Р Е Ш Е Н И Е

 

14/13.02.2014 г.                                                           гр. ВАРНА

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Апелативен съд – Варна                                     Гражданско отделение

На 05 февруари                                                       2014 год.

В публично заседание в следния състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

 ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

             

Секретар: Ю.К.

Прокурор: И. Н.

Като разгледа докладваното от съдия С. Илиева възз. гр. д. № 8 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 268 и сл. от ГПК.

Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура-Варна обжалва постановеното от Варненския окръжен съд решение № 2388/19.11.2013 г., постановено по гр. д. № 2378/2013 г. В ЧАСТИТЕ МУ, с които е осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Н.П.Н. *** сумите от 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 14 000 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от 25.07.2013 г., претърпени в резултат на незаконно обвинение и оправдан с присъда № 540/03.12.2012 г. на ВРС-ХХІХ с. по НОХД № 4349/2008 г., потвърдена с решение № 93/29.03.2013 г. по ВНОХД № 105/2013 г. на ВОС. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закони и се претендира отмяната му в обжалваните части и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Евентуално се моли присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено. Прави се и оплакване, че размерът на присъдените разноски е завишен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият е подал писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли решението да бъде потвърдено с произтичащите от това законни последици.

 

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявените кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

В исковата си молба Н.П.Н. *** хронологически е описал движението на воденото срещу него досъдебно производство – ДП № 352/2007 г. на сектор „Икономическа полиция” при ОДП-Варна за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26 НК, приключило с обвинителен акт; внасянето на обв. акт във ВРС и образуването на НОХД № 4340/2008 г. на ХХІХ с., приключило с оправдателна присъда; образуването по протест на прокурора на ВНОХД №  1896/2010 г. по описа на ВОС, по което с решение оправдателната присъда била отменена и делото върнато на ВРС за ново разглеждане; образуването на НОХД № 521/2011 г. по описа на V с. при ВРС, преразпределено на XXXVI с. поради заболяване на съдията и приключило отново с оправдателна присъда; по последвалия протест въэв ВОС  било образувано ВНОХД № 105/2013 г., по което на 14.03.2013 г. оправдателната присъда била изцяло потвърдена. Ищецът е заявил, че в продължение на повече от пет години е бил обвиняем и подсъдим за тежко престъпление, за което предвиденото наказание е изключително строго – лишаване отсвобода от 1 до 8 години. Твърди, че през този период е бил подложен на унижение, неудобство и притеснение, накърнено било доброто му име, поради стреса не можел по цели нощи да спи, изпитвал страх, чувствал се подтиснат и обиден, хората говорели зад гърба му и го мислели за престъпник, дори близките му приятели започнали да странят от него и един по един се отдръпнали и накрая останал без приятели. Вследствие на обвинението се разболял, като получил тежка стенокардия, съпътствали го постоянно - стрес, нервно напрежение, психическо разстройство. В резултат на преживявания стрес и понастоящем е с повишена опасност от сърдечен инфаркт, в резултат на което не може да спи, има високо кръвно налягане, което овладява с приемането непрекъснато с лекарства и успокоителни. Всичко се появило след повдигане на обвинението. Изпаднал е в състояние на постоянен страх от предстоящата присъда. Душевни мъки и страдания съпътствали ежедневието му от завеждането на делото до оправдателната присъда. В дома му е имало неописуемо напрежение, налегнало цялото му семейство, от което страдал. Твърди, че всички мъки и страдания са в причинно следствена връзка с воденото досъдебно производство и незаконното обвинение, последвано от трите наказателни дела. Твърди, че са му нанесени непоправими неимуществени вреди, като му са причинени неизличими страдания, депресия, оскърбления, накърнено достойнство, при дългото водене на делата срещу него е останал травмиран за цял живот, което дало отражение и върху здравето му.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати за незаконно повдигнатото обвинение и причинените в тази връзка неизличими страдания, депресии, оскърбления, накърнена чест и достойнство при воденето на делата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лева, както и 14 000 лева – обезщетение за имуществени вреди представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за наказателното производство. Претендира присъждане на законната лихва върху обезщетенията считано от датата на подаването на исковата молба и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото е депозирал отговор, с който оспорва исковете изцяло като неоснователни и недоказани, алтернативно - като завишени по размер. Оспорва се като недоказана и твърде завишена претенцията на ищеца за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди. Оспорва се изложеното в исковата молба, че по никакъв начин достойнството на ищеца не е било накърнено от Прокуратурата, както и твърдението на ищеца, че е получил заболявания ЕДИНСТВЕНО и САМО в резултат на воденото наказателно производство. Изложено е твръдение, че ако е имало страдания и притеснения, то те биха могли да бъдат причинени и по повод на воденото от него като ищец гр. д. № 94/2005 г. на ВОС, спорът по което се е водел в периода, в който е протекло и наказателното производство.

По делото не се спори и се установява от приложените писмени доказателства, че с Постановление от 16.08.2007 г. на Районна прокуратура-Варна срещу Н. П. Недев е образувано ДП № 352/2007 г. за това, че през месец октомври 2006 г. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Бисер Н. Лисичков заблуждение и с това му причинил вреда - престъпление по смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК. На лист 92 от досъдебното производство е представено пълномощно, по силата на което Недев е упълномощил адв. П.П. да го представлява по ДП № 352/2007 г. на ОДП -Варна. На 07.08.2008 г. ищецът е призован в качеството на обвиняем и в присъствието на адв. П.П. с Постановление от 07.08.2008 г. му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Със същото постановление му е взета мярка за неотклонение „Подписка”. Предварителното производство е приключило с мнение за съд на 14.08.2008 г. Районна прокуратура -.Варна е изготвила обвинителен акт срещу Недев по преписка Вх. № 10873/2007 г., ДП № 352/2007 г. на сектор „Икономическа полиция” при ОД МВР Варна и ДП № 944/2008 г. на Районна прокуратура - Варна. По внесения във ВРС на 02.09.2009 г. обвинителен акт е образувано НОХД № 4340/2008 г. на ХХІХ състав, по което е представено пълномощно от Недев на адв. П., в което не е уговорено и не е платено адв. възнаграждение. След няколкократни отлагания на делото /поради заболяване на защитника на подсъдимия, сърдечно заболяване на подсъдимия и за събиране на доказателства/, същото е приключило на 07.10.2010 г. с присъда № 448, с която Недев е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Тази присъда е протестирана от прокурор при ВРП и във ВОС е образувано ВНОХД № 1896/2010 г., приключило с решение № 23/27.10.2011 г., с което оправдателната присъда е била отменена и делото е върнато на ВРС за ново разглеждане от друг състав. Производството по делото след отменителното Решение на ВОС е преобразувано в НОХД № 521/2011 г. на ВРС, по което са проведени 10 съдебни заседания. Поради заболяване на съдията-докладчик делото е преразпределено на друг съдия, което наложило съдебното дирене да започне отначало. След провеждането на 5 заседания, в които са събирани доказателства, делото е приключило на 03.12.2012 г. с нова оправдателна присъда за Недев /Присъда № 540/. По това дело е представен договор за правна помощ с. В № 176356 /л. 172/, от който е видно, че Недев е заплатил на адв. П. П. сумата от 8 000 лева за защита по НОХД № 521/2011 г.

Втората оправдателна присъда също е протестирана от прокурор при ВРП и по протеста е образувано ВНОХД № 105/2013 г. на ВОС. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие с. Б № 223869, от който е видно, че Недев е заплатил на адв. П. П. за защитата му по делото адв. Възнаграждение в размер на 6 000 лева. С Решение № 93/29.03.2013 г. ВОС изцяло е потвърдил втората оправдателна присъда. 

Пред ВОС са разпитани двама свидетели. Св. Н.Н. - син на ищеца, който установява че в края на 2007 г., ищецът е споделил, че срещу него е образувано наказателно дело, в резултат на което той е бил под огромен стрес. Установява също, че това дело му е повлияло отрицателно, станал затворен, какъвто по принцип не бил, таял в себе си чувство, което не искал да сподели, станал разсеян, раздразнителен, видимо бил притеснен, започнал да взема сериозно количество хапчета през последните пет години. От показанията на св. Мирослав П.П. се установява, че ищецът бил много уплашен, че срещу него е повдигнато обвинение за измама. Бил разтреперан. След 2007 г. свидетелят е бил като „постоянното присъствие” на срещите на ищеца с адвокати и има преки и лични впечатления от състоянието му – постоянно „чупил пръсти”, притеснявал се, тревожел се, много тежко преживявал обвинението. Дори веднъж ищецът споделил „аз не издържам повече, срам ме е от синовете ми”.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

По делото е безспорно установено, че воденото от м. март 2007 г. до м. април 2013 г. срещу ищеца наказателно производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Мярката за неотклонение по това производство е била „подписка”. В особената част на НК за това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години лишаване от свобода и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

При установената фактическа обстановка следва да се направи извод за наличието на формалните предпоставки, визирани в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ. Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ангажира отговорността на държавата за вреди, когато се установи по делото, че лицето, обвинено в извършване на престъпление, е оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване  или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвиненето от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. Ето защо, обвинението в престъпление се явява неоснователно /НЕЗАКОННО/ винаги когато лицето е оправдано, респ. когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради липса на данни за извършено престъпление.

Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ има за обект на защита свободата, честта, достойнството и доброто име на гражданите. Това е така, защото всяко неоснователно обвинение в извършването на престъпление неизбежно засяга тези ценности. Неимуществените вреди се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти. ЗОДОВ свързва обезщетяването за претърпяна неимуществена вреда с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.

По отношение на установената от окръжния съд от събраните по делото гласни и писмени доказателства фактическа обстановка настоящият съдебен състав възприема изложените в решението му мотиви и на основание разпоредбата на 272, пр. 2 ГПК препраща към тях. Според тях е доказано, че, в резултат на започнатото срещу ищеца наказателно преследване, и повдигнатото му и поддържано от органите на Прокуратура на РБ обвинение в извършване на престъпление от общ характер, за което впоследствие на два пъти е бил оправдан с влязла в сила присъда, той е търпял като пряка и непосредствена последица в периода от м. август 2007 г. /когато е започнала проверката от икономическа полициа по ДП № 352/2007 г./ до влизане в сила на решението на ВОС през м. април 2013 г. по ВНОХД № 105/2013 г./, неимуществени вреди, изразяващи се в изживени психически стрес, емоционален дискомфорт и душевни страдания вследствие злепоставянето му пред семейството и обществото, не се е чувствал полезен за близките си, не е поддържал нормални социални контакти. Разпитаните по делото свидетели  установяват  негативните в емоционално отношение последици за ищеца от повдигнатото му обвинение - бил нервен, уплашен, подтиснат, затворил се в себе си; страдал от безсъние, преживял стрес, нервно напрежение, нарушени били нормалният му живот и контакти. Правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетение в случая са и: дългият период на продължилото наказателно преследване извън границите на всякакъв „разумен срок”- повече от пет години; тежестта на обвинението, по което е ищеца е оправдан - за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода от една до осем години лишаване от свобода и възможност за конфискация до една втора от имуществото; данните за ищеца – неосъждан, женен, с висше образование и авторитет в обществото.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от КЗПЧОС всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. При нарушаване на тези права лицето има право на съответно обезщетение, определено съобразно чл. 52 от ЗЗД. Ето защо, направените от представителя на ответната страна възражения, че делото е било отлагано по вина на Недев за събиране на доказателства, се явява неоснователно.

Настоящият съдебен състав приема, че размерът на присъденото от окръжния съд обезщетение за неимуществени вреди – 15 000 лева - е съобразен с характера и степента на търпените стрес, притеснения, безсъние, уронени чест и достойнство и влошено здравословно състояние на ищеца. Върху така определеното обезщетение ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба /както ищецът е поискал/ -25.07.2013 г .

Основателен и доказан е и предявеният иск за сумата от 14 000 лева – обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.07.2013 г. Безспорно по делото е и се установява и от приложените по наказателното дело писмени доказателства, че ищецът, за да се защити против незаконното обвинение е ползвал услуги на адвокат - специалист по наказателно право - адв. П.П. ***. За тази защита са сключили два договора за правна помощ и съдействие: - първият договор серия В № 176356 за защита по НОХД № 521/201 г. по описана ВРС /лист 172/, с договорено възнаграждение в размер на 8 000 лева, които изцяло са платени в брой  и вторият договор серия Б № 223869 за защитата по ВНОХД № 105/2012 год. на ВОС, по който е договорено възнаграждение в размер на 6 000 лева, платени от ищеца в брой. Така направените разноски представляват имуществена вреда съгласно чл. 4 ЗОДОВ, настъпила в резултат на незаконното обвинение в престъпление и явяваща се пряка последица от проведеното срещу ищеца наказателно производство. В този смисъл е и цитираната от ВОС практика на ВКС на РБ по реда на чл. 290 ГПК.

Направените правни изводи се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Първоинстан;ционният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

На основание чл. 78, вр. чл. 81 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените по делото за настоящата инстанция разноски в размер на 3 800 лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ, за които процесуалният представител на въззивника е заявил изрично в с. з., че няма да вземе становище.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

 

                                       Р    Е    Ш    И:  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2388/19.11.2013 г., постановено по гр. д. № 2378/2013 г. на Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ МУ, с които Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Н.П.Н. *** сумите от 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 14 000 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от 25.07.2013 г., претърпени в резултат на незаконно обвинение, приключило с оправдателна присъда № 540/03.12.2012 г. на ВРС-ХХ$Х с. по НОХД № 4349/2008 г., потвърдена с решение № 93/29.03.2013 г. по ВНОХД № 105/2013 г. на ВОС.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ-София да заплати на Н.П.Н. ***, с ЕГН-********** сумата от 3 800 /три хиляди и осемстотин/ лева – разноски за въззивната инстанция.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.