Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

30

 

10.03.2015 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на осемнадесети февруари, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

         ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

 

        Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.  

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 8 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по две въззивни жалби против решение № 1412 от 17.10.2014 г., постановено по гр.д. № 3202/ 2013 г. по описа на Варненския окръжен съд в неговата цялост, както следва:

- По въззивна жалба на В.Н.К., подадена чрез адв. И.Д., против решението на окръжния съд в частта, с която е осъдена да заплати на ищеца А.С.В.  сумата от 23 421,51 лв., изтеглена на 10.09.2012 г. с пълномощно рег. № 4370/03.09.2010 год. на нотариус Елена Дионисова от банкова сметка *** № 48FINV91502004591659 при ПИБ, както и сумата от 3 917 лева, изтеглена от ответницата на 16.07.2012 г. от банкова сметка *** № 68FINV915010BGN08225 при ПИБ, с които В.К. неоснователно се е обогатила за сметка на А.В., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2013 год. до окончателното им плащане, на основание чл. 59 ЗЗД, както и за осъждането за разноските за сумата от 2 265 лв.

Жалбоподателката е настоявала, че решението на първата инстанция е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като е молила за отмяната му в обжалваната част, отхвърляне на иска и присъждане на разноските. По делото не било установено обогатяване на ответницата за сметка на ищеца, тъй като с по-голямата част от изтеглената сума и с допълнителни средства на ответницата бил закупен имот за детето им. Съдът не съобразил  показанията на свидетелите за намерението на бившите съпрузи да закупят жилище за детето си, с което изпълнили нравствения си дълг и неправилно  приел, че разпоредбата на чл. 55, ал.2 от ЗЗД не намира приложение. Съдът не кредитирал и показанията на разпитаните свидетели във връзка с установяване на твърдението й за предаване на сумата от 2000 евро на ищеца чрез негов колега на кораба „Сакар” и достигнал до извода за наличие на обогатяване и основателност на иска за сумата от 3 917 лв. Съдът не обсъдил събраните по делото доказателства в насока на твърдението на ответницата, че преди да бъде дарен на детето им, имотът бил закупен на нейно име, наложило се  заради вписаната ипотека.

А.С.В., чрез адв. Х.Д. и адв. Т.Т., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за потвърждаване на решението на първата инстанция в осъдителната му част. Настоявал е за присъждане на сторените по делото разноски.

- По насрещна въззивна жалба на А.С.В., подадена чрез адв. Х.Д. и адв. Т.Т.,  срещу решението на окръжния съд в частта, с която е отхвърлен частичният му иск за заплащане на сумата от 3000 лв., целия в размер на 9 400 лв., претендирана като сума, с която ответницата се е обогатила неоснователно за негова сметка и изтеглена с дебитна карта от банковата му сметка № 68FINV915010BGN08225 на АТМ устройство, ведно със законната лихва от предявяване на иска, на основание чл.59 ЗЗД.

Жалбоподателят е сочил, че решението на окръжния съд в обжалваната част е неправилно - необосновано, като е молил за отмяната му в тази част и уважаване на иска с присъждане на разноските. Изложил е съображения, че неправилно окръжният съд е извършил оценката  на доказателствата по делото досежно теглените от ответницата суми от банковата му сметка посредством дебитна карта и неправилно приел за установено, че сестра му също  притежавала такава карта. Така съдът достигнал до необоснования извод за неоснователността на иска за сумата от 3 000 лв.

В.Н.К. е подала писмен отговор на насрещната жалба, с който е оспорила същата.

Двете въззивни жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в съответните му части като неизгодно за всеки от тях, редовни са и допустими.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители, са поддържали съответно жалбите и отговорите си и са претендирали присъждане на разноски.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му, с оглед наведените в жалбите оплаквания, намира следното:

Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по предявени от А.С.В. против В.Н.К. осъдителни искове по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на: - сумата от 23 421,51 лева, изтеглена от ответницата на 10.09.2012 г. от банковата сметка на ищеца – свободен депозит  № 48FINV91502004591659 в „Първа инвестиционна банка” АД, посредствам предоставеното й от същия пълномощно  рег. № 4370/03.09.2010 год. на нотариус Е. Д. и преведена по нейна лична банкова сметка ***;  - сумата от 3 917 лева, изтеглена на каса от ответницата на 16.07.2012 г. от банкова сметка *** № 68FINV915010BGN08225 в „Първа инвестиционна банка” АД, посредствам предоставеното й от същия пълномощно  рег. № 4370/03.09.2010 год. на нотариус Е. Д.;  - сумата от 3000 лв., заявен частичен иск от пълен размер 9 400 лева, представляваща общия размер на изтеглените от ответницата в периода от месец август до месец октомври 2012 г., с помощта на дебитната карта на ищеца, суми от банковата му сметка № 68FINV915010BGN08225 в „Първа инвестиционна банка” АД. Ищецът е настоявал за присъждане на законните лихви върху претендираните суми от датата на подаване на  исковата молба до окончателното им изплащане.

Ответницата е оспорила исковете. Признала е факта, че с предоставеното й от ищеца пълномощно, на 16.07.2012 г.  е изтеглила на каса от банковата му сметка в „Първа инвестиционна банка” АД сумата от  3 917 лв., както и че на 10.09.2012 г. е изтеглила от друга негова банкова сметка /***/ сумата от 23 421,51 лв., която превела по своя банкова сметка ***. Оспорила е твърдението за обогатяване с тези средства,  защото първата сума изтеглила по поръчка на ищеца и му изпратила по негов колега, а втората сума послужила за закупуване на жилището на детето им. Освен това относно последната е навела доводи за изпълнен от ищеца нравствен дълг при хипотезата на чл. 55, ал.2 от ЗЗД. Изцяло е оспорила твърдението, че е изтеглила сумата от 9 400 лева с дебитната карта на ищеца.

Установено е, със събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, че страните по делото са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с влязло в сила на 09.03.2013 г. решение по гр.д. № 9725/2012 г. по описа на Варненския районен съд. От брака си същите имат родено едно дете - Пресиана. От 15.06.2012 г. до 24.10.2012 г. ищецът, който работи като капитан на кораб, е бил на плаване с караба „Сакар”. Не е било спорно между страните, че след заминаването му, ответницата по делото е напуснала семейното жилище и е подала молба за развод. С оглед характера на работата му и предвид дългите отсъствия, ищецът предоставил на съпругата си пълномощно за опериране с банковите му сметки. По една от сметките си той имал спестена сума, с която преди да отпътува през лятото на 2012 г., планирал закупуване на жилище за семейството. Страните не са спорили относно факта, че произхода на средствата по двете банкови сметки на ищеца  е от трудовото му възнаграждение и че същите са лично негови.

След напускането на семейното жилище и подаване на молбата за развод съпругата, посредством предоставеното й пълномощно, е изтеглила на 16.07.2012 г. в брой, на каса, сумата от 3 917 лв., а на 10.09.2012 г. е наредила превод на сумата 23 421,51 лв. от депозита на ищеца към своя банкова сметка. ***ез банкомат, ищецът имал издадена една дебитна карта, като за месеците август, септември и октомври 2012 г., посредством картата са били изтеглени общо 9 400 лв. /експертизата е посочила сумата от 10 680 лв., тъй като е включила в периода и месец юли, за който ищецът не е претендирал/.

След завръщането му от плаване, ищецът оттеглил даденото на ответницата пълномощно. След прекратяването на брака /09.03.2013/, ответницата е теглила потребителски кредит, взела е заеми от свои близки и заедно със средствата, преведени от банковата сметка на ищеца, на 17.04.2013 г. си е закупила жилище в гр.Варна, представляващ едностаен апартамент в ж.к. „Владислав Варненчик” бл.26, ап. 21  за сумата от 20 000 евро. Близо три месеца по-късно, на 05.07.2013 г. тя е дарила жилището на роденото от брака с ищеца дете П., като си запазила пожизненото право на ползване.

Предвид твърденията на ищеца, в които липсва позоваване на факти, обосноваващи претенции по Семейния кодекс, исковете са по чл. 59 от ЗЗД и почиват на разпоредбите на неоснователното обогатяване, приложими и при отношения между бивши съпрузи.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

      Според релевантната към казуса нормативна уредба  на имуществените отношения на съпрузите, регламентирана в Семейния кодекс обн., ДВ, бр.47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г. и приложима съгласно §4 от Преходните разпоредби и към заварените бракове /бракът между страните е прекратен с развод през  2013 г./, както влоговете, така и полученото от съпрузите трудово възнаграждение е лична собственост на придобилия ги съпруг. В настоящия казус не е било спорно, че сумите по двете банкови сметки на ищеца са били лично негови средства.

С изтеглянето на сумата от 23 421,51 лв. от сметката на ищеца, по която средствата са били лично негови  и превеждането им по сметка на ответницата тя се е обогатила, а ищецът е обеднял. Искът е основателен.

Сумата не е била използвана за нужди на ищеца или за общи на семейството нужди, с оглед предоставеното от него пълномощно, като напротив тя е изтеглена от ответницата в период, в който страните не са живели в едно домакинство и са били в процес на иницииран от съпругата развод. Именно, защото е била наясно с прекратяването на брачната връзка, неоснователни се явяват възраженията на ответницата, че е изпълнила плануваното преди това от семейството закупуване на семейно жилище, като в тази връзка показанията на свидетелите за плановете на семейството в периода преди раздялата им, не могат да бъдат опора за извод в тази насока. Не само защото не е било установено по делото, че средствата от свободния депозит на ищеца е следвало да бъдат използвани за закупуване на жилище на общото им дете /не на съпрузите/, но и защото това на практика не е било сторено от ответницата, която след развода е закупила жилище на свое име, възраженията й в насока на липсата на обогатяване /защото със средствата на ищеца е закупила жилище на детото/ също са неоснователни. Направеното впоследствие /около три месеца по-късно/ прехвърляне на жилището на детето е било извършено само от отнветницата и то чрез договор за дарение и при запазване на пожизнено право на ползване върху имота, поради което отношенията по повод този договор са възникнали само между тези страни по сделката /майката и детето/ и се уреждат по правилата на дарението.

Неоснователно е и възражението, че бащата е изпълнил свой нравствен дълг към детето, защото хипотезата на чл. 55, ал.2 от ЗЗД не намира приложение при исковете по чл. 59 от ЗЗД, а само при тези по чл. 55, ал.1 от ЗЗД. Освен това, ищецът не е изпълнил съзнателно свой нравствен дълг, защото не е установено той сам да е предоставил на ответницата средствата с предназначение закупуването на имот на детето и именно това ответницата да е сторила с тях. В тази насока, настоящата инстанция не споделя оплакванията във въззивната жалба на В.К.. Личните съображения и мотиви на ответицата /като липсата на годно и битово подходящо за обитаване от детето жилище и неудобството от обитаване на присъденото и с решението по бракоразводното дело семейно жилище, собственост на ищеца, предвид претендираното от него обезщетение за лишаване от ползване/ да предприеме закупуване на жилище след развода са ирелевантни в случая. От значение е, че същата е превела личните средства на ищеца по своя влог и се е разпоредила с тях по своя преценка. Затова и при липсата на направено в процеса възражение за прихващане с насрещно задължение на ищеца за издръжката на детето в периода на фактическата раздяла, не могат да бъдат уважени оплакванията, че финансовата тежест за издръжката на П.  е паднала изцяло върху майката и бащата следва да понесе съответна част именно със  средства от разпоредените от ответницата лични негови такива.

По отношение на изтеглената от ответницата в процесния период, на каса, сума от личната сметка на ищеца в размер на  3 917 лв., е било наведено едно единствено възражение, а именно че тези средства са били изтеглени и предадени на ищеца по негова поръчка, чрез негов колега, качил се по-късно на кораба „Сакар”. Това, обаче не е било установено по делото със събраните доказателства. Показанията на свидетеля Р. А. не са опора за извод в насока на предаването на парите, защото той не е бил очевидец, а знае за това от ответницата. Доколкото тежестта от неустановяването на този факт е за ответницата, възражението е недоказано, а искът – основателен.

Оплакванията в насрещната въззивна жалба на А.В. по отношение на отхвърлянето на частичния иск за сумата от 3000 лв. като част от 9 400 лв., теглени от ответницата с дебитната му карта, същите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Никой от разпитаните свидетели не е свидетелствал като очевидец на тегленето на сумите от ответницата с дебитната карта на ищеца, а и за факта, че картата е била в нейно държане именно в процесния период. Действително, свидетелите дават сведения, че знаят съпругата да е разполагала и с картата на ищеца, но изнесеното или касае предходен период /в началото на брака им – св. В. Ц. или знанието е от споделеното от самия ищец /св. В., св. Ц./. Вярно е, както сочи този жалбоподател, че дебитната карта е била една в този период /това се установява от банковото удостоверение/, но предвид отричането на твърденията му от ответницата и при данните, че е оставял картата в дома си, който е бил напуснат от ответницата и до който роднините му също са имали достъп, както и че с картата са били теглени пари още през месец юли, кагато вече е бил на кораба, но тези средства не се претендират от него, не може да се направи категоричен извод, че ответницата е изтеглила парите. При положение, че ищецът, който носи доказателствената тежест от неустановяването на този факт,  не е доказал по делото, че картата е била в държане на ответницата и тя е ползвала същата в периода от месец август 2012 г. до месец октомври 2012 г. /именно тогава са изтеглени твърдяните  9 400 лв./, частичният иск за заплащането на сумата от 3000 лв. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Като е достигнал до идентичен правен извод по подобни съображения, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от неведените в двете въззивни жалби пороци и затова следва да бъде изцяло потвърден.

Предвид изхода от настоящото производство, страните не си дължат разноски.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1412 от 17.10.2014 г., постановено по гр.д. № 3202/ 2013 г. по описа на Варненския окръжен съд.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: