ОПРЕДЕЛЕНИЕ 101

гр. Варна,05.02.2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 79/16г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от „Флат Рок Технолъджи” ЕООД, гр. София, представлявано от адв. Р. К. *** срещу определение № 273/26.01.2016 г. по в.гр.д. № 2172/2015 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отхвърлена молбата на дружеството за издаване на обратен изпълнителен лист против С.С.И. от гр. Варна за сумата от 18 369.48лв., получена от последния въз основа на допуснато предварително изпълнение на решение № 2571/04.06.15г. по гр.д. № 1301/15г. на ВРС, ХVІІ с-в, в частта му относно присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Счита се, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че обратен изпълнителен лист следва да се издаде и в хипотезата, при която е извършено доброволно плащане от осъдената със съдебно решение страна, по което е допуснато предварително изпълнение на решението в тази част, когато последното е било отменено, тъй като нормата на чл. 245, ал. 3 от ГПК предвижда връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение, а не само тези получени в резултат на осъществено принудително изпълнение. Аргумент в подкрепа на това становище е и обстоятелството, че цитираната норма систематично е регламентирана в раздела на общия исков процес, а не в раздела на изпълнителното производство. Освен това се посочва, че употребеният от законодателя израз в тази норма е, че се издава „изпълнителен лист”,а не „обратен изпълнителен лист”, поради което издаването на изпълнителен лист в полза на платилата доброволно страна при отпадане на условието за такова плащане, не е обусловено от предходно издаване на изпълнителен лист. Поддържа се, че страната, която е проявила добросъвестност и се е съобразила с решаващата воля на съда, постановил осъдителното решение /чието предварително изпълнение е допуснато/, би била неравнопоставена спрямо страната, която е била принудена чрез изпълнително производство да плати, тъй като за последната е безспорно правото да получи обратен изпълнителен лист, а за първата – такъв се отказва. Правно и житейски е логично и обосновано при това положение добросъвестната страна, платила доброволно и без издаден изпълнителен лист по невлязлото в сила решение, да не е принудена да води отделно исково производство за връщане на платеното на отпаднало основание, а да й се издаде „обратен изпълнителен лист”, тъй като ще бъдат спестени и разноски за двете страни. Претендира се обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено издаването на изпълнителен лист в полза на дружеството.

Поради едностранния характер на производството, то и препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес от обжалването, при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Правно-релевантните факти към поставения с частната жалба процесуален въпрос безспорно се установяват от материалите по делото. С въззивното решение на ВОС по в.гр.д. № 2172/15г. е било изцяло отменено първоинстанцинното решение на ВРС по гр.д. № 1301/15г., с което пък са били уважени предявените от С.С.И. искове против „Флат Рок Технолъджи” ЕООД, гр. София с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. С първоинстанционното решение на осн. чл. 242 от ГПК е било допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане от ответното дружество на ищеца на сумата от 18 369.48лв. като обезщетение за оставането без работа вследствие на уволнението, за период от 6 месеца. Първоинстанционното решение е било постановено на 04.06.15г., а на 08.06.15г. дружеството е заплатило доброволно на ищеца тази сума по банков път, за което с молба от 09.06.15г. е бил уведомен съда. Последният с разпореждане от 10.06.15г. е постановил да не се издава изпълнителен лист за тази сума. Въззивното решение на ВОС не е било допуснато до касационно обжалване от ВКС /определение № 1419/11.12.15г. по гр.д. № 5679/15г., ІV г.о./ и е влязло в сила.

С оглед на горните обстоятелства следва да се приеме, че подадената на 07.01.16г. до ВОС молба от платилия доброволно работодател сума от 18 369.48лв., присъдена по отмененото решение на ВРС, по което е било допуснато предварително изпълнение, за издаване на изпълнителен лист против ищеца за тази сума на осн. чл. 245, ал. 3 от ГПК, е неоснователна. Самата норма предвижда издаването на т.нар. „обратен изпълнителен лист” само в хипотезата на платено в резултат на предприето принудително изпълнение въз основа на допуснато предварително изпълнение на решение, което впоследствие е било отменено /така и заглавието на нормата „Спиране и прекратяване на предварителното изпълнение”, така и закрепеното в текста на чл. 245, ал. 3 от ГПК правило – че „изпълнението се прекратява”, че изпълнителния лист се издава на „длъжника” срещу „взискателя”/. И изобщо, това следва от същността на уредената в тази норма на чл. 245, ал. 3 от ГПК възможност  - тя представлява един от случаите на защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес, които обективното ни процесуално право предвижда за случаите, при които изпълняемото право не съществува. Полученото от ищеца по исковото производство на отпаднало основание парично обезщетение е резултат на доброволно изпълнение, а не на държавна принуда. Съответно и за платилия доброволно длъжник не съществува облекчената защита по чл. 245, ал. 3 от ГПК, тъй като материална незаконосъобразност на изпълнителния процес не съществува. В този смисъл относно същността на нормата на чл. 245, ал. 3 от ГПК, макар и по отношение на друга хипотеза – виж Определение № 459/12.10.15г. по ч.гр.д. № 3985/15г. на ВКС, І г.о.

Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Настоящото определение подлежи на обжалване /макар и по този въпрос да има противоречива съдебна практика и е налице висящо т.д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС/.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Флат Рок Технолъджи” ЕООД, гр. София, представлявано от адв. Р. К. *** срещу определение № 273/26.01.2016 г. по в.гр.д. № 2172/2015 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отхвърлена молбата на дружеството за издаване на обратен изпълнителен лист.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: