Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

41

 

19.03.2014 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на дванадесети март, две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Джамбазова

     ЧЛЕНОВЕ: Пенка Христова

                        Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.     

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 79 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Ц.В.Р., подадена чрез адв. С.Б., против решение № 2687/18.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 2038/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени, предявените от него в условия на евентуалност искове срещу М.Х.И. за прогласяване за нищожен, поради липса на съгласие и за прогласяване за нищожен като симулативен, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между В. Ц. Р.  поч. на 12.07.2010 г.  и М.Х.И., обективиран в нотариален акт № 70, том I, рег.№ 3485, дело 68/2010 г. на нотариус Янчо Несторов и ищецът е осъден за разноските.

Жалбоподателят е сочил, че решението на окръжния съд е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като е молил за отмяната му и присъждане на разноските. Навел е оплаквания за неправилна преценка от окръжния съд на събраните по делото доказателства и необсъждане на наведените от страните възражения. Изложил е, че съдът допуснал съществено процесуално нарушение - при установено противоречие между показанията на свидетелите да  прецени достоверността им с оглед останалите доказателства по делото и да посочи мотивирано на кого от тях дава вяра и защо.

Насрещната страна – М.Х.И., чрез адв. П. Н. от ВАК е подала писмен отговор на жалбата, с който е оспорила същата и е настоявала за оставянето й без уважение. Навела  е възражение за нередовност на въззивната жалба, предвид липсата на платена държавна такса. На следващо място е изложила съображения за неоснователност на жалбата, която съдържала оплаквания единствено по отношение на евентуалния иск по чл. 26, ал.2 вр. с чл. 17, ал.1 от ЗЗД. Окръжният съд формирал вътрешното си убеждение и го развил подробно в мотивите на обжалваното решение, като становищата на страните били детайлно анализирани, а изводите на съда – формирани на база събраните по делото доказателства.

 В проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание, въззиваемата, чрез процесуалните си представители, е поддържала отговора.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за него. Въззивникът е освободен от заплащането на държавна такса по делото с разпореждане № 11222/24.11.2010 г. на ВОС, поради което няма задължение за внасянето на такава по въззивната жалба. Жалбата е редовна и допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания намира следното:

Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по искова молба на Ц.В.Р., с която срещу М.Х.И. в условия на евентуалност са били предявени искове за установяване, че сключения между В.Ц. Р. - наследодател на ищеца, поч. на 12.07.2010 г., от една страна като продавач и ответницата М.И., от друга страна като купувач, договор от 21.06.2010 г., обективиран в нотариален акт № 70, том I, рег.№ 3485, дело № 68/20101 г. на нотарус Я. Н., вписан в регистъра на нотариалната камара под №11, с район на действие района на Варненския районен съд, за покупко – продажба на апартамент №4, с площ от 103,24 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул. „Дебър” №5, ет.3 с идентификатор на имота № 10135.1506.608.1.4, ведно с изба №7  и съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от 25 000 лв., както и за покупко – продажба на гараж № 19 с площ от 34,75 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул. „Дебър” №5, етаж -2, с идентификатор на имота № 10135.1506.605.1.53, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от 5 000 лв., е нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на валидно изразена воля /съгласие/ от страна на продавача вследствие на психическото му състояние  и помрачено от приема на силни упойващи и обезболяващи  лекарства съзнание, което изключва възможността му да формира правно валидна воля /по причини различни от слабоумието и душевната болест/, както и е нищожен на осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД и чл. 17, ал.1 от ЗЗД, като относително симулативен и прикриващ договор за дарение, както и за установяване, че прикритото съглашение е действителен договор за дарение на същия имот и в случай на уважаване на последния иск – иск по чл. 30, ал.1 от ЗН за намаляване на дарственото разпореждане до размера на запазанатата му част.

С обжалваното решение, окръжният съд е разгледал и отхвърлил като неоснователни исковете за нищожност и относителна симулативност и не се произнесъл по иска по чл.30, ал.1 от ЗН.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа и правна страна следното:

С договор от 21.06.2010 г., обективиран в нотариален акт № 70, том I, рег.№ 3485, дело № 68/20101 г. на нотарус Я. Н., вписан в регистъра на нотариалната камара под №11, с район на действие района на Варненския районен съд, В. Ц. Р. продал на М.Х.И., свои недвижими имоти – апартамент и гараж в гр.Варна срещу цена, съответно 25 000 лв. и 5000 лв. Продавачът и купувачката живеели на съпружески начала от близо 20 години, имали изградена трайна и сериозна връзка, подкрепяли се взаимно и споделяли отговорностите си, като заедно се занимавали с търговска дейност.

През месец февруари 2010 г. В. Р. /на 56 години/ претърпял операция от злокачествено образувание на стомаха, а в следващите месеци провел и химиотерапия в Германия. Състоянието му се влошило в края на месец юни и на 25.06.2010 г. бил приет за лечение в хирургическо отделение на МБАЛ - Габрово с оплаквания от болки в десния хълбок, повишаване на температурата, безапетитие и повръщане датиращи от три дни. Поставена му е била окончателна диагноза ”карцинома вентрикули”, „метастазис кави абдомини; асцит” и в същия ден му е била извършена операция за поставяне на дрен. В следващите дни състоянието му се влошило, без да може да приема храна и вода през устата, като болките станали постоянни и трудно се повлиявали дори от опиати. В състояние на тежка карциномна кахексия пациентът починал на 12.07.2010 г.

Ищецът е син и единствен наследник по закон на починалия.

Свидетелят д-р Г. И. /без родство със страните, лекар – анестезиолог и семеен приятел на починалия/ е споделил пред съда, че в месеците след първата операция и химиотерапията, при многократните  посещения на В. Р. в дома му, той е бил адекватен  и контактен, че до постъпването в болницата сам си „движел нещата във фирмата”, а до няколко дни преди последното му хоспитализиране е управлявал автомобила си. Обстоятелствата, че до последно е работил в магазина и сам е шофирал, включително и от гр. Габрово до гр.Варна за изповядване на сделката на 21.06.2010 г., са били потвърдени и от свидетеля И. Ц., без родство със страните. За последното сочи и наложената на В. Р., в гр.Варна в деня на сключване на договора /21.06.2010 г./, принудителна административна мярка - „преместване на МПС” от органите на община Варна. Според д-р И., болният е приемал аналгетици от рода на аулин и парацетамол. Оплакванията от тежест в стомаха и отпадналост датирали едва от два, три дни преди постъпването му болницата в края на месец юни 2010 г.

Че пациентът й е бил в адекватно психическо състояние при последния преглед в края на месец юни 2010 г. и по-късно в болницата, е изнесла и свидетелката д-р Т. Б. - гастроентеролог и лекуващ лекар на починалия. Приеманото от него обезболяващо лекарство е било аналгин, а едва в края на месец юни, тя му изписала за ползване при нужда и оксиконтин.

Категорично заключение, че приеманите от В. Р. медикаменти не са от такъв вид, че да повлияят на способността му да изразява воля, да ръководи действията  и да разбира свойството и значението на постъпките си, са дали вещите лица, изготвили повторната съдебномедицинска експретиза, след подробен анализ на цялата меицинска документация за лечението на  прехвърлителя. Според експертите, не били налице медицински данни за неспособност на Р. да пропътува и разстоянието от Габрово до Варна и обратно в деня на сделката. Заключението на вещите лица е изготвено компетентно и безпристрастно от специалисти в изследваната област и се кредитира изцяло от съда.

Според свидетеля И. Ц., без родство със страните, приятел на починалия, след операцията през месец февруари и след физиотерапията, В. Р. се стабилизирал и започнал да урежда нещата във връзка с бизнеса и имуществото си, като споделил пред свидетеля, че се затруднява вече да работи, но се притеснява, че ако остави бизнеса на сина си той ще го разсипе. Последният непрекъснато злоупотребявал с алкохол, не можел да си върши работата и по тази причина го отстранявали от работа, а по това време изгонил жена си и детето и бил в процес на развод. В. Р. предприел мерки да се погрижи за имуществото си и ангажирал нотариус, като споделил, че е решен да продаде на ответницата срещу символична цена имотите си във Варна, а на внучката си искал да дари имот.

Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, поради това, че те са дадени от незаинтересовани от изхода на спора лица, които са добили преки и непосредствени впечатления за изнесените от тях факти, като показанията им са взаимно допълващи се и се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Според свидетеля на ищцовата страна Ц. Ц. - дядо на ищеца и баща на прехвърлителя, преди да почине В. му казал, че нищо не е оставил на двамата си родители, а всичко дарил на М., както и че тя ще ги гледа след неговата смърт.

По делото е изслушана и експертиза за пазарната стойност на продадените имоти и според заключението на вещото лице те се равняват на 167 382 лв. за апартамента и 27 924 лв. за гаража.

По иска по чл. 26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за продажба, поради липса на воля /съгласие/ на продавача за сключването му:

Липсата на воля по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД е налице, когато субектът не може да има правно валидна воля, защото е малолетен, поставен е под пълно запрещение или не е бил способен да волеобразува по причина вън от слабоумието и душевната болест, т.е. когато е било невъзможно поставянето му под запрещение и съответно нямало е защо да бъде искано. В случая ищецът се е позовал именно на последната хипотеза, настоявайки, че поради тежката болест и приеманите обезболяващи лекарства, продавачът не е могъл да формира правно валидна воля за продажбата.

От съвкупния анализ на обсъдените по–горе доказателства, вкл. показанията на всички свидетели, които са непротиворечиви по отношение на този факт и заключението на вещите лица по медицинската експертиза, се налага извода, че в деня на изповядване на сделката продавачът е бил напълно способен да изрази правно валидна воля. Тази способност не е била повлияна от болестта му и от приеманите от него обезболяващи лекарства. По тази причина, се налага извода, че искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Окръжният съд е достигнал до същия правен извод и по идентични съображения, поради което решението му по този иск е правилно.

Решението е правилно и в останалата му част - произнасянето по иска по чл. 26, от ЗЗД и чл.17 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за прадажба като привиден, прикриващ договор за дарение и за разкриване на прикрития договор, по следните съображения:

Действително, договорът за продажба е сключен при цени много под пазарните такива за подобни имоти, но това не означава автоматично, че със същия се прикрива дарение. Ясно става от обсъдените по – горе доказателства, че страните по договора са били в много близки отношения, живели са заедно в продължителен период от време, имали са съвместен бизнес, разчитали са един на друг и затова условията, при които са сключили продажбата не могат да бъдат сравнявани с пазарните такива за сделки, сключени между непознати.

Споделеното на смъртно легло от продавача пред баща му - св. Ц. Ц. за вида на изповяданата сделка, не е опора за извод в насока на симулативността й, защото при обикновено общуване не може да се очаква сделката да бъде квалифицирана коректно от неспециалисти. В насока на това е и че същият свидетел посочил още, че продавачът възложил бъдещите грижи към родителите си – на ответницата, което не е в подкрепа на тезата, че в действителност страните по сделката са прикрили дарение.

Споделените пред приятеля мотиви и съображения на продавача за предпочитане на един вид договор пред друг, предварителното му обмисляне и подготовката по сключването му, за които говори свидетелят Ц., взети предвид при установяване действителната воля на страните по договора, напълно подкрепят извода за формирана от страните такава за обвързване с договор за продажба и желание за настъпване на неговите последици. Че е уговорена дори по-ниска от данъчната оценка цена подкрепя тезата на ответницата, че тя е била съобразена с възможностите й за заплащане. Плащането на цената има отношение и към изпълнението на договора, но независимо от това фактът на получаването на цената от продавача е официално удостоверен от нотариуса и не е опроверган от ищеца, който носи доказателствената тежест за това.

За да отхвърли този иск окръжният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до обоснования извод за неговата неоснователност. В този смисъл решението не страда от посочените в жалбата пороци и като правилно – то следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от първоинстанционото производство, правилно е разпределена и отговорността за разноските, които ищецът следва да понесе.

За въззивното производство ответницата не е поискала присъждане на разноски, поради което такива не се следват.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2687/18.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 2038/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: