кв.м. от сградата на четири нива, изградена в обследвания ПИ-3804/син цвят/ по КП/1990г. - след попълването, цялата със застроена площ 83 кв.м. и разгъната застроена площ 203 кв.м. - попада в южната жълто оцветена част на процесния ПИ-2464.32/лилав цвят/ по КККР.

Относно попълването на имота в кадастралната основа се установява, че съгласно Заповед № Р-39/05.05.2004 г. на Зам.кмета на Община Варна е било извършено попълване на кадастралната основа с ПИ-3804 по плана на к.к."Чайка, но в графичната част към тази заповед липсват координатни кръстове за точно изчертаване и координиране на имота в съответната координатна система. Такива кръстове обаче са налични в приложената към делото скица/л.17 от д. 13260/, която е използвана като основа за изготвяне на комбинирана скица № 3 към експертизата, където попълнения ПИ-3804 е очертан и надписан със син цвят и откъдето се установяват неговото местоположение, точната му площ от 600 кв.м. и следните граници/съседи: откъм източната му страна - път; а от всички останали страни - горска територия в незатворен контур, без кадастрален номер.

Според в.л. ПИ-3804 е бил попълнен в КП от 1990 г., там той се появява за пръв път с гореописаните граници и площ от 600 кв.м. , така както е отразен в комбинирана скица № 3 към експертизата. Поземлен имот-3804/син цвят/ по КП от 1990 г. - след попълването с така описаните му граници и площ, не се установява като наличен в никой от последващите за територията планове, както и в КВС от 2000 г. ПИ-3804/син цвят: по КП от 1990 г. - след попълването, не попада в границите на к.к."Чайка", нито в границите на с.о."Ален мак". Същият имот е разположен западно спрямо курортния комплекс на разстояние около 180 м и северозападно от селищното образувание на около 150 м.

Понастоящем ПИ-3804/син цвят/ по КП от 1990 г., съобразно заключението на в.л. този имот/син цвят/, включващ в себе си двете процесни части на ПИ-2464.32/лилав цвят/ по КККР, е застроен със жилищна сграда на четири нива с разгъната застроена площ от 203 кв.м. Същата е въведена в експлоатация по надлежния ред и имотът е ограден от всички страни с масивна или полумасивна огради с изключение малка негова западна част по фронта на сградата, поради което експертът дава заключение, че фактическото трайно ползване на така описания недвижим имот е за задоволяване на „жилищни нужди".

Относно процесния ПИ-2464.32/лилав цвят/ по КККР, от огледа на място вещото лице е установило, че останалата част от територията процесния ПИ-2464.32/лилав цвят/ по КККР, която е извън границите на имота/син цвят/ е гъсто засадена с висока широколистна дървесна растителност, поради което и тя е с фактическо трайно ползване „за дървопроизводителна гора".

Според вещото лице не е проведена процедура по Закона за горите и Наредба 6 за устройство на гори и земи от горски фонд и ЗГ. Съгласно пар.3 от ПЗР на ЗГ /в сила от 08.08.2011г./, не подлежат на промяна в предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии които физически лица, юридически лица и общините са придобили от държавата, като ограничението се прилага и при промяна в собствеността на имотите. Предвид съдържанието на горната норма, Министерството на земеделието и храните изготвя списък на имотите, обнародва го в Държавен вестник, след което АГКК, ОСЗ и АВ отразяват ограниченията в горните имоти, съответно в кадастралната карта, в картата на възстановената собственост и в имотния регистър. В конкретния случай процесният имот по отразяването му в КВС и КККР е записан в собственост на поделение към Министерството на земеделието и храните като „горска територия" и поради това министерството не е развило тази процедура по отношение на процесния имот. Съгласно пар.4 от ПЗР на ЗГ министърът на земеделието и храните със заповед назначава областни комисии, които да изготвят списъци на поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиките на гора/по смисъла на чл.2/, които при влизане на закона в сила не са отразени като такива в КВС и КККР. Тази процедура също не е била развита от министерството по гореописаната причина, а именно: процесният имот по отразяването му в КВС и КККР е записан в собственост на поделение към Министерството на земеделието и храните. Нормата на пар.5 от ПЗР на ЗГ касае случай, при който е подадено на заявление за изключване площи от горския фонд, но данни за такава процедура също няма приложени към преписката по настоящото дело.

Нормата на пар.6 от ПЗР на ЗГ касае случаи, при които горски територии са включени в границите на урбанизирани територии/населени места и селищни образувания/, определени с околовръстен полигон/отразен в топографски карти или в други графични материали/ или са определени със ЗРП, същите горски територии се считат при съответни условия като такива с променено предназначение, но данни за такава процедура също няма приложени към преписката по настоящото дело.

С Наредба № 6 за устройство на горите и земите от горския фонд се определят условията, редът, начините, методите и механизмът за провеждане на инвентаризация на горите и земите от горския фонд, разработването на лесоустройствените проекти за тях и приемането и утвърждаването им съгласно Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча. Данни за съответните лесоустройствени проекти от 1997 г и 2007 г са приложени към преписката към делото и същите са използвани при изготвянето на експертизата. Данни за проведени процедури по реда на горната наредба, касаещи настоящия казус, също няма приложени към настоящото дело.

Поа въпроса представлява ли имота гора по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗГ и има ли данни към 1997 г. на това основание да бъде отразен като горски фонд, включен в Лесоустройствен проект на ДГС – Варна вещото лице е дало заключение, че от огледа на място е установило, че процесната част от ПИ-2464.32/лилав цвят/ по КККР попада в границите на ПИ-3804/син цвят/ по КП/1990г. - след попълването, който е ограден, застроен и се ползва за „жилищни нужди", поради което и експертът заключава, че същата процесна част понастоящем не представлява „гора" по смисъла на чл.2 от ЗГ.

Съобразявайки действащият Закон за горите е обнародван в ДВ, бр. 19/08.03.2011г., в сила е от тази дата и е с последно изменение в ДВ, бр. 13/2017 г., чл.1 ал.1, чл.2 ал.1 от ЗГ /„гора" по смисъла на закона са: земите, заети от горскодървестна растителност с определени параметри; площите временно обеззалесени в резултат на анропогенна дейност, но подлежат на възобновяване и др./, чл.2 ал.2 от ЗГ /„горски територии" по смисъла на закона са: горите по ал.1; голините и недървопроизводителните гори, предназначени за горскостопанска дейност и др./ експертът дава заключение, че процесните части от ПИ-2464.32 /лилав цвят/ по КККР представляват „гора" по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗГ.

От приложената графична извадка от ЛУП от 1997 г. вещото лице е установило, че цялата площ на ПИ-3804/син цвят/ по КП/1990г. - след попълването, включваща територията на процесните части от ПИ-2464.32/лилав цвят/ и тази на ПИ-2615.37/лилав цвят/, попада в „горска територия"/отдел ,,153/49,9", подотдел „е/2,4"/ по ЛУП/1997г.

Гореописаното важи и за включването на имота в ЛУП от 2007 г., с разлика само по отношение на означения отдел и подотдел, които в този случай са /отдел „ 153/82,8", подотдел „12/0,5"/ по ЛУП/2007г.

Територията на ПИ-2615.37/лилав цвят/ по действащата КККР е отразена като „урбанизирана", но за нея няма данни да е развита съответната процедура по пар.4 от ПРЗ на ЗГ.

Според вещото лице, по отношение на собствеността в съответните КП са вписани следните лица: Към 1997 г. действалият за територията план е бил КП/1990г., а имот 3604А по този план е бил владян от Н.Н.Ч., видно от скица/18.02.2003г./л.50 от д. 13260/.

Впоследствие през 2004 г. горният имот със същите граници и площ е бил попълнен в КП от 1990г., вече като ПИ-3804/син цвят/, който е записан в разписната книга в собственост на А.Ч., както е видно от скица/06.12.2005г./л. 15 от д. 13260/. Или ПИ-3804/син цвят/ до 2007г. се е водил като частна собственост на А.Ч..

Относно залесяването на имота вещото лице не дава заключение дали към 1997г. имотът е бил залесен и кога е извършено залесяването, доколкото не разполага с данни за това, но заключава, че към настоящия момент цялата площ на ПИ-3804/син цвят/ не е залесена.

Относно основанието за нанасяне на ПИ-10135.2464.32 в КККР вещото лице дава заключение, че по комбинирани скици № 5 и № 7 към експертизата, само в границите на ПИ-60.006/зелен цвят/ целия с площ 264 166 кв.м. по КВС е образуван процесния ПИ-2464.32/лилав цвят/ целият с площ 156 019 кв.м. по КККР. В регистъра към КВС, първият от горепосочените имоти/60.006/ е записан в собственост на МЗГ-ДЛ, като частна държавна собственост, на основание решение № 153/10.10.2000г. на ПК-Варна; а вторият имот /2464.32/ в регистъра към КККР е записан със същия собственик /МЗГ-ДЛ/ и на същото основание /решение № 153/10.10.2000г. на ПК-Варна/. В останалата площ на ПИ-60.006 по КВС, са образувани няколко други имота по КККР, които имат различна собственост или основание спрямо тези на процесния ПИ-2464.32. Предвид горното, вещото лице заключава, че основанията за нанасяне на процесния ПИ-2464.32 в КККР са графичните данни за ПИ-60.006 по КВС и данните от регистъра към този план за собствеността на същия имот и основанието за записването му.

Изискванията за отразяването в ПУП и неговото оформление и обозначаване се съдържат в Наредба № 8/14.06.2001г за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове /обн. ДВ, бр.57, посл.изм.ДВ, бр.66/25.07.2008г/.

Горните изискванията се отнасят за изработване на видовете ПУП по чл.110 ал.1 от ЗУТ, като при оформлението и отразяването в ПУП за имоти в населени места няма изисквания за обозначаване в него на „гора", още повече че това би противоречало на посоченото във въпроса трайно предназначение на територията, а именно: населени места, т.е урбанизирана територия. Имотът не може да се обозначи като гора.

Ипотекираният имот е подробно описан в нот.акт № 100/19.07.2007г., вписан в СВ като акт № 163/19.07.2007г./л.61 от д.2511/, за учредяване на ипотека в полза на „Банка ДСК" ЕАД, а именно: ПИ-3804 с площ  600 кв.м. по плана на к.к."Чайка", находящ се в м."Слънчева поляна/Гермето", район Приморски, гр. Варна, община Варна, при граници/съседи: път откъм ПИ-3599, гора, гора и път откъм ПИ-3609, ведно с изградената в него югоизточно „двуетажна жилищна сграда" с административен адрес ПИ-3804, к.к."Чайка", гр.Варна, същата към 14.12.2005г. със степен на завършеност 75%, с разгъната застроена площ общо 203 кв.м., състояща се: на 1-ви етаж от входно антре, дневна с кухня-столова, спалня, баня-тоалет и вътрешно стълбище към втори етаж; на 2-ри етаж от вътрешно стълбище, коридор, четири спални, три бани-тоалетни и три тераси; на избен етаж от коридор, баня-тоалет и две обединени избени помещения с обща площ 62м"; и на тавански етаж от две спални със санитарен възел с обща площ 42 кв.м.

Вещото лице е представило към заключението си комбинирана скица № 8 в М 1:1000 към експертизата, представляваща цифрова извадка от действащата КККР, където: със син цвят е очертан и надписан ПИ-3804, целият с площ 600 кв.м. по КП/1990г. след попълването, който е напълно идентичен по граници и площ на гореописания ипотекиран имот/3804/; а с лилав цвят е очертана, надписана и щрихована относимата част на процесния ПИ-2464.32 целия с площ 156 019 кв.м. по КККР.

От тази комбинирана скица се установява, следното:

Оцветените в жълто южна част с площ 202 кв.м. и северна част с площ 143 кв.м. на ипотекирания ПИ-3804/син цвят/ целият с площ 600 кв.м. по КП/1990г. след попълването - попадат в горската територия на процесния ПИ-2464.32/лилав цвят/ по действащата КККР. който в регистъра към кадастралната карта е записан в собственост на ДАГ-ДЛ, Варна на основание решение № 153/10. 10.2000г. на ПК-Варна.

Оцветената в сиво средна част с площ 243 кв.м. на ипотекирания ПИ-3804/син цвят/ целият с площ 600 кв.м. по КП/1990г. - след попълването, попада в границите на урбанизираната територия на ПИ-2615.37/лилав цвят/ по действащата КККР, който в регистъра към кадастралната карта е записан с неустановена собственост.

Тънка северна ивица с ширина около 0,40м и с площ 12 кв.м. на ипотекирания ПИ-3804/син цвят/ с площ 600 кв.м. по КП/1990г. след попълването - попада в урбанизираната територия на ПИ-2615.12/лилав цвят/, представляващ второстепенна улица по действащата КККР, който в регистъра към кадастралната карта е записан с неустановена собственост.

Част с площ 15 кв.м. от жилищната сграда, изградена в ипотекирания ПИ-3804/син цвят/ по КП/1990г. след попълването, разположена в неговата оцветена в жълто южна част - попада в границите на процесния ПИ-2464.32/лилав цвят/ по действащата КККР, който е записан в регистъра към кадастралната карта в собственост на ДАГ-ДЛ, Варна на основание решение № 153/10.10.2000г. на ПК – Варна.

В преписката към настоящото дело са приложени следните документи касаещи изменението в КККР, посочени по хронологичен ред, а именно: проект/м.10.2012г./ на правоспособно лице; заявление вх.№ 94-27824/08.10.2012г.; писмо/22.10.2012г. на СГКК - Варна с указание за представяне на копие от план и арх.чертежи за сграда; акт за непълноти № 982/29.10.2012г.; писмо № 2180/06.11.2012г на РДГ-Варна с възражение по промяната на ПИ-2464.32; акт за непълноти № 97/28.01.2013г.; скица-проект/28.01.2013г. на СГКК - Варна; заповед № КД-14-03-263/30.01.2013г на началника на СГКК-Варна за изменение и отказ за изменение в КККР; уведомление вх.№ 2700/15.07.2016г от А.Ч. и писмо изх.№ 849/18.08.2016г на РДГ-Варна. От анализа на горепосочените документи вещото лице е установило, че със заявление вх.№ 27824/08.10.2012г и приложените към него документи и материали, А.Ч. е заявил искане за изменение в КККР състоящо се в отразяване на ПИ- 2615.37 по КККР в границите на имот пл.№ 3804 по плана на к.к."Чайка" и вписване като негова собственост в кадастралния регистър на същия ПИ-2615.37 и сграда-2615.37.1. С поисканото изменение обаче се променят границите и площите на други два имота ПИ-2464.32 и ПИ-2615.12. Със свое писмо № 2180/06.11.2012г, РДГ-Варна е направила възражение относно поисканата промяна в границите и площта на ПИ-2464.32 по КККР. Началникът на СГКК-Варна, във връзка с гореописаните данни, документи и обстоятелства е издал заповед № КД-14-03-263/30.01.2013г., с която: отказва поисканото изменение в КККР, касаещо изменение в границата между поземлени имоти 2464.32 и 2615.37; одобрява поисканото изменение в КККР само в частта му, касаеща изменение в границата между имоти 2615.12 и 2615.37 и вписване в кадастралния регистър на ПИ-2615.37 с нова площ 257 кв.м. (на основание н.а.№ 149/06.04.2005г.) и сградата изградена в него с идентификатор 2615.37.1 (на основание други № 124/11.06.2007г.), в собственост на А.Ч..

Според вещото лице, имотът по поисканата промяна пл.№ 3804 по плана на к.к."Чайка" е идентичен по граници и площ на ПИ-3804/син цвят/ по КП/1990г след попълването през 2004г. Имотът по поисканата промяна пл.№ 3804 по плана на к.к."Чайка" е останал на ниво проект, предвид издадената заповед № КД-14-03-263/30.01.2013г на началника на СГКК-Варна. Съгласно издадената заповед № КД-14-03-263/30.01.2013г на началника на СГКК-Варна имотът по поисканата промяна пл.№ 3804 по плана на к.к."Чайка" е вече с нов идентификатор - 2615.37 и има нова площ от 257 кв.м. с включена в нея 14 кв.м. от ПИ-2615.12.

Според вещото лице, ако под проектен имот 3804 се разбира ПИ-3804 по КП от 1990г след промяната – то за него важи описаното относно статута на имота по-горе. Ако под проектен имот 3804 се разбира ПИ-2615.37 /357 кв.м./ по КККР след извършената промяна през 2013г., според вещото лице, същият се индивидуализира със следните си основни данни: площ – 357 кв.м. ; собственик - А. Ч. /на основание н.а.№ 149/06.04.2005 г./ и следните граници/съседи: на изток - имот 2615.12 с новата му площ от 5550 кв.м."; а от всички останали страни - имот 2464.32 с непроменената му площ от 156 019 кв.м.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-агротехническа експертиза се установява, че при уточняването на терена и по извадките от картите на извършените инвентаризации  през 1985г., 1997г., 2007г. и 2016г., е установено че по лесоустройствения проект/инвентаризацията на ТП ДГС Варна от 2007 г. предполагаемото застъпване между имотите, попада в част от подотдел 153 „м" - естествено издънково насаждение на 65 години /към годината на лесоустройството/ от дървесните видове цер, космат дъб и благун, с втори етаж от келяв габър и мъждрян, и в подотдел 153 „12" - дворно място, и двата собственост на държавата. Съгласно приложената към делото скица на парцел/имот № 3804 по плана на к.к. Чайка /стр.69/, имотът и от двете страни, по широчина пресича пунктираната линия на граница с масив, за който е отбелязано дърво и написано дъб, т.е. обозначена е дъбова гора. При съпоставяне с по-ранни карти, спорната част попада съответно през 1985г. в подотдел 153 „в" , през 1997 г. в подотдел 153 „е", т.е. насаждението е отразявано като гора и в предишните лесоустройства. Данни за по-ранни инвентаризации не са представени от ТП ДГС Варна. През 2016 г. е извършена инвентаризация на горските площи на територията на ТП ДГС Варна, която е в процес на утвърждаване. Съгласно данните от нея, спорната част попада в подотдел 153 „н" издънково насаждение на възраст 75 г. от дървесните видове цер, космат дъб и благун, с втори етаж от келяв габър и мъждрян.

На терена експертът е констатирал, че в „имот 3804 по плана на кк „Чайка" има изградена двуетажна сграда, и масивна каменна ограда почти около целия имот. Целият гръб на имота е под клоните на съседните дървета - предимно цер, космат дъб и габър. На гърба на самата къща няма ограда и се вижда изкоп в ската, с височина около 2,5 м. на отстояние от къщата около 3 м.

Дворът в едната част, отляво на къщата, е обособен като зона за отдих с изкуствено създадена и добре поддържана тревна площ и елементи на декоративно озеленяване. Вдясно, дворът е застлан с плочник и е обособен като зона за хранене. Тази част на двора е вкопана в ската. В тази част има два мъждряна на видима възраст около 20-30 г.

Съгласно заключението, според таксационното описание на подотдел 153 „м" от ЛУП 2007 г. това е естествено издънково насаждение, т.е. възникнало е по естествен път, чрез самозалесяване и сегашните издънки, към момента, са на приблизителна възраст 75-76 г., не е ясно кога е възникнала гората на това място, но това със сигурност е преди повече от 75 години. Няма данни за изкуствено залесяване в спорната площ. В имота има два мъждряна на видима възраст около 20-30 г.

По отношение на осъществяваната върху спорния имот фактическа власт, по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свид.Ч. – сестра на въззивника и ответник А.Ч., се установява, че баща им имал бетонов възел на мястото, където е процесния имот, като работел там от 1976 г., докато се пенсионира. През това време в този имот, който е на брат й, имало бунгала на някакво русенско предприятие. Мястото било изоставено, като баща им заградил имота, съборил повечето бунгала след 1990г., като останали само две за тях и започнал да обработва имота. Родителите на свидетелката и А. Ч. придобили имота по давност, след дълги години работа, а впоследствие го дарили на брат й. Свидетелката има спомен за този имот от около 40 години, като заявява, че още като дете е ходила там. От горната страна на имота имало гора, а в имота тук-там имало дървета. Върху имота на брат й в момента има построена къща, като до започване на строежа двете бунгала стоели в имота. Свидетелката притежава съседен имот от горната страна на този на ответника. Понастоящем имотът му е ограден, като до момента никой не е имал претенции към имота, оградата, която е масивна, винаги е била с границите, каквито са към момента.

За да се уважи предявеният иск по чл. 440 ГПК, предявен от трето за изпълнението лице срещу страните в изпълнителния процес за установяване, че имуществото, върху което е насочено изпълнението на парично притезание, не принадлежи на длъжника, е необходимо да са налице следните предпоставки:: висящо изпълнително производство;  с предмет принудителното изпълнение на парично притезание; насочване на изпълнителните действия върху вещ на длъжника; осъществяваният изпълнителен способ да е обективно годен да засегне право на трето за изпълнението лице.

В настоящия случай е налице висящо изпълнително производство за парично вземане – изп.дело № 20167190400376 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег.№ 719 с район на действие Окръжен съд – гр. Варна, и принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим имот, на който длъжникът се легитимира като собственик с констативен нотариален акт. Установи се по делото, посредством заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, че процесните реални части от имот с идентификатор № 10135.2464.32, вписан като горски и собственост на Държавата: оцветените в жълто по комбинирана скица № 8 към експертизата две части /202 кв.м. – в югозападната част и 143 кв.м. – в североизточната част/ на ипотекирания имот - ПИ-3804/син цвят/, целият с площ от 600 кв.м. по КП/1990 г. след попълването на имота със Заповед № Р-39/05.05.2004г. на Зам.кмета на Община Варна, са напълно идентични с процесните части на ПИ-2464.32/лилав цвят/ по КККР/2008 г. Именно по отношение на тези части от имот с идентификатор № 10135.2464.32 се цели да установи спрямо длъжника и кредитора, че посочените реални части от имота, върху който е насочено принудителното изпълнение не са собственост на длъжника Ч., като се твърди, че тези части от имота не могат да бъдат придобити по давност нито от праводателите му, дарили му имота, нито от длъжника по изпълнителното дело. Налице е правен интерес от иска, същият е допустим.

Предмет на установяване по този иск е правото на собственост на длъжника Ч., а не на третото лице. Третото лице, обаче, следва да докаже И че правото на собственост върху вещта му принадлежи.

По отношение на придобиването на имота по давност от праводателите на Ч., съдът намира, че същите не са могли да придобият този имот по давност. По принцип между страните фактическата власт върху територията, включена в спорния имот, с намерение за своене от тяхна страна, не е била спорна между страните. За да се приеме, че имотът е бил придобит по давност, то следваше да се установи фактическа власт върху обект със статут на самостоятелен обект на собственост за перидо от поне 10 години при наличието и на съответния анимус за своене и липса на законови пречки за придобиването по давност. 

От заключението на вещото лице по СТЕ, обаче, се установи, че имотът е бил със земеделски характер към 1956 год., ползван е от Държавата, чрез държавно предприятие по твърденията на самия въззивник и неговия свидетел, следователно е бил обобществен и стопанисван от Държавата към момента на завземането му от бащата на Ч.. Това изключва периода до 1990 год. като възможен период на давностно владение, още повече, че имотът е нанесен с граници като самостоятелен обект на собственост едва в КП от 1990 год., както се установява от експертизата. Не може да бъде придобит по давност имот, който не е имал граници и статут на самостоятелен имот. Налице са пречки за придобиване на имота и след 1990 год. / чл. 86 ЗС (ред. 1951-1996г.), както и предвид спирането на придобивната давност, уредено в §1 ЗИД ЗС ДВ, бр. 46, бр. 105 от 2006 г. и бр. 113 от 2007 г. / .

Съгласно КП от 1990г., южната и северната част на ипотекирания имот са попадали в „горска територия“ по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗУТ. Ипотекираният имот е бил попълнен в КП от 1990г., където се появява за пръв път с граници – откъм източната му страна - път, а от всички останали страни – горска територия в незатворен контур, без кадастрален номер и площ от 600 кв.м./по комбинирана скица № 3/. Същият имот, след попълването със Заповед № Р-39/05.05.2004г. на Зам.кмета на Община Варна/жалбата на Ч. срещу заповедта е била отхвърлена с решение № 2487/15.10.2013г. по адм.д.№ 1146/2013г. на Административен съд – Варна/, не се установява като наличен с посочените по-горе граници и площ от 600 кв.м., в никой от последващите на територията планове, както и в КВС от 2000г., като ипотекираният имот по КП от 1990г. след попълването не попада в границите на урбанизираните к.к.“Чайка“ и с.о.“Ален мак“.

Имотът по поисканата от Ч. промяна  - с пл.№ 3804 по плана на к.к.“Чайка“ е останал на ниво проект, предвид издадена Заповед № КД-14-03-263/30.01.2013г. на началника на СГКК – Варна, като имотът по поисканата промяна е вече с нов идентификатор – 2615.37 и има нова площ от 257 кв.м. с включени в нея 14 кв.м. от ПИ-2615.12.

Безспорно се установява, че към 1997 год. имотът вече има статут на горски имот, следователно представлява държавна собственост. Обобществяването на земеделските имоти е ноторен факт, не е доказано конкретният земеделски имот да е бил на друго лице, освен на Държавата към момента на установяване на фактическата власт от родителите на Ч. върху него. След приемането на ЗВСГЗГФ ДВ бр. 110/1997 год. и действащият ЗГ са налице специални закони, уреждащи статута на горските имоти, които изключват приложението на общите норми за ПИ. Върху горските имоти не е възможно осъществяването на давностно владение, същите са собственост на Държавата, поради което и извършените от родителите на Ч. и от самия Ч. действия по позоваване на придобивна давност и застрояване са без правно значение.

Доколкото процесният имот по отразяването му в КВС и КККР е записан в собственост на поделение към Министерство на земеделието и храните като „горска територия“, не е развито производство по пар.3 и 4 от ПЗР на ЗГ/в сила от 08.08.2011г./. Не са налице данни за подадено заявление за изключване на площи от горския фонд, поради което не е разнита процедура по пар.5 от ПЗР на ЗГ. Не са налице и данни за развита процедура по пар.6 от ПЗР на ЗГ, отнасящ се до случаи, при които горски територии са включени в границите на урбанизирани територии/населени места и селищни образувания/, определени с околовръстен полигон/отразен в топографски карти или в други графични материали/ или са определени със ЗРП, в които случаи същите горски територии се считат при съответни условия като такива с променено предназначение.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-агротехническа експертиза, се установява, че при уточняването на терена и по извадките от картите на извършените инвентаризации  през 1985 г., 1997 г., 2007 г. и 2016г., е установено че по лесоустройствения проект/инвентаризацията на ТП ДГС Варна от 2007 г. предполагаемото застъпване между имотите, попада в част от подотдел 153 „м" - естествено издънково насаждение на 65 години /към годината на лесоустройството/ от дървесните видове цер, космат дъб и благун, с втори етаж от келяв габър и мъждрян, и в подотдел 153 „12" - дворно място, и двата собственост на държавата. Съгласно приложената към делото скица на парцел/имот № 3804 по плана на к.к. Чайка /стр.69/, имотът и от двете страни, по широчина пресича пунктираната линия на граница с масив, за който е отбелязано дърво и написано дъб, т.е. обозначена е дъбова гора. При съпоставяне с по-ранни карти, спорната част попада съответно през 1985г. в подотдел 153 „в" , през 1997г. в подотдел 153 „е", т.е. насаждението е отразявано като гора и в предишните лесоустройства. Данни за по-ранни инвентаризации не са представени от ТП ДГС Варна. През 2016 г. е извършена инвентаризация на горските площи на територията на ТП ДГС Варна, която е в процес на утвърждаване. Съгласно данните от нея, спорната част попада в подотдел 153 „н" издънково насаждение на възраст 75 г. от дървесните видове цер, космат дъб и благун, с втори етаж от келяв габър и мъждрян.

Съгласно заключението, според таксационното описание на подотдел 153 „м" от ЛУП 2007 г. това е естествено издънково насаждение, т.е. възникнало е по естествен път, чрез самозалесяване и сегашните издънки, към момента, са на приблизителна възраст 75-76 г., не е ясно кога е възникнала гората на това място, но това със сигурност е преди повече от 75 години. Няма данни за изкуствено залесяване в спорната площ. В имота има два мъждряна на видима възраст около 20-30 г.

При липса на данни за изваждане на процесната земя от горския фонд не би могло да се приеме, че тя е придобила друг статут.

Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост.

От доказателствата по делото се установява, че имот с идентификатор № 10135.2464.32 е отразен в кадастралната карта и записан в кадастралния регистър като държавна собственост и собствеността му е определена съгласно регистъра към КВС. Имотът е включен в обхвата на одобрената кадастрална карта, като характерът му е на частна държавна собственост по смисъла на чл.27 ал.4 от ЗГ. Това е и индиция за липса на особен случай на земеделски имот, който не е бил обобществен и отнет от Държавата при обобществяване на земеделските имоти към периода около 1968 год. Липсват и данни имотът да е бил със статут на самостоятелен, даващ възможност за придобиването му от гражданите преди 1990 год. /запазване на собственост върху земеделски имот в реални граници/. Съдът приема, че имотът е бил земеделски, впоследствие залесен и включен в ДГФ.

По делото липсват данни държавата да се е разпоредила със собствеността върху процесните реални части от имота, поради което и с оглед заключенията на експертите и представеното удостоверение, което съгласно чл.27 ал.5 т.3 от ЗГ е документ за собственост, съдът намира, че правото на собственост на Държавата върху процесните реални части от имот с идентификатор № 10135.2464.32 е доказано.

Няма данни върху имота да има реституционни претенции. Следователно, той е останал държавна собственост. По отношение на държавните имоти важи общ мораториум за придобиването им по давност в периода от 01 юни 2006 г. до 31 декември 2017 г., както беше посочено по-горе. Периодът между отмяната на чл. 86 ЗС /отм./ и налагането на мораториумът, не е достатъчен за придобиване на държавен имт по давнот / решение № 127/25.11.2014 г. по гр.д.№3190/2014 г., ІІ г.о./.

По отношение на периода след 2011 год., съгласно чл.26 от Закона за горите, не може да се придобиват по давност горски територии - държавна или общинска собственост, независимо дали са частна или публична държавна или общинска собственост.

По отношение на сградата в имота, същата не е построена преди 1990 год., по отношение на нея не важи чл. 7, ал.4 ЗВСВГГФ /отм./, единствената хипотеза, при която частно лице може да приедобие сграда върху държавен горски фонд. Същата е станала държавна собственост и също не би мгла да бъде придобита по давност.

Предвид изложеното, съдът приема, че Ч. и праводателите му не са притежавали право на собственост върху процесните реални части от имота, доколкото същите не са излизали от патримониума на Държавата, съответно издаденият констативен нотариален акт удостоверява права, каквито Ч. не притежава върху тези реални части от имота..

Устройствения статут на имот 3804 и фактическото ползване на спорните реални части от имота не изключват правата на Държавата. Характеристиката на определена територия като гора се определя от специалния Закон за горите. Създаването на устройствен план за горска територия, която не е изключена по предвидения ред в специалните закони – чл.8 от ЗГ от 1958 г.; чл.12 и сл. от ЗГ от 1997г./отм./, както и чл.73 и сл. от ЗГ от 2011г. не води до промяна на субекта на собствеността.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл.440 ал.1 от ГПК се явява доказан и като такъв следва да бъде уважен.

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

Следва да се присъди юрисконсулстско възнаграждение в полза на въззиваемата страна държавата, чрез Министъра на земеделието и горите, в размер на 600 лв.

Предвид горното , съдът

 

                                     РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1649/07.11.2017 год. по гр.д. 2511/2016 год. на ОС Варна.

ОСЪЖДА А.К.Ч., ЕГН **********, от гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, чрез Министъра на земеделието, горите и храните, разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ :