Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

82

гр.Варна, 29.05.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 29.04.2015 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 78/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от С.И.С., Д.П.С. и А.С.С., действащ със съгласието на своята майка и законна представителка Д.С., срещу решение № 166/15.10.2014 год по гр.д. № 33/2013 год на Окръжен съд Силистра.

С обжалваното решение са обявени за недействителни по отношение на ищеца „Алфа банк” АД, регистрирано в Република Гърция, упражняващо дейност в България чрез клона си с фирма „Алфа банк – клон България”, на договорите за дарение, сключени както следва: 1) с нот.акт № 133/12.11.2010 год, том XII рег.№ 15729, дело № 1303/2010 год. на нотариус Р. Т., рег.№ 105 на НК, с който С.И.С. и Д.П.С. даряват на сина си А.С.С., действащ със съгласието на своята майка и законна представителка Д.С. поземлен имот с площ 381 кв.м., а по нот.акт № 187/2003 год с площ от 405 кв.м. в гр.Силистра, с идентификатор 66425.501.231 по кадастралната карта на града, заедно с построената в него жилищна сграда с идентификатор 66425.501.231.2, и селскостопанска сграда с идентификатор 66425.501.231.1 при запазване за дарителите правото на безвъзмезднто ползване  на имота докато са живи, 2) нот.акт № 122/30.11.2010 год, том  XIII рег.№ 16409, дело № 1416/2010 год. на нотариус Р. Т., рег.№ 105 на НК, с който С.И.С. и Д.П.С. даряват на сина си А.С.С., действащ със съгласието на своята майка и законна представителка Д.С. урегулиран поземлен имот в с.Поляна, Силистренска обл. с площ от 700/1550 кв.м. ид.ч. от имот, целия с площ 1550 кв.м., съставляващ имот № 68, за който е отреден парцел XVI в кв.15 по регулационния план на селото, без построената в имота жилищна сграда, при запазено безвъзмездно право на ползване за дарителите докато са живи, и 3) нот.акт № 161/16.11.2010 год, том XII рег.№ 15809, дело № 1313/2010 год на нотариус Р. Т., рег.№ 105 на НК, с който С.И.С. , действащ като ЕТ”Блясък-С.С.” дарява на съпругата си Д.П.С. урегулиран поземлен имот с площ от 300 кв.м. в с.Поляна, Силистренска обл, съставляващ имот с пл.№ 308 в кв. 17 „а” по регулационния план на селото, заедно с построената в имота масивна едноетажна търговска сграда със застроена площ от 180 кв.м., представляваща магазин за хранителни стоки и пивница при запазване безвъзмездно право на ползване на дарителя докато е жив.

Въззивниците излагат доводи за недопустимост, евентуално - незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, и молят същото да бъде обезсилено и производството по делото – прекратено поради недопустимост на исковете, а в условия на евентуалност – решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което предявените срещу тях искове с правно осн. чл. 135 от ЗЗД бъдат отхвърлени. Въззивниците се позовават на задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 от ГПК, според която иск с правно осн. чл. 135 от ЗЗД срещу поръчителя е недопустим, но съдът не се е съобразил с нея. В жалбата се съдържат оплаквания, че съдът не е обсъдил възраженията им, направени с отговора на исковата молба, че исковете са заведени след изтичане на преклузивния срок по чл. 147 ал.1 от ЗЗД, както и че същите са погасени по давност. Поддържа се също доводът, че искът с правно осн. чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на разпоредителна сделка с недвижим имот в СИО е неоснователен по отношение на ½ ид.ч. на съпруга-недлъжник.

В случай на уважаване на жалбата е направено искане за присъждане на разноски за двете инстанции.

Постъпил е отговор от „Алфа банк”АД чрез клона му „Алфа банк – клон България”, в който са изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане за потвърждаване на постановеното съдебно решение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за частично основателна.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Между ищеца и „Лъки-99” ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала С.И.С. е сключен договор № 736/14.05.2008 год за кредитна линия с максимален лимит на усвоените средства 550 000 лв. Ответникът С.И.С. в качеството му на поръчител е подписал договора за кредит, както и последвалите анекс №1 от 14.05.2008, анекс №2 от 01.04.2009 и анекс № 3 от 21.12.2009 год. С последния анекс ползването на суми и режимът на револвиране на средствата по кредита е преустановено, като е уговорен погасителен план за просрочената главница към момента на сключване на анекса, за срок от 12 месеца. Следователно, крайната дата за погасяване на дълга е 21.12.2010 год. Поради неизпълнение на поетите задължения по договора и анекс № 3, банката-кредитор уведомила чрез нотариална покана кредитополучателя и поръчителя, връчена на 23.03.2011 год, за настъпилата изискуемост на вземането в размер на 529 547,85 лв – главница, просрочени и наказателни лихви. На 16.06.2011 год банката депозирала пред Районен съд Силистра заявление за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл. 417 от ГПК и такава била издадена на 21.06.2011 год. По повод възражение от длъжниците се развило производство по реда на чл. 422 от ГПК – т.д.№ 351/2011 год на Окръжен съд Силистра, приключило с влязло в сила решение, с което е признато за установено по отношение на „Алфа банк”АД, че „Лъки-99”ЕООД като кредитополучател и С.И.С. като поръчител по кредита дължат солидарно посочената по-горе сума по договора за кредит от 14.05.2008 и анексите към него.

След сключване на последния анекс по договора за кредит, първите двама ответници – съпрузи се разпоредили в полза на малолетния си син, както следва: на 12.11.2010 год  чрез дарение на недвижим имот, сключено под формата на нот.акт № 133, том XIII , рег.№ 15729, дело № 1303/2010 год и на 30.11.2010 год също с дарение на недвижим имот, сключено под формата на нот.акт № 122, том XIII, рег.№ 16409, дело № 1416/2010 год. на нотариус Р. Т., рег.№ 1059. На 16.11.2010 год първият ответник в качеството му на ЕТ”Блясък-С.С.” сключил със съпругата си Д. П.С. – втората ответница, договор за дарение на друг недвижим имот с нот.акт № 161, том XII, рег.№ 15809, дело № 1313/2010 год на нотариус Р. Т.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Настоящото производство е образувано по иск с правно осн. чл. 135 от ЗЗД за обявяване недействителността по отношение на ищеца на сключените между ответниците безвъзмездни сделки, които го увреждат.

Активно легитимиран да води отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД е всеки кредитор – обезпечен или хирографарен, без значение дали вземането му е установено със съдебно решение и дали се е снабдил с изпълнителен лист. Качеството на кредитор следва не от изпълнителния лист, а от облигационното отношение, което го свързва с длъжника. Моментът на възникване на вземането е от значение единствено с оглед разграничаване на хипотезите по чл. 135 ал.1 и ал.3 от ЗЗД.

В случая ищецът се явява кредитор на първия ответник по силата на сключения между тях договор за поръчителство, по който същият се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на задълженията, поети от последния по договора за кредит.  

Съгласно чл. 138 от ЗЗД поръчителят се задължава като съдлъжник и отговаря солидарно с главния длъжник. Затова поръчителството е акцесорен, обезпечителен договор и като такъв има общи черти със залога и ипотеката, които също са акцесорни и обезпечителни договори. Разликата се състои в това, че заложният и ипотекарният длъжник отговарят до стойността на заложената или ипотекирана вещ, а отговорността на поръчителя се разпростира върху цялото му имущество на осн. чл. 133 от ЗЗД. Това е така, защото реалните обезпечения дават на кредитора привилегия за предпочтително удовлетворяване от стойността им, докато поръчителят трябва да разполага с имущество, от което кредиторът да се удовлетвори в случай на неплатежоспособност на длъжника. Ето защо е важно с оглед интереса на кредитора не само главният длъжник, но и поръчителят-съдлъжник да не намалява имуществото си в негова вреда. Когато някой от тях стори това, кредиторът ще разполага с възможностите, които му дава искът по чл. 135 от ЗЗД. Отменителният иск е средството, чрез което увреденият кредитор може да се удовлетвори, насочвайки изпълнението върху това имущество. В този смисъл искът по чл. 135 от ЗЗД изпълнява определена обезпечителна функция, но тя е различна от личните и реални обезпечения, каквито са поръчителството, залогът и ипотеката. Той е подчинен на различна правна уредба по отношение предпоставките за неговата основателност и по неговите правни последици. Поръчителството дава безусловното право на кредитора да посегне върху всяко имущество на поръчителя, без да е необходимо водене на отделен процес за това. Павловият иск има за цел да обяви за недействителни по отношение на кредитора сделките, които го увреждат, и едва след уважаването му той може да насочи изпълнението върху тях.

Тези теоретични постановки са трайно установени и непротиворечиво поддържани в правната доктрина, като се започне от трудовете на проф.К., П. Г., А. К. и др.

Приложени към разглеждания казус, те водят до следните изводи:

Безспорно ищецът има качеството кредитор на първия ответник, който е поръчител по договора за кредит и е подписал всички следващи анекси, с които са променени някои от условията по договора и те разпростират действието си по отношение на него. Следва да се отбележи, че клаузите на Анекс № 3 не са утежняващи, а напротив – уреждат разсрочване на оставащото задължение по договора за кредит за срок от една година. Това е станало съгласието на поръчителя, поради което разпоредбата на чл. 147 ал.2 от ЗЗД е неприложима.

Вземането на ищеца е възникнало със сключването на процесните договори, а е признато за установено както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя, с влязлото в сила решение, постановено по реда на чл. 422 от ГПК.

В отговора на исковата молба се съдържа възражение, че изпълнителният лист, издаден в рамките на заповедното производство  и установителното решение по чл. 422 от ГПК нямат сила на присъдено нещо по отношение на втория и третия ответник. Това възражение е неоснователно. Ответникът С.С. е обвързан с това решение, защото е участвал като страна в производството. Отговорността на другите двама ответници произтича не от установителното решение по чл. 422 от ГПК, което няма действие срещу тях, а факта, че са страни по увреждащите сделки. Достатъчно е кредиторът да разполага с вземане срещу единия от ответниците – негов длъжник, за да може да води иска по чл. 135 от ЗЗД и срещу лицата, с които той е договарял. Нещо повече – последните са необходими другари поради това, че решението трябва да бъде еднакво по отношение на всички ответници.

Второто възражение на ответниците, свързано с преклузивния срок по чл. 147 ал.1 от ЗЗД, също е неоснователно. От съдържанието на Анекс № 3, страна по който е и първият ответник, изпълнението на задължението по кредита е разсрочено на 12 месечни вноски, считано от датата на подписване на анекса- 21.12.2009 год и изтича съответно на 21.12.2010 год. За настъпилата изискуемост ответникът е бил уведомен с нотариална покана на 23.03.2011 год, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 16.06.2011 год.

Когато искането по заявлението бъде уважено и заповедта за незабавно изпълнение - издадена, позоваването на погасяване на субективното материално право на кредитора спрямо поръчителите, е трябвало да бъде направено в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК. С уважаването на установителния иск се счита, че датата на подаване на заявлението е и дата на завеждане на иска, следователно кредиторът е упражнил правата си срещу поръчителя-ответник в рамките на срока по чл. 147 ал.1 от ЗЗД. Независимо дали в производството по установяване на вземането ответникът е възразявал с оглед неспазването на преклузивния срок, или възраженията му са били преценени от решаващия състав като неоснователни, той не може да ги навежда в производството по отменителния иск. Това е така поради различния предмет на двете производства. Докато с иска по чл. 422 от ГПК кредиторът цели да установи вземането си, и именно тогава ответникът трябва да направи всичките си правоизключващи възражения, с отменителния иск се търси защита срещу увреждащите действия на длъжника. Затова шестмесечният преклузивен срок се отнася до предявяване на иска от кредитора срещу длъжника за установяване/събиране на вземането, но не и за иска с правно осн. чл. 135 от ЗЗД.(Решение № 81 от 08.07.2014 год по гр.д. № 1705/2013 на ВКС на РБ, търговска колегия I т.о.)

Неоснователни са възраженията на ответниците, че задължението на поръчителя възниква едва в момента, в който главният длъжник спре да плаща. Напротив, поръчителят отговаря за дълга наред с длъжника и солидарно с него. Той е поел това задължение още със сключване на договора. Това означава, че при липсата на определена от закона поредност, кредиторът може да търси изпълнение направо от поръчителя независимо от това, дали главният длъжник е започнал да плаща. В последния случай на осн. чл. 143 ал.2 от ЗЗД той няма да отговаря пред суброгиралия се поръчител.

Посочената в Анекс № 3 дата 21.12.2010 год. като падеж на последната дължима вноска по кредита има отношение към изискуемостта, не и към възникването на задължението. То е възникнало по силата на самия договор, респ. от сключването на последния анекс № 3 на 21.12.2009 год, с който дългът е преструктуриран и разсрочен.

Атакуваните сделки са сключени след възникването на вземането и попадат в приложното поле на чл. 135 ал.1 от ЗЗД. За да бъдат те обявени за недействителни по отношение на кредитора, е необходимо знание за увреждане у лицата, които са договаряли.

На първо място, това е първият ответник в качеството му на длъжник по договора за поръчителство. Тази предпоставка в случая е налице. От съдържанието на договора за кредит се установява, че главен длъжник и кредитополучател е търговско дружество с едноличен собственик на капитала – първият ответник. Същият в качеството си на физическо лице се е задължил като поръчител по дълга. Той е одобрил и подписал и анексите към договора за кредит. Следователно, знанието за наличието на задължението и всички негови параметри, е налице. То се предполага и по отношение на втората ответница – негова съпруга, по силата на законовата презумпция, установена в чл. 135 ал.2 от ЗЗД. Тежестта за оборване на презумпцията е на ответниците, което те не са сторили в процеса. Поради безвъзмездния характер на сделките, знание у третото лице, с което съпрузите са договаряли, не се изисква по арг. от чл. 135 ал.1 предл. 2 от ЗЗД. В този смисъл е реш.№ 264 от 18.12.2013 по гр.д. № 915 на ВКС на РБ, гражданска колегия, IV г.о. 

Казаното се отнася до даренията по нот.актове  № 133, том XIII , рег.№ 15729, дело № 1303/2010 год и № 122, том XIII, рег.№ 16409, дело № 1416/2010 год на нотариус Р. Т., рег.№ 1059. По отношение на посочените две сделки предвид обстоятелството, че имат за предмет имущества в режим на СИО, а длъжник е само единият от съпрузите, относителната недействителност следва да се обяви само за ½ ид.ч. от имотите, в съответствие с Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК.

Дарението, извършено от ответника в качеството му на едноличен търговец в полза на съпругата му следва да се признае за относително недействително изцяло, при наличие на знание и у двамата договарящи за увреждащия характер на сделката.

За пълнота на изложението следва да се разгледа и хипотезата на чл. 135 ал.3 от ЗЗД. Дори да се приеме, че сделките са сключени преди възникване на вземането, намерението за увреждане у първите двама ответници е налице. Както беше изтъкнато и по-горе, длъжник по договора за кредит е едноличното търговско дружество, притежавано от ответника, а съдлъжник е самият той като поръчител. Сделките са сключени съответно на 12.11.2010 год, 16.11.2010 год и 30.11.2010 год - непосредствено преди последната падежна дата по кредита 21.12.2010 год и са лишени от всякакъв друг стопански и житейски смисъл, освен за укриване на имуществата от кредитора. Обяснението, дадено в отговора на исковата молба като мотив за сделките,  а именно - за да бъде успокоено малолетното им дете, че ще остане също толкова обичано и след раждането на друго дете, е несериозно. Неоснователно е също и позоваването на неморално поведение от страна на банката-кредитор с това, че вместо да удължи срока за ползване на кредитната линия, както е правила три пъти преди това, е пристъпила към изпълнение. Липсата на намерение за увреждане ответниците се опитват да обосноват в отговора си на исковата молба и с това, че са очаквали ново предоговаряне на кредита, поради което не са смятали, че дължат плащане на 21.12.2010 год. Този довод също е неоснователен. Договорите се изменят със съгласието на двете страни, а дотогава те подлежат на изпълнение.

Възражението за погасяване на иска по давност е неоснователно. То се основава на разбирането на ответниците, че вземането на банката произтича от обезщетение за договорно неизпълнение и поради това се погасява с тригодишна давност, започнала да тече от 21.12.2009 год, когато договорът за кредитна линия е прекратен.

От текста на сключения на 21.12.2009 год Анекс № 3 става ясно, че от тази дата се преустановява ползването на суми и револвирането на средствата по кредита, но усвоените до този момент суми – редовна главница и просрочена такава, подлежат на връщане съгласно уговорения погасителен план. Следователно вземането е за връщане на суми по договора за банков кредит, а не за обезщетение при договорно неизпълнение. Това вземане се погасява с общата пет годишна давност, която не е изтекла към датата на завеждане на иска. Освен това следва да се отбележи че погасителната давност по чл. 135 от ЗЗД започва да тече не от датата, на която е възникнало вземането или е настъпила неговата изискуемост, а от сключването на увреждащата сделка. (Решение № 12 от 11.03.2014 год по гр.д. № 3547/2013 год на ВКС на РБ, III г.о.)

Ответниците не могат да се позовават и на несеквестируемост на имота, предмет на една от сделките. Разпореждайки се с една несеквестируема вещ, длъжникът се лишава от облагите на несеквестируемостта. Обратното разрешение би възнаградило недобросъвестния длъжник и е несъвместимо със защитното предназначение на несеквестируемостта. Като прехвърля несеквестируемата вещ, длъжникът разкрива, че не се нуждае от нея.(Решение № 339/27.05.2004 по гр.д. № 668/2003, II г.о. на ВКС на РБ).

Доводът, че искът по чл. 135 от ЗЗД не може да бъде успешно проведен срещу поръчителя, тъй като неговата отговорност е акцесорна, е направен едва с писмената защита при първоинстанционното разглеждане на спора. В отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК такова възражение не е било направено, поради което по отношение на него следва да се приложат последиците на чл. 133 от ГПК. Но за пълнота следва да се отбележи, че ответникът има качеството длъжник след успешно проведеното производство по чл. 422 от ГПК. В този смисъл е реш. № 120/03.04.2015 год по гр.д. № 5489/2014, IV г.о. на ВКС на РБ.

Цитираното, включително и във въззивната жалба, решение № 199/30.12.2009 год по т.д. № 966/2009 год на ВКС II т.о., е постановено при различна фактическа обстановка, поради което е неприложимо към разглеждания казус. В обратния на него смисъл е приетото с решение № 120 от 03.04.2015 год по гр.д. № 5489/2014 год на ВКС на РБ, гражданска колегия IV г.о., според което поръчителят след проведено срещу него производство по издаване на заповед за изпълнение, приключило с уважаване на установителния иск по чл. 422 от ГПК, има качеството длъжник и срещу него може успешно да се води иск по чл. 135 от ЗЗД, доколкото са налице и останалите предпоставки за неговата основателност.

Поради всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че предявеният отменителен иск е основателен и доказан в частта до ½ ид.ч. от имотите, предмет на даренията по нот.актове  № 133, том XIII , рег.№ 15729, дело № 1303/2010 год и № 122, том XIII, рег.№ 16409, дело № 1416/2010 год на нотариус Р. Т., рег.№ 1059, и изцяло по отношение дарението по нот.акт № 161, том XII, рег.№ 15809, дело № 1313/2010 год на нотариус Р. Т.

По разноските:

Ищецът е направил разноски в размер на 1297,72 лв- държавна такса за завеждане на иска, които са присъдени в тежест на ответниците в размер на 432,52 лв за всеки от тях. При първоинстанционното разглеждане на делото, както и пред настоящата инстанция ищецът не е представил доказателства за заплатени адвокатски възнаграждения. Липсва и искане за присъждане на такива. С оглед горното и съразмерно с уважената част от иска, ищецът има право на разноски в размер на 724,80 лв, респ. по 241,60 лв срещу всеки от ответниците.

Ответниците също имат право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. По делото са представени доказателства за заплатена от тях държавна такса по въззивното обжалване в размер на 648,86 лв и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. Направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност в молбата му от 12.03.2015 год е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора. Размерът на заплатеното от въззивниците адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция не надвишава в значителна степен предвидения в Наредба № 1 минимален размер. Неоснователна е претенцията на въззивниците за присъждане на разноски в производството по гр.д. № 1180/2014 год на ВКС на РБ, тъй като по него има произнасяне на касационната инстанция по въпроса за разноските. Съразмерно с отхвърлената част от иска в полза на въззивниците следва да се присъдят разноски в размер на 1080 лв, респ. по 360 лв на всеки от тях.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 166/15.10.2014 год по гр.д. № 33/2013 год на Окръжен съд Силистра В ЧАСТТА с която са обявени за недействителни по отношение на ищеца „Алфа банк” АД, регистрирано в Република Гърция, упражняващо дейност в България чрез клона си с фирма „Алфа банк – клон България”, както следва: 1) договорът за дарение до размер на ½ ид.ч. от поземлен имот с площ 381 кв.м., а по нот.акт № 187/2003 год с площ от 405 кв.м. в гр.Силистра, с идентификатор 66425.501.231 по кадастралната карта на града, заедно с построената в него жилищна сграда с идентификатор 66425.501.231.2, и селскостопанска сграда с идентификатор 66425.501.231.1 при запазване за дарителите правото на безвъзмездно ползване  на имота докато са живи, сключен с нот.акт № 133/12.11.2010 год, том XII рег.№ 15729, дело № 1303/2010 год. на нотариус Р. Т., рег.№ 105 на НК между С.И.С. и Д.П.С. като дарители на сина си А.С.С., действащ със съгласието на своята майка и законна представителка Д.С., 2) договорът за дарение до размер на ½ ид.ч. от урегулиран  поземлен имот в с.Поляна, Силистренска обл. с площ от 700/1550 кв.м. ид.ч. от имот, целия с площ 1550 кв.м., съставляващ имот № 68, за който е отреден парцел XVI в кв.15 по регулационния план на селото, без построената в имота жилищна сграда, при запазено безвъзмездно право на ползване за дарителите докато са живи, сключен с нот.акт № 122/30.11.2010 год, том  XIII рег.№ 16409, дело № 1416/2010 год на нотариус Р. Т., рег.№ 105 на НК, между С.И.С. и Д.П.С. като дарители на сина си А.С.С., действащ със съгласието на своята майка и законна представителка Д.С., и 3) договорът за дарение, сключен с нот.акт № 161/16.11.2010 год, том XII рег.№ 15809, дело № 1313/2010 год на нотариус Р. Т., рег.№ 105 на НК, с който С.И.С., действащ като ЕТ”Блясък-С.С.” дарява на съпругата си Д.П.С. урегулиран поземлен имот с площ от 300 кв.м. в с.Поляна, Силистренска обл, съставляващ имот с пл.№ 308 в кв. 17 „а” по регулационния план на селото, заедно с построената в имота масивна едноетажна търговска сгрда със застроена площ от 180 кв.м., представляваща магазин за хранителни стоки и пивница при запазване безвъзмездно право на ползване на дарителя докато е жив.

ОТМЕНЯ решението в частта, с която са обявени за недействителни по отношение на ищеца „Алфа банк” АД, регистрирано в Република Гърция, упражняващо дейност в България чрез клона си с фирма „Алфа банк – клон България”, както следва: 1) договорът за дарение на останалата ½ ид.ч. от поземлен имот с площ 381 кв.м., а по нот.акт № 187/2003 год с площ от 405 кв.м. в гр.Силистра, с идентификатор 66425.501.231 по кадастралната карта на града, заедно с построената в него жилищна сграда с идентификатор 66425.501.231.2, и селскостопанска сграда с идентификатор 66425.501.231.1 при запазване за дарителите правото на безвъзмездно ползване  на имота докато са живи, сключен с нот.акт № 133/12.11.2010 год, том XII рег.№ 15729, дело № 1303/2010 год. на нотариус Р. Т., рег.№ 105 на НК между С.И.С. и Д.П.С. като дарители на сина си А.С.С., действащ със съгласието на своята майка и законна представителка Д.С., 2) договорът за дарение на останалата ½ ид.ч. от урегулиран  поземлен имот в с.Поляна, Силистренска обл. с площ от 700/1550 кв.м. ид.ч. от имот, целия с площ 1550 кв.м., съставляващ имот № 68, за който е отреден парцел XVI в кв.15 по регулационния план на селото, без построената в имота жилищна сграда, при запазено безвъзмездно право на ползване за дарителите докато са живи, сключен с нот.акт № 122/30.11.2010 год, том  XIII рег.№ 16409, дело № 1416/2010 год на нотариус Р. Т., рег.№ 105 на НК, между С.И.С. и Д.П.С. като дарители на сина си А.С.С., действащ със съгласието на своята майка и законна представителка Д.С. и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Алфа банк” АД, регистрирано в Република Гърция, упражняващо дейност в България чрез клона си с фирма „Алфа банк – клон България” с правно осн. чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителни в отношенията с ответниците С.И.С. с ЕГН **********, Д.П.С. с ЕГН ********** и А.С.С. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законна представителка Д.С. на сделките, както следва: 1) договорът за дарение на ½ ид.ч. от поземлен имот с площ 381 кв.м., а по нот.акт № 187/2003 год с площ от 405 кв.м. в гр.Силистра, с идентификатор 66425.501.231 по кадастралната карта на града, заедно с построената в него жилищна сграда с идентификатор 66425.501.231.2, и селскостопанска сграда с идентификатор 66425.501.231.1 при запазване за дарителите правото на безвъзмездно ползване  на имота докато са живи, сключен с нот.акт № 133/12.11.2010 год, том XII рег.№ 15729, дело № 1303/2010 год. на нотариус Р. Т., рег.№ 105 на НК, между С.И.С. с ЕГН ********** и Д.П.С. с ЕГН **********  като дарители на сина си А.С.С. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законна представителка Д.С., 2) договорът за дарение на ½ ид.ч. от урегулиран  поземлен имот в с.Поляна, Силистренска обл. с площ от 700/1550 кв.м. ид.ч. от имот, целия с площ 1550 кв.м., съставляващ имот № 68, за който е отреден парцел XVI в кв.15 по регулационния план на селото, без построената в имота жилищна сграда, при запазено безвъзмездно право на ползване за дарителите докато са живи, сключен с нот.акт № 122/30.11.2010 год, том  XIII рег.№ 16409, дело № 1416/2010 год на нотариус Р. Т., рег.№ 105 на НК, между С.И.С. с ЕГН **********  и Д.П.С. с ЕГН **********  като дарители на сина си А.С.С. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законна представителка Д.С., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Алфа банк” АД, регистрирано в Република Гърция, със седалище и адрес на управление в Република Гърция, гр.Атина, ул.”Стадиу” № 40, упражняващо дейност в България чрез клона си с фирма „Алфа банк - клон България”, вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК 831694000, със седалище и адрес на клона в гр.София, бул.”Цариградско шосе” № 99 да заплати на С.И.С. с ЕГН **********, Д.П.С. с ЕГН ********** и А.С.С. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законна представителка Д.С., разноски по делото в размер по 360 лв на всеки от ответниците.

ОСЪЖДА С.И.С. с ЕГН **********, Д.П.С. с ЕГН ********** и А.С.С. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законна представителка Д.С. да заплатят на „Алфа банк” АД, регистрирано в Република Гърция, със седалище и адрес на управление в Република Гърция, гр.Атина, ул.”Стадиу” № 40, упражняващо дейност в България чрез клона си с фирма „Алфа банк – клон България”, вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК 831694000, със седалище и адрес на клона в гр.София, бул.”Цариградско шосе” № 99  разноски по делото в размер по 241,60 лв за всеки от ответниците, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)